Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, …….05.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ А въззивен
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари през двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия
Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 7278 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение
от 11.03.2019г. по гр. дело № 19308/2018г. на СРС, 166 състав е отхвърлен изцяло
като неоснователен предявения от М.В.С. срещу А.Д.Т. иск с правно основание чл.
45 във вр. с чл. 52 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обида, нанесена
от ответника в публикация в профила му в социалната мрежа Фейсбук
от 17.12.2017г. и изразила се в окарикатуряване на собственото име на ищеца от М.
на М., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане.
Въззивникът – ищец М.В.С. обжалва
решението изцяло като неправилно и необосновано. Излага доводи, че е налице противоправно поведение на ответника, тъй като умишлената
промяна на името на едно лице без негово съгласие е деликт
и изопачаването на името му не е свързано с качеството му на политик или друга
обществена дейност. Поддържа, че изводите на първоинстанционния съд, че
сочената замяна на името му представлява негативно оценъчно съдържание и не е
от естество на накърни доброто му име, са необосновани. Отделно твърди, че
образът на литературния герой от романа „Под игото“ има за цел да унизи ищеца и
да му прикачи обиден прякор, както и да унизи честта и достойнството му. Оспорва
изводите в обжалвания съдебен акт, че съдържанието на процесната
публикация изцяло съответства на чл. 39, ал. 1 КРБ и на европейската практика. Поддържа,
че по делото са доказани и претендираните
неимуществени вреди. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи иска, с
присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемият - ответник
А.Д.Т. оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Поддържа, че изводите на
първоинстанционния съд за липса на осъществен от него деликт
са правилни и законосъобразни. Излага доводи за причините за публикуване на процесната публикация, а именно, че лицето Р.Р./свидетел на ищеца по делото/, се припознала в обект на
негово изказване относно нейни криминални прояви, което е било предмет на
предходно дело и по което той бил оправдан. Сочи, че ищецът е подал сигнал в
ДАНС по пр.пр. № 49506/2017г. на СРП не с цел защита
на националната сигурност, както твърди в исковата молба, а в опит за
оневиняване на отстранен от ДАНС държавен служител /свидетелката Р./. Сочи, че
по делото не е доказано и че е автор на процесната
публикация, но дори да се приеме авторството за доказано, поддържа, че е налице
провокация от ищеца, в качеството му на професионален юрист, тъй като го е
набедил в извършване на престъпление. Твърди, че възприемането на името М.от
ищеца като обидно е резултат на негово субективно възприятие и проява на
свръхчувствителност. Моли съда да потвърди решението. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изр. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК, въззивният съд намира
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 5000 лв.,
произтичащи от разпространение на обида в публикация в социалната мрежа Фейсбук от 17.12.2017г., 16. 48 ч, в профила на ответника А.Т.,
със следното съдържание: „Някакъв М.С. /от НДСВ/ пуснал сигнал срещу мен до
прокуратурата с питане откъде съм имал информация, че близката до сърцето и
други части на тялото на Н.Н.Р.Р.,
е имала няколко регистрации за проституция …..Адвокат от кантората на М.С. беше
защитник на въпросната Р. по делото, което тя заведе срещу мен…..М.освен това е
приятел на перуката с пагони, бивш министър на отбраната, който бранеше Р.
така, сякаш са имали общо бурно минало и настояще и непроницаемо бъдеще….Но на М.вците дупе да им е яко. Нима не разбраха, че веднъж
предизвикал ме някой, това е завинаги“.
По делото е прието за съвместно разглеждане евентуално
възражение за съдебно прихващане за
сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от ответника от подадени от ищеца М.С. сигнали по пр.пр.
№ 49506/2017г. на СРП за престъпления, които ответникът не е извършвал –
разгласяване на класифицирана информация – държавна тайна.
Фактическият състав на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане
включва кумулативното
наличие на следните елементи:
противоправно действие, извършено от ответника; вина; настъпили вреди
за ищеца, както са описани в исковата
молба, причинна връзка между действията на ответника и настъпване на вредоносния резултат. Вината се
предполага до доказване на противното – чл. 45, ал.2 ЗЗД изразяващи се в преживян стрес,
тревожност и усещане за опозореност.
По отношение авторството на публикацията в личния фейсбук профил на ответника, съдът намира възраженията в
жалбата за изцяло неоснователни. В първоинстанционното
производство са събрани доказателства в тази връзка – заключение на компютърно -
техническа експертиза, съгласно което статията е била публикувана във фейсбук профил с имена А.Т. на 17.12.2017г. в 16. 48 ч. и
профилна снимка на ответника, както и констативен протокол за установяване за
установяване разпечатка от електронен сайт от 22.12.2017г. на нотариус Д.-С.,
както и гласни доказателства чрез показанията на свидетелите Р. и Ф., които са
прочели публикацията. Всички обсъдени съвкупно доказателства несъмнено
установяват авторството на процесната публикация.
Ищецът цели да се обезщетят вредите,
изразяващи се в засягане на личната му чест и опорочаване на доброто му име,
които е претърпял вследствие на обида от използваните изрази досежно промяна на собственото му име в обиден и негативен контекст.
Обидата предпоставя казване или извършване от страна
на определено конкретно лице на нещо унизително за честта или достойнството на
другиго в негово присъствие или опосредено –
чрез съобщаване на друго лице,
посредством което те да достигнат до засегнатия. От значение е изразите да имат характера на изявления,
унизителни за честта и достойнството на лицето. Следва да се касае за
унизителни епитети, отразяващи отрицателни качества, ругателни думи и изрази
или унизителни разсъждения за качествата на ищеца.
Свободата на словото не е абсолютна, а
се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционни
ценности - каквито са доброто име и правата на другите граждани. Следователно
въпросът за баланса при упражняването на конституционно гарантираните права
може да бъде решен след конкретна преценка на всеки случай. Прокламираната в
чл. 40, ал. 1 от Конституцията свободата на печата и другите средства за масова
информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат
информирани, по въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание не
се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни,
засягащи лични граждански и човешки права и не предпоставя
налагане на негативен подтекст (в този смисъл Решение № 404/13.07.2010г. на ВКС по гр. д. № 907/2009 г., III г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК). Независимо от
това, дали се касае за лични оценки на автора на публикацията или за предадена
информация по сведения на трето лице, авторът на публикацията/статията,
респективно възложителят на неговата работа, носи отговорност за установяване
достоверността на изложената информация.
Съгласно константната практика на ВКС /така напр.
Решение № 129/11.08.2020г. по гр.д. № 2704/2019г. на ВКС, ІV ГО/, не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна
оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира
или се предполага във връзка с обществен интерес, свързан с неговия пост,
дейност или занятие, освен когато правото на мнение е в нарушение на чл. 39,
ал. 2 КРБ. Негативните оценки за определена обществена личност не пораждат
отговорност, освен ако не засягат достойнството на личността.
В случая настоящият съдебен състав намира, че
използването на израза „М.“ в процесната публикация
от ответника представлява окарикатуряване на личността на ищеца и е обидно,
респ. унизително за честта и достойнството му. Включително при отчитане обстоятелството,
че ищецът е публична личност – председател на комисия по вътрешна сигурност и
обществен ред в 40 НС/ и по-широките граници на допустима критика срещу него, се
налага извод за наличие на противоправно поведение на
ответника. Използваният израз „М.“ е в изцяло негативен, обиден и
подигравателен контекст и не е свързан с въпрос от обществен интерес или дебат
по значим за обществото въпрос. Обстоятелството, че ищецът е сезирал преди това
СРП чрез сигнал за длъжностно престъпление, извършено от неизвестен служител на
ДАНС, не налага различен извод. Изразите „М.С. /от НДСВ/“, „адвокат от
кантората на М.С.“, „М.е освен това приятел на перуката с пагони, бивш министър
на отбраната“ унижават достойнството на коментираното лице, което безспорно е
ищецът, с оглед изрично цитираният в публикацията подаден от последния сигнал
до ДАНС и използване на прозвището на литературният герой от романа „Под игото“
на Иван Вазов ведно с фамилното име на ищеца. С оглед целия контекст на процесната публична публикация, употребата на разглеждания израз
представлява обидно внушение за личността на ищеца, с което е надхвърлено конституционно
гарантираното право по чл. 39, ал. 1 КРБ, тъй като е засегнато противоправно честта, доброто име и достойнството му, в
нарушение на забраната по чл. 39, ал. 2 КРБ.
С оглед изложеното, предявеният иск е доказан по
основание. По отношение размера на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди, съдът взе предвид, че събраните по делото гласни
доказателства чрез показанията на свидетелите Р.Р.и Ц.
Ф. установяват преживян емоционален дискомфорт на
ищеца след прочитане на процесната публикация, но без
точен период и силен интензитет. В тази връзка съдът отчита евентуалната
заинтересованост на св. Р. по реда на чл. 172 ГПК, с оглед водено от нея срещу
ответника дело за клевета – нчхд № 3078/2016г. на
СРС, 15 с-в. При съобразяване, че свидетелят Ф. не установява период на
по-силен интензитет на претендираните от ищеца вреди,
както и че последната твърди, че може би само през януари /2018г./ е била
свидетел на понижаване на самочувствието на ищеца, затвореност и неувереност в
работата му, съдът намира, че размерът на обезщетението, определен по реда на
чл. 52 ЗЗД, възлиза на сумата 500 лв. и до този размер искът следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане /както е предявена/, а в останалата част решението
следва да бъде потвърдено.
По евентуално направеното възражение за съдебно
прихващане: Същото е неоснователно и недоказано. Ответникът обосновава наличие
на вземане със същия деликтен хорактер,
поради подадени от ищеца М.С. сигнали по пр.пр. №
49506/2017г. на СРП за престъпления, които ответникът не е извършвал – разгласяване
на класифицирана информация – държавна тайна.
По делото са представени сигнал от 24.11.2017г.,
подаден от ищеца М.С. до СРП срещу неизвестен извършител от ДАНС, в който се твърди, че с действията
си неизвестен нарушител от ДАНС е предоставил класифицирана информация,
използвана от ответника А.Т. в публично изявление в телевизионно предаване на
05.10.2015г. в предаването „Добро утро, България“ по ТВ 7 и се моли да бъде извършена проверка в тази
връзка. Подаденият сигнал не е насочен срещу ответника, а срещу неизвестен
извършител, поради което не може да се приеме, че с подаването му от ищеца е
налице негово противоправно поведение, в резултат на
което ответникът е претърпял вреди. С втория сигнал от 21.12.2017г. до СРП
ищецът моли да бъде извършена проверка относно разкриване на информация по
образуваната вече по неговия сигнал от 24.11.2017г. преписка, за което е
разбрал именно чрез прочитане на процесната
публикация на ответника. В сигнала от 21.12.2017г. се поддържа, че е налице
обидна за ищеца квалификация /„М.С.“/ от страна на ответника в публикацията на
последния, но липсват каквито и да е изявления по отношение на ответника А.Т..
С оглед изложеното, по делото не са доказани противоправни
действия на ищеца М.С., от които ответникът да е претърпял неимуществени вреди,
предмет на възражението за прихващане. Ето защо възражението за прихващане е
неоснователно и недоказано.
Предвид гореизложеното, жалбата е частично основателна
и първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта за отхвърляне на иска до размера на сумата 500 лв., като вместо него
бъде постановено друго за уважаване на иска до посочения размер, а в останалата
част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, решението следва да бъде
отменено и в частта за присъдените в полза на ответника разноски над сумата 900
лв. до пълния присъден размер от 1000 лв.
На въззивника – ищец следва да се присъдят претендираните и доказани разноски за първоинстанционното
производство в размер на общо сумата 115 лв. – държавна такса, адвокатско
възнаграждение и депозит за експертиза, както и сумата 100 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
На въззиваемия – ответник се следват претендирани и доказани разноски в размер на 900 лв. за
настоящата инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 11.03.2019г. по гр. дело № 19308/2018г.
на СРС, 166 състав в ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявения
от М.В.С. срещу А.Д.Т. иск с правно основание чл. 45 във вр.
с чл. 52 от ЗЗД до размера на сумата от 500 лева, ведно със законната лихва от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и в частта, с
която е осъден М.В.С. да заплати на А.Д.Т. разноски над сумата 900 лв. по
пълния присъден размер от 1000 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.Д.Т., ЕГН **********
да заплати на М.В.С., ЕГН ********** на основание чл. 45 ЗЗД, сумата 500 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди от обида, нанесена от публикация в профила на А.Т. в
социалната мрежа Фейсбук от 17.12.2017г., 16. 48 ч.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.03.2018г. до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 115 лв.
– разноски за първоинстанционното производство и
сумата 100 лв. – разноски за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.03.2019г. по гр. дело № 19308/2018г.
на СРС, 166 състав в останалата част.
ОСЪЖДА М.В.С., ЕГН **********
да заплати на А.Д.Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
900 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.