РЕШЕНИЕ
гр. С., 06.01.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско
отделение, 19 състав в публично заседание на тринадесети
май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА
РУБИЕВА
при секретаря Д.И. и с участието на прокурора.............................................................. ,
като разгледа докладваното от съдия Рубиева гр.д. №3994/11г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
Ищецът – „Т.” АД твърди, че е собственик на следния
недвижим имот: поземлен имот с пл. №734 от кв. 101 по плана на гр. С. от
2001г., местност „Х. С.-С.”, ул. „К.”, целият с площ от 14 940 кв.м. при
съседи на имота по АДС №0067/97г. на Областен управител на област С.-град: от
запад-ул. „К.”, ул. „Б.М.”, от изток-ж.п. линия, от юг-складове на СО, от север-ул.
„585-та”, съставляващ по регулационния план от 2001г. ПИ №734, а по сега
действащия регулационен план от 2007г. – ПИ №760 и ПИ №761. Ищецът твърди, че
на основание решение №367/97г., издадено от Поземлена комисия /ПК/ „С.” е
възстановена на наследниците на С.П.С. нива от 1.500 дка, представляваща имот
пл. №5284, кад. л. №435 по кадастъра от 1956г., вписана в кадастралния план
през 1998г. като ПИ №730. Ищецът твърди, че имот пл. №730 е нанесен в
кадастралния план върху собствения на дружеството стар парцел ІV от кв. 56, а
по сега действащия регулационен план –в поземлен имот №761. Ищецът твърди, че
решението на Поземлената комисия, с което е възстановен имота на наследниците
на С.П.С. е нищожно, тъй като е постановено в нарушение на закона от
некомпетентен орган и извън рамките на неговата компетентност. Твърди, че
процесният имот е отчужден по ЗПИНМ, собствениците са обезщетени парично и
имотът е отреден за нуждите на държавно предприятие „Топливо”, чийто
правоприемник е „Т.” АД, мероприятието е реализирано – построени са паркинг и
бетонов център. Твърди, че отчуждаването е извършено със заповед №291 от
02.07.1962г., с която за ГТП „Топливо” е отреден терен с размер 14 470
кв.м., за който е образуван парцел ІV в кв. 56 по плана на местност „С.”.
Твърди, че за тази цел са били отчуждени по ЗПИНМ и заплатени имоти с
планоснимачни номера 2,3,4,5,6,8,9,10,9,12,13,14,15, актувани като държавна
собственост със съответните актове. Ищецът твърди, че всички отчуждени имоти,
съставляващи парцел ІV в кв. 56, съгласно регулационна преписка №165/1962г. са
актувани с АДС №4912 от 23.05.1996г. и предадени в оперативно управление на
държавното предприятие „Топливо” ЕАД. Ищецът твърди, че с решението на ПК-С. е
възстановено правото на собственост на наследниците на С.С. върху имот пл.
№5284 по кадастъра от 1956г., а това е имот пл. №14 от отчуждените имоти, което
се установява от комбинирана скица, издадена от община „С.” от 13.05.1999г.,
презаверена на 19.02.2001г. Ищецът твърди, че заповед №291 от 1962г. е
продължила да действа до следващото регулационно изменение през 2001г.,
одобрено с решение №20 от 19.03.2001г. Ищецът твърди, че след като имотът е
отчужден по ЗПИНМ, то реституцията на същия следва да бъде извършена в
преклузивния срок по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и други, поради това възстановяването
на този имот е извън компетентността на Поземлената комисия, с оглед на което
решението й се явява нищожно. Ищецът твърди, че въпреки че решението на ПК е
нищожно и не е породило правни последици, нито легитимира наследниците на С.С.
като собственици, наследниците му с изключение на ответницата Н.С.С. са продали
на „В.” ЕООД 2/3 идеални части от ПИ №730, като сделката е оформена с
нотариален акт №37, том ІІ, рег. №8000, нотариално дело №185 от 27.10.2008г. Ищците
молят съда след като констатира нищожността на решението на ПК да бъде признато
за установено по отношение на ответниците, че същите не са собственици на ПИ
№730 от 1500 кв.м. и да бъде обезсилен нотариален акт №37, том ІІ, рег. №8000,
нотариално дело №185/27.10.2008г. С молба-уточнение от 14.04.2011г. на петитума
на исковата молба ищецът индивидуализира процесния имот, като ПИ №730 с площ от
1500 кв.м., заснет под №730 в кв. 101 по регулационния план на „С.”, м. „Х. С.”,
ул. „К.”, при граници: от четири страни имот пл. №761 в кв. 101, собственост на
„Т.” АД. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът – „В.” ЕООД, представлявано от П.К.В., оспорва
предявения иск с възражението, че със заповед от
Ответницата Н.С.С. в срока по чл. 131 от ГПК не е подала
писмен отговор.
Съдът, като
прецени становището на страните и събраните по делото
доказателства, обсъдени по реда на чл. 235 ГПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
По
делото е приложена заповед №291/02.07.1962г. на ИК на СГНС-отдел „Архитектура”,
с която се одобрява проект за изменение на уличната регулация на част от кв. 56
по плана на м. „С.”, като част от терена отреден за СГНС-Складове се слива с
част от терена за ж.п. нужди, като новообразуваният парцел ІV се отрежда за
нуждите на СГНС-ГТП „Топливо”, като се отменят отрежданията на терените за ж.п.
нужди и за СГНС-складове.
По
делото е приложена част от регулационна преписка №165/1962г. на бившия РНС
„В.Левски”. От съдържащ се в преписката списък на собствениците на отчуждени
места, се установява, че в т.16 е посочено- наследници на Евда С., наследници
на С.П. и С. П.. Съгласно удостоверение, съдържащо се в преписката, в т.6 са
посочени имената на същите собственици, като е отбелязано, че за собствения им,
отчужден за нуждите на „Топливо”, имот пл. №14, им е изплатено с пл. нар.
18875/07.02.68г. сумата 248.34лв. и с пл. нар. 18846/07.02.68г. сумата 500лв.
По
делото е приложен Акт за държавна собственост /АДС/ на недвижим имот №4912,
съставен на 23.05.1996г., въз основа на рег. преписка №165/62г. и заповед
№291/02.07.62г. на ИК на СГНС за кв.56, парцел ІV, като в т. 16 е посочен имот
пл. №14 с площ 1940 кв.м. В АДС е отбелязано, че площта на целия имот възлиза
на 14 470 кв.м., като е предаден за оперативно управление на „Т.” АД.
По
делото е представен АДС-частна, издаден на 16.01.1997г., за парцел ІV, кв. 56
на обща площ от 14 470 кв.м., застроен със склад за строителни материали,
склад за отоплителни материали и варобетонов възел с посочени в същите сгради.
В акта е отбелязано, че се издава на основание рег. преписка №165/62г., заповед
291/02.07.62г. - ЗПИНМ. В т.10 е отразено, че имотът се стопанисва и управлява
от „Топливо” ЕАД, както и че същият е включен в капитала на търговско дружество
„Топливо” ЕАД.
По
делото е приложена комбинирана скица от 13.05.1999г., издадена от СО, район „С.”,
в която е нанесен терена на парцел ІV, кв.56 по РП, одобрен със заповед
№291/02.07.62г. на СГНС-УАГ.
Съгласно
решение №367 от 25.06.1997г. на ПК С., след като е разгледала преписката по заявление
вх. №367/21.02.94г., подадено от В.С.С. е признала правото на собственост на
наследниците на С.П.С. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
следните имоти: нива от 1.500 дка, четвърта категория, находяща се в землището
на село С., местност Г.., имот с пл. №5284, кад.л. №435 от кадастрален план,
изработен 1956г., при граници: от изток: път, ж.п. коловоз, от запад: пл. №5283
Д.С.Ш., от север: ж.п. линия и проектиран път, от юг-пл. №5272 Д.Т.С., заявен с
пореден №3 от заявлението и установен с делбен протокол от 15.09.41г. Със
същото решение ПК е отказала да възстанови правото на собственост върху нива от
0.800 дка, а като причина е посочено, че имотът е застроен, поради това се
следва обезщетение на основание чл. 10 т.7 от ЗСПЗЗ. Видно от извършеното
официално отбелязване, решението е влязло в законна сила на 15.07.97г.
По
делото е представен нотариален акт за покупко-продажба №37, том ІІ, рег. №8000,
дело №185/2008г., по силата на който П.П.С., Й.Д.Г., К.Т. Г., И.М.С. и Д.М. Д.
продават на „В.” ЕООД общо 2/3 идеални части от следния недвижим имот, находящ
се в град С., област С. град, община Столична, район „С.”, а именно: поземлен имот
с площ от 1500 кв.м., обозначен по скица като имот с планоснимачен номер 730 от
кв. 101 по плана на град С., местност „Х. С.-С.”-ул. „К.”, при граници на
имота: от изток: път, ж.п. коловоз, от запад: пл. №5283 Д.С.Ш., от север: ж.п.
линия и проектиран път, от юг-пл. №5272 Д.Т.С..
От
ответника е приложен нотариален акт за продажба на недвижим имот №165, том І,
рег. №4857, дело №150 от 2010г., по силата на който Н.С.С. продава на „В.” ЕООД
собствената си 1/3 идеална част от следния недвижим имот, находящ се в град С.,
област С. град, община Столична, район „С.”, а именно: поземлен имот с площ от
1500 кв.м., обозначен по скица като имот с планоснимачен номер 730 от кв. 101
по плана на град С., местност „Х. С.-С.”-ул. „К.”, при граници на имота: от
изток: път, ж.п. коловоз, от запад: пл. №5283 Д.С.Ш., от север: ж.п. линия и
проектиран път, от юг-пл. №5272 Д.Т.С..
Пред
настоящата инстанция е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза с
приложена скица, неразделна част от същата. В заключението вещото лице – П. установява,
че имот пл. №730 в размер на 1500 кв.м. възстановен с решение №367/25.06.97г.
на ПК С. /очертан на скицата по контури АДЕБА/ е част от имот пл. №14, който е
бил отчужден по рег.пр. №165/1962г. за нуждите на СГНС-ДТП „Топливо”, съгласно
действащият по това време рег. план, одобрен със заповед №291/02.07.62г.
относно парцел ІV в кв. 56 по плана и който имот попада върху част от имот пл.
№761 и върху части от УПИ ІІ-за чисти производства, складова дейност и КОО и
УПИ ІІІ-за гараж и паркинг в кв. 101 по РП. При допуснатата повторна експертиза
– в.л. П. излага, че одържавеният имот с пл. №14 е част от парцел ІV, за който
е съставен АДС, поради това прави извод, че е налице графична идентичност
/припокриване/ и затова според вещото лице може да се каже, че процесният имот
е част от имота на „Топливо” по РП от
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно
чл. 127, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на
които основава своите искания и възражения. При предявен отрицателен
установителен иск в тежест на ответника е да докаже съществуването на
правоотношението, а не ищецът.
Ответниците се легитимират като собственици на процесния имот по силата на издадено
в полза на техните праводатели решение на ПК №367/97г., с
което на наследниците на С.С. е
била възстановена собствеността върху описания в решението
недвижим имот. Актът на Поземлената комисия подлежи на косвен съдебен контрол от съда, произнасящ се по спора за
собственост, по отношение на който той има преюдициално значение, тъй като
нищожността на този административен акт може да се констатира от гражданския
съд извън производството по ЗАП. Решението
на ПК е индивидуален
административен акт, който макар и от категорията на стабилните, може да бъде
преценяван за неговата валидност, когато е нарушена компетентността на органа
/предметна, по място и по степен/ при неговото издаване. Преценявайки
валидността на този акт, издаден от административния орган по възстановяване на
собствеността върху земеделските земи, настоящият съдебен състав приема, че тази предметна
компетентност на комисията е била нарушена от нея, защото тя е приела за
спорната част от притежавания от наследодателя на праводателите
на ответника имот, че е запазила статута на земеделска земя. По
делото се установи, че имотът към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ не е имал
статут на земеделска земя, подлежаща на възстановяване по реда на цитирания
закон. До този извод, настоящият състав достигна, съобразявайки приложените от
ищеца и неоспорени от ответниците писмени доказателства, от които приема за
установено, че по отношение на процесния имот, възстановен на праводателите на
ответниците с решението на ПК, е било извършено отчуждаване по ЗПИНМ, съставен
е бил Акт за частна държавна собственост, като отчуждения имот е бил
предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие „Топливо”,
като по делото не се спори, че ищцовото дружество „Т.” АД е негов правоприемник.
На следващо място, не се спори по делото, че мероприятието, за което е бил
отчужден имотът, е било реализирано преди влизането в сила на ЗСПЗЗ, поради
това земята е загубила земеделското си предназначение по смисъла на чл. 2, т.3
от ЗСПЗЗ. Следователно редът за възстановяване на собствеността е по ЗВСНОИ по ЗТСУ,
ЗПИНМ и др., а не по реда на ЗСПЗЗ. Ответното дружество оспорва обстоятелството,
че отчужденият по ЗПИНМ имот не е идентичен с имота, който е бил възстановен на
техните праводатели, в качеството им на наследници на С.С.. От събраните в тази
връзка писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, в
това число и двете СТЕ, съдът приема за установено, че процесният имот е
идентичен с имота, отчужден по ЗПИНМ. По делото не се установи, а и липсват
твърдения в този смисъл, че отчуждаването е било отменено от органа по
отчуждаването. Поради това настоящият състав на СГС
приема, че решението на органа по земеделската реституция е нищожно. Щом
като решението на ПК е нищожно, то същото не е породило целените правни
последици и праводателите на ответника не са станали собственици на процесния
имот. Следователно те не са могли да прехвърлят собствеността върху същия на
ответното дружество, тъй като по силата на общия принцип на правото никой
не може да прехвърли повече права, от тези които сам притежава.
Ето защо и
приобретателят /”В.” ЕООД/ по сделката
не е станал собственик на този имот.
С
оглед приетото ответниците, в чиято доказателствена тежест е да установят, че
са собственици на валидно правно основание на процесния имот не проведоха пълно
и главно доказване.
От
друга страна, по делото се установи, че ищцовото дружество е собственик на
процесния имот, отчужден по ЗПИНМ, като мероприятието, за което е отчужден
имотът е реализирано.
Поради
изложените съображения, исковата претенция следва да бъде уважена като
основателна.
Неоснователно
е искането на ищцовото дружество съдът да обезсили нотариалния акт, с който
ответниците се легитимират като собственици на този имот, тъй като съгласно ТР
№3 от 29.11.2012г. по т.д. №3/2012г. на ОСГК на ВКС на отмяна по реда на
чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативните нотариални актове, не и тези
удостоверяващи сделки, с които се прехвърля вещно право върху недвижим имот.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищцовото дружество направените по делото разноски, съгласно списък по реда
на чл. 80 от ГПК, в общ размер 4 347.60лв.
Водим
от горното, СГС, І ГО, 19 състав
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иск на „Т.” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.” №*, ЕИК:********* против „В.” ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „С.”, ж.к. „Х. С.” бл.**,
вх.*, ет.*,
ап.* и против Н.С.С., ЕГН: ********** ***,
че ответниците не са собственици на следния недвижим имот: ПИ №730 с площ от 1500 кв.м., заснет под №730
в кв. 101 по регулационния план на „С.”, м. „Х. С.”, ул. „К.”, при граници: от
четири страни имот пл. №761 в кв. 101, очертан на скицата на вещото лице
П.П. /лист 83/, неразделна част от решението, по контури АДЕБА.
ОСЪЖДА „В.” ЕООД и Н.С.С. да заплатят на „Т.” АД, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 4347.60лв.
/четири хиляди триста четиридесет и седем лева и 60ст./
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок
от получаване на съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: