Решение по дело №151/2020 на Районен съд - Карлово

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ .....................

гр. Карлово, 26.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловският районен съд               І наказателен състав,

на първи октомври                          две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Маргарита Тянчева

като разгледа докладваното от съдията

наказателно административен характер дело № 151 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № К-ЗМВР-2 от 18.02.2020 г. на Началник РУ- К., на С.А.К., ЕГН **********,***, П. област, ул. „К.Н.“ № ** е наложено административно наказание на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР- глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.64 ал.1 и ал.4 от ЗМВР.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и го обжалва, като прави искане за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано. Не излага мотиви по същество.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не взема становище по същество.

Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не изпраща представител. Взема становище за неоснователност на жалбата, като иска от съда да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

 Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

          Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

          Разгледана от съда е основателна.

          След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители М. като актосъставител, П. и Б. като свидетели по акта и очевидци при установяване на нарушението, както и приобщените писмени доказателства- наказателно постановление № К-ЗМВР-2 от 18.02.2020  г., разписка за връчването му, АУАН серия АА № 286334 от 02.12.2019 г., обяснение, докладна записка, заповед № Із-1795/28.08.2012 г., съдът намира за установено следното:

          На 02.12.2019 г. служители н.Р.н.М.К. осъществявайки служебните си задължения спрели за проверка лицето И. Л.,който управлявал МПС. При извършената му проверка било установено, че лицето управлявало МПС след употреба на наркотични вещества. Това наложило извършване на процесуално- следственото действие „претърсване“ в жилището, обитавано от Л.. Оказало се, че Л. завел полицейските служители пред жилището на нарушителя К.,***, като посочил последния за лице, което също се занимава с наркотични вещества. Разговорите между Л. и полицейските служители Б. и П. били проведени пред жилището.

          През това време се появил и С.К.. Във връзка с наличните данни, полицейските служители започнали извършване на процесуално- следствено действие „претърсване“ в жилището, обитавано от св. К.. На същия била поискана от св. Б. лична карта, с която да се установи самоличността му. Тъй като лицето разбрало какво ще търсят полицейските органи в дома му, станало нервно, започнало да извършва неадекватни движения и заявило, че няма да си даде личната карта. Започнало да пита „какви сте вие, няма да ме проверявате“. Отново му било разпоредено от св. Б. да стои на място, като си извади ръцете от джобовете и да даде личната си карта. Междувременно К. направил рязко движение встрани, извадил едната си ръка от джоба, в която държал предмет, който глътнал.

          На К. било обяснено, че ще му бъде съставен акт за неизпълнение на полицейско разпореждане, след което същия извадил личната си карта и пред проверяващите го полицейски служители я изхвърлил на земята.

          Въз основа на изготвената от св. Б. докладна записка и обясненията на лицето И. Л., служител н.Р.н.М.К. съставил процесния АУАН, с който приело, че жалбоподателят К. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл.64 ал.1 и ал.4 от ЗМВР, тъй като на 02.12.2019 г., около 18,20 часа, в гр. С., ул. „В.в.“ № ** не изпълнил издаденото му устно полицейско разпореждане от мл. разузнавач В.Б., в качеството му на полицейски орган в изпълнение на възложените му функции, а именно да даде документ за самоличност, да стои неподвижно до приключване на проверката, като не е изпълнил разпореденото му от полицейския служител.

Така съставения АУАН бил предявен за запознаване на К., който го прочел и вписал собственоръчно възражение срещу констатациите в него, а именно, че полицейският служител се отнесъл грубо с него и не бил доволен от отношението му.

Въз основа на така съставения АУАН, на 18.02.2020 г. оправомощено длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на извършването му, както и индивидуализация на нарушителя, на К. било наложено административно наказание на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР- глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.64 ал.1 и ал.4 от ЗМВР.

Наказателното постановление било връчено на К. на 26.02.2020 г., а жалбата срещу него постъпила на 04.03.2020 г.

При извършената служебна проверка за законосъобразност, съдът намира, че при издаване на атакуваното наказателно постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, което налага неговата отмяна само на формално основание. Съдът констатира, че между изложените в съдържанието му обстоятелства по нарушението и дадената правна квалификация липсва съответствие. При изложените фактически обстоятелства в съдържанието на наказателното постановление става ясно, че жалбоподателят не е изпълнил дадено му от полицейски орган задължително за изпълнение устно разпореждане да предаде личната си карта за проверка и остане неподвижен, което представлява нарушение на разпоредбата на чл.64 ал.4 вр. ал.2 вр. ал.1 от ЗМВР. Налице са достатъчно по обем, безпротиворечиви доказателства, установяващи извършено от К. именно на такова нарушение.

Дадената обаче правна квалификация с атакуваното наказателно постановление, а именно по чл.64 ал.1 и ал.4 от ЗМВР обхваща случаите на неизпълнение на задължително за изпълнение писмено полицейско разпореждане, каквото в случая не е издавано.

При горепосоченото несъответствие между обстоятелствата по нарушението и дадената му правна квалификация, съдът намира, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение, въвеждащо неяснота относно два от задължителните реквизити в съдържанието на наказателното постановление, визирани в чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, представляващи гаранция за законосъобразността му. По изложените мотиви съдът намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено изцяло само на формално основание.

   Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № К-ЗМВР-2 от 18.02.2020 г. на Началник РУ- К., с което на С.А.К., ЕГН **********,***, П. област, ул. „К.Н.“ № ** е наложено административно наказание на основание чл.257 ал.1 от ЗМВР- глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.64 ал.1 и ал.4 от ЗМВР.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно  обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. Пловдив.

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

  МТ