№ 21012
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110167771 по описа за 2022 година
Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът М. Т. Д. твърди, че за пет години назад се е обеднила за сметка обогатяването на ответника С. Т. Т., защото е заплащала част от сметките, разходвани за отопление на неговия имот, деклариран с 40,29 кв.м. по – малко от действителния отоплеям обем. Сочи, че не може да прецени действително платената сума, но предявява иск за осъждането му да й заплати сумата 100 лева за период 1.12.2017г. – 30.11.2022г.
Ответникът, чрез назначения от съда особен представител, оспорва твърденията, че отопляемият му обем е 147,82 к.м. Сочи, че по твърдения на ищеца, увеличения обем е незаконно строителство, следователно и не са част от обекта на ответника. Оспорва се твърдението за обедняване, като се сочи, че имотът е бил неотопляем поради изключване на радиаторите.
Прави се възражение за погасителна давност.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
Съгласно дадените разяснения в Постановление № 1/1979 г. на Пленума на ВС, ищецът разполага с иск по чл. 59 ЗЗД, когато не са налице фактическите състави на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, липсва друг път за правна защита, но е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице. При осъществяване на общия фактически състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД има неоснователно преминаване на блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго лице и в тези случаи според ППВС № 1/79 г. вземането е изискуемо от деня на разместване на благата, защото неоснователността съществува при самото преминаване на имуществото, а не в някой последващ момент.
За успешното доказване на иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД ищецът следва
да установи разместването на имуществени блага, което е лишено от основание, както и че в
резултат на същото ответникът се е обогатили с претендираната от него сума, а в същия
размер е налице обедняване в имуществената сфера на ищеца.
По делото, от нотариален акт за дарение от 1993г. се установява, че на ответника е
прехвърлено ателие с площ 75,69 кв.м., заедно с 2,754 % идеални части от общите части на
сградата и дворното място.
Видно от отговор на *** до Столична община, при дружеството – продавач на
топлинна енергия, ателие 1, собственост на С. Т. е с абонатен номер 356735, като по скица,
представена при това дружество, размерите на ателие 1 са 33,40 кв.м., и отопляема кубатура
67 куб.м. В писмото е посочено, че партидата е открита през 1999г., след разделяне на
1
абонатен номер 218803, който номер е останал за апартамент 7, и нови абонатни номера –
353735 – за ателие 1, и 356737 за гараж 3. През 2020г., във връзка със сигнал на ищцата, в
имота – ателие 1 е извършена проверка, като е установено преустройство, също през 2022г.
На място е вписано да е установено, че квадратурата на имота не отговаря на нотариалния
акт за собственост, представен при присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа,
като е изготвен констативен протокол с предписание за необходимост от представяне на
актуални документи. В писмото е вписано, че е издадена заповед за премахване на
констатирано незаконно строителство, обжалвана и влязла в сила. Видно от още две писма
от дружеството – продавач на топлинна енергия, до представяне на актуален документ с
реална квадратура, начисляването на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, ще
се извършва въз основа декларирания отопляем обем и дружеството не вижда основание да
коригира енергията. По делото е представена схема от КККР на ателие 1, от която е видно,
че декларираната пред Агенция по кадастър, вписана площ на ателие 1, въз основа на н.а. от
1993г., е 73,69 кв.м.
Представена е таблица за разпределение на собствеността на земята към обектите в
сградата, от която е видно, че за ателие 1, на ответника е вписана тази площ – 73,69 кв.м.
Налице е отделна площ за апртамент 7, посочена по – горе. В таблицата са вписани 8
собственика.
От заключението на неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа
експертиза се установи, че в ателие 1 не е ползвано отопление и топла вода, като са
изготвяни, за исковия период, изравнителни сметки, които съдържат начисление за
припадаща се част от топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, въз основа
декларирана от Т. квадратура от 33,40 кв.м., и изчислен отопляем обем на ателие 1 – 66,68
куб.м. Причината за промяната е разделянето на партидата 218803 – титуляр Т., на три
части- една за апартамента, една за ателието, и една за гаража.
Вещото лице е изчислило, че на квадратура 73,69 кв.м. съответства отопляем обем
147,38 куб.м.
При съобразяване на промяната на формулата в Наредба № 16-334 от 2007г. и
Наредба № Е РД – 04-12.3.2020г.- за топлоснабдяването, вещото лице е посочило, че въз
основа отопляем обем от 67 куб.м. за сградна инсталация за ателие 1 се дължи за целия
исков период 485,18 лева, а въз основа отопляем обем 147,83 куб.м- - сумата 1051,82 лева.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че
последният не дължи доплащане, защото в имота реално не е ползвана енергия.
Собственикът, който притежава отделен обект в етажна собственост, заплаща, освен
потребената енергия в имота, отдадена за отоплителни тела и битово горещо
водоснабдяване, припадащият му се дял от топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, която е обща част, респективно – заплащането на услугата за подгряване е
задължение на всеки етажен собственик. Съответно, в посочените по – горе Наредби е
уредено правилото, че топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, се разпределя
между всички клиенти, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имота.
2
Действително, ЗЕ предвижда отопляемите обеми да се декларират едновременно от всички
етажни собственици при присъединяване към топлопреносната мрежа, и доказване на всяка
една промяна, чрез документ за собственост. Когато, обаче, в документа за собственост е
посочена различна квадратура от декларираната от етажния собственик , и установена със
скица, то топлопреносното предприятие е длъжно да откаже промяната в отопляемия обем,
която се иска и да впише установената в документа за собственост. Това е така, защото
обратното разбиране би означавало да се даде възможност на етажен собственик да измени
по своя воля решение на ОС на ЕС, необходимо за преминаване към дялово разпределение,
към което следва да се приложи списък с декларираните от етажните собственици
квадратури за имота. Налице е грубо и флагрантно незачитане от страна както на
топлопреносното предприятие, така и от фирмата за дялово разпределение, на соченото
дотук. Обстоятелството, че двете дружества не правят разлика между С. и *** Т., е грубо
нарушение на задълженията им.
В резултат на горното, както се установи от представените от ищцата документи,
издадени от ***, за плащане, ищцата и останалите етажни собственици, са заплащали по-
висок дял от пропорционално припадащия се за техните отопляеми обеми. Това е така,
защото видно от заключението на вещото лице, топлинната енергия, отдадена от сградна
инсталация, се изчислява, като първо се определи отопляем обем на сградата /5837,82 куб.м.,
видно от таблицата на страница 5/, установи се ползваната енергия в киловатчасове, като за
съответния отопляем обем се изчисли припадащия се дял. Доколкото на ответника,
топлинната енергия за този компонент е изчислявана въз основа отопляем обем 67 куб.м. /
изчислен по квадратура на имота от 33,40 кв.м./, а следва да се изчислява въз основа
отопляем обем 147,82 куб.м./ по действителна, включително по нотариален акт от 1993г.,
приет от ***, при искането за промяна на партида 218803 от 73,69 кв.м./, то се установява по
делото, че ответникът се е обогатил неоснователно, незаплащайки припадащата му се част
от тази енергия. Обогатяването на ответника, по отношение на цялата етажна собственост,
следва да се определи като разликата между сумата 1051,82 лева, която ответникът е
следвало да плати за целия исков период и сумата 485,18 лева – начислената му, върху
чувствително по –малкия отоплителен обем – сумата от 566,64 лева. Най –справедливото
разпределение на тази сума между всички етажни собственици, с изключение на ответника,
е равното разпределение, тъй като видно от представената таблица, квадратурите на
самостоятелните им обекти е сравнително равна. Следователно, на ищцата се припада 1/6 от
сочената сума, или 94,44 лева.
Поради изложеното, искът е основателен и следва да се уважи.
По възражението за погасителна давност. Вземането на ищцовата страна се погасява
с 5- годишна давност, а не с 3 – годишната, поради следното – вземането не попада под нито
една от посочените хипотези на ЗЗД за периодични плащания. Обстоятелството, че
вземането се съразмерява с месечни платежи на енергия, която е следвало да се плати от
друг - ответникът , не променя характера на вземането – същото произтича от
неоснователно обогатяване. Началото на петгодишната давност се обвързва с получаването
3
на престацията от неоснователно обогатилото се лице, защото неоснователността на
получаването съществува още при преминаването на благата в сферата на ответника.
Относимо към настоящото производство, доколкото с предявяването на иска /12.12.2022г./
за вземането давността се прекъсва, то не са налице погасени по давност вземания в рамките
на исковия период – от 1.12.2017г. , защото, съгласно чл.32 от ОУ на ***, вземането за
топлинна енергия на продавача се формира, както следва- ежемесечно се издават фактури, за
прогнозно потребление за отоплителен сезон от м.5. до месец 04., след отчитане на уредите
и изготвяне на дялово разпределение, се изготвя една обща фактура, която съдържа цялото
вземане за този отоплителен сезон, с приспадане на платените прогнозни суми. Тази обща
фактура се издава през месец 7., и следва да се заплати до 15.9. на същата година, след която
дата започва да се начислява обезщетение за забава. От изложеното дотук се налага извод, че
с общата, ежегодна фактура от м.7, се определя реално потребеното количество енергия за
съответния отоплителен сезон. Поради което и вземането за месец 12.2017г., е с падеж
7.2018г., поради което и исковата молба е прекъснала теченето на погасителната давност.
Ето защо, искът следва да се уважи за 94,44 лева, а за горницата до 100лева, да се
отхвърли.
По разноските.
Ищцата доказва и претендира разноски от: 50 лева държавна такса, 450 лева депозит
за заключение на вещо лице, 400 лева депозит за особен представител, 20 лева такса за
снабдяване със схема, 400 лева платено адвокатско възнаграждение. От общата сума 1320
лева, съразмерно с основателната част на иска, на ищцата се следва сумата от 1246,61 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Т. Т. ЕГН ********** с адрес ***, чрез особен представител адвокат С.
М., САК, да заплати на основание чл.59,ал.1 ЗЗД, на М. Т. Д. ЕГН *** адрес ***, ап.2
сумата 94,44лева надплатена от Д. сума за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация за период от 1.12.2017г. до 31.11.2022г., вместо ответника С. Т., за 80,82куб.м
недекларирана от Т. отопляема кубатура на ателие 1 на адрес ***; заедно със законната
лихва от предявяване на иска в съда – 12.12.2022г до плащането, както и сторените по
делото разноски от 1246,61 лева, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата, над
уважения размер, до пълния предявен размер от 100 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4