Решение по дело №767/2014 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 86
Дата: 26 март 2015 г. (в сила от 21 юли 2016 г.)
Съдия: Жечка Николова Маргенова
Дело: 20143200100767
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

            РЕШЕНИЕ

№86

гр.Д., 26.03.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание на дванадесети март през 2015г. в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА     

при секретаря Б.М.-ЮСУФ в присъствието на прокурора………………………, като разгледа докладваното от окръжния съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №767 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх.№7344/13.11.2014г. от П.И. при ** на ***-В., с която срещу Д.И.Т. с ЕГН ********** и Г.П.Г. с ЕГН **********,***, са предявени искове за прогласяване относителна недействителност по отношение на Държавата  на три възмездни сделки:1.Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 22.12.2011г. с н.а. №**, т.**, рег.№****, д.№***/2011г. по регистъра на нотариус М.Ст., рег.№*** на НК, с който Д.И.Т. с ЕГН **********, продава на Г.П.Г. с ЕГН **********, недвижим имот - търговски обект, находящ се в гр.Д., бел.”**.с.”, ЦГЧ, пешеходна зона – Б, павилион №5, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор №*****.******.*.* в сграда с идентификатор №*****.***.***.*, изградена в поземлен имот с идентификатор №*****.***.*** по КККР на гр.Д., със застроена площ от 132.**кв.м., с предназначение за обществено хранене, ведно с 1/2ид.част от правото на строеж, толкова от общите части на сградата и правото на ползване на покрития пасаж, за сумата от 65 000лв.;2. Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 22.12.2011г. с н.а. №**, т.**, рег.№****, д.№***/2011г. по регистъра на нотариус М.Ст., рег.№*** на НК, с който Д.И.Т. с ЕГН **********, продава на Г.П.Г. с ЕГН **********, недвижим имот –магазин/търговски обект/, находящ се в гр.Д., ул.”О.”№**, самостоятелен обект с идентификатор №*****.***.***.*.**, попадащ в сграда с идентификатор №*****.***.***.*, изградена в поземлен имот с идентификатор №*****.***.*** по КККР на гр.Д., със застроена площ от 78.68кв.м., ведно с 9.931%ид.части от общите части на сградата и 31.28кв.м. ид.части от поземления имот с идентификатор №*****.***.***, целия с площ от 315кв.м., за сумата от 32 500лв.;3. Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 22.12.2011г. с н.а. №**, т.**, рег.№****, д.№***/2011г. по регистъра на нотариус М.Ст., рег.№*** на НК, с който Д.И.Т. с ЕГН **********, продава на Г.П.Г. с ЕГН **********, недвижим имот, находящ се в гр.Д., ул.”Б.Т.”№***, представляващ поземлен имот с идентификатор №*****.***.*** по КККР на гр.Д., с площ от 561кв.м., с предназначение-за търговски обект, комплекс, за сумата от 12 600лв., извършени след възникване на публични задължения на ответника Д.И.Т., тъй като даденото значително надхвърля по стойност полученото, сделките са сключени с намерение да се увреди публичния взискател и между свързани лица във вреда на публичния изпълнител.

В исковата молба се твърди, че сделките са извършени на 22.12.2011г., след установяване на публични задължения на ответника Д.И.Т. с Ревизионен акт №*******/13.04.2009г., влязъл в сила на 29.**.2011г., в размер към 28.**.2014г.  от 96 727.82лв. главно фискално задължение и лихви в размер от 75 269.55лв., или общо 171 997.37лв.. Недействителността им се обосновава с твърдения, че - даденото значително надхвърля по стойност полученото ,тъй като сумите по сделките били от 65000лв. по първата сделка, 32 500лв. по втората, 12600лв. по третата, а платеното  съответно 6500лв. по първата, 6500лв. по втората и 6 000лв. по третата /иск по  чл. 216, ал.1, т.2 ДОПК/;  - сделките са сключени с намерение да се увреди публичния взискател, тъй като няма друго имущество, от което Държавата да се удовлетвори и няма погасявания по изпълнителното дело /иск чл. 216, ал.1, т.4 от ДОПК/; - сделките са  сключени във вреда на публичния изпълнител с лице, свързано с длъжника, тъй като двамата ответника, страни по сделките, живеят във фактическо съпружеско съжителство в едно домакинство на един и същ адрес ул.”Б.Т.№*** в гр.Д. /иск по  чл. 216, ал.1, т.6 от ДОПК/.

В срока  и по реда на чл. 131 от ГПК всеки от двамата ответника Д.И.Т. и Г.П.Г.  е депозирал отговор по исковата молба. Срокът по чл.131, ал.1 от ГПК е изтекъл и за последната. Искането и за повторно връчване на книжа по съображения за ненадлежното им връчване чрез Д. Т., който не бил нейн съпруг, поради което не можел да получава книжа, адресирани до нея, е неоснователно. Съобразно данните от разписката за връчване на книжа, съставена от длъжностното лице връчител, книжата/искова молба и приложения/са връчени лично на адресата Г.П.Г., а не чрез Д. Т. или кое да е друго лице .

Ответникът Д. И.Т. е изразил становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Счита, че предявяването на трите иска при условията на комулативно съединяване е без правен интерес, тъй като при уважаването дори на един от тях, ищецът би получил търсената от него защита, а уважаването на трите иска едновременно би довело до отговорност на изгубилата страна за разноски без за ищеца да е налице нужда правото му да бъде защитено с произнасяне по трите иска едновременно. Признава факта на установяване  с Ревизионен акт №*******/13.04.2009г. на публични задължения, извършването на трите сделки, но счита за неоснователна претенцията на ищеца предвид наличието на друго имуществото за успешното удовлетворяване на кредитора, обект на принудително изпълнение по изп.д.№113998/2002г.-самостоятелен обект в сграда-магазин в гр.Д., ул.”Б.О.”№*, ет.* и поземлен имот в гр.Д., ж.к.Б., ул.”Р.№**. Необоснован намира извода на публичния изпълнител, че даденото надхвърля значително полученото при условие, че сумите по сделките били от 65000лв. по първата сделка, 32 500лв. по втората, 12600лв. по третата, а платени съответно 6500лв. по първата, 6500лв. по втората и 6 000лв. по третата, тъй като под  „получено” в разпоредбата на чл.216, ал.1 т.2 от ДОПК се имало предвид договорената цена по сделката. Оспорва твърдението за сключване на сделките с намерение за увреждане на публичния изпълнител, изведено от оспореното твърдение за липсата на друго имущество от което Държавата да се удовлетвори, като счита и, че намерението за увреждане не се презюмира от закона, а подлежи на доказване от ищеца. Необосновани и неверни намира твърденията за фактическо съпружеско съжителство в едно домакинство на един и същ адрес с купувачката по сделките, обосноваващи качеството и на свързано с него лице . Излага и, че от 26.04.2012г. бил с постоянна адресна регистрация на друг адрес, както и, че разпоредбата на чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК не обхваща лицата, които са в едно домакинство, а само „свързани лица”, дефинирани с нормата на пар.1, ал.3 от ДР ДОПК, каквито не са живеещите на един и същ адрес в едно домакинство във фактическо съжителство лица.

 Ответникът Г. П. Г. е изразила становище за неоснователност на исковете, по съображения, че не е свързано лице по смисъла на пар.1, т.3 от ДОПК, сделките са сключени на реални цени и с тях не е увреден публичния изпълнител. Плащането на цената намира за неотносимо към реалността на сделката, нито означавало, че престираното е по-малко от полученото, защото продавачът имал вземане за посочената в акта цена.

Изложените в исковата молба обосноваващи обстоятелства и формулираното искане, дават основание да се приеме, че предявените  искове са с правно основание чл.216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 от ДОПК - твърди се възмездно разпореждане с недвижими имоти след възникване на публични задължения на ответника Д.И.Т., при което даденото значително надхвърля по стойност полученото, сделките са сключени с намерение да се увреди публичния взискател, в негова вреда и между свързани лица.

 Няма спор между страните по фактите, установява се и от представените писмени доказателства/ревизионен акт и решенията Варненски административен съд и върховен административен съд/, че с Ревизионен акт №*******/13.04.2009г. са установени публични задължения на ответника Д.И.Т. в размер към датата на установяването от общо **2 773.80лв. главно фискално задължение и лихви за просрочие  общо *****.59лв., посочени по вид както следва: данък чл.35-2004г. 331.13лв. и лихви 447.61лв.; данък чл.35-20**г.  17**.61лв. и лихви 712.63лв.; данък чл.35 20**г. 33121.93лв. и лихви 9420.47лв.; данък чл.48 20**г. 67 613.13лв. и лихви 9825.97лв. Ревизионният акт е връчен на задълженото лице, ответника Д.И.Т. на 21.04.2009г. Същият е обжалван от него по реда на чл.156 и сл. от ДОПК пред Варненски административен съд и с решение №1195/14.**.20**г. по адм.дело №**48/2009г. на ВАС, потвърдено с решение №**975/29.**.2011гна Върховния административен съд по адм.д.№**225/20**г., необжалваемо, ревизионният акт е отменен в частта на установените задължения за данък върху доходите на физическите лица за 2004г в размер на 331.13лв. и лихви в размер на 447.52лева, за 20**г. за размера над 1**6.50лв. и съответните лихви и за 20**г. за размера над 63 6**.89лв. и съответните лихви. В останалата част ревизионния акт е влязъл в сила на 29.**.2011г. По данни от изп.д.№13998/2002г. на ** ***-В., образувано за събиране на друго вземане, установено с наказателно постановление, е присъединено за събиране вземането по ревизионния акт, на 22.**.2009г. на задълженото лице е връчена покана по чл.**2, ал.1 от ДОПК за установените с ревизионния акт вземания. Съобразно приложената обратна разписка, съобщението за доброволно изпълнение по чл.221 от ДОПК с изх.№2028/02.09.2009г. за събиране вземането по ревизионния акт няма данни да е връчено на задълженото лице. За обезпечаване събирането на вземането по ревизионния акт, изрично цитиран в постановлението на публичния изпълнител/ са предприети мерки по налагане на възбрани върху недвижими имоти на задълженото лице. Така с постановление от 30.09.2009г.,т.е. преди влизане в сила на ревизионния акт, са наложени възбрани върху два недвижими имота- „обект за търговска дейност” с площ от 52.59кв.м. с кадастрален идентификатор *****.***.***.*.* с административен адрес гр.Д., ул.”Б.О.”, ет.* и върху „обществен обект” с площ от 456кв.м. с кадастрален идентификатор *****.***.*** с административен адрес гр.Д., ул.”Р.”№**. Възбраните са вписани с вх.рег.№*****/**.**.2009г. с акт №***, т.*** на СлВп-Д.. Последвали са и действия по налагане на запори по банкови сметки. Предприети са действия по описване и осребряване на възбранените два недвижими имота, датиращи от времето след влизане в сила на ревизионния акт от 13.04.2009г. Понастоящем двата имота не са осребрени-данните по изпълнителното дело са за последно проведен пореден търг с тайно наддаване на 19.02.2015г. за който не е имало подадени предложения. Няма данни за погасяване на фискалните задължения по друг начин. По делото няма данни и за насочване на изпълнението към друго недвижимо имущество на задълженото лице или своевременно предприети мерки за обезпечаване събирането на фискалното задължение, установено с ревизионния акт чрез възбраняване на други притежавани от задълженото лице имуществени права, каквито очевидно са били налични към 22.12.2011г., когато ответника е извършил разпоредителните действия с други три недвижими имота, относителната недействителност на които е в предмета на спора.

На 22.12.2011г. ответникът Т. е отчуждил в полза на ответницата Г. собствените си недвижими имоти, а именно:

-с договор за покупко-продажба, сключен с н.а. №**, т.**, рег.№****, д.№***/2011г. по регистъра на нотариус М.Ст., рег.№*** на НК, Д.И.Т. продал на Г.П.Г. недвижим имот - търговски обект, находящ се в гр.Д., бел.”**.с.”, ЦГЧ, пешеходна зона – Б, павилион №5, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор №*****.******.*.* в сграда с идентификатор №*****.***.***.*, изградена в поземлен имот с идентификатор №*****.***.*** по КККР на гр.Д., със застроена площ от 132.**кв.м., с предназначение - за обществено хранене, ведно с 1/2ид.част от правото на строеж, толкова от общите части на сградата и правото на ползване на покрития пасаж, за сумата от 65 000лв., от които 6500лв. заплатени на продавача в деня на сделката, а за разликата до договорената цена купувача се задължава да изплаща ежемесечно задълженията на продавача към „***”АД до пълното им покриване.

- с договор за покупко-продажба, сключен с н.а. №**, т.**, рег.№****, д.№***/2011г. по регистъра на нотариус М.Ст., рег.№*** на НК, Д.И.Т., продал на Г.П.Г. недвижим имот –магазин/търговски обект/, находящ се в гр.Д., ул.”О.”№**, самостоятелен обект с идентификатор №*****.***.***.*.**, попадащ в сграда с идентификатор №*****.***.***.*, изградена в поземлен имот с идентификатор №*****.***.*** по КККР на гр.Д., със застроена площ от 78.68кв.м., ведно с 9.931%ид.части от общите части на сградата и 31.28кв.м. ид.части от поземления имот с идентификатор №*****.***.***, целия с площ от 315кв.м., за сумата от 32 500лв., от които 6500лв. заплатени на продавача в деня на сделката, а за разликата до договорената цена купувача се задължава да изплаща ежемесечно задълженията на продавача към „***”АД до пълното им покриване.

- с договор за покупко-продажба, сключен с н.а. №**, т.**, рег.№****, д.№***/2011г. по регистъра на нотариус М.Ст., рег.№*** на НК, Д.И.Т. продава на Г.П.Г. с ЕГН **********, недвижим имот, находящ се в гр.Д., ул.”Б.Т.”№***, представляващ поземлен имот с идентификатор №*****.***.*** по КККР на гр.Д., с площ от 561кв.м., с предназначение-за търговски обект, комплекс, за сумата от 12 600лв., от които 6000лв. заплатени на продавача в деня на сделката, а за разликата до договорената цена купувача се задължава да изплаща ежемесечно задълженията на продавача към „***”АД до пълното им покриване.

Следователно, установява се безспорния и между страните факт, че Държавата има публични вземания, произтичащи от непогасени данъчни задължения на Д.Т., че след датата на установяването им с влязъл в сила на 29.**.2011г. ревизионен акт, а именно на 22.12.2011г. Д. Т. е отчуждил/продал/ на Г.Г. собствените си три недвижими имота, находящи се в гр.Д. за сумите съответно 65 000лв., 32 500лв. и 12 600лв., от които са му платени сумите от съответно 6500лв., 6500лв. и 6 000лв., а за разликата до договорената цена купувача Г.Г. се задължила да изплаща ежемесечно задълженията на Т. към „***”АД.

Ищецът не е ангажирал доказателства каква е действителната стойност на имотите към момента на сключване на договорите. Налице са данни в нотариалните актове за данъчните им оценки, като данъчната оценка на имота, продаден за сумата от 32 500лв. е 31 894.60лв., данъчната оценка на имота, продаден за сумата от 65 000лева  е 64 997.50лева, а данъчната оценка на имота продаден за сумата от 12 600лева е била 12 600лева, т.е. данъчните оценки, ако и да не са определящи в хипотезата на чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК, не надхвърлят значително продажните цени. Освен, че няма данни за действителната пазарна цена на имотите към датата на продажбата, не се и твърди тя да е значително по-висока от продажната цена по договорите. Претендира се недействителност по отношение на държавата на трите сделки в хипотезата на чл.261, ал.1, т.2 от ДОПК като се твърди, че даденото значително надхвърля платената част от продажната цена на всеки от имотите.

 Цената на всеки един от недвижимите имоти е точно определена в съответния договор. Изявленията на страните по тях разкриват воля за погасяване на вземането на продавача за цената по всеки един от договорите чрез плащане на част от нея, а за останалата част-  чрез поемане на задължение от купувача да погасява задължение на продавача към неговия кредитор, т.е. продавача е получил реално част от цената и има вземане за останалата част, което също се явява елемент от имуществената му сфера. Клаузите в договорите във връзка с погасяването на задължението на купувача за плащане на остатъка от цената  има правната характеристика на споразумение за поемане на изпълнение - купувача Г. се задължила да изпълни вместо Т. задължението му към банката-кредитор, правна възможност за което дава разпоредбата на чл.73 от ЗЗД. Касае се за вътрешни отношение между страните по сделката, евентуално, с оглед факта, че банката не е страна по договорите, рефлектиращи по един или друг начин и в отношенията с нея.

В хипотезата на чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК обаче, промяната в имуществената сфера на задълженото лице, отчуждило възмездно вещни права при наличие на непогасени публични задължения, следва да се определя от съответствието между продажна цена и действителната пазарна стойност на отчужденото имущество. В случая несъответствие  между двете стойности и по трите сделки не се доказа от ищеца.

Не се установява наличието на елемент от фактическия състав и  на разпоредбата на чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК-намерение за увреждане на публичния взискател. Действително няма данни за доброволно погасяване на публичните задължения, но има данни за предприети действия за принудително събиране на публичните вземания чрез осребряване на друго имущество-два недвижими имота. Вън от това намерението за увреждане, което като субективен елемент се разкрива от предназначението на сделката, не се презюмира само от факта на продажбата след установяване на вземането и липсата на доброволно погасяване на публичното задължение, а подлежи на доказване от ищеца, в който смисъл в случая са му дадени и указания. Ищецът обаче не е ангажирал доказателства в тази насока, а при сумарната преценка на обсъдените по-горе, макар и да липсва доброволно погасяване, при отчитане и на предприетите от ищеца действия за осребряване на други имоти, предпочетени като обект на принудително изпълнение с цел събиране вземането на Държавата по ревизионния акт, не може да се изведе извод, че са налице съзнателно предприети действия за увреждане на публичния изпълнител, а по- скоро мисъл и желание за погасяване на кредитни задължения.

Липсват предпоставките за уважаване както на исковете по чл.216, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, така и по чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК.

Съгласно § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК свързани лица са съпрузите, роднини по права линия, по съребрена - до трета степен включително, роднини по сватовство-до втора степен включително. Само за целите на чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК/т.е. в процеса на установяване на недекларирани доходи или печалби/ такива си и лицата включени в едно домакинство, а съгласно § 1, т. 2 от същия закон „домакинство” включва съпрузите, лицата, живеещи във фактическо съпружеско съжителство, както и техните деца и роднини, ако живеят при тях. В настоящото производство  не се установи, че страна-купувач по трите сделки  е лице, което е съпруга, роднина по права или по съребрена - до трета степен или  по сватовство до втора степен. С оглед липсата на доказа от ищеца  връзка на свързаност между ответниците-страни по сделките, установена с цитираната дефинитивна норма, безпредметно се явява обсъждането на наличието или липсата на вреда, наличието или липсата на фактическо съжителство между ответниците-страни по сделката в едно домакинство на един и същ адрес, тъй като за целите на относителната недействителност, фактическият състав на разпоредбата на чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК изисква сделката да е сключена между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК, а тя не определя като такива живеещите във фактическо съжителство и в едно домакинство лица на един и същ адрес.

При така установеното и с оглед изложените съображения, се налага изводът, че предявените искове са неоснователни и недоказани и подлежат на отхвърляне.

С оглед изхода от спора, право на съдебно- деловодни разноски имат ответниците, но такива не им се следва поради липсата на представени доказателства за реалното извършване на разноски по делото.

С оглед гореизложените съображения, съдът

 

Р        Е      Ш       И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от П.И. при ** на ***-В., срещу Д.И.Т. с ЕГН ********** и Г.П.Г. с ЕГН **********,***, искове по чл.216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 от ДОПК за прогласяване относителна недействителност по отношение на Държавата  на три възмездни сделки: 1.Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 22.12.2011г. с н.а. №**, т.**, рег.№****, д.№***/2011г. по регистъра на нотариус М.Ст., рег.№*** на НК, с който Д.И.Т. с ЕГН **********, продава на Г.П.Г. с ЕГН **********, недвижим имот - търговски обект, находящ се в гр.Д., бел.”**.с.”, ЦГЧ, пешеходна зона – Б, павилион №5, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор №*****.******.*.* в сграда с идентификатор №*****.***.***.*, изградена в поземлен имот с идентификатор №*****.***.*** по КККР на гр.Д., със застроена площ от 132.**кв.м., с предназначение за обществено хранене, ведно с 1/2ид.част от правото на строеж, толкова от общите части на сградата и правото на ползване на покрития пасаж, за сумата от 65 000лв.;2. Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 22.12.2011г. с н.а. №**, т.**, рег.№****, д.№***/2011г. по регистъра на нотариус М.Ст., рег.№*** на НК, с който Д.И.Т. с ЕГН **********, продава на Г.П.Г. с ЕГН **********, недвижим имот –магазин/търговски обект/, находящ се в гр.Д., ул.”О.”№**, самостоятелен обект с идентификатор №*****.***.***.*.**, попадащ в сграда с идентификатор №*****.***.***.*, изградена в поземлен имот с идентификатор №*****.***.*** по КККР на гр.Д., със застроена площ от 78.68кв.м., ведно с 9.931%ид.части от общите части на сградата и 31.28кв.м. ид.части от поземления имот с идентификатор №*****.***.***, целия с площ от 315кв.м., за сумата от 32 500лв.;3. Договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 22.12.2011г. с н.а. №**, т.**, рег.№****, д.№***/2011г. по регистъра на нотариус М.Ст., рег.№*** на НК, с който Д.И.Т. с ЕГН **********, продава на Г.П.Г. с ЕГН **********, недвижим имот, находящ се в гр.Д., ул.”Б.Т.”№***, представляващ поземлен имот с идентификатор №*****.***.*** по КККР на гр.Д., с площ от 561кв.м., с предназначение-за търговски обект, комплекс, за сумата от 12 600лв., извършени след възникване на публични задължения на ответника Д.И.Т., тъй като даденото значително надхвърля по стойност полученото, сделките са сключени с намерение да се увреди публичния взискател и между свързани лица във вреда на публичния изпълнител.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Окръжен съдия: