Решение по дело №560/2013 на Районен съд - Ловеч

                            Р   Е   Ш   Е   Н   И    Е   №

                                        гр. Ловеч, 08.11.2013 г.

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря...........П.М...................................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 560 по описа за 2013 г., за да се произнесе, съобрази:

 

                   Производство с правно основание чл. 143 ал. 2 във връзка с чл. 149 от Семейния кодекс.

                   Постъпила е искова молба от С.И.А., ЕГН **********,***, като майка и законна представителка на малолетната си дъщеря СИМОНА АЛЬОШЕВА ЙОРДАНОВА, ЕГН **********, против А.Й.З. ***, за присъждане на издръжка, включително и за минало време.

                   Ищцата твърди в исковата си молба, че от съвместното им съжителство с ответника имат родено дете – СИМОНА АЛЬОШЕВА ЙОРДАНОВА, родена на *** г., като непосредствено след раждането на детето се разделени с ответника – на 15.01.2012 г. и от тогава същият живеел отделно от тях, в друго населено място, не проявявал никакъв интерес към детето, не се грижел за издръжката му, не го посещавал. Ищцата посочва, че до края на месец февруари 2013 година била в отпуск за отглеждане на детето и съгласно представеното удостоверение от НОИ-РУСО-Ловеч е получила обезщетение в размер на 2 123.77 лева. Твърди, че от 25.02.2013 г. се върнала на предишната си работа в БДЖ, като към момента на подаване на исковата молба все още не е получила никакво възнаграждение. Посочва, че детето настанила в детска ясла. Твърди, че не притежава движимо имущество със значителна стойност, собственик е на апартамент в ж.к. “Здравец”, в който живее с детето на посочения в исковата молба адрес. Изтъква, че детето все още е на ниска възраст, но нуждите му от дрехи, храна и от всички други неща, необходими за поддържане на един нормален жизнен стандарт, непрекъснато растат.

                   Ищцата моли да бъде осъден ответника да й заплаща, като майка и законна представителка на малолетната им дъщеря Симона Альошева Йорданова, родена на *** г., ЕГН **********, по 80.00 /осемдесет/ лева месечна издръжка, начиная от 22.03.2012 г. до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски.

                   В съдебно заседание, ищцата се явява лично, поддържа исковата молба и моли да бъде уважена така, както е предявена.

                   Ответникът А.Й.З. се представлява от особен представител – адвокат Ц.Ж. от ЛАК, назначена на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 26 ал. 2 от ЗПрП, която в писмения си отговор на исковата молба оспорва иска само по размер. В съдебно заседание изразява становище, че искът е основателен, като претендирания размер е малко над минималния размер издръжка, установен по закон. 

       От приложените по делото писмени доказателства: заверено копие от Удостоверение за раждане на Симона Альошева Йорданова № **********/16.01.2012 г. на Община Ловеч; Удостоверение № 10-00006924/06.03.2013 г. на НОИ-РУСО-Ловеч; медицинска бележка изх.№ 163/08.03.2013 г. на ЕТ “Д-р Хицова-Диана Вълчева-АИП за ПМП”-Ловеч; Декларация на ищцата за имотно състояние; писмо от НАП-ТД-Велико Търново, офис Ловеч, изх. № 14967/10.10.2013 г. с приложена справка за декларирани имоти на ответника; служебна бележка изх. № 10/15.10.2013 г. на Детска ясла № 5 “Патиланци” – Ловеч; Удостоверение изх. № 91-АО-3926/18.10.2013 г. на ДП “Национална компания – Железопътна инфраструктура”; социален доклад на Д”СП” – Ловеч, както и от доводите на страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

                   Страните по делото С.И.А. и А.Й.З. от съвместното си съжителство имат родено дете – Симона Альошева Йорданова, родена на *** година.

                   Не се спори, че непосредствено след раждането на детето, на 15.01.2012 г. родителите се разделили, като майката, заедно с детето, живеят в апартамент, нейна собственост, на адрес: гр. Ловеч, ж.к. “Здравец”, бл. 205, вх. “Е”, ет. 8, ап. 22.

Не се спори, че ответникът не се грижи за издръжката на детето и не го посещава. След раздялата му с ищцата, заживял в друго населено място, но в хода на делото не е открит на посочения в исковата молба адрес в с. Мокреш, общ. Вълчи Дръм, обл. Монтана, нито на регистрирания му постоянен и настоящ адрес в гр. Ловеч, поради което му е назначен особен представител.

                   От представената служебна бележка изх. № 10/15.10.2013 г. на Детска ясла № 5 “Патиланци” – Ловеч, се установява, че детето посещава посочената детска ясла при задължителна месечна такса 10.00 лева и отделно присъствена месечна такса, като за периода от м. февруари до м. септември 2013 г., са платени следните такси общо задължителна и присъствена, както следва: за м. февруари – 22.00 лева, за м. март – 46.00 лева, за м. април – 54.00 лева, за м. май – 48.00 лева, за м. юни – 38.00 лева, за м. юли – 54.00 лева, за м. август само задължителна такса – 10.00 лева, за м. септември – 48.00 лева. 

                   От приложената медицинска бележка е видно, че детето няма хронични заболявания. 

                   Майката С.И.А. е получавала обезщетение за бременност и раждане на дете до м. януари 2013 г. в размер между 318.73 лева и 407.27 лева, а за януари и февруари 2013 г. – обезщетение за отглеждане на дете в размер, съответно 109.09 лева и 120.00 лева /видно от приложеното Удостоверение № 10-00006924/06.03.2013 г. на НОИ-РУСО-Ловеч/.

Декларирала е, че от 25.02.2013 г. е започнала предишната си работа в БДЖ. Видно от представеното Удостоверение изх. № 91-АО-3926/18.10.2013 г. на ДП “Национална компания – Железопътна инфраструктура”, за периода от м. февруари до м. септември 2013 г., ищцата е получила следното месечно брутно трудово възнаграждение: за м. февруари – 472.53 лева, м. март – 487.03 лева, м. април – 492.43 лева, м. май – 619.47 лева, м. юни – 500.94 лева, м. юли – 493.68 лева, м. август – 511.55 лева, м. септември – 575.51 лева.

Ищцата е декларирала също, че е собственик на апартамент, находящ се в ж.к. “Здравец”, блок 205, не притежава други недвижими имоти, както и движими вещи с по-значителна стойност като лек автомобил, освен обичайното обзавеждане на жилището.

От изисканата справка от НАП относно имотното състояние на ответника, както и дали същият има регистрирани трудови договори за период от 22.03.2012 г. до момента на изготвяне на справката, се установи, че същият няма регистрирани трудови договори от 22.03.2012 г. до 10.10.2013 г. Има регистриран имот – земя и сгради в с. Мокреш, общ. Вълчедръм /видно от писмо от НАП-ТД-Велико Търново, офис Ловеч, изх. № 14967/10.10.2013 г. с приложена справка за декларирани имоти на ответника/.

При извършеното на основание чл. 15 ал. 6 от ЗЗДт социално проучване и посещение на адреса на ищцата в гр. Ловеч, ж.к. “Здравец”, бл. 205, вх. “Е”, ет. 8, ап. 22, е установено, че жилището, което обитава ищцата с малолетното й дете, се състои от две стаи, баня и тоалетна, електрифицирано и водоснабдено, обзаведено с всичко необходимо за нормалното функциониране на едно домакинство. Майката споделила, че сама полага грижи за отглеждането на детето, като нуждите му от дрехи, храна и други необходими неща за задоволяване на потребностите му, непрекъснато нарастват.   

При преценката за необходимия размер издръжка на ненавършили пълнолетие деца, следва да бъдат съобразени двете обуславящи я предпоставки, съгласно чл. 142 ал. 1 от СК - нуждите на детето и възможностите на родителя. Съдът споделя утвърдената съдебна практика /решение № 832/06.04.1972 г. по гр.д.№ 354/72 г.на ВС, II г.о./, че за да се определи размерът на издръжката, която следва да се дава от родителите на децата, необходимо е да са налице доказателства не само за възрастта на последните и доходите на родителите, но и данни, които определят нуждите на децата: здравословното им състояние, дали са ученици и какви разходи са необходими във връзка с това. В случая, малолетната Симона е на 1 година и 9 месеца, посещава детска ясла. Безспорно е, че детето се нуждае от средства за ежедневни потребности, храна, облекло, които с възрастта му се увеличават. Необходими са средства и за ежемесечното заплащане на такси за детската ясла, която посещава детето. Средствата за издръжката му следва да се осигуряват и от двамата родители по аргумент от чл. 143 ал. 2 от СК. От събраните по делото доказателства стана ясно, че детето живее при майка си и тя полага непосредствени ежедневни грижи за отглеждането и възпитанието му.

В чл. 142 ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., е определен само минимален размер на издръжката – една четвърт от размера на минималната работна заплата /т.е. 77.50 лева при минимална работна заплата 310.00 лева, считано от 01.01.2013 г./. Липсва определен максимален размер, с оглед на което съдът има право на преценка и като съобрази нуждите на детето от издръжка и възможностите на родителите да я дават, съдът счита, че на Симона, родена на *** г., са необходими 120.00 лева месечна издръжка, които се дължат и от двамата родители. Съдът съобразява, че майката полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето /в този смисъл Постановление № 5 от 16.11.1970 г. на ПВС, т. 7/, при което съдът приема, че същата следва да отделя месечно по-малка част от издръжката, а именно 40.00 лева. Останалата част от издръжката за детето – 80.00 лева, следва да се заплаща от бащата А.Й.З., който не е ангажиран с непосредствените ежедневни грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Няма данни същият да е нетрудоспособен или да има законово задължение да издържа други лица. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

                   По изложените съображения, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 143 ал. 2 от СК, за присъждане на издръжка на детето за бъдеще време, е основателен и доказан в пълния претендиран размер от 80.00 лева /сума, която малко надвишава законоустановения минимум издръжка към този момент от 77.50 лева/, или ответникът следва да бъде осъден да заплаща на ищцата С.И.А., като майка и законна представителка на малолетното им дете Симона Альошева Йорданова, родена на *** г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 80.00 /осемдесет/ лева, считано от датата на предявяване на исковата молба /22.03.2013 г./ до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на тази издръжка, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.

По отношение на претенцията с правно основание чл. 149 от СК, за присъждане на издръжка за минало време – една година преди предявяване на иска, т.е. считано от 22.03.2012 г., съдът, съобразявайки по-ниската възраст на детето тогава, счита, че тази претенция следва да бъде уважена в размер към минимума месечна издръжка при минимална работна заплата от 290.00 лева в преобладаващия период от време в рамките на миналия период, т.е. 72.50 лева месечна издръжка. В този смисъл ответникът следва да бъде осъден, на основание чл. 149 от СК, да заплати на ищцата С.И.А., като майка и законна представителка на малолетното им дете Симона Альошева Йорданова сумата 870.00 лева, представляваща издръжка по 72.50 лева месечно за минало време, считано една година преди датата на предявяване на иска, т.е. за периода от 22.03.2012 г. до 21.03.2013 г. включително, ведно със законната лихва върху сумата 870.00 лева, считано от датата на предявяване на иска /22.03.2013 г./ до окончателното й изплащане. Искът за присъждане на издръжка за минало време до пълния претендиран размер от 80.00 лева месечно за посочения период, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, тъй като за този период не се твърдяха, респ. доказаха нужди на детето, обосноваващи по-висок размер издръжка.

Ищцата е претендирала присъждане на разноски по делото, но няма данни да е направила такива, поради което искането й за присъждане на разноски по делото следва да бъде отхвърлено, като недоказано.

При този изход на процеса, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 115.20 лева, представляваща държавна такса върху тригодишните платежи на присъдената издръжка, както и сумата 80.00 лева, представляваща разноски по делото за възнаграждение на особения му представител.  

                   На особения представител на ответника – адвокат Ц.Ж. от ЛАК, следва да се изплати определеното възнаграждение в размер на 80.00 лева от бюджета на съда, за осъщественото процесуално представителство.

Водим от горното, съдът

 

                                                      Р    Е    Ш    И:

 

                   ОСЪЖДА А.Й.З., ЕГН **********,***, на основание чл. 143 ал. 2 от Семейния кодекс, да заплаща на С.И.А., ЕГН **********,***, като майка и законна представителка на малолетното им дете СИМОНА АЛЬОШЕВА ЙОРДАНОВА, родена на *** г., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба /22.03.2013 г./ до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на тази издръжка, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от деня на падежа до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА А.Й.З., ЕГН **********,***, на основание чл. 149 от Семейния кодекс, да заплати на С.И.А., ЕГН **********,***, като майка и законна представителка на малолетното им дете СИМОНА АЛЬОШЕВА ЙОРДАНОВА, родена на *** г., ЕГН **********, сумата 870.00 лв. /осемстотин и седемдесет лева/, представляваща издръжка по 72.50 лв. /седемдесет и два лева и петдесет стотинки/ месечно за минал период от 22.03.2012 г. до 21.03.2013 г. включително, ведно със законната лихва върху сумата 870.00 лева, считано от датата на предявяване на иска /22.03.2013 г./ до окончателното й изплащане, като искът за присъждане на издръжка за минало време до пълния претендиран размер от 80.00 лева месечно за посочения период, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ искането на С.И.А., с горните данни, за присъждане на разноски по делото, като недоказано.

ОСЪЖДА А.Й.З., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 115.20 лв. /сто и петнадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща държавна такса върху тригодишните платежи на присъдената издръжка, както и сумата 80.00 лв. /осемдесет лева/, представляваща разноски по делото за възнаграждение на особения му представител.  

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Ц.Ж. от ЛАК определеното възнаграждение в размер на 80.00 лв. /осемдесет лева/ от бюджета на съда, за осъщественото процесуално представителство на А.Й.З..

                   Решението подлежи на предварително изпълнение, на основание чл. 242 ал. 1 от ГПК и може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 08.11.2013 година.

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: