РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Враца, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Търговско дело №
20221400900132 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по обективно и субективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от
ГПК вр. с чл. 430-432 от ТЗ, вр. с чл.79 и чл. 92 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
съществуване на вземания по договор за банков кредит.
С искова молба вх. № 4805 от 19.08.2022г. „Юробанк България” АД,
ЕИК ***, гр.София, представлявана от изпълнителните директори Д. Ш. и П.
Д., е предявила срещу „Сан Марко 2007“ ЕООД, ЕИК ***, гр. ***, обл.Враца,
представлявано от управителя М. С. Т., и М. С. Т., ЕГН ********** от гр.***,
искове за признаване за установено по отношение на ответниците на
вземания в общ размер 39 684,96 лева, съгласно извлечение от счетоводните
книги на банката към 29.03.2021г., от които: 33 612,32 лева - главница за
периода от 25.10.2019г. до 28.03.2021г.; 1 668,33 лева - възнаградителна лихва
за периода от 21.10.2019г. до 15.12.2020г.; 4 268,31 лева - наказателна лихва
за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от
25.10.2019г. до 28.03.2021г.; 40,00 лева - такси за периода от 11.11.2019г. до
28.03.2021г.; 96,00 лева - нотариални разноски за периода от 22.03.2021г. до
28.03.2021г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението - 30.03.2021г., до окончателното изплащане на задължението,
както и за присъждане на съдебните разноски по заповедното производство
по ч.гр.д. № 1325/2021г. по описа на Районен съд - Враца - държавна такса и
адвокатски хонорар и направените по делото съдебни и деловодни разноски и
разходи за адвокат.
1
В исковата молба ищецът „Юробанк България” АД, ЕИК ***, гр.София,
твърди, че на 22.05.2013г. между него, като кредитодател и „Сан Марко
2007" ЕООД, ЕИК *** - кредитополучател и М. С. Т., ЕГН ********** -
солидарен длъжник, е сключен Договор за банков кредит продукт „Бизнес
Овърдрафт" № ВL***/22.05.2013г., по силата на който банката е предоставила
на кредитополучателите във връзка с професионалната/служебната им
дейност овърдрафтен кредит във формата на револвираща кредитна линия в
размер 40 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а
кредитополучателите са се задължили да го ползват и върнат заедно с
дължимите лихви при условията на договора за кредит. Посочва, че кредитът
е предоставен за срок от 60 месеца, считано от датата на откриване на
заемната сметка (чл. 3 от договора) и детайлно излага клаузите на договора,
касаещи дължимата от кредитополучателите годишна лихва за предоставения
кредит, наказателна надбавка (неустойка) за просрочие, такси, предсрочна
изискуемост и др. (чл. 5, чл. 6, чл. 7, чл. 26 от договора). Поддържа, че
съгласно чл. 9а от договора за кредит, ответникът М. С. Т. встъпва при
условията на чл. 101 от ЗЗД като съдлъжник в задълженията на
кредитополучателя-ответник „Сан Марко 2007" ЕООД, като
кредитополучателят и съдлъжникът отговарят към банката, като солидарни
длъжници. С Приложение от 28.05.2013г. страните са удостоверили, че
заемната сметка по договора за кредит е открита на 28.05.2013г. Изтъква, че с
Анекс № 1 от 02.08.2017г. страните са се съгласили, считано от същата дата,
да бъде намален размера на предоставения кредит до размера на усвоените
към тази дата суми от кредитния лимит, като кредитополучателите нямат
право да ползват евентуално съществуващите към същата дата погасени, но
неусвоени суми от първоначално представения кредитен лимит, че кредитът
се погасява на равни месечни анюитетни вноски, за удължения срок на
кредита до 28.08.2025г. (т. 2, т. 4 от анекса), като детайлно излага клаузите на
анекса, касаещи дължимите такси и комисионни (т. 7 от анекса). Твърди, че с
Анекс № 2 от 09.04.2019г. страните са констатирали размерите на
задълженията на кредитополучателите и са предоговорили условията на
кредита, касаещи просрочените задължения за лихви, начисляваната годишна
лихва, крайният срок за издължаване на кредита, който става 09.04.2021г. и
др. Поддържа, че с покана, връчена на М. С. Т. лично и в качеството му на
управител на „Сан Марко 2007" ЕООД, на 15.12.2020г. по реда на чл. 45 от
ГПК, чрез ЧСИ М. П. Н. с peг. № *** в Камарата на ЧСИ, „Юробанк
България" АД е уведомила кредитополучателите за формираните просрочия и
неизпълнението на условията по договора за кредит и е поканила длъжниците
в седемдневен срок от получаването й да погасят изцяло задълженията си към
банката с предупреждение, че в противен случай банката ще предприеме
действия, като упражни правата си по договора. Посочва, че съгласно
извлечение от счетоводните книги на банката към 28.03.2021г. непогасените
вноски са: 15 непогасени вноски за главница, считано от 25.10.2019г. и 15
непогасени вноски за лихва, считано от 25.10.2019г., че не са постъпили
2
никакви плащания, както и не е осъществен контакт от страна на длъжниците.
Поради това е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1325/2021г. по
описа на Районен съд - Враца, по което са издадени Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 260644 от
01.04.2021г. и Изпълнителен лист от 01.04.2021г. за дължимите суми. Твърди,
че въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 158/22г. по описа на ЧСИ Г. Б., с peг. № ***
в регистъра на Камарата на ЧСИ, че длъжниците са подали възражение срещу
издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 414 ГПК, което поражда
правния му интерес от предявяване на установителни искове. Моли съда, да
установи съществуването на процесните вземания към длъжниците по
издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 260644 от 01.04.2021г. и изпълнителен лист от
01.04.2021г., по сключените с ответниците Договор за банков кредит продукт
„Бизнес Овърдрафт" № BL ***/22.05.2013г., ведно с Приложение от
28.05.2013г., Анекс № 1 от 02.08.2017г. и Анекс № 2 от 09.04.2019г.
Ответниците „Сан Марко 2007“ ЕООД, ЕИК ***, гр. ***, обл.Враца,
представлявано от управителя М. С. Т., и М. С. Т., ЕГН ********** от гр.***,
в отговорите на исковата молба оспорват предявените искове като
неоснователни и недоказани. Твърдят, че нямат задължения за главница,
лихви, такси и разноски към ищеца в претендираните размери. Ответникът М.
С. Т. поддържа, че не е обвързан от договора за банков кредит и анексите към
него, че е подписал този договор като физическо лице съдлъжник и след
изтичане на срока му от 60 месеца, т. е. след 28.05.2018 г., не е обвързан с
него, както и че двата анекса не създават задължения за съдлъжника, а само за
кредитополучателя. Ответниците твърдят също, че дружеството коректно е
погасило задълженията си по договора за кредит, като е върнало всяка
отпусната от банката сума преди завеждане на иска и преди издаването на
посочените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 260644 от 01.04.2021 г. и изпълнителен лист
от 01.04.2021 г. Поддържат, че представеното с исковата молба извлечение от
счетоводните книги на ищеца и т. нар. „Подробна справка по чл. 366" не
отразяват вярно извършените плащания за погасяване на кредита, тъй като
има сериозни липси и неотразени поне три превода, които са направили за
погасяване на суми по процесния договор в общ размер 8000.00 лв.,
направени на 13.03.2018 г., на 23.01.2019 г. и на 31.01.2019 г. Извън горните
аргументи за пълно погасяване на дължимото от тях чрез вноски на каса и
преводи, в това число и служебно извършвани от банката от сметки на
двамата при ищеца, правят и възражение за погасяване правото на иск по
давност. Оспорват и претенцията за лихви - възнаградителните такива не са
коректно изчислени, тъй като не е съобразен реалният период на ползване на
съответни суми по кредита овърдрафт, а наказателни лихви не считат, че се
дължат, защото дружеството не е изпаднало в забава. Правят възражение за
3
нищожност на Анекс № 1 от 22.05.2017 г. към договора за банков кредит от
22.05.2013 г. поради нарушение на изискването за форма - същият не е
подписан на всяка страница. Молят съда да отхвърли изцяло предявените
искови претенции срещу тях като им присъди сторените по делото разноски.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата
молба. Относно твърденията за неоснователност и недоказаност на исковите
претенции, твърди, че напълно бланкетно е заявено от ответниците, че не
дължат сумите по кредита, без да са представили каквито и да е доказателства
за цялостното погасяване на дълга. С оглед възражението на ответника М. Т.,
че двата анекса не създават задължения за съдлъжника, поддържа, че всеки
един от анексите е подписан от М. Т. като солидарен длъжник, и същия е
потвърдил по категоричен начин, че в качеството му на физическо лице носи
солидарна отговорност за погасяване на пълния размер на задълженията по
договора за кредит, заедно с дружеството, на което той самият е и управител.
На следващо място посочва, че всяко едно от посочените в отговора на
исковата молба три плащания е осчетоводено от банката и със съответните
суми са погасени просрочени задължения, които дружеството и солидарния
длъжник са имали към момента на съответните плащания - за главници и
лихви и застраховки, които дружеството и кредитополучателя са поели още
при сключване на договора за кредит, съгласно чл. 5а, както и такси за
администриране на просрочен кредит, дължими съгласно чл. 32 от договора
за кредит. Изтъква също, че възражението за погасяване по давност на сумите
е неоснователно, неаргументирано и бланкетно, тъй като длъжниците са
изпаднали в забава от 25.10.2019г. както за главница, така и за лихви, с оглед
на което, началният момент, от който е започнал да тече давностния срок е
именно тази дата, че исковата молба е постъпила в регистратурата на
Окръжен съд - Враца на 19.08.2022г., поради което нито е изтекъл 5-
годишния давностен срок по отношение на главницата, нито 3-годишния
давностен срок по отношение на лихвите и таксите. Поддържа, че и
твърденията на ответниците за недължимост на възнаградителните и
наказателните лихви са неоснователни и неаргументирани, тъй като договора
за банков кредит е абсолютна търговска сделка и съгласно правилата на чл.
430-432 от ТЗ, кредитополучателят винаги дължи възнаградителна лихва за
предоставения кредит, а в чл. 5 и в чл. 6 от договора за кредит страните са
посочили начина на формиране на тези лихви, също и в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и
ал. 3 от последния анекс № 2. Тъй като длъжниците са били в една почти
постоянна забава, а считано от 25.10.2019г. са спрели изцяло плащанията,
поради което е налице основание за начисляване на наказателни лихви по
кредита. Относно възражението за нищожност на анекс № 1, поради
нарушение изискването за форма, ищецът посочва, че същото е
неоснователно и няма законово основание за него, тъй като кредитът е
отпуснат на търговско дружество по ТЗ, което не може да се ползва от
защитата, дадена на потребителите в чл. 11, ал. 2 от Закона за потребителския
кредит
4
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото са постъпили отговори от
ответниците на допълнителната искова молба, в които същите заявяват, че
изцяло оспорват допълнителната искова молба. Ответникът М. Т. отново
заявява, че като физическо лице е бил обвързан към банката единствено от
договора за банков кредит от 22.05.2013 г., а двата анекса не създават
задължения за съдлъжника, което още по-ясно се вижда от двата погасителни
плана към всеки от анексите, които той не е подписвал в лично качество като
съдлъжник и не е обвързан със заложените в тях суми и срокове за
погасяване. На следващо място ответниците твърдят, че не им е известно по
договора за банков кредит от 22.05.2013 г. и анексите по него да е имало
застраховки, че нито са подписвали полица за някаква застраховка, нито са
уведомявани от банката, че тя е правила застраховки на двамата срещу
конкретни застрахователни рискове. Оспорват като невярно твърдението в
допълнителната искова молба, че длъжниците са изпаднали в забава на
25.10.2019 г. и считат, че спирането на плащанията от длъжниците и
отправянето от банката на изявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем са се случили далеч преди 25.10.2019 г., което се установява и от
Анекс № 2 от 09.04.2019 г. към договора за кредит. Поддържат, че
приложената към исковата молба покана няма правна стойност, тъй като не
изхожда от лице, разполагащо с представителна власт да отправя подобни
покани от името и за сметка на банката, поради което не са го приели като
изявление от името на ищеца. Посочват, че не дължат лихви (възнаградителна
и наказателна), защото са погасени чрез плащане и по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
както и доказателствата по приложеното ч.гр.д. № 1325/2021г. на ВРС,
намери за установено от фактическа страна, следното:
Установи се делото, че с Договор за банков кредит продукт „Бизнес
Овърдрафт" № ВL***/22.05.2013г., сключен между „Юробанк България” АД,
ЕИК ***, гр.София, като кредитор, от една страна, и „Сан Марко 2007"
ЕООД, ЕИК ***, гр.***, представлявано от М. С. Т. – кредитополучател, и М.
С. Т., ЕГН ********** от гр.Враца - съдлъжник, от друга страна, банката е
предоставила на кредитополучателя във връзка с неговата
професионална/служебната дейност овърдрафтен кредит по разплащателната
му сметка „Динамика” или „Динамика+” в размер 40 000 лева за посрещане
на краткосрочни оборотни нужди, а кредитополучателят се е задължил да го
ползва и върне заедно с дължимите лихви при условията на договора за
кредит. Съгласно чл. 3 от договора, кредитът се предоставя за срок от 60
месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. По силата на чл.
5, ал. 1 от договора за кредит, дължимата от кредитополучателя годишна
лихва за предоставения кредит включва сбора от действащия референтен
лихвен процент ПРАЙМ БМБ за кредити малък бизнес на „Юробанк
България" АД за лева, обявен от банката, и договорна преференциална
лихвена надбавка в размер на 6.45 пункта, но не по ниска от 7% („долна
5
граница на дължимата лихва"); към момента на подписване на договора
ПРАЙМ БМБ за лева е в размер на 6% (ал.2). Съгласно чл.5, ал.8 дължимата
лихва се начислява ежемесечно и е платима на 21-во число на всеки месец
следващ месеца на откриване на заемната сметка. Съгласно чл. 5а, ал.1 от
договора кредитополучателят се е задължил преди усвояването на кредита да
застрахова за своя сметка всички съдружници/акционери в дружеството
кредитополучател – физически лица и да поддържа през целия срок на
договора за кредит Личната застраховка, с ползващо се лице банката за
рисковете посочени в същата алинея; в чл. 5а, ал. 3 изрично е уговорено, че
кредитополучателят се задължава своевременно да заплаща/осигурява
заплащането на всички дължими месечни застрахователни премии съгласно
условията на застраховката и с подписването на договора,
кредитополучателят е дал своето изрично неотменимо и безусловно съгласие
дължимата от него месечна застрахователна премия по застраховката да бъде
погасявана със средства, внесени по банковата сметка, която обслужва
кредита. Съгласно чл. 6 от договора, при просрочие на дължимите
погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на
кредита, дължимата от кредитополучателя лихва по чл.5, ал.1 се увеличава
автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на главница в
размер на 10 пункта. Съгласно чл. 7 от договора за кредит,
кредитополучателят заплаща на банката следните такси: 1/ такса одобрение в
размер на 1 % върху размера на кредита, но не по малко от 200 лева, платима
еднократно при откриване на заемната сметка по кредита; 2/ към датата на
преразглеждане на договора за кредит, кредитополучателят заплаща на
банката еднократно такса подновяване в размер на 1 % годишно (минимум
100 лева) върху размера на всеки от подновените кредити, като таксата се
изчислява пропорционално за периода от датата на последното
преразглеждане до новата дата на преразглеждане за всеки конкретен кредит;
3/ комисиона за ангажимент в размер на 1 % годишно, върху неусвоената част
от предоставения кредит, дължима през периода от откриването на заемната
сметка по кредита до крайния срок за усвояването му, начислява се месечно и
е платима в края на съответния календарен месец (ал.5). Съгласно чл. 7, ал. 6
от договора за кредит, с подписването му кредитополучателят дава своето
неотменимо съгласие и оправомощава банката да събира таксите по чл. 7
служебно чрез усвояване от свободния лимит по кредита.
Съгласно чл. 9а от договора за кредит, М. С. Т., ЕГН **********,
встъпва при условията на чл. 101 от ЗЗД като съдлъжник в задълженията на
кредитополучателя „Сан Марко 2007" ЕООД, ЕИК ***, произтичащи от
договора за кредит, а в чл.9б е уговорено, че кредитополучателят и
съдлъжникът отговарят към банката, като солидарни длъжници.
В чл. 26, ал. 1, б. „в” във връзка с чл. 25, б ,,г” от договора е уговорено,
че при неизпълнение, на което и да е друго задължение, поето по силата на
договора за кредит, договорите обезпечаващи кредита или по други,
сключени с банката договори за кредит, включително не е внесена дължима
6
вноска по главница и/или лихва, банката може да направи кредита
предсрочно и изцяло изискуем и да пристъпи към събиране на вземанията си
по установения от закона ред.
Договорът за кредит е подписан от двама представители на банката, от
представителя на кредитополучателя „Сан Марко 2007" ЕООД - М. С. Т., и от
съдлъжника М. С. Т., включително на всяка страница.
С Приложение от 28.05.2013г. към договора за кредит страните са
удостоверили с подписите си, че заемната сметка по договора за кредит е
открита на 28.05.2013г.
Установи се също, че с Анекс № 1 от 02.08.2017г. към Договор за
банков кредит продукт „Бизнес Овърдрафт" № ВL***/22.05.2013г., сключен
между „Юробанк България” АД, като кредитор, от една страна, и „Сан Марко
2007" ЕООД, представлявано от М. С. Т. – кредитополучател, и М. С. Т. -
съдлъжник, от друга страна, страните са се съгласили, считано от същата дата
да бъде намален размера на предоставения кредит до размера на усвоените
към тази дата суми от кредитния лимит, като кредитополучателя няма право
да ползва евентуално съществуващите към същата дата погасени, но
неусвоени суми от първоначално представения кредитен лимит (т.1). В т. 2 от
анекса страните са уговорили кредитът да се погасява на равни месечни
анюитетни вноски, за удължения срок на кредита до 28.08.2025г., съгласно
погасителен план, представляващ неразделна част от анекса.
Кредитополучателят с подписването на анекса е декларирал, че е запознат и
съгласен с всички счетоводни операции, извършени от банката при, по повод
и във връзка с договореностите в т. 1 и т. 2 от анекса, свързани с
намаляването на размера на предоставения кредит, както и че дава своето
съгласие и оправомощава банката за служебното им извършване, както и че
няма и няма да има каквито и да било претенции към банката по отношение
на извършените от нея счетоводни операции и други действия, свързани с
намаляването на размера на предоставения кредит, договорени с анекса, както
и че не оспорва и няма да оспорва и в бъдеще нито едно от тези действия на
банката, за извършването на които с подписването на този анекс е дал своето
безусловно съгласие (т.3). В т. 4 от анекса е уговорен краен срок за
погасяване на кредита - 28.08.2025г., като считано от датата на сключване на
анекса до датата на падежа на кредита, кредитополучателя се задължава да
погасява усвоения кредит на равни месечни анюитетни вноски, определени по
размер в погасителен план. В т. 7 от анекса страните са уговорили таксите и
комисионните, които кредитополучателят се задължава да заплаща на
банката.
Анексът към договора за кредит е подписан от двама представители на
банката, от представителя на кредитополучателя „Сан Марко 2007" ЕООД -
М. С. Т., и от съдлъжника М. С. Т..
Установи се също, че с Анекс № 2 от 09.04.2019г. към Договор за
банков кредит продукт „Бизнес Овърдрафт" № ВL***/22.05.2013г., сключен
между „Юробанк България” АД, като кредитор, от една страна, и „Сан Марко
7
2007" ЕООД, представлявано от М. С. Т. – кредитополучател и/или длъжник,
и М. С. Т. - съдлъжник и/или длъжник, от друга страна, страните, като са
взели предвид, че е обявена цялостна предсрочна изискуемост на вземанията
по договора за банков кредит, считано от 23.11.2018г., с изрична покана за
изпълнение, връчена на 03.12.2018г. на М. С. Т. – управител на „Сан Марко
2007" ЕООД, са се съгласили да предоговорят съществуващите към датата на
сключването на този анекс задължения на кредитополучателя към банката. В
т.1 от анекса страните са констатирали, че към тази дата задълженията на
кредитополучателя по договора за кредит са в размерите посочени в чл. 1, ал.
1 и са се съгласили сумите посочени в чл. 1, ал. 1, т. 2 да бъдат преоформени
в редовна главница (ал.2). Страните са се съгласили и договорили
просрочените задължения за лихви в размер посочен в чл. 1, ал. 1, т. 5 и т. 6,
да се погасяват на равни месечни погасителни вноски, считано от 25-то
число, следващо датата на подписване на анекса до крайния срок за
издължаване на кредита (ал.3). С подписването на този анекс
кредитополучателят е упълномощил и оправомощил банката да извърши
служебно всички необходими действия по преоформяне на задълженията
(ал.4). В ал.5 на чл.1 е уговорено броят и размерът на месечните погасителни
вноски да се посочи в погасителен план, подписан от кредитополучателя и
банката, съставляващ неразделна част от този анекс, по който
кредитополучателят да погасява дълга. Съгласно чл. 2 от анекса, страните се
договарят, че считано от датата на подписване на анекса върху общия размер
на дълга се начислява годишна лихва, изчислена при прилагане на променлив
годишен лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен
процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3.15 %. За
референтен лихвен процент се ползва референтния лихвен процент ПРАЙМ
БМБ за кредити малък бизнес в лева на „Юробанк България" АД, приложим
за съответния период на начисляване на лихвата, съгласно уговореното в
договора за кредит и анексите/допълнителните споразумения към него. Към
датата на подписване на анекса ПРАЙМ БМБ за кредити малък бизнес в лева
е в размер на 1.85 %. Съгласно чл. 2, ал. 3 от анекса, при просрочие на
дължимите погасителни вноски по главницата и лихвата и/или при
предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва
се увеличава автоматично с наказателна надбавка за просрочие в размер на 10
%; увеличаването на надбавката е валидно за целия остатъчен период. В чл.3,
ал.1 е посочен погасителния план, по който кредитополучателят се е задължил
да издължи кредита, а в ал.3 е уговорено крайният срок за издължаване на
кредита да е 09.04.2021г., като на тази дата кредитополучателят се задължава
да погаси всички дължими по кредита суми.
И този анекс към договора за кредит е подписан от двама представители
на банката, от представителя на кредитополучателя „Сан Марко 2007" ЕООД
- М. С. Т., и от съдлъжника М. С. Т..
По делото са приложени като доказателства и погасителните планове
към анексите, Тарифа за таксите и комисионните, които „Юробанк България"
8
АД прилага по извършвани услуги на клиенти юридически лица, действаща
към ноември 2017г. и Общи условия за отпускане и обслужване на кредити на
юридически лица.
Видно е от приложеното на л.185 по делото заявление за застраховане
от 22.05.2013г., М. С. Т., притежаващ 100% от капитала на „Сан Марко 2007"
ЕООД и М. С. Т., в качеството му на представляващ „Сан Марко 2007" ЕООД
са дали своето изрично съгласие за сключване на застраховка „Защита на
кредитни вноски" в ЗК „УНИКА Живот" АД съгласно условията на Групов
договор № EFG012012 и присъединяване към тази групова застраховка, по
която е определил като ползващо се лице „Юробанк България" АД. Също
така, в заявлението ответниците са дали изричното си съгласие банката да
събира при условията на директен дебит от разплащателната сметка,
обслужваща договора за кредит, дължимата месечна застрахователна премия
по застраховката и събраната премия да бъде превеждана на застрахователя.
Заявлението е подписано от М. С. Т. в качеството му на кандидат за
застраховано лице и от М. С. Т. в качеството му на представител на
кредитополучателя, както и от представител на банката.
Ищецът е представил също и всички платежни нареждания относно
застрахователните премии.
С покана, адресирана до М. С. Т., лично и в качеството му на управител
на „Сан Марко 2007" ЕООД, връчена му на 15.12.2020г. по реда на чл. 45 от
ГПК, чрез ЧСИ М. П. Н. с per. № *** в Камарата на ЧСИ, „Юробанк
България" АД е уведомила адресата за формираните просрочия и
неизпълнението на условията по договора за кредит и за обявяването на
кредита за изцяло и предсрочно изискуем, на основание чл.26 вр. с чл.25 от
договора, и е поканила длъжниците в седемдневен срок от получаването й да
погасят изцяло задълженията си към банката.
С исковата молба ищецът е представил подробна справка по чл.366
ГПК и извлечение от счетоводните книги на банката по кредитна сметка №
4335534 към 28.03.2021г.
За доказване на твърденията си за погасяване на задълженията си по
договора за кредит и двата анекса с отговорите на исковата молба
ответниците са приложили заверени копия от вносна бележка от 13.03.2018г.
за сумата 1000.00 лв.; вносна бележка от 23.01.2019 г. за сумата 2000.00 лв. и
вносна бележка от 31.01.2019 г. за сумата 5000.00 лв., а с допълнителната
искова молба ищецът е приложил извлечения от системата на банката
относно внесените суми: 1 000 лв., 2 000 лв. и 5 000 лева. и извлечение от
разплащателна сметка.
Въз основа на подадено на 30.03.2021г. от „Юробанк България" АД
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в Районен съд
- Враца е образувано ч.гр.д. № 1325/2021г. по описа на съда, по което на
01.04.2021г. съдът е издал заповед № 260644 за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 01.04.2021 г., по силата
на които длъжниците „Сан Марко 2007“ ЕООД, ЕИК ***, гр. ***, обл.Враца,
9
представлявано от управителя М. С. Т., и М. С. Т., ЕГН ********** от гр.***,
са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Юробанк България" АД
сумите: 33 612,32 лева - главница за периода от 25.10.2019г. до 28.03.2021г.,
дължима по Договор за банков кредит продукт „Бизнес Овърдрафт" № BL
***/22.05.2013г., Анекс № 1 от 02.08.2017г. и Анекс № 2 от 09.04.2019г. и
съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 28.03.2021г.;
1668,33 лева - възнаградителна лихва за периода от 21.10.2019г. до
15.12.2020г.; 4268,31 лева - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за
забава на просрочени плащания) за периода от 25.10.2019г. до 28.03.2021г.;
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -
30.03.2021г., до окончателното изплащане на задължението; 40,00 лева -
такси за периода от 11.11.2019г. до 28.03.2021г.; 96,00 лева - нотариални
разноски за периода от 22.03.2021г. до 28.03.2021г., както и за присъждане на
съдебните разноски по заповедното производство – нотариални разноски,
държавна такса и адвокатски хонорар. Срещу издадената заповед за
незабавно изпълнение в срок са подадени възражения по чл.414 ГПК от
двамата длъжници и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок,
заявителят е предявил установителни искове против ответниците по
настоящото дело.
За установяване размера на усвоените, погасените и дължимите по
договора за банков кредит и анексите към него суми по делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Г. Л.. От
заключението на експертизата, неоспорено от страните, което съда приема
изцяло като обективно, професионално и пълно, изготвено след извършена
проверка на приложените по делото доказателствени материали, както и
допълнително предоставени справки от „Юробанк България“ АД (също
приети като доказателства по делото по изрично искане на банката), се
установи, че задълженията по процесния Договор за банков кредит продукт
„Бизнес Овърдрафт“ № BL***/22.05.2013г., ведно с прилежащите му
Приложение от 28.05.2013г., Анекс № 1 от 02.08.2017г. и Анекс № 2 от
09.04.2019г., към деня на извлечението от счетоводните книги, издадено за
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение -
01.04.2021г., както и към датата на изготвяне на експертизата, е в общ размер
39 684, 96 лв., по пера както следва: 33 612, 32 лева - главница за периода от
25.10.2019г. до 28.03.2021г.; 1668, 33 лева - възнаградителна лихва за периода
от 21.10.2019г. до 15.12.2020г. вкл.; 2571,82 лева - наказателна лихва за
просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от
25.10.2019г. до 28.03.2021г. вкл.; 1696, 49 лв. - наказателна лихва за
просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от
03.12.2018г. до 08.04.2019г. вкл. и разсрочени с Анекс № 2/09.04.2019г.
съгласно погасителен план за период от 25.04.2019г. до 25.04.2021г.; 40,00
лева - такса администриране просрочен кредит за периода от 25.11.2019г. до
25.12.2019г. и 96,00 лева - нотариални разноски за периода от 22.03.2021г. до
28.03.2021г. Според заключението в периода от 22.05.2018г. до 03.12.2018г.
10
не са извършени плащания на 10 броя погасителни вноски с падеж
21.12.2017г. до 22.11.2018г., поради което на 03.12.2018г. кредитът е обявен
за изцяло предсрочно изискуем. В периода от 30.04.2020г. до 01.04.2021г. -
дата на изготвяне на справката от банката, както и към 02.02.2023г. - датата на
изготвяне на заключението, няма извършвани плащания, поради което на
15.12.2020г. кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем. Просрочените
и непогасени погасителни вноски са както следва: 14 непогасени вноски за
главница и договорна лихва, считано от 25.10.2019г. до 25.11.2020г. вкл. В
съответни таблици към заключението вещото лице е посочило неплатените
вноски, индивидуализирани по номера, падеж и размер. От заключението се
установява също, че на 02.01.2020г. е внесена на каса в банката сумата 0,85
лв., с което са погасени комисионна - администриране на просрочен кредит с
падеж 25.09.2019г. На основание Закона за извънредно положение на
30.04.2020г. банката служебно е извършила корекция на лихвен процент по
просрочена главница за периода от 13.03.2020г. до 30.04.2020г. в размер на
58,54 лв., с което дебитира заемната сметка на кредитополучателя и погасява
следните задължения: 19,15 лв.- комисионна - администриране на просрочен
кредит с падеж 25.09.2019г.; 0, 83 лв. - просрочени лихви по редовни
главници към 25.09.2019г.; 20, 00 лв. - комисионна - администриране на
просрочен кредит с падеж 25.10.2019г. и 18,56 лв. - просрочени лихви към
25.10.2019г. Според заключението към 03.12.2018г., когато е обявена първата
предсрочна изискуемост на кредита, първата погасителна вноска, която не е
платена в срок е с падеж 21.02.2018г. и неплатено задължение в общ размер
499,85 лв., като последно извършено плащане по нея е на 22.05.2018г. в
размер 118,35 лв.; към 15.12.2020г., когато е обявена втората предсрочна
изискуемост на кредита, първата погасителна вноска, която не е платена в
срок е с падеж 25.10.2019г., и неплатено задължение в общ размер 3499,40
лв., като последното извършено плащане по нея е на 30.04.2020г. в размер
58,54 лв. На въпроса дали е редовно водено счетоводството на банката в
частта за процесния Договор за банков кредит продукт „Бизнес Овърдрафт“
№ BL***/22,05.2013г. и анексите към него вещото лице е отговорило, че е
работило въз основа на предоставените от банката извлечения от
разплащателните сметки с титуляр „Сан Марко 2007“ ЕООД и лихвен лист за
редовна и просрочена главница, като извода му е, че всяко едно от
плащанията, направено от длъжниците по договора, е осчетоводено текущо в
извлеченията от разплащателната сметка, обслужваща договора за кредит,
като в него е посочена датата на осчетоводяване на всяка една постъпила сума
по кредита и всяко едно задължение, което е погасено по него. На вещото
лице не са били предоставени заверени копия на всички документи свързани с
погасяване на банковия кредит.
В заключението подробно и нагледно (чрез множество таблици) е
отразено движението по кредита, както и размера на задължението по пера,
като е посочено какви суми и кога са били погасени и какви остават дължими.
В съдебното заседание вещото лице поясни, че цялото движение по
11
разплащателната сметка на ответното дружество за периода от 24.03.2017г.
до 02.02.2023г., включително и сумите, постъпили за погасяване на
задължението по представените от ответниците две вносни бележки /от
23.01.2019г. на стойност 2000 лв. и от 31.01.2019г. на стойност 5000 лв./ са
осчетоводени по сметката. Относно представените от ищеца платежни
нареждания за заплащане на застрахователните премии вещото лице твърди,
че реквизитът "референция" в тях означава номера на сделката, отразен в
погасителния план по кредита. Вещото лице не може да даде категоричен
отговор на въпроса дали е редовно водено счетоводството на ищеца за
конкретния кредит. Същото твърди, че всички усвоявания и погасявания по
главницата на кредита от 2013г. до 31.12.2016г. са осчетоводени и в ответното
дружество „Сан Марко 2007“ ЕООД с една разлика от сумата 515,18 лв. по-
малко е осчетоводена като задължение за главница в дружеството. В периода
от 01.01.2017г. до 31.12.2022г. не всички погасявания, вносни бележки са
осчетоводени в ответното дружество, а тези които са осчетоводени, са
отразени за погасяване само на главницата, без да се има предвид задължения
за такси, договорни лихви. Като крайно задължение към 31.12.2022г. в
ответното дружество е отразена сумата 30187.70 лв., която е само за
главницата, като лихви и такси не са осчетоводени като задължения, а в
Банката задължението за главница е 33612.32 лв.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от
правната страна на спора:
С иска по чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на
вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезите на
подадено възражение от страна на длъжника или когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или
когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В
това производство по същество се установява дали вземането съществува и
дали е изискуемо. Искът е положително установителен и съгласно разпреД.е
на доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване
ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му и размера
на последното. Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК
е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу
ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и
решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни
предпоставки за издаването на изпълнителен лист.
Съгласно чл. 430, ал.1 ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Алинея втора
предвижда, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
В контекста на повдигнатият правен спор в тежест на ищеца по
настоящото дело е доказване на факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между страните по делото, произтичащо от договор
12
за банков кредит и изпълнение на поетите от него задължения по договора; в
случай, че се позовава на предсрочна изискуемост на кредита – да докаже
факта на осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на
които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем,
надлежното уведомяване на длъжника за последното и размера на
претендираното вземане по отделни пера.
С оглед оспорването от ответниците на дължимостта на вземането по
заповедта за изпълнение, в тежест на същите е доказване на недължимост на
претендираните суми изцяло или отчасти, като установят изпълнение на
задълженията си по договора и анексите, или да докажат наличието на
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи
факти и обстоятелства.
Ищецът „Юробанк България” АД, гр. София (който носи
доказателствена тежест за фактите, пораждащи вземането) представи
надлежни писмени доказателства, с които доказа по делото, че между него и
двамата ответници – търговското дружество „Сан Марко 2007" ЕООД, гр.***,
представлявано от М. С. Т., като кредитополучател, и физическото лице М. С.
Т. от гр.Враца, като съдлъжник, е възникнало облигационно отношение по
сключения договор за банков овърдрафтен кредит от 22.05.2013г., във връзка
с професионалната/служебната дейност на кредитополучателя, както и че
сумата по договора е изцяло усвоена от кредитополучателя (което се установи
от заключението на вещото лице). Следователно банката - ищец е изпълнила
своите задължения и се явява изправна страна по договора. Процесният
договор за банков кредит е двустранно подписан (съдържа подпис на
кредитополучателя и на съдлъжника на всяка страница, което обстоятелство
не е оспорено) и съдържа уговорки за всички съществени елементи на
договора за кредит, което налага извода, че е налице валидно възникнала
облигационна връзка между страните по договор за кредит, която е породила
задължения за кредитополучателя и за солидарния длъжник М. С. Т.
(съгласно чл. 9а и чл.9б от същия) да издължава предоставената от банката
парична сума съгласно уговорките в договора.
Установи се също, че с двата анекса към договора за банков кредит от
02.08.2017г. и от 09.04.2019г., които са сключени между същите страни, които
са сключили и договора за кредит и в същото им качество (кредитор, от една
страна, и кредитополучател и съдлъжник, от друга страна, които са
удостоверили своите волеизявления с подписите си), страните са
предоговорили условията на кредита относно неговия размер, начин на
погасяване (на равни месечни анюитетни вноски, определени по размер в
погасителен план) и краен срок на издължаване 09.04.2021г. (по втория
анекс). В Анекс № 2 от 09.04.2019г. е отразено, че е обявена цялостна
предсрочна изискуемост на вземанията по договора за банков кредит, считано
от 23.11.2018г., и с този анекс между същите страни е последвало ново
предоговаряне на съществуващите към датата на сключването му задължения
на кредитополучателя към банката.
13
Неоснователно е възражението на ответната страна за нищожност на
Анекс № 1 от 22.05.2017 г. към договора за банков кредит поради нарушение
на изискването за форма (същият не е подписан на всяка страница), тъй като
няма законово основание за подписването на договора за кредит, респ. анекса
към него, на всяка страница. Процесният договор за кредит, респ. анекс, не е
договор за потребителски кредит и спрямо него не е приложима нормата на
чл. 11, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, която предвижда подписване
на всяка една страница от страните.
Неоснователно е и възражението на ответника М. Т., че между него и
ищцовото дружество не съществува валидно правоотношение по анексите
към договора за банков кредит и че същите не създават за него задължения.
Както бе посочено по-горе и в двата анекса като страна - съдлъжник е вписан
М. С. Т. и същият е подписал анексите именно в това си качество. Като
съдлъжник ответника М. Т. отговаря солидарно с кредитополучателя за
всички поети с договора и с анексите към него задължения към кредитора.
Обстоятелството, че същият не е подписал погасителните планове към
анексите не води до обратен извод, тъй като източник на задълженията са
анексите, а не погасителните планове. Също така в подаденото заявление за
издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба заявителят-ищец
основава своите вземания на клаузи от договора за кредит и от анексите към
него и не се позовава на клаузи от общите си условия, поради което доводите
на ответника М. Т., че общите условия е трябвало да бъдат приложени още
със заявлението по чл. 417 ГПК и да са доведени до знанието му, са
ирелевантни за процеса.
Съдът не споделя и възраженията на ответника М. Т. за недоказаност на
съществуването на ликвидни и изискуеми вземания на ищеца срещу него. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните,
се установява движението на паричните суми по сметката на
кредитополучателя подробно по периоди, основания и размер на сумите
(изложени прегледно в табличен вид); от същото се установява, както
изпълнението на задължението на банката да предостави на
кредитополучателя договорените суми и усвояването им от последния, така и
извършените частични погасявания. Категорично доказателство за размера на
задълженията е и самият Анекс № 2 от 09.04.2019г. към договора за кредит, в
чл.1, ал.1 на който страните са установили конкретните размери на
задълженията на кредитополучателя по пера, което са удостоверили с
подписите си. С оглед доказаното изпълнение на задължението на банката-
кредитор да предостави на кредитополучателя сумата по кредита, липсата на
конкретни твърдения от ответната страна за погасяване на дължимите суми и
разпределението на доказателствената тежест, то неотносим в случая е и
въпроса за редовността на водене на счетоводните книги относно кредита в
ищцовата банка.
Установи се също от заключението на вещото лице, че ответниците
(кредитополучател и солидарен длъжник) не са изпълнили задължението си
14
за плащане на всички месечни погасителни вноски, уговорени в Анекс № 2 от
09.04.2019г. към договора за кредит - в периода от 30.04.2020г. до
01.04.2021г. - дата на изготвяне на справката от банката, както и към
02.02.2023г. - датата на изготвяне на заключението, няма извършвани
плащания; че просрочените и непогасени погасителни вноски са 14 броя,
считано от 25.10.2019г. до 25.11.2020г. вкл. При установеното неизпълнение
от страна на длъжниците да погасяват в срок задълженията си по този анекс,
на основание чл.26 вр. с чл.25 от договора, с покана, връчена на 15.12.2020г.
на М. С. Т., лично и в качеството му на управител на „Сан Марко 2007"
ЕООД, кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем.
Правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право,
установено в полза на кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип по
чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от страните и при
наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и
представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми.
За да може договорното изменение да прояви своето действие, е необходимо
длъжника да е уведомен, т. е. изявлението на кредитора да е достигнало до
длъжника и това да е установено по безспорен и несъмнен начин.
В настоящия случай са налице и двете предпоставки на настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита – неплащането на 14 броя погасителни
вноски и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, направено с покана, надлежно връчена на кредитополучателя и
солидарния длъжник. С оглед гореизложеното се налага извода, че
кредитополучателя и солидарния длъжник са надлежно уведомени за
настъпилата предсрочна изискуемост, поради което същата е породила
действие преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК.
С оглед изложеното неоснователно е възражението на ответниците, че
не са надлежно уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост. Но дори
и да бъде споделено това възражение, в случая могат да бъдат съобразени
задължителните указания, дадени с т.1 на Тълкувателно решение № 8 от
02.04.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 8/2017 г. на ОСГТК на
ВКС, а именно, че е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск
за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж,
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
В случая крайният срок на издължаване на кредита е бил 09.04.2021г.
(съгласно чл.3, ал.3 от Анекс № 2 от 09.04.2019г.), поради което към момента
15
на предявяване на установителните искове – 19.08.2022г. и към датата на
приключване на устните прения, всички вноски по кредита са били с
настъпил падеж.
По отношение размера на дължимите по кредита суми следва да бъде
взето предвид заключението на вещото лице по първи въпрос, според което
задълженията по процесния Договор за банков кредит продукт „Бизнес
Овърдрафт“ № BL***/22.05.2013г., ведно с прилежащите му Приложение от
28.05.2013г., Анекс № 1 от 02.08.2017г. и Анекс № 2 от 09.04.2019г., към деня
на извлечението от счетоводните книги, издадено за подаване на заявлението
за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 01.04.2021г., както и към
датата на изготвяне на експертизата, е в общ размер 39 684, 96 лв., по пера
както следва: 33 612, 32 лева - главница за периода от 25.10.2019г. до
28.03.2021г.; 1668, 33 лева - възнаградителна лихва за периода от 21.10.2019г.
до 15.12.2020г. вкл.; 2571,82 лева - наказателна лихва за просрочие
(обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 25.10.2019г.
до 28.03.2021г. вкл.; 1696, 49 лв. - наказателна лихва за просрочие
(обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 03.12.2018г.
до 08.04.2019г. вкл. и разсрочени с Анекс № 2/09.04.2019г. съгласно
погасителен план за период от 25.04.2019г. до 25.04.2021г.; 40,00 лева - такса
администриране просрочен кредит за периода от 25.11.2019г. до 25.12.2019г.
и 96,00 лева - нотариални разноски за периода от 22.03.2021г. до 28.03.2021г.
(таблица № 3). Посочените вземанията изцяло съвпадат по размери и периоди
с присъдените със заповед № 260644 за изпълнение на парично задължение
по чл.417 от ГПК от 01.04.2021г. по ч.гр.д. № 1325/2021г. по описа на РС-
Враца, поради което предявените установителни искове се явяват доказани и
по размер.
С оглед изложеното неоснователни са твърденията на ответната страна,
че няма задължения за главница, лихви, такси и разноски към ищеца в
претендираните размери. Същите не са подкрепени с никакви доказателства,
установяващи недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти, а от
заключението по съдебно-счетоводната експертиза и от приложените от
ищеца извлечения от сметка се установи, че сумите по представените от
ответниците вносни бележки от 13.03.2018г. за сумата 1000.00 лв.; от
23.01.2019 г. за сумата 2000.00 лв. и от 31.01.2019 г. за сумата 5000.00 лв., са
осчетоводени по сметката на кредитополучателя.
Изложеното налага извода, че е налице неизпълнение на сключения
договор за кредит по вина на кредитополучателя, което е основание за
солидарно ангажиране на договорната му отговорност и тази на съдлъжника.
Неоснователно е и въведеното от длъжниците-ответници възражение за
изтекла погасителна давност.
Началото на давностния срок съгласно чл. 114 ЗЗД започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а с подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (от когато се счита за предявена
претенцията по чл. 422 ГПК) давността се прекъсва, на основание чл.116, б.
16
"б" ЗЗД. При разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна
вноска става изискуема с настъпването на съответния падеж. Както се
установи от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, по Анекс №2
първата погасителна вноска, която не е платена в срок е с падеж 25.10.2019г.,
поради което към 30.03.2021 г., когато кредиторът е заявил вземането си по
реда на заповедното производство, давностният срок по отношение на
главницата по договора за кредит (Анекс №2) не е бил изтекъл. Видно е също,
че към този момент не е бил изтекъл и тригодишния давностен срок чл. 111,
б.”б” и б.”в” от ЗЗД по отношение на дължимите от ответниците договорна
лихва, наказателна лихва и такси.
По отношение на разноските:
Съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, както в
заповедното, така и в исковото производство с осъдителен диспозитив,
съобразно постановките в т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да заплатят на
ищеца солидарно направените разноски, както следва: в заповедното
производство – сумата 793. 70 лв. държавна такса и 1350, 33 лв. адвокатско
възнаграждение, присъдени със заповедта за изпълнение; в настоящото
производство – сумата 888. 26 лв. държавна такса и сумата 500, 00 лв. за
възнаграждение на вещото лице, съобразно списъка за разноски.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Сан Марко 2007“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, обл.Враца, ***,
представлявано от управителя М. С. Т., и М. С. Т., ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. ***, обл.Враца, ***, че ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на
„Юробанк България” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявана от изпълнителните директори Д. Ш. и П. Д., следните суми:
33 612,32 лева - главница за периода от 25.10.2019г. до 28.03.2021г., дължима
по Договор за банков кредит продукт „Бизнес Овърдрафт" № BL
***/22.05.2013г., Анекс № 1 от 02.08.2017г. и Анекс № 2 от 09.04.2019г.; 1
668,33 лева - възнаградителна лихва за периода от 21.10.2019г. до
15.12.2020г.; 4 268,31 лева - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за
забава на просрочени плащания) за периода от 25.10.2019г. до 28.03.2021г.;
законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -
30.03.2021г., до окончателното изплащане на задължението; 40,00 лева -
такси за периода от 11.11.2019г. до 28.03.2021г.; 96,00 лева - нотариални
разноски за периода от 22.03.2021г. до 28.03.2021г., за които вземания е
издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с №
260644/01.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1325/2021 г. по описа на Врачански
17
районен съд.
ОСЪЖДА „Сан Марко 2007“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, обл.Враца, ***, представлявано от управителя М. С. Т., и
М. С. Т., ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ***, обл.Враца, ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „Юробанк България” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявана от изпълнителните
директори Д. Ш. и П. Д., направените по ч. гр. д. № 1325/2021 г. по описа на
Врачански районен съд разноски в размер 793. 70 лв. държавна такса и 1350,
33 лв. адвокатско възнаграждение и направените в настоящото производство
разноски за държавна такса от 888. 26 лв. и 500, 00 лв. за възнаграждение на
вещото лице.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се
приложи по ч.гр.д. № 1325/2021 г. на ВрРС.
Решението може да се обжалва чрез Окръжен съд – Враца пред
Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
18