Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 10.08.2021 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на
деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
В. ИВАНОВА
при секретаря Теодора Вутева, като разгледа
докладваното от съдия Иванова гр. д. № 185 по описа на съда за
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 166 от 06.11.2020 г. по гр.д. № 1199/2019 г. Районен съд – гр.
Ботевград е осъдил О.П. да заплати на „Е.к.” ЕООД на основание чл. 258, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД, сумата 4800 лева, представляваща частичен
иск от сумата 32760 лв. за неизплатено възнаграждение по Договор №
Д-340/11.12.2015 г. за предоставяне на консултантски услуги на о.П. при
дейностите, свързани с окомплектоване, управление и отчитане на проекти за
обект: Обособена позиция № 2: „Консултантски услуги за окомплектоване и
управление на проект за обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на
село Д., О.П.”, ведно със законната лихва върху тази сума от 11.07.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата
1200 лв., представляваща частичен иск от сумата 8190 лв. за неустойка по чл. 12
от Договор № Д-340/11.12.2015 г. за периода от 07.06.2019 г. до 10.07.2019 г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 1542 лв. за разноски по
делото.
Решението
е обжалвано от ответника в първоинстационното производство О.П. с искане същото
да бъде изцяло отменено и вместо него постановено друго, с което исковете се
отхвърлят. В жалбата е направено възражение срещу извода на първоинстанционни
съд, че уговорката по чл. 3 от сключения между страните договор за
консултантски услуги от 11.12.2015 г. следва да се тълкува като изразено
съгласие от страна на изпълнителя плащането на дължимото му се възнаграждение
за извършените услуги по договора да бъде отсрочено, т.е. че между страните по
договора е е договорен по-дълъг срок за изпълнение на това задължение. Навежда
се довод, че това тълкуване на уговорката относно дължимостта на уговореното
възнаграждение противоречи на логиката и духа на закона, както и на
действителната воля на страните. Сочи се
в тази връзка, че отношенията между страните произтичат от договор за
обществена поръчка и с участието си в процедурата по възлагане на обществената
поръчка и декларираното съгласие с клаузите на проекто-договора в процедурата,
ищецът по делото е приел условието че възнаграждение на изпълнителя на поръчката
се дължи само при одобрението на възложителя по Проект по Програмата за
развитие на селските райони 2014-
Ответникът
по въззивната жалба „Е.к.” ЕООД с писмения си отговор оспорва жалбата. В
отговора излага подробни аргументи срещу всички направени в жалбата възражения
и оспорвания. Поддържа, че по делото не е доказано, че отказът на ДФ
„Земеделие” се основава на неизпълнение, респ. лошо изпълнение от страна на
изпълнителя на възложената му работа. Навежда довод за неправомерност на отказа
на ДФ „Земеделие” за финансиране на подаденото от ответника заявление за
подпомагане, тъй като се основава на впоследствие издадени насоки от МЗХ след
крайния срок за прием на подадените заявления, както и за бездействие на
общината да обжалва този отказ на ДФ „Земеделие” пред съда, с което сама се е
отказала от правото си да получи направомерно отказаното й финансиране, което
не може да бъде вменено във вина на ответника. Поддържа направеното с исковата
молба възражение за нищожност на уговорената с чл. 3 от процесния договор и т.
1 от анекса към него клауза относно настъпването на изискуемостта на плащането,
зависещо от бъдещо несигурно събитие, в подкрепа на което цитира съдебна
практика.
За да
се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството
пред Ботевградски районен съд е образувано по предявени от „Е.к.” ЕООД срещу О.П.
искове за заплащане на сумата 4800 лева, представляваща частичен иск от сумата
32760 лв. за неизплатено възнаграждение по Договор № Д-340/11.12.2015 г. за
предоставяне на консултантски услуги на о.П. при дейностите, свързани с
окомплектоване, управление и отчитане на проекти за обект: Обособена позиция №
2: „Консултантски услуги за окомплектоване и управление на проект за обект
„Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на село Д., О.П.”, ведно със
законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба до окончателното
й изплащане, както и сумата 1200 лв., представляваща частичен иск от сумата
8190 лв. за неустойка по чл. 12 от Договор № Д-340/11.12.2015 г. за периода от
07.06.2019 г. до 10.07.2019 г.
В
исковата молба се твърди, че след проведена обществена поръчка на 11.12.2015 г.
между страните е сключен договор за предоставяне на консултантски услуги с
предмет окомплектоване, управление и отчитане на проект за обект „Реконструкция
на вътрешна водопроводна мрежа на с. Д., като целта на възложителя е
кандидатстване по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или
разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура” от мярка 7
„Основни услуги и обновяване на селата и селските райони” от Програмата
развитие на селските райони за периода 2014-
В срока
по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си адв. Р.,
изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва сключването на
договор между страните, но възразява, че проекто-предложението не е било
прието.
Въззивният съд намира, че
фактическата страна по делото е детайлно и коректно установена в мотивите на
обжалваното първоинстанционно решение чрез описание на относимите към предмета
на спора писмени доказателства, поради което не е необходимо същата повторно да
се възпроизвежда в настоящото решение, като препраща към нея на основание чл.
272 от ГПК.
От така възприетото от фактическа страна правните изводи на съда са следните:
Предявени са искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 258, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
По делото не е спорно, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение на основание сключен на
11.12.2015 г. след проведена процедура по ЗОП писмен договор за предоставяне на
консултантски услуги, по силата на които ответникът е възложил на ищеца извършване
на консултантски услуги при дейностите, свързани с окомплектоване, управление и
отчитане на проект за обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа на с.
Д.”, срещу определено възнаграждение в общ размер на 63900 лв. /без ДДС/
съгласно предложението на изпълнителя съгласно ценова оферта, от които 27300
лв. /без ДДС/ е цена за окомплектоване на проекта и 36600 лв. /без ДДС/ е цена
за управление на проекта. Предметът на първия етап от договора за консултантски
услуги включва разработване, окомплектоване и подаване на проектно предложение
за кандидатстване за отпускане на безвъзмездна финансова помощ за посочения
обект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа а с. Д.”.
Съгласно
чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на изпълнителя за
възнаграждение е обусловено от приемане на работата от възложителя. Приемане на извършената работа е налице, само когато
реалното получаване на изработеното се придружава от изрично или мълчаливо
изразено изявление на поръчващия, че счита работата за съобразена с договора.
Съществува необоримо предположение, че работата е одобрена, ако поръчващият не
направи веднага всички възражения за неправилно изпълнение /чл. 264, ал. 3 от ЗЗД/.
В
случая от представения с исковата молба и неоспорен от ответника в срока по чл.
131 от ГПК приемо-предавателен протокол от 28.09.2016 г. се установява, че
ищецът е изготвил окомплектвано проектно предложение за кандидатстване на
ответника за отпускане безвъзмездна финансова помощ за посочения в договора
обект и е предало същото на представител на ответника, а последният го е приел
без възражения, следователно същият е изпълнил задължението си по първия етап
на поетата работа. Възражението на жалбоподателя, че извършената от изпълнителя
работа не е била приета от възложителя поради липса на представителна власт на подписалия
приемо-предавателния протокол заместник-кмет на общината К. С., е направено за
пръв път с въззивната жалба, поради което е преклудирано и не следва да се
обсъжда от настоящата инстанция. Ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, а и в хода на първоинстанционното
производство не е направил възражение относно приемането на работата на
възложителя. Единственото направено от него възражение /и то след срока за
отговор на исковата молба/ е свързано с неодобряването на изготвеното от ищеца
и внесено от ответника в ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция заявление за
подпомагане. С подписването на процесния приемо-предавателен протокол от
заместник-кмета на общината и при липсата на своевременно направено от
ответника възражение за липса на възлагане от кмета или общинския съвет по реда
на чл. 39, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА, следва да се приеме, че работата е приета.
Независимо от това, работата следва да се счита за приета и с конклудентни действия от страна на възложителя, който
е внесъл така изготвеното от ищеца заявление за подпомагане /окомплектовано
проектно предложение/ в ДФ”Земеделие – Разплащателна агенция на 20.09.2016 г.
за одобрение на финансирането. С оглед това следва да се приеме, че
възложителят е одобрил и приел работата без възражения.
Не е спорно по делото, че ответната община не е извършила плащане на уговореното между страните възнаграждение за предоставените от ищеца консултантски услуги за окомплектване на заявлението за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Ответникът е противопоставил възражение, че не дължи плащане на претендираното възнаграждение за предоставените консултантски услуги поради неодобряване на изготвеното от ищеца проекто-предложение от ДФ „Земеделие”. Във въззивната жалба е доразвито това възражение с довод, че съгласно клаузите на подписания между страните договор че плащането по договора е поставено в зависимост от получаване на финансиране от ДФ „Земеделие” и за приложимост на разпоредбата на чл. 25 от ЗЗД, при което моментът на окончателното плащане от страна ДФ”Земеделие” е визираното в разпоредбата бъдещо несигурно събитие, което не е настъпило, поради което не е настъпило и задължението за плащане от страна на възложителя.
Съдът не споделя становището на
ответника, че отказът да бъде финансиран проекта от ДФ „Земеделие”, респ.
липсата на авансово плащане от страна на финансиращата
институция освобождава възложителя от задължението да заплати уговореното
възнаграждение с оглед разпоредбата на чл. 3 от договора, която според
жалбоподателя поставя плащането по договор в зависимост от получаването на
финансиране от ДФ „Земеделие”.
Настоящият състав намира, че одобрението от страна на ДФ „Земеделие” не е необходима и задължителна предпоставка за възникване на задължението на възложителя да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя за извършената работа.
Ищецът-изпълнител е изправна страна
по договора, поради което следва да получи от възложителя дължимото
възнаграждение за изпълнената и приета престация, независимо от одобряването от финансиращия орган на проекта и изплащането на субсидията. Напълно неоснователно е
застъпеното от ответната община становище за обусловеност на процесния договор
в частта за възнаграждението от евентуално сключения между нея и ДФ "Земеделие" договор за отпускане на
финансова помощ по мярка 7 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 год. и
реалното извършване на авансово плащане по тази мярка. Макар договорът, с който на
ищеца е възложено изготвянето на проекто-предложение да е сключен във връзка с очаквания договор за
отпускане на финансова помощ /доколкото подготвя и предпоставя сключването на
последния/, същият поражда самостоятелно облигационно правоотношение. Поетите с
процесния договор права и задължения са напълно различни от тези по договора за
отпускане на финансова помощ и са резултат от постигнато между страните
съгласие по съществените за този вид сделки елементи, един от които е размерът
на дължимото възнаграждение. Обстоятелството, че ДФ "Земеделие" е
отказал финансиране при липса на
твърдения за виновно неизпълнение на ищеца, не освобождава от отговорност възложителя. Изрична и
императивна е нормата на чл. 81, ал.2 ЗЗД, че субективната невъзможност за
изпълнение поради липса на парични средства не е основание за освобождаване от
договорните задължения.
Съгласно клаузата на чл. 3 от договора за изработка от 11.12.2015 г. изискуемостта на
задължението на възложителя за заплащане на уговореното с него възнаграждение е
обусловена от изтичането на относително определен срок, чиято начална дата не е фиксирана, а представлява настъпването на
отлагателно условие - получаване на
авансово плащане от ДФ „Земеделие“, сбъдването на което е в зависимост както от
поведението на длъжника, така и на третото лице. Съгласието на страните, че задължението става изискуемо след
настъпването на определено бъдещо несигурно събитие (условие),
осъществяването на което е предпоставено
и от активността на самия длъжник, следва да бъде преценявано като
предоставяне на изпълнението и на неговата воля и възможности. В този случай, ако длъжникът не
изпълни в разумен срок, кредиторът може да поиска от съда да даде на длъжника
достатъчен срок за изпълнение /чл. 69, ал. 2 от ЗЗД/. Ако по силата на
специална норма срокът не може да бъде определен по друг начин, прилага се
субсидиарното правило на чл. 69, ал. 1 от ЗЗД, съгласно което кредиторът може
да иска изпълнение на задължението „веднага“. Отричането на приложимостта на чл. 69 от ЗЗД към тази хипотеза би
препятствало настъпването на изискуемостта на задължението и би лишило
кредитора от дължимата му престация, което е правно недопустимо. С оглед това следва
да се приеме, че падежът е настъпил с отправянето на покана от кредитора до
длъжника, което в случая е направено с покана, получена от ответника на 07.05.2019
г.
Твърдението на ответника, че заплащането на
възнаграждението е договорено при условията на чл. 25, ал. 1 от ЗЗД е
несъстоятелно, тъй като законът не допуска само един съществен елемент от него
да бъде уговорен под условие. Смисълът на разпоредбата касае цялостното
действие на договора или неговото прекратяване. В противен случай би се
стигнало до неоснователно разместване на блага. В този смисъл уговорката, че възложителят ще плати,
когато на него - в качеството на изпълнител, му заплатят, не е нищожна, но
следва да се прилага, чрез тълкуване на предпоставките, които страните са
визирали при договарянето й, а това - с оглед грижата на добрия търговец и
добрите търговски практики, недопускащи злоупотреба с правата на кредитора -
следва да се отчита времето, обичайно необходимо или уговорено за изпълнението
на възложителя и на изпълнителя, спрямо третото за спора лице. Ирелевантно е
дали възложителят е изпълнил в срока спрямо това трето лице, дали е изпълнил
точно и дали изпълнението му е прието. В настоящия случай не е необходимо да се
изследва поведението на страните по делото спрямо третото за спора лице, тъй
като е безспорно обстоятелството, че ответникът не е сключил договор с ДФ „Земеделие“ и задълженията
му не са обвързани от изпълнението на това трето лице.
С оглед на горното, уговорката в процесния
договор, обуславящ правото на ищеца -изпълнител да получи възнаграждение за
изработения от него проект, който е приет от възложителя, не е от естество
правомерно да осуети настъпването на изискуемостта на вземането на ищеца по
процесния договор. Неполучаването на плащане от страна на третото за делото
лице в случая, би могло да се дължи на неполагането от страна на възложителя на
необходимата грижа за собствените му работи. В този смисл следва да се посочи,
че от представената по делото заповед № 03-РД/4238 от 16.10.2018 год. на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с която е постановен отказ да бъде
финансирано заявлението на О.П. за подпомагане е бил внесен за разглеждане, но
не е одобрен не поради несъответствие с техническите изисквания на проекта, а
поради недостатъчен бюджет от ДФ „Земеделие“, както и поради непокриване с
максимален брой точки на всички критерии при подбора. С оглед но това не може да се отрече правото
на ищеца да получи възнаграждение за извършената и приета от възложителя
работа.
Неоснователно е направеното във въззивната
жалба възражение, че съставената от ищеца фактура за дължимата от ответника
възнаграждение за извършената работа не е била осчетоводена съгласно приетото
заключение на СЧЕ. Издаването на данъчна фактура, респ. осчетоводяването на
такава от изпълнителя, не е основание за възникване на задължението на
възложителя за изплащане на възнаграждение за извършената и приета работа.
С оглед
на всичко изложено и установения с договора между страните размер на
възнаграждението на изпълнителя за изпълнения първи етап от поетото задължение
за предоставяне на консултантски услуги, а именно окомплектване на проектно
предложение по посочения проект за финансово подпомагане в размер на 32760 лв.
/с ДДС/, предявеният като частичен иск за сумата от 4800 лв. е основателен.
С оглед
основателността на главния иск и предвид уговорката на чл. 12 от сключения
между страните договор за консултантски услуги, предвиждащ задължение на
възложителя за неустойка за забава в размер на 1% от стойността на дължимото
възнаграждение по договора за всеки просрочен ден, но не повече от 30% от нея, ответникът
дължи на ищеца неустойка за забава на плащането на главното задължение, считано
от изтичане на 30 –дневния срок за изпълнение, даден с отправената от ищеца и
получена от ответника на 07.05.2019 г. покана, а именно от 07.06.2019 г. до
датата на подаване на исковата молба на 10.07.2019 г., възлизащ на сумата 9828
лв. С оглед на това предявеният частичен иск за неустойка за сумата 1200 лв.
следва да бъде уважен.
Поради
пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като настоящият състав препраща
към изводите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед изхода на делото пред
настоящата инстанция и направеното от ответника по жалба искане за разноски,
жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати направените разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
166/06.11.2020 г., постановено по гр.д. 1199/2019 г. на Районен съд – Ботевград.
ОСЪЖДА О.П. да заплати на „Е.к.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от П. Р., сумата 1300 лв. за разноски по
делото.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.