Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1736
09.11.2021 г. град Бургас
Административен съд-Бургас, на
двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в публичното
заседание, в състав:
Председател: Златина Бъчварова
Членове: Веселин Енчев
Димитър
Гальов
Секретар: К. Л.
Прокурор: Андрей Червеняков
Като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 2081 по описа за 2021г. на Административен съд-Бургас, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по чл.63, ал.1,
изр.2-ро от ЗАНН /в действащата редакция,
Обн. ДВ, бр.94 от 2019г./, по реда на Глава Дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна
жалба от процесуалните представители на „Гранд Пропърти“ ООД – гр.Несебър, с
ЕИК *********, против Решение № 49 от 18.06.2021 година по н.а.х.д. № 319 от 2021
година на Районен съд – Несебър (РС), с което е потвърдено наказателно
постановление № 02 – 0003099 от 17.03.2021 година на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Бургас (НП).
С НП на дружеството, за
нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал. 2 от Кодекса на труда, на
основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 лева.
Касаторът оспорва изводите на
първоинстанционния съд за доказаност на нарушението. Заявява, че РС не е отчел
обстоятелството, че текстът, за чието нарушение е санкциониран търговеца, за
пръв път е посочен едва с НП и то без да е посочена коя от хипотезите на този
текст е установена, а този съществен порок е ограничил правото на защита на
санкционираното лице – основание за отмяна на наказателното постановление.
Поддържа се, че извършването на нарушението не е доказано в производството пред
РС, защото не са установени елементите на трудовото правоотношение. Отделно се
заявява, че съдът не е обсъдил изобщо данните в обясненията на свидетелите,
депозирани с възражението срещу съставения АУАН, а те директно опровергават
констатациите в акта и фактите, установени с НП. Твърди се, че е несъстоятелен
довода на съда, че единствения начин на уреждането на отношенията между
работника и работодателя е сключването на писмен трудов договор.
Иска отмяна на съдебното
решение и на НП.
Ответникът по касация оспорва
жалбата, чрез процесуален представител.
Прокурорът изразява становище
за неоснователност на жалбата.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, в настоящият касационен състав, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, въз основа
разпоредбите на закона, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, за която постановеният
съдебен акт е неблагоприятен и в законоустановения срок.
При разглеждане на жалбата по
същество, съдът съобрази следното:
Дружеството е санкционирано за
това, че при извършена проверка на място – на 06.01.2021 година в 13:15 часа,
на строителен обект „жилищна сграда“ в УПИ V- общ. с идентификатор 51500.503.308
по КККР на град Несебър в ж.к. „Черно море“ на град Несебър, е установено, че С.А.Г., ЕГН ********** е полагал труд,
при изграждане на вертикален кофраж на трети етаж на посочения обект. Лицето е
декларирало и в съставен на място списък на работещите, че работи в
дружеството-касатор, като „зидаро - кофражист“. Към датата на проверката, не е
налице сключен писмен трудов договор, подписан от двете страни, т. е. трудовото
правоотношение на търговеца с работника С.Г. не е било оформено с надлежен трудов
договор в писмена форма, подписан от двете страни, което съставлява нарушение
на чл.62 ал.1 от Кодекса на труда.
Първоинстанционният съд е
приел, че в проведеното административно-наказателно производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е обосновал извод, че
установеното деяние е доказано. Анализирал е показанията на актосъставителя, от
една страна, с писмените доказателства, съставени при извършената проверка на
място и с тези, представени от жалбоподателя, като е направил детайлен анализ
на доказателствената съвкупност и въз основа на направените изводи е приел
жалбата за неоснователна.
Решението е обосновано, а
мотивите му се споделят от касационния състав. Обсъдени са подробно елементите
на трудовото правоотношение, като е опровергана тезата на дружеството за
наличие на гражданскоправни отношения, обективирани от представен от
юридическото лице граждански договор, като изложените от РС-гр.Несебър мотиви
са изчерпателни, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК
настоящата инстанция препраща към тях.
С императивната разпоредба
на чл.62, ал.1 от КТ е вменено
задължение на работодателя да сключи трудов
договор в писмена форма с работника преди постъпването му на работа. За да
е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
търговеца, е необходимо наличие на трудово правоотношение, което се
характеризира с определени особености: работно време, работно място, характер
на извършваната работа (трудова функция), трудово възнаграждение, за което
правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма.
Настоящият съдебен състав, счита,
че в производството пред РС-Несебър са установени съществени елементи на
правоотношението между търговеца и посоченото по-горе лице, от които може да
бъде направен несъмнен извод, че между тях е съществувало именно трудово правоотношение,
а не гражданско, както се домогва да докаже дружеството в хода на АНП. При
проверката цитираният работник изрично е декларирал кое е лицето, за което
работи и длъжността, която заема, нещо, което не е характерно за гражданските
правоотношения, в които възложителят и изпълнителят са равнопоставени страни, а
обичайно, изпълнителят се задължава да изпълни целият обем възложена му работа,
без да има разпределение на отделните функции между различни лица- изпълнители.
В представените по делото писмени
бележки, касаторът поддържа, че в случая правоотношението по извършените СМР не
е възникнало между конкретния работник и търговското дружество, а между С.Г. и друго
физическо лице, което, от своя страна, е било наето от „Гранд Пропърти“ ООД да
извърши с бригада процесните СМР (изработване на вертикален кофраж). Това
твърдение е в очевидно противоречие със съдържанието на представения от
страната граждански договор за извършена работа № 006 с дата 04.01.2021 година (предхождаща проверката на 06.01.2021г.) с посочени страни
„ГРАНД ПРОПЪРТИ“ ООД, като възложител,
и лицето С.Г., в качеството на изпълнител, поради което настоящият касационен
състав приема, че с това твърдение касаторът се домогва да докаже теза, която
не е подкрепена с надлежни и кредитирани с доверие доказателства, респективно
не са опровергани установените факти в хода на АНП.
По изложените съображения,
настоящият състав приема, че изводите на РС за наличие на трудово
правоотношение между дружеството и работника Г. не са опровергани в хода на касационното
производство и за това правоотношение е следвало да бъде сключен писмен трудов
договор, подписан от работодателя и работника, към съответната дата, когато
лицето е престирало труд. Такъв договор не е бил съставян.
Приложеният в
първоинстанционното дело трудов договор от 07.01.2021г. не може да санира
осъщественото на 06.01.2021г. нарушение. Както правилно е изтъкнал и
предходният съдебен състав, ако действително отношенията по гражданския договор
са били отделни и самостоятелни, липсва логично обяснение защо в рамките на
действието на гражданския договор се сключва и трудов договор със същото лице.
Съпоставени са и датите на приемане на работата по т.нар. граждански договор,
което е в противоречие с данните от трудовия договор от 07.01.2021г., според
който от посочената дата С.Г. е следвало да изпълнява длъжността „кофражист“, като самата дейност се
припокрива с дейността, уговорена в гражданския договор /за полагане на
кофраж/.
Съдържащите се по преписката
„свидетелски показания“, адресирани до Дирекция „Инспекция по труда“- гр.Бургас
от подписалите ги лица имат характер на писмени обяснения от тези лица, които
са приложени към преписката, но същите не могат да опровергаят правния извод за
наличие на трудово правоотношение между касатора и съответното лице към
инкриминираната дата.
Процесното нарушение е санкционирано,
съгласно разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ, която предвижда санкция от
1 500 лева до 15 000 лева. Имуществената санкция в оспореното НП е
наложена в минималния размер, поради което не може да бъде редуцирана.
Решението на НРС, с което
атакуваното НП е потвърдено е валидно, допустимо и правилно, поради което следва
да се остави в сила.
При този изход на спора, основателно
се явява и своевременно направеното искане от процесуалния представител на
ответника по касацията – за присъждане на разноски, на основание чл.63, ал.3 и
ал.5 от ЗАНН /в действащата към момента редакция/. Дружеството- касатор следва
да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (юридическото
лице, в чиято структура е наказващия орган) разноски в размер на 100.00 (сто)
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Административен
съд- Бургас
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 49 от 18.06.2021
година по н.а.х.д. № 319 по описа за 2021 година на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА „Гранд Пропърти“ ООД –гр.
Несебър, ЕИК ********* да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ – София сумата от 100.00 (сто) лева – разноски по делото, за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.