Р Е Ш Е Н И Е №13
гр. Габрово, 29.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито
съдебно заседание на двадесет и първи януари ................. през две хиляди
и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря …...ЕЛКА СТАНЧЕВА............. и в присъствието на прокурора ..... като
разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д №343 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.
186, ал. 4 от ЗДДС.
Административното дело е образувано по жалба от "Общински
пътнически транспорт" ЕООД, представлявано от управител със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. Ст. Караджа №2 срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №10639
от 10.12.2019 г. издадена от Началник отдел "Оперативни
дейности" В.
Търново, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно
управление /ЦУ/ на НАП.
С оспорената Заповед е наложена принудителна административна мярка запечатване
на търговски обект – обществена тоалетна, находяща се в гр. Габрово ул. „Ст.
Караджа“№2- Автогара Габрово
стопанисван от "Общински пътнически транспорт" ЕООД, с ЕИК********* и забрана за достъп до него за срок от 5 /пет/ дни, на основание чл.
186, ал. 1, т. 1 б. "б"
от Закона за данък върху добавената стойност и чл.
187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
В жалбата се твърди, че оспорената Заповед е
незаконосъобразна. Същата била безпредметна, тъй като още на 10.12.2019г. било
поставено фискално устройство №4140252 в обекта. В случая с процесната ПАМ се
засягали обществени интереси и липсата на фискално устройство по никакъв начин
не увреждало бюджета на Р. България.
Заявено е искане за спиране на допуснатото
предварително изпълнение на Заповедта, което е уважено и съдебният акт не е
обжалван пред ВАС.
В съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от
надлежно упълномощен пр. представител- адвокат.
Ответникът по делото - Началник отдел "Оперативни
дейности" В.
Търново, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно
управление /ЦУ/ на НАП, редовно призован не се явява, не се
представлява в съдебно заседание.
Съгласно разпоредбата на чл. 148
от АПК, административният акт
може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му
по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено
друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено задължително административно обжалване,
поради което жалбата е предявена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в
законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради
което е процесуално допустима за разглеждане.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От протокол за извършена проверка АА№ 0013585/05.12.2019 г., се установява, че обектът представлява обществена
тоалетна находяща се в гр. Габрово,
ул. Ст. Караджа №2- Автогара Габрово стопанисван от „Общински пътнически
транспорт“ЕООД гр. Габрово. При
извършена проверка е установено, следното: При посещение на тоалетната и извършено плащане
на сума за вход 0, 50лева от Ваня Атаносова Николова- Асенова, за което плащане
не й е издадена касова бележка. Издаден е билет за пътуване на стойност 0, 50
лева с №37093, като плащането е прието от Галя Аспарухова Маринова.
Стопанисващото обекта Дружество „Общински пътнически транспорт“ЕООД Габрово не
е въвело в експлоатация в обекта фискално устройство поради което и не е
издадена касова бележка за направеното плащане от 0, 50 лева, като по този
начин Дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Контролните органи са отразили, че използването на билет за отчитане на
извършените продажби е допустимо само в случаите, когато това е задължително
съгласно разпоредба на нормативен акт, а такава в случая не е налице.
При последващо преброяване на парите в касата
в обекта, извършено от галя Асенова Маринова е установено че там са били
налични 13, 50 лева, съгласно попълнен опис.
За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за
извършена проверка сер. АА№ 0013585/05.12.2019г. на основание чл.
110, ал. 4, вр. чл. 50,
ал. 1 от ДОПК.
За констатираното нарушение е съставен АУАН №F530713/11.12.2019г.
При тази фактическа обстановка е издадена оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №10639 от 10.12.2019 г. от
Началник отдел "Оперативни дейности" В. Търново Дирекция "Оперативни дейности" на Главна дирекция "Фискален
контрол" при Централно управление /ЦУ/ на НАП, с която поради установените
нарушения на чл.
118, ал. 1 от
ЗДДС и на основание чл.
186, ал. 1, т. 1 б. "б"
от Закона за данък върху добавената стойност е наложена на търговеца принудителна административна мярка
запечатване на търговски обект – общиствена тоалетна, находяща се в гр. Габрово,
ул. Ст.
Караджа №2, Автогара Габрово стопанисван от "Общински пътнически
транспорт" ЕООД с ЕИК********* и забрана за достъп до него за срок от 5 /пет/ дни, като е допуснато предватилено изпълнеие на
наложената със Заповедта ПАМ.
От Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на
Изпълнителния директор на НАП се установява, че началниците на отдел
"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП
са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186
от ЗДДС.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата, разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Началник на отдел "Оперативни дейности"
В.
Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, определен да
налага принудителни административни мерки със Заповед от 17.05.2018 г.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ.
Производството е образувано за нарушение на ЗДДС свързано с
регистриране и отчитане на продажбите и за този вид нарушения, разпоредбата на чл.
185, ал. 1 ЗДДС предвижда налагането на
глоба или имуществена санкция. Отделно, разпоредбата на чл. 186 ЗДДС предвижда и налагането
на принудителна административна мярка – "запечатване на обект за срок до
30 дни", като в конкретния случай нейното основание е по чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. "б" – неизпълнение на задължението за
спазване реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в
Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните
автоматизирани системи за управление на търговската дейност.
Съгласно разпоредбата на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "б"
от ЗДДС, посочена като
материалноправно основание за издаване на Заповедта, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на
фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност. Съгласно чл.
186, ал. 3 от ЗДДС принудителната
административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или
оправомощено от него лице, което означава, че заповедта, в качеството й на
индивидуалния административен акт, следва да отговаря на всички законови
изисквания за издаване на индивидуални административни актове.
След извършена на основание чл.
168, ал. 1 от АПК проверка съдът
установи, че Заповед №10639
от 10.12.2019г. на Началник на отдел "Оперативни дейности" В.
Търново Дирекция „Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП
е издадена от оправомощен орган и в рамките на неговата компетентност,
определена от чл.
186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т.
3 от Закона за Национална агенция по приходите и т. 1 от Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изп. директор на НАП. Издателят на административен акт е притежавал
необходимата за това материална компетентност. Изводът за териториалната такава
съдът основава на нормата на чл. 12,
ал. 6 от ДОПК.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа
задължителните нормативно установени реквизити – наименование на органа, който
я издава, наименование на акта, адресат, обстоятелствена част, в която са
изложени установените факти, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока за изпълнение на ПАМ, срокът и реда за
обжалването й.
Съобразно нормата на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната
административна мярка се налага с мотивирана заповед, т. е. регламентирано е
изискването издаденият административен акт да съответства като съдържание на
установеното с чл. 59
от АПК. В случая изисквания на
чл. 59
от АПК са изпълнени, като
оспорваната заповед за налагане на ПАМ съдържа всички реквизити, включително и
фактическите и правните основания за издаването й.
Обратно на твърдяното от жалбоподателя, в обжалваната заповед са
изложени мотивите на административния орган досежно конкретно определения срок
на наложената принудителна мярка. Доколкото се касае за принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект, с максимална
продължителност 30 дни, то в случая излагайки мотивите си относно тежестта на конкретното
нарушение, административният орган е мотивирал продължителността на прилагане
на ПАМ – запечатване на търговския обект за срок от 5 дни.
Продължителността на срока на наложената принудителна мярка е
обоснована с конкретните фактически обстоятелства, в съответствие с изискването
на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК. При упражняване на
правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ, административният
орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на
съдебен контрол подлежи единствено съответствието с целта на закона и
спазването на пределите на оперативната самостоятелност.
В случая, определеният срок за налагане на ПАМ от 5 дни е в рамките на законоустановения такъв,
като изложените в самият акт мотиви на административния орган относно
прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът намира за убедителни и
обосноваващи постигане целта на закона по отношение на конкретния правен
субект. Прилагайки ПАМ за посоченият срок, административният орган е действал в
съответствие с изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6,
ал. 2 от АПК, като няма основания да
се смята, че преустановяването търговската дейност в този обект на
жалбоподателя посредством прилагането на ПАМ, е ограничило правата на субектите
в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
Доколкото законът регламентира задължение на правните субекти
надлежно да отчитат всяка една от извършваните от тях продажби, с оглед
определяне на оборота за целите на данъчното облагане, неизпълнението на това
задължение има за последица ангажиране отговорността им посредством налагане на
съответното административно наказание и прилагането на ПАМ от вида на
процесните. Освен това, съдът намира за необходимо да посочи, че при липсата на
нормативно изискване относно съдържанието и обема на мотивите към определен
акт, необходимо и достатъчно условие, за да се приеме, че конкретен
административен акт е мотивиран, е от изложените в него фактически
обстоятелства да е ясна волята на издателя на административния акт. В
конкретния случай оспорваната заповед съдържа аргументите на административния
орган за издаването й, като същата е надлежно мотивирана.
При издаването на индивидуалния административен акт не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По отношение на материалната законосъобразност на заповедта, съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "б"
от ЗДДС, принудителна
административна мярка "запечатване на обект за срок до един месец",
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага спрямо
лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или
регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или
интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Логическото
и систематично тълкуване на визираната норма сочи, че налагането на тази мярка
е обусловено от установяването на посоченото деяние, което съставлява
административно нарушение, определено като такова съобразно чл. 185
от ЗДДС. Както разпоредбата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, така и тази на чл. 25,
ал. 1 от Наредба №Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, изрично въвеждат задължението на всяко лице да регистрира
и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство.
В случая това задължение не е изпълнено от оспорващия търговец при
извършване на процесната продажба, поради факта че в обекта му не е регистрирано и работещо ФУ. Това се установява от приложените по
делото доказателства, а именно протокол за извършена проверка от 15.12.2019г., дневни финансови отчети, декларации от лицата, работещи
по трудово/гражданско правоотношение; опис на паричните средства в касата, към
момента на започване на проверката и на практика не се оспорва от
жалбоподателя. Вярно е соченото от оспорващия обстоятелство, че конкретната
неотчетена продажба е на стойност 0, 50 лева, като липсват данни за установени предходни нарушения от
същия вид. Предвид това, съдът приема за доказано посоченото в заповедта
основание за налагане на ПАМ по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС. Последното е
предпоставка за законосъобразното издаване на процесната заповед, респективно
за материалноправната законосъобразност на наложената с нея принудителна мярка.
Ирелевантен в случая е факта, че след
извършената проверка и констатираното нарушение в обекта е монтирано и въведено
в експоатация ФУ, данни за което са представени по делото. така констатираното
е в подкрепа на тезата, че наложените санкции, включетелно процесната ПАМ са
изиграли своето превантивно и възпитаващо въздействие върху нарушителя който
своевременно е съобразил своите по- нататъшни действия и поведение при
осъществяване на търговската дейност с нормативните разпоредби, в т.ч. ЗДДС и
Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ.
Използването на билет за отчитане на извършените продажби е допустимо
само в случаите, когато това е задължително съгласно разпоредба на нормативен
акт, а такава в случая не е налице. В случая са налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "б"
ЗДДС. Административният
орган налага принудителната административна мярка по чл. 186 ЗДДС, като действа при
условията на обвързана компетентност и е независим от хода на
административнонаказателното производство. Принудителната административна мярка
има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен
характер.
Съдът при преценката законосъобразността на процесната Заповед взе предвид и приложените по делото
доказателства – дневен отчет, опис на наличните парични средства в касата на
обекта.
С оглед съставените за констатираното нарушение протокол за
извършена проверка, акт за установяване на административно нарушение, които
като официални документи се ползват с материална доказателствена сила относно
изложените в тях факти, както и предвид липсата на ангажирани доказателства в
обратната насока съдът намира, че правилно административният орган е приел, че
са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка
запечатване на обект.
Разпоредбата на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС изрично предвижда, че
ПАМ се прилага, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, т. е.
след като е констатиран осъществен фактически състав на административно
нарушение по чл.
185, ал. 1 от ЗДДС.
Административният орган налага принудителната административна
мярка по чл. 186
от ЗДДС, като действа в
условията на обвързана компетентност, т. е. без да има право на преценка дали
да приложи ПАМ или не, и в същото време е независим от хода на
административнонаказателното производство /дали ще бъде издадено наказателно
постановление, дали и кога ще влезе в сила, т. е. независимо от това дали
нарушението ще бъде санкционирано или не/. Приложимият специален ЗДДС не предпоставя
издаването на АУАН като материалноправна предпоставка за издаване на заповедта
за ПАМ, достатъчно е административното нарушение да бъде констатирано от
контролните органи, като според чл. 186 от ЗДДС ПАМ се прилага независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, т. е. дори в случай, че за
нарушението изобщо не бъде образувано административнонаказателно производство
чрез съставяне на АУАН.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че двете
производства – по ЗАНН и по АПК, са различни по своя характер и се развиват
независимо едно от друго. Принудителната административна мярка има превантивен
характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер за
разлика от наказанията, налагани в хода на АНП. В този смисъл съдебна
практика- Решение № 7602/07.06.2018
г. по АД № 1ЗЗ13/2017 г. на ВАС и Решение № 1437/31.01.2018 г. по АД №
13135/2017 г. на ВАС.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че оспорената
Заповед е правилна и законосъобразна, а
подадената против нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран така и на основание чл. 186
от Закона за данък върху добавената стойност, във вр. с чл. 172, ал. 2 предложение последно от
Административно-процесуалният кодекс, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорване по жалба от „Общински пътнически транспорт“ЕООД,
представляван от управител със
седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. Ст. Караджа№2 срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №10639
от 10.12.2019 г. издадена от Началник отдел "Оперативни
дейности" – В.
Търново, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция "Фискален контрол" при Централно
управление /ЦУ/ на НАП.
Решението може да се обжалва чрез Административен съд Габрово пред Върховен административен съд на РБ в
четиринадесет дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :