Решение по дело №33007/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12921
Дата: 21 юли 2023 г.
Съдия: Александър Велинов Ангелов
Дело: 20221110133007
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 12921
гр. София, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Е.
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20221110133007 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и
чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 5 325 лева, представляваща дължимо и
неизплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Гаранции по договор”, поради настъпило застрахователно събитие –
претърпени финансови загуби вследствие на неизпълнение на договор за
възлагане на обществена поръчка № ./06.10.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от предявяването на иска – 17.06.2022 г., до окончателното
плащане и сумата 1 176,32 лв. мораторна лихва за периода 03.09.2021 г. –
15.06.2022 г.
С исковата молба се твърди, че на 02.10.2020 г. между ответника и
третото лице – помагач „Е. е сключен застрахователен договор в полза на
ищеца по застраховка „Гаранции по договор“, по клауза „Гаранция за добро
изпълнение“, обективиран в застрахователна полица № ./02.10.2020 г. със
срок на действие от 01.11.2020 г. до 31.12.2022 г. Застрахователния договор
обезпечавал изпълнението по договор за доставка на електрическа енергия
сключен между ищеца и третото лице помагач и уреждал безусловно
задължение за застрахователя при пълно или частично неизпълнение да
заплати застрахователно обезщетение до размера на застрахователното
покритие – 21 300 лева. Считано от 01.05.2021 г. „Е. преустановил
изпълнението, поради което на 17.08.2021 г. ищецът отправил искане за
изплащане на застрахователно обезщетение в пълен размер поради наличието
на пълно неизпълнение по смисъла на чл. 24, ал. 1 от договора за доставка на
електрическа енергия. Ответникът уважил претенцията частично и изплатил
сумата 15 975 лева, поради което в настоящото пр.зводство се претендира
остатъка до пълния размер от 21 300 лв. Твърди се, че застрахователното
1
обезщетение следвало да бъде изплатено в срок до 15 календарни дни от
получаване искането на бенефициента, поради което считано от 03.09.2021 г.
ответникът изпаднал в забава. Претендират се сторените разноски.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, като оспорва
претенцията по основание и размер. Не оспорва сключването на
застрахователен договор и настъпването на застрахователно събитие в срока
на действието му. Твърди, че изплатеното обезщетение в размер на 15 975
лева съответства на действителната стойност на претърпените загуби. Твърди,
че неизпълнението за доставка на електрическа енергия е частично и
обезщетението следва да бъде определено на 75 % от застрахователното
покритие. Излага доводи, че неизпълнението се дължи на непреодолима сила,
поради настъпило съществено изменение на икономическата ситуация в
страната. Сочи, че претендираното застрахователно обезщетение е в завишен
размер. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника „Е. не взима становище
по предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3
или 5.
По този иск в тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за
имуществено застраховане с ответника и че е настъпило застрахователно
събитие, което се явява покрит риск съгласно уговорките по него, както и
размерът на дължимото обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си за наличие на
обстоятелства, изключващи носенето на риска по договора.
Страните не спорят, а и се установява от представените по делото
писмени доказателства, че на 02.10.2020 г. между ответника и третото лице –
помагач „Е. е сключен застрахователен договор в полза на ищеца по
застраховка „Гаранции по договор“, по силата на който ответникът е поел
задължение да покрива рисковете от настъпване на вреди вследствие на
пълно или частично неизпълнение от страна на „Е. на задълженията по
договор № . от 06.10.2020 г. за доставка на нетна електрическа енергия при
договорена застрахователна сума 21 300 лева, както и че на 18.08.2021 г.
ищецът е отправил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение,
която ответникът е уважил и заплатил частично – в размер на 75 %.
Съгласно договора за доставка на нетна електрическа енергия по
свободно договорени цени от 06.10.2020 г. „Е., в качеството му на изпълнител
се е задължил да доставя нетни количества активна електрическа енергия до
обекта на възложителя за срок от 24 месеца считано от 01.11.2020 г. или до
достигане на прогнозната стойност от 710 000 лв. без ДДС, в зависимост кое
2
от събитията настъпи по – рано. С писмо от 20.04.2021 г. управителят на
изпълнителя уведомява възложителя, че предвид икономическата ситуация в
страната е в категорична невъзможност да продължат доставките си на
електрическа енергия до крайни клиенти, поради което прекратява договора
поради наличие на стопанска непоносимост считано от 01.05.2021 г.
Следователно е реализирана хипотеза на пълно неизпълнение по смисъла на
чл. 24, ал. 1, изр. 2 от договора – когато в рамките на едномесечен период
ответникът прекъсне доставката на електрическа енергия повече от 3 пъти
или еднократно повече от 4 часа.
Следва да се посочи, че съобразно формулираните специални клаузи в
представената застрахователна полица, съдът намира, че страните са
договорили безусловна и неотменяема дължимост на застрахователната сума
при настъпване на застрахователния риск – „пълно или частично
неизпълнение“. В частта, касаеща застрахователното покритие е предвидено,
че в случай на неизпълнение или неточно изпълнение на задължения на
застрахования спрямо бенефициента, застрахователят се задължава да плати
на последния всяка сума, която не надвишава общо застрахователната сума.
Ето защо в случая обстоятелството дали е налице пълно или частично
неизпълнение се явява ирелевантно за определяне на застрахователното
обезщетение, а застрахователят дължи да заплати изцяло претендираната от
бенефициента сума съобразно претърпените от неизпълнението вреди до
размера на гаранционния ангажимент – 21 300 лв.
Неоснователно е и възражението на ответника, че не е настъпило
застрахователно събитие, доколкото не е налице неизпълнение или неточно
изпълнение от страна на изпълнителя, тъй като за застрахования са настъпили
непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 306 ТЗ, поради което на
основание чл. 35 от договора за доставка на електрическа енергия това
дружество не дължи изплащане на обезщетение за претърпените от
възложителя вреди вреди.
В случая не се спори между страните, че ответникът застраховател е
заплатил на ищеца застрахователно обезщетение по всяка от преписките по
щета в определените от застрахователя размери. В писмата до ищеца
бенефициент по застраховките ответникът признава наличие на настъпило
застрахователно събитие. Обективираните изявления в писмата и
извършеното след това плащане по всяка от преписките по щета
представляват извънсъдебно признание на ответника относно причините за
настъпването на събитието и наличието на причинно-следствената връзка
между събитието и настъпилите имуществени вреди за бенефицента.
Освен това съдът намира, че в случая е неприложим института на
непреодолимата сила, доколкото изпълнителят не се е намирал в пълна
обективна невъзможност за изпълнение на задълженията си, а предвид
ситуацията на енергийния пазар, това е станало икономически
нецелесъобразно по смисъла на чл. 307 ТЗ. С оглед особеностите на
3
стопанската непоносимост обаче същата не може да се релевира
извънсъдебно, а следва да бъде установена по съдебен ред в исков процес
/Решение № 183/21.11.2018 г. по т. д. № 542/2018 г. по описа на ВКС, Т. К., I
Т. О./.
Предвид изложеното не се доказва да е налице прав.зключващо
възражение, което да освобождава ответника от отговорност за дължимото
застрахователно обезщетение. Настъпилото застрахователно събитие е
възникнало по времето на действието на застрахователния договор, който е
сключен в полза на ищеца бенефициент и представлява покрит риск по
същия.
Видно от събраните по делото доказателства и приетото заключение на
съдебно-икономическата експертиза, платената от Н. в повече сума,
отколкото би било платено по договор № . от 06.10.2020 г. за периода от
01.05.2021 г. до 30.06.2022 г. възлиза на 394 653,14 лева. Съгласно платежно
нареждане № ./22.02.2022 г., ЗК „Л. е превела на ищеца сума в размер на
15 975 лв. с основание „щета .“, представляваща определеното от ответника
обезщетение за 75 % неизпълнение на договора за доставка на електрическа
енергия. Разликата между застрахователната сума, която е п.скана от
бенефициента в пълен размер и извършеното от ответника плащане е в размер
на 5 325 лв. и тъй като финансовите загуби надхвърлят стойността на
застрахователната сума, същата е следвало да бъде изплатена в цялост и
следователно предявеният иск е основателен.
В застрахователната полица е предвидено, че дължимото
застрахователно обезщетение се изплаща в срок до 15 календарни дни след
получаване на първо надлежно искане за плащане от бенефициента,
удостоверяващо, че застрахованият не е изпълнил изцяло или частично
задълженията си по договора. Искането за изплащане на обезщетение е
получено от ответника на 18.08.2021 г., поради което считано от 03.09.2021 г.
ответникът е изпаднал в забава. Съобразно заключението на вещото лице и
изчислена по реда на чл. 162 ГПК мораторната лихва за периода от 03.09.2021
г. до 15.06.2022 г. е в размер на 1190,73 лв., която сума надвишава
претендираната, поради което акцесорната претенция също следва да се
уважи в цялост.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 563 лева за държавна такса, депозит за експертиза и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА ЗК „Л. ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. С. ДА
ЗАПЛАТИ на Н. ЕИК ., с адрес гр. С. на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86
ЗЗД сумата 5 325 лева, представляваща дължимо и неизплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Гаранции по
договор”, поради настъпило застрахователно събитие – претърпени
финансови загуби вследствие на неизпълнение на договор за възлагане на
обществена поръчка № ./06.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано
от 20.06.2022 г. до окончателното плащане, сумата 1 176,32 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 03.09.2021 г. –
15.06.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 563 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника – „Е., ЕИК ..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5