№ 61
гр. Свищов, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря АДРИАНА ЕМ. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Административно
наказателно дело № 20254150200203 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взема предвид:
Жалба срещу електронен фиш № ********** на Агенция
„Пътна инфраструктура“.
Жалбоподателят „С.“ООД гр. Бургас , представляван от А.А.А.
обжалва издаденият срещу дружеството електронен фиш № ********** на
Агенция „Пътна инфраструктура“, с който им е наложено административно
наказание имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за ггьтищата. С
него на дружеството на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б
от Закона за движението по пътищата е наложена имуществена санкция в
размер на 2 500лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата. Счита, че електронния фиш е незаконосъобразен, тъй
като е издаден в противоречие с материалния закон, при съществено
нарушение на административно-производствените правила. Твърди, че не е
извършил нарушението, за което е санкциониран, тъй като дружеството не е
допуснало/разрешило преминаване на превозно средство без да бъдат
заплатени пътни такси. Позовава се, че са налице съществени процесуални
1
нарушения: наказващият орган не бил съобразил сроковете по чл. 34 от ЗАНН
и електронния фиш бил издаден след тяхното изтичане, а именно след
изтичане на предвидения 6 – месечен срок след заснемане на нарушението,
което имало функцията на АУАН; наложеното административно наказание се
явявало непропорционално спрямо тежестта на извършеното, липсвала
пропорционалност между наказанието и характера и тежестта на нарушението
за конкретния случай. Посочва, че нормите на вътрешното законодателство,
въвеждащи нарушения на режима на деклариране на тол данни и заплащане
на тол такси и по-конкретно текстовете на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП , чл. 179 ал. 3б
от ЗДвП и чл. 10б от ЗП, не били съобразени и противоречали на
пораждащите пряко действие норми на акт от общностното право. Моли да
бъде постановено решение, с което обжалвания електронен фиш да бъде
отменен.В съдебно заседание не взема становище. В писмено становище, чрез
процесуалния представител адв. Кръстанов от АК Бургас, взема становище,
че поддържа жалбата, прави доказателствени искания, взема становище да
бъде постановено решение, с което обжалвания електронен фиш да бъде
отменен, като се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата -Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
призован, не изпраща представител. В писмено становище по делото
процесуалният представител – юрисконсулт Михайлов оспорва жалбата.
Счита, че електронен фиш е издаден правилно и законосъобразно - по
предвидения в закона ред и форма, като при издаване на електронния фиш
била спазена процедурата за ангажиране на административнонаказателна
отговорност на дружеството. Счита за неоснователно изложеното в жалбата
твърдение касаещо сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като заявява, че дори да се
приложи шестмесечния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, то електронния фиш
бил издаден на 31.05.2022г. или в рамките на този срок, тъй като нарушението
било извършено и регистрирано в електронната система на 20.04.2022г..
Счита, че действията по издаване, изпращане и връчване на електронния фиш
били насочени към реализиране на административнонаказателна отговорност
на лицето и били такива, прекъсващи давността. Така тригодишната давност
по чл. 80 НК била прекъсната с извършване на всяко едно от тези действия , а
към момента не била изтекла и абсолютната давност от 4 години и 6 месеца.
Взема становище за неоснователност възраженията на жалбоподателя във
връзка с това, че не му била предоставена възможност за предеклариране и
2
заплащане впоследствие на дъжлимата такса. Не била налице и твърдяната
непропорционалност на наказанието. Взема становище за доказаност на
административното нарушение. Моли атакувания електронен фиш да бъде
потвърден, като законосъжбразен. В случай, че жалбата бъде уважена, прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства,
намери за установена следната фактическа обстановка:
Обжалваният електронен фиш № ********** е съставен за това, че с
устройство № 40201, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на
път I-3 км 25+271, на 20.04.2022г., в 8.45 часа е установено движението на
ППС влекач ДАФ ЦФ 460 ФТ, регистрационен номер А ******, с технически
допустима максимална маса 19500, брой оси 2, екологична категория Евро6А,
в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима
максимална маса на състава 44000, по път I-3 км 25+271, в община Свищов, с
посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС, собственост на „С.“ООД , представляван от А.А.А.,
частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона
за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за
преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.
Процесният електронен фиш е издаден въз основа на доказателствения
запис от електронната система по чл.167а, ал. 3 от ЗДвП №
DD176270FAD823DEE053021F160A76F5, според който има тол декларация
за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. С
горепосочения електронен фиш за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП на
дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
2500 лева. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 04.08.2025г.,
видно от известието за доставяне. Приложени са два броя снимки на ППС, с
което е извършено нарушението, като от справката за собственост, се
установи, че същото е собственост на дружеството-жалбоподател,
представлявано от А.А..
От приложената справка от История на обработка Нарушение №
3
********** е видно, че едва на 13.02.2025г. издадения електронен фиш е
изпратен за връчване, връчен е на 04.08.2025г. . Видно от справката е още, че
на датата 31.05.2022г. е отразено, че е подписан с квалифициран електронен
подпис от съответното длъжностно лице самия електронен фиш.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно
лице , подадена е в установения от закона 14-дневен срок от връчване на
ел.фиш и е изпратена до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните аргументи:
При извършената служебна проверка съдът констатира, че процесния
електронен фиш е издаден при съществени процесуални нарушения. В
конкретния случай от снимковия материал, който е основанието за издаване на
електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на АПИ на
датата на извършването му - 20.04.2022 г. По делото липсват категорични
данни кога е издаден процесния фиш № **********, тъй като в същия не е
посочена дата на издаването му. От тук и не е доказано електронният фиш да
е съставен в рамките на предвидения в закона шестмесечен срок след
заснемането на нарушението. Същевременно ако се приеме, че от справка
История обработка Нарушение № **********/въпреки, че същата няма
подпис за изготвил/ се установява, че електронния фиш е издаден и подписан
с квалифициран електронен подпис от съответното длъжностно лице на
31.05.2022г. , то същия е издаден в шестмесечния срок, но същевременно са
налице безспорни доказателства, че е връчен на жалбоподателя едва на
4.08.2025г.. Съгласно мотивите на т. 2 от Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк.д. №
1/2014г. за давността за административнонаказателно преследване се прилага
не само правилото за абсолютната преследвателна давност/чл. 81 ал. 3 вр. чл.
80 ал. 1 т. 5 от НК/, но и всички останали правила от уредения в НК институт
на погасителната давност, чието приложно поле не е ограничено от особените
правила в чл. 34 от ЗАНН. В процесния случай давността за
административнонаказателно преследване на нарушителя е започнала да тече
на датата на извършване на нарушението – 20.04.2022г. , която съвпада с
датата на неговото довършване и установяване. Така започналата за тече
4
давност е прекъсната спрямо жалбоподателя на 31.05.2022г. , когато против
него е издаден обжалвания електронен фиш, съгласно чл. 81 ал. 2 изр. 1 от НК
вр. чл. 11 от ЗАНН. След прекъсването на давността е започнала да тече нова
давност /чл. 81 ал. 2 изр. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН/, но след това не са били
предприети в 3 – годишния срок каквито и да е действия, които да са свързани
със спиране или прекъсване на давността. Така и давността по чл. 80 ал. 1 т. 5
от НК е изтекла на 31.05.2025г. или към момента на връчване на процесния
електронен фиш на 4.08.2025г. давността вече е била изтекла. Поради
становището на административно-наказващия орган за приложимост на
абсолютната давност за преследване – четири години и половина, следва да се
направи паралел между обикновената и абсолютната давност за преследване.
Срокът на последната /четири години и половина/ е обвързан единствено с
началния момент на започването на давността за преследване – датата на
довършване на престъплението/нарушението, а не с датата на някое от
действията, които я прекъсват. Затова и в нормата на чл. 81 ал. 3 НК е
предвидено, че независимо от спирането или прекъсването на давността
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава
с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК. Абсолютната давност за
преследване обаче е приложима само когато не е изтекла обикновената
давност. Погасителната давност ограничава във времето възможността на
държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила
акт наказателната /административно-наказателната отговорност на дееца, а
давността за преследване започва от деня, в който е довършено
престъплението респективно нарушението и тече до реализирането на
наказателната /административно-наказателната отговорност на дееца с влязъл
в сила акт. В процесния случай административно-наказателното преследване е
възбудено с изготвянето на електронния фиш, което процесуално действие,
както вече се посочи е от категорията на прекъсващите давността по чл. 81 ал.
2 от НК, тъй като е предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние,
т.е. има необходимата предметна и персонална насоченост. Съгласно същата
норма след приключването на действието, прекъсващо давността, започва да
тече нова тригодишна давност. След издаването на процесния електронен
фиш АНО е предприел нужните действия за неговото връчване на
административно-наказателноотговорното лице, но същия е достигнал до
адресата – жалбоподателя едва на датата 4.08.2025 г. В този смисъл, от
последното, прекъсващо давността действие до датата на връчване на
5
електронния фиш е изминал срок по-дълъг от три години. Следователно
изтеклата към 4.08.2025г. тригодишна давност за преследване по чл. 81 ал. 2
вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН има за последица отпадане на
възможността спрямо нарушителя да може да бъде завършено започналото
административно-наказателно преследване с реализиране на отговорността
му за констатираното административно нарушение. Предвид посоченото
настоящият съд намира, че атакуваният електронен фиш се явява
незаконосъобразен.
Следва да се посочи, че действащата към момента на твърдяното
нарушение редакция на чл. 189 ж ал. 1 изр. първо от ЗДвП не е предвиждала
възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179ал. 3б от
ЗДвП, като такава възможност е предвидена едва с редакцията на нормата,
която е в сила от 13.02.2024г. . Следователно за процесното нарушение е
следвало да се състави АУАН, въз основа на който да бъде издадено
наказателно постановление, а не да се издава процесния електронен фиш. С
издаването на атакувания електронен фиш за нарушение, за което е следвало
да бъде съставен АУАН, е допуснато съществено процесуално нарушение,
водещо до незаконосъобразност на електронния фиш.
Налице е и друго процесуално нарушение – в електронния фиш не е
описано какво точно нарушение е извършил жалбоподателя. Не е посочено
вида на дължимата пътна такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата и
каква по размер е била дължимата такса за процесното ППС и каква е била
платената такса за процесното ППС. По този начин са нарушени
процесуалните права на жалбоподателя, тъй като той не би могъл да разбере
какво точно нарушение се твърди, че е извършил, а от друга страна съда е в
невъзможност да прецени дали са налице основанията на чл. 28 от ЗАНН.
Недопустимо е тези конкретни елементи от фактическия състав на
конкретното нарушение да се извличат от приложени доказателства към
административно-наказателната преписка, тъй като същите трябва да са
посочени в самия електронен фиш, за да има конкретно, ясно и точно
формулирано обвинение/което в случая липсва/, на базата на което сочения за
нарушител да може да упражни процесуалните си права, включително и
правото си на защита.
В обжалвания електронен фиш е посочено, че за извършеното нарушение на
чл.102,ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 187а ал.
2 т. 3 вр. чл.179,ал.3б от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя
6
се налага административно наказание имуществена санкция в размер на 2500
лева. Предвидената санкция е абсолютно определена, т.е. с фиксирана
стойност и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и
тежестта на нарушението, като размера на наказанието е еднакъв без да се
прави разлика за конкретни обстоятелства за случая. Наложената имуществена
санкция в размер на 2500 лева е явно непропорционална и противоречи на
целите на европейското законодателство, както и на тези на чл. 12 от ЗАНН.
Предвид горното, съдът счита, че издадения електронен фиш следва да
бъде отменен, тъй като при издаването му е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила и не е необходимо да обсъжда останалите наведени
от жалбоподателя възражения.
Относно разноските, съгласно чл. 63д от ЗАНН-При този изход на
делото разноски се дължат на жалбоподателя, като видно от представения
списък по чл.80 от ГПК, същите са в размер на 500,00,00 лева - адвокатско
възнаграждение, което не се явява прекомерно и следва да бъде присъдено и
заплатено от административно-наказващия органи именно в този размер.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 3, т.2 вр. ал.2, т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № ********** за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“, с който на „С.“ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление *****************, представляван от А.А.А. за извършено
административно нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание на
основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лева.
Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ с БУЛСТАТ *********,
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Македония“ №3 да заплати
на „С.“ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление
*****************, представляван от А.А.А. направените по делото разноски
7
в размер на 500,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Велико Търново в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, чрез Районен съд Свищов.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
8