№ 421
гр. Плевен, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20224400500466 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК .
С решение на Червенобрежки РС №104 от 30.03.2022г.,постановено по
гр.д.№620/2021г. по описа на същия съд е постановено местоживеенето на
детето Е. Н.а Д.а,родена на ***г.,ЕГН ********** да е при бащата Н. Д. Н.,
ЕГН ********** на адрес: гр. Ч., обл.Плевен, ул.„***“ №***.Със същото
решение на ЧРС е постановено родителските права спрямо детето Е. Н.а
Д.а,родена на *** г., ЕГН ********** да се упражняват от бащата Н. Д. Н.,
ЕГН ********** на адрес: гр. Ч., обл.Плевен, ул.„***“ №***.С решението на
ЧРС е определен режим на лични контакти на детето Е. Д.а с майката С. И.
К.,ЕГН ********** ,адрес по местоживеене: гара Е., обл. С., ул. ”***” №***
всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в
неделя, с преспиване и 20 дни през лятото, когато това не съвпада с редовния
платен годишен отпуск на бащата. На основание чл. 144 от СК С. И. К., ЕГН
********** е осъдена да заплаща на Н. Д. Н., ЕГН **********, като баща и
законен представител на детето Е. Н.а Д.а,ЕГН ********** ежемесечна
издръжка в размер на 200 лв., считано от 21.05.2021 г.,с падеж пето число на
месеца за който се дължи до настъпване на причини за нейното изменяване
1
или прекратяване, ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена
вноска.Със същото решение на ЧРС на основание чл. 149 от СК С. И. К., ЕГН
********** е осъдена да заплати на Н. Д. Н., ЕГН ********** в качеството му
на баща и законен представител на малолетната Е. Н.а Д.а, ЕГН
**********,издръжка за минало време, за периода от 21.05.2020 г. до
21.05.2021 г. в размер на 1 950 лв., ведно със законна лихва върху тази сума
от 21.05.2021г.С решението на ЧРС е заместено липсващото съгласие на
майката С. И. К., ЕГН ********** за попълване и подаване на заявление за
издаване и снабдяване със задграничен паспорт на малолетното дете Е. Н.а
Д.а,родена на *** г., ЕГН **********, представлявано от своя баща и законен
представител Н. Д. Н., ЕГН **********, както и за получаване на същия.С
решението на ЧРС е разрешено на основание чл.123 от СК, във вр. чл.76
ал.1, т.9 от ЗБДС и във вр. с чл. 11, ал.8, т.1 от Правилника за издаване на
българските документи за самоличност, да се издаде паспорт за задгранично
пътуване на детето Е. Н.а Д.а, родена на *** г., ЕГН **********, без да е
необходимо за целта съгласието на майката С. К..С решението на ЧРС е
разрешено на детето Е. Н.а Д.а,родена на *** г.,ЕГН ********** да пътува
извън пределите на Република България многократно, до страните от
Обединено Кралство Великобритания, Северна Ирландия и ЕС без съгласието
на майката до навършване на 18 годишна възраст придружавана от баща си
Н. Д. Н., ЕГН ********** или от изрично упълномощено от него лице. Със
същото решение на ЧРС С. И. К. е осъдена да заплати държавна такса върху
предявените неоценяеми искове по чл.123 и чл.127а от СК, определения
размер на издръжката дължима за бъдеще и минало време в общ размер на
426 лв. На основание чл. 242, ал.1 от ГПК е допуснато предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдените издръжки.
Срещу така постановеното решение на ЧРС е постъпила въззивна
жалба от С. И. К. чрез пълномощника й адвокат С. З. от САК в частта,в която
въззивницата е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на
200лв.,считано от 21.05.2021г.и в частта,в която е осъдена да заплаща
издръжка за минало време в размер на 1 950лв.за периода от 21.05.2020г.до
21.05.2021г.Изложени са съображения,че в обжалваните части решението на
ЧРС е неправилно ,че така определения размер на издръжката е завишен и за
С. К. е непосилно изплащането й ,тъй като същата има низходящ,за който
полага грижи и който издържа сама. Относно издръжката за минало време са
2
изложени доводи,че същата е безпредметна,тъй като нуждите на детето вече
са задоволени,че получаването на издръжка за минал период би се
превърнало в способ за задоволяване на други нужди и би се отклонило от
същинските функции на института.В заключение въззивницата моли
Окръжния съд да отмени решението на ЧРС като
незаконосъобразно.Претендират се и направените по делото разноски, вкл.за
адвокатско възнаграждение.В съдебното заседание на 21.09.2022г.
въззивницата и нейният пълномощник не се явиха.
Въззиваемият Н. Д. Н. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.263
ал.1 ГПК.В съдебното заседание на 21.09.2022г. същият изрази становище,че
жалбата е неоснователна.
За Дирекция социално подпомагане-Отдел закрила на детето гр.Ч. не се
е явил представител в съдебното заседание.Изготвен е социален доклад.
Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Червенобрежки РС като необжалвано е влязло в сила в
частта,в която е постановено местоживеенето на детето Е. Д.а да е при
бащата,в частта,в която родителските права върху детето са предоставени за
упражняване на бащата Н. Н. и е определен режим на лични отношения на
майката.Решението на ЧРС е влязло в сила и в частта, в която на осн.чл.127а
ал.2 СК на бащата е дадено разрешение еднолично и без съгласието на
майката да представлява детето Е. Д.а при издаване на лични документи и
паспорт за пътуване в чужбина,както и в частта,в която е разрешено детето до
навършване на пълнолетие да пътува извън пределите на Република България
, придружено само от своя баща Н. Д. Н..
Предмет на въззивна проверка в настоящото производство е решението
на ЧРС в частта за издръжката,определена за детето Е. в размер на
200лв.,считано от 21.05.2021г.и в частта,в която на основание чл.149 СК е
присъдена издръжка за минало време ,за периода от 21.05.2020г.до
21.05.2021г. в размер на 1950лв.
3
От представеното с ИМ удостоверение за раждане се установява ,че
страните С. И. К. и Н. Д. Н. са родители на малолетното дете Е. Н.а Д.а,род.
на ***г., което към настоящия момент е навършило 11 години.От събраните
по делото доказателства и от изготвените от ДСП гр.Ч. социални доклади,
както в производството пред ЧРС,така и пред въззивната инстанция се
установява,че страните имат и друго малолетно дете И.С. К.,което не е
припознато от бащата,че от няколко години живеят разделени.След раздялата
детето Е. се отглежда изцяло от бащата Н. Н. ,подпомаган от неговата майка в
жилище в гр.Ч. , ул.“***“№*** ,което е било семейно жилище на страните и
двете деца в периода ,когато са живеели заедно.След раздялата въззивницата
С. К. се е установила в гр.Е.,където отглежда другото малолетно дете И.,на 9
години,с помощта на своите родители. От представените по делото
доказателства и изготвените социални доклади е видно,че за настоящата
учебна година 2022/2023г.детето Е. е ученичка в V-ти клас в СУ“***“
гр.Ч.,като момичето е завършило с отличен успех четвърти клас.На основание
чл.15 ал.1 от ЗЗДетето малолетната Е. е изслушана от съда в присъствието на
педагог,като детето е заявило,че не се притеснява,ученичка е в 4в клас,има си
приятели в училище и й харесва да ходи на училище ,чувства се добре вкъщи
и живее с баща си,който я отглежда с помощта на баба й.
Първоинстанционният съд е приел,че необходимата обща месечна
издръжка за Е. е в размер на 350лв.,като съобразно нуждите на детето и
възможностите на двамата родители е счел,че майката следва да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 200лв.,считано от датата на завеждане на
ИМ-21.05.2021г.до настъпване на причини и условия за нейното изменяване
или прекратяване.Тези изводи на ЧРС са правилни ,кореспондират с
представените по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната
инстанция.
От обясненията на въззиваемия Н. Н. се установява,че същият работи в
Лондон във фабрика за пакетиране на зеленчуци ,по трудов договор като
получава заплата от 2000 паунда/ 4 505 български лв./ Въззивницата е заявила
в производството пред ЧРС,че в момента не работи по трудов договор,което е
установено и от съда при констатация на трудовата й книжка,като е посочила
,че за издръжката й се грижи нейният баща,че се води осигурена във фирмата
му.От изисканата от ОД на МВР Плевен справка е видно,че въззивницата С.
4
К. е имала чести пътувания зад граница,но няма категорични данни дали
същата работи в чужбина и дали получава там някакви доходи,съответно за
техния размер.Съдът приема,че след като майката на детето Е. е в
трудоспособна възраст може да реализира месечен доход поне от порядъка на
минималната за страната работна заплата,която за настоящата година е в
размер на 710лв..Съгласно чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и
могат да се издържат от имуществото си.Детето Е. в момента е на 11
години,ученичка в пети клас.С оглед нуждите на детето от
храна,облекло,учебни пособия , средства за извънкласни занимания и
съобразно възможностите на двамата родители, съдът приема,че майката е в
състояние да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200лв.,считано от
датата на завеждане на ИМ-21.05.2021г.При определяне размера на
дължимата издръжка за детето Е.,съдът съобрази и факта,че майката полага
непосредствените грижи по отглеждането на другото дете И.,което е на 9
години.
С разпоредбата на чл.142 ал.2 СК нормативно е определен минималният
размер на издръжката за едно дете, който е 1/4 от мин.за страната работна
заплата.Към момента на завеждане на ИМ -21.05.2021., мин.размер на
издръжката е бил 162,50лв.,тъй като МРЗ за страната през 2021г.е била в
размер на 650лв.Към днешна дата , МРЗ е 710лв.и съгласно чл.142 ал.2 СК,
мин.размер на дължимата издръжка за едно дете е 177,50лв.Определеният от
ЧРС размер на дължимата от майката ежемесечна издръжка от 200лв.за
детето Е. е съобразен с нуждите на детето и с възможностите на двамата
родители,като този размер не е завишен,а е малко над нормативно
определения минимален размер.В тази част изложените в жалбата доводи са
неоснователни.Изводите на ЧРС съвпадат с тези на въззивната инстанция,
поради което и на основание чл.271 ал.1 ГПК решението на ЧРС в
посочената обжалвана част следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Съгласно чл.149 СК издръжка за минало време може да се търси най-
много за една година преди предявяването на иска. Безспорно по делото е
установено,че в едногодишния период преди завеждане на ИМ,респ.от
21.05.2020г.до 21.05.2021г. майката не е полагала грижи по отглеждането на
5
детето Е. ,нито е заплащала средства за издръжката му,като детето е
отглеждано изцяло от бащата с помощта на бабата по бащина линия. Съдът е
присъдил издръжка за минало време в минималния размер,определен от
законодателя -162,50лв.месечно ,респ.1/4 от МРЗ за страната към този момент
или общо за целия период в размер на 1 950лв.,която не е завишена,а
съобразена с нормативно определения минимален размер на издръжката за
едно дете.Неоснователни са изложените в жалбата доводи,че издръжката за
минало време е безпредметна ,тъй като нуждите на детето вече са били
задоволени .След като за горепосочения период единствено бащата е полагал
грижи по отглеждане и възпитание на детето и е осигурявал средствата за
издръжката му,са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.149 СК
и за присъждане на издръжка за минало време.В тази обжалвана част
решението на ЧРС също е правилно и законосъобразно и на основание чл.271
ГПК следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на
Червенобрежки Районен съд №104 от 30.03.2022г.,постановено по гр.д.№
620/2021г.по описа на същия съд В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл.280 ал.3,т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6