РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. Пловдив, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско
дело № 20255001000228 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от
„Г.Т.“ООД, подадена чрез процесуалния представител адв. ГаЛ. С. срещу Решение №
17/10.01.2025г. по търг.дело № 30/2024г. на Окръжен съд Пловдив, с което са отхвърлени
изцяло исковете да се признае за установено, че „Г.Т.“ООД не дължи на „Е.Ю.“ЕАД сумата в
размер на 48 505,35 лева, съгласно фактура № */*г. за периода от 28.04.2023г. до 25.10.2023г.
на основание чл.51 ПИККЕ, представляваща дължима сума, вследствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия, а при
условията на евентуалност, че претендираната сума е неправилно начислена и на различно
правно основание.
Твърди се във въззивната жалба, че постановеният съдебен акт е неправилен , поради
което следва да бъде отменен. Сочи се от жалбоподателите, че обжалваният съдебен акт е
постановен в нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и
утвърдената съдебна практика.
Излагат се съображения, че при правилно изяснена фактическа обстановка
първоинстанционният съд е достигнал до погрешни правни изводи, че от събраните
доказателства се било установявало, че е извършено неправомерно присъединяване от
страна на ищеца.
1
Изтъква се и че неправилен е изводът на съда, че „Е.Ю.“ЕАД не е уведомило
предварително ищеца за извършване на проверката, с което според жалбоподателя са
накърнени правата и която неправомерност е довела до опорочаване на процедурата и което
обстоятелство неоснователно не е било зачетено от страна на съда, тъй като това нарушение
е довело и до опорочаване на резултатите от проверката.
Сочи се в жалбата и че методиката на преизчисление не е била приложена правилно
по отношение на цените и срока на извършената корекция. Не е била и спазена методиката
по чл.51, ал.1 ПИККЕ, както и че е налице промяна на схемата за свързване по см. на чл.50,
ал.2 от ПИККЕ, което налагало да се приложи тази методика за преизчисления. Подробни
съображения в тази насока са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната
жалба.
Искането към въззивния съд е да се отмени като неправилно Решение №
17/10.01.2025г. по търг.дело № 30/2024г. на Окръжен съд Пловдив и вместо него да се
постанови друго, с което предявените отрицателни искове с правно основание чл.124, ал.1
ГПК да бъдат уважени така както са предявени.
Претендират се и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски
в производството пред двете съдебни инстанции.
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
насрещната страна „Е.Ю.“ЕАД, подаден от процесуалния представител юрк. Кр.Н.. Излагат
се съображения, че въззивната жалба е неоснователна поради съображения които са
подробно изложени в отговора. Въззиваемият счита, че постановеното решение на ОС
Пловдив е правилно и законосъобразно, поради което искането към въззивния съд е то да
бъде потвърдено. Претендират се и направените в хода на въззивното обжалване съдебно-
деловодни разноски.
В жалбата и в отговора не се правят искания за събиране на нови доказателства.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба на
„Г.Т.“ООД, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК срещу
„Е.Ю.“ЕАД да се признае за установено, че не дължи сумата в размер на 48 505,35 лева,
съгласно фактура № */*г. за периода от 28.04.2023г. до 25.10.2023г., представляваща
начислена на основание чл.51 ПИККЕ електрическа енергия.
Твърденията в исковата молба са че ищецът е абонат на “Е.Ю.“ ЕАД, с клиентски
2
номер ***, за който имало открити два броя измервателни единици с адрес с. Л., ул. И.к..
Сочи се че на 13.11.2023 г. ищецът е получил писмо с дата 07.11.2023 г., отнасящо се до
допълнително едностранно начислена електроенергия за клиентския номер на дружеството в
размер на 48 505,35 лв. (съгласно фактура №*/* г.), поради “присъединен кабел“, както и
копие на констативен протокол №*/* г. за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване, като се твърди в исковата молба, че последните не са били съставени в
присъствието на ищеца или упълномощено от него лице. Изложил е съображения, че
липсвали данни за виновно поведение от страна на дружеството или управителя му, от което
да са настъпили вреди на ответното дружество. Освен това електромерът се намирал извън
имота и никой, освен служителите на разпределителното дружество, нямали физически
достъп до него, поради което допълнително начислената ел. енергия, считат за неправомерно
начислена, в нарушение на ЗЕ и ОУ на “Е.Ю. ЕАД, както и при неспазване на установените
с ПИКЕЕ правила. Последните регламентирали техническа процедура по установяване на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, но не и възникване на
отговорност за крайния потребител на енергия. Считат, че на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ
мрежовият оператор има право единствено да извършва изчисленията, без да коригира
сметката на крайния потребител, което водело до извод, че задължение за плащане по
извършена корекция на сметка можело да възникне само въз основа на договор, като се
изисквало виновно поведение на потребителя. Счита за недопустимо, без да е доказана вина
на абоната, изразяваща се в препятстване на правилното отчитане, да се ангажира неговата
отговорност чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото
правоотношението между него и ответното дружество било основано на договор и
единствено недобросъвестното поведение на една от страните по него представлявала
основание за ангажиране на отговорността й за настъпили на ответната страна вреди.
Поддържа се, че извършената корекция на сметката не била извършена съгласно методиката
по ПИКЕЕ и не съответствала на действащите за процесния период цени на ел. енергия. На
следващо място, периодът за който била начислена сметката, бил повече от 6 месеца. В тази
връзка счита за приложима разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ, а не неправилно според
ищеца съобразената разпоредба на чл. 51 от Правилата. Освен това, ищецът потребител на
ел. енергия не бил уведомен преди това за направена проверка на СТИ, както и за откриване
на процедура по корекция на сметката.
Искането към съда е било да се постанови решение, с което да признае за установено,
че „Г.Т.“ООД не дължи на ответното дружество сумата от 48 505,35 лв., съгласно фактура
№*/* г. за периода 28.04.2023 г. – 25.10.2023 г. на осн. чл. 51 от ПИКЕЕ – дължима сума,
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел.
енергия, а при условията на евентуалност счита, че претендираната сума била неправилно
изчислена и на различно правно основание.
В срока за отговор на исковата молба ответникът “Е.Ю.“ ЕАД е възразил срещу иска
като неоснователен и е поискал да бъде отхвърлен. Изложил е съображения, че на
25.10.2023 г. служители на ответното дружество извършили проверка на обекта на клиента,
3
при която било констатирано, че има нерегламентирано присъединен кабел тип СВТ 4*16
мм2 към електроразпределителната мрежа и изразходената ел.енергия по него не се отчитала
и заплаща в пълен размер. За тези действия бил съставен констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на СТИ №*/* г. Последният бил съставен от представител на
ответника, в присъствие на представител на клиента и съответно подписан от тези лица. С
оглед на това операторът на разпределителната мрежа извършил преизчисление на
количеството ел.енергия при спазване на инструкциите предвидени в чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ,
като начислил допълнително количество ел.енергия на клиента в размер на 102 837 kWh,
чиято стойност, изчислена по определената от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) прогнозна пазарна цена на електрическа енергия за покриване на технологичните
разходи на Е.Ю. за период от 180 дни, била 48 505,35 лв с вкл. ДДС, като за тази сума била
издадена фактура, изпратена на ищеца. Изложил е твърдения, че съществува законово
основание за начисляване на процесната сума, съдържащи се в приетите от КЕВР правила за
измерване на количеството електрическа енергия, където били уредени редът и начините за
преизчисляване количеството на ел.енергия. Стойността на дължимата сума била изчислена
по определената от КЕВР пазарна цена на ел. енергия за покриване на технологичните
разходи на Е.Ю. в качеството му оператор на разпределителна ел. мрежа., ведно с
дължимата сума за мрежови услуги и цена задължения към обществото. Твърди, че в
случаите на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия правото на
мрежовия оператор да извърши едностранно корекция не било предпоставено от
доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното
измерване на доставената енергия, тъй като корекционната процедура имала за цел да
възстанови настъпилото неоснователно имуществено разместване, а не да ангажира
отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Посочил е че според приетите
през 2019 г. от КЕВР нови ПИКЕЕ преизчисляването на количествата електрическа енергия,
както и фактурирането им се извършвали от оператора на съответната ел.мрежа, към която е
присъединен конкретния обект на клиента – “Е.Ю. ЕАД.
Искането към съда е било да се постанови решение, с което да се отхвърли
предявения иск като неоснователен, както и да му бъдат присъдени направените по делото
съдебно-деловодни разноски, вкл. и за юрисконсултско възнаграждение.
За установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното:
Между страните не се спори, а и се установява, че ищцовото дружество е потребител
на услугите на ответника с абонатен № ***, за обект с адрес с.Л., ул.И.к.. Не е спорно, че
ответното дружество е лицензирано да осъществява дейността по "разпределение на
електрическа енергия" на обособена територия, в границите на която се намира и обектът на
потребление на ищеца.
Не е спорно, а и се установява от представения по делото и приет като доказателство
констативен протокол за техническа проверка № 690917, че на 25.10.2023 г., след извършена
проверка на СТИ на обекта на ищеца от служители на "Е.Ю." ЕАД, е съставен констативен
4
протокол № */* г., удостоверяващ наличието на „присъединен кабел тип СВТ 4х16 кв.мм към
главен прекъсвач в ТЕПО на МТП „К.“. С оглед резултатите от проверката ответното
дружество е извършило едностранна корекция на сметката на абоната за минал период от
28.04.2023 г- 25.10.2023 г., като е начислило и претендира заплащане на сумата от 48 505,35
лева, представляваща допълнително начислена ел. енергия за периода, за която е издадена
фактура № */* г.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза се установява, че с установеното с констативния протокол с № */*г. на "Е.Ю."
ЕАД техническо състояние на присъединен допълнително кабел към главен прекъсвач,
преди мястото на измерване /преди търговския електромер/ е довело до ползване на
електрическа енергия по този кабел в обекта на ищеца, без тя да бъде измервана и в резултат
на това са били „спестени“ от ищеца разходи за ел. енергия. Вещото лице дава експертно
заключение, че при изготвяне на Справката за коригиране на сметка от "Е.Ю." ЕАД, с която е
била установена сума за заплащане на общо изчислено количество ел.енергия от 102837 kWh
на стойност от 48 505,35 лева, правилно е била приложена методиката за изчисляване на
неотчетеното количество електрическа енергия, така както е заложена в разпоредбата на
чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ.
От свидетелските показания на Б.П., разпитан в качеството на технически служител
на "Е.Ю." ЕАД, се установява, че през октомври 2023г. е извършил проверка на обект на
„Г.Т.“ООД в с.Л., обл. Б.. Обектът представлявал складова база, като меренето се
извършвало именно там. При проверката уведомили собствениците, че ще бъде извършена
проверката, като уточнява, че непосредствената причина за това било, че следвало да бъде
извършена подмяна на електромера. При проверката проверяващият екип установил, че има
кабел, който е бил захранен преди мереното, в резултат на което се получавало, че не се
измерва енергията, която се консумира по този кабел и това обстоятелство било описано в
констативния протокол. Този кабел бил прикачен на главен прекъсвач преди
електромера.Свидетелства, че на мястото на проверката присъствали и представители на
ищеца – няколко човека, един от които се е разписал като представител на фирмата в
констативния протокол. Като обяснение за поставянето на този кабел те посочили, че са
разрешили на друг обект да ползва захранване от там, където сами са си прикачили кабела,
но са се били объркали с това къде трябва да бъде прикачен кабелът, както и че в резултат на
това объркване не е имало възможност да бъде измерена минаващата по този кабел ел.
енергия. След като констатирали наличието на този кабел, служителите на ответника го
откачили от ел. мрежата и го оставили без напрежение.
Свидетелят В.П. свидетелства, че живее в с. Л., м. „И.к.“, в имот, който е в
непосредствено съседство с имота на „Г.Т.“ООД. Признава, че е взимал електроенергия от
тяхната електропреносна мрежа, като причината за това била, че "Е.Ю." ЕАД нямал друг
осигурен трафопост.
За конкретния случай свидетелят пояснява, че в деня в който била извършена
проверката след като се прибрал от работа констатирал, че в имота му нямало ток. Когато
5
отишъл до трафопоста да види какво се случва установил, че там имало двама души от
"Е.Ю." ЕАД, които му заявили, че сменяли елктромера. След това свидетелят се обадил на
съседите-в .т. число и на Д.М. и той, както и останалите съседи присъствали на проверката
и смяната на електромера. Уточнява че само в началото на проверката не е имало други хора
от собствениците на къщи, както и представители на „Г.Т.“ООД, но впоследствие в хода на
проверката те присъствали. Уточнява че трафопостът е разположен на една нива на около
100 метра от неговия имот, имало някаква ограда, но въпреки нея имотът бил свободно
достъпен и всеки който желаел можело да влезе в него.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.
269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Обжалваното решение е правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на
обжалваното решение , поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на
окръжния съд. Независимо от това следва да се добави и следното :
Материално-правната легитимация на електроразпределителното дружество следва и
от разпоредбите на чл. 50-56 от ПИККЕ, които уреждат правото на оператора на
съответната електроразпределителна мрежа, какъвто е без съмнение "Е.Ю." ЕАД, при
установяване на несъответствие между измерените количества електрическа енергия и
заплатените такива, да преизчислява количествата електрическа енергия по реда на
правилата. По силата на разпоредбата на чл.86, ал.3, т.2 от ЗЕ дейността по пренос на
електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа включва и събирането на
всички вземания, свързани с процеса, част от който са и тези дължими суми, които са
преизчислени по реда на чл. 50-56 ПИКЕ. Ето защо и крайният клиент ще дължи заплащане
на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИККЕ, на оператора
на електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на чл.
41б,.б“а“ от ДР на ЗЕ. Подобни изводи се съдържат и в мотивите на актуалната съдебна
практика- така напр. Решение № 85/27.06.2022г. по гр.дело № 2582/2021г. на ВКС, Решение
№ 115/17.06.2022г. по гр.дело № 3817/2021г. на ВКС и Решение № 77/30.05.2022г. по гр.дело
№ 2708/2021г. на ВКС, като изводите на първоинстанционния съд са изцяло съобразени с
тази практика на касационната инстанция. В настоящия случай с постановяването на
цитираната по-горе съдебна практика на ВКС поставения от жалбоподателя правен въпрос
вече е разрешен и като се е съобразил с тази съществуваща константна практика,
решаващият състав на първоинстанционния съд е постановил едно правилно и
законосъобразно решение.
По делото се установява и че е налице хипотезата на чл.51, ал.1 от ПИККЕ, която се
отнася до неправомерно присъединяване към мрежата, каквото в случая е налице по
отношение на незаконно присъединения трифазен кабел. Както се установява от събраните
по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите В.П. и Б.П., както и от
съдебно-техническата експертиза на вещото лице Л.К., чието заключение въззивният съд
кредитира изцяло като обективно и професионално изготвено, че обектът е бил присъединен
с монофазно захранване, като преди това не е била проведена задължителната процедура по
6
чл.4, ал.1, т.5 от Наредба №6/24.02.2014г. за присъединяване на потребители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителната мрежа. Такава процедура
не се установява, а и изобщо не се твърди да е била извършвана, което обстоятелство заедно
с показанията на свидетелите и заключението на вещото лице потвърждава и констатациите
в оспорения в битността си на частен свидетелстващ документ констативен протокол, че е
налице нерегламентирано свързване и черпене на ел. енергия от преносната мрежа на
ответника, което консумирана енергия не е била разплатена от ищеца и поради това е
дължима от него.
Относно оплакването на жалбоподателя,че не бил надлежно уведомен за наложената
му корекция, въззивният съд намира същото за ирелевантно тъй като само на това
обстоятелство не може да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред, какъвто случай е именно и настоящият- така и Решение по
гр.дело № 2991/2018г. на ВКС, ГК, 3 ГО.
Независимо от горното това твърдение се остана и недоказано тъй като видно от
показанията на свидетеля ВП. по време на извършване на проверката е присъствал Д.М.,
който е съдружник в дружеството ищец и който именно в това си качество го е
представлявал и е могъл да възрази по начина по който е извършвана проверката и против
констатациите на проверяващия екип, обективирани в съдържанието на констативния
протокол. Наред с това, от заключението на вещото лице СТЕ се установява безспорно и
обстоятелството, че при изготвяне на констативния протокол и на Справката за коригиране
на сметката са били спазени изискванията на методиката установени в разпоредбите на
ПИКККЕ, с което правата и интересите на „Г.Т.“ООД с нищо не са били накърнени по повод
на извършването й.
Следователно верен е изводът на съда, че проверката е била извършена при спазване
на правилата, визирани в чл. 49 от ПИКЕЕ. Констативният протокол е съставен от двама
служители на ЕРП и в присъствието на лице, подписало се като представител на клиента. В
съответствие с изискването на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ, същият е изпратен на ищеца и връчен
на адресата на 13.11.2023 г.
Относно твърдението на въззивника, че не е установена вината му за действията по
нерегламентираното свързване в електроразпределителната мрежа и тук
първоинстанционният съд се е съобразил с константната и безпротиворечива съдебна
практика, вкл. и на касационната инстанция, че в случаите на корекции по реда на ПИККЕ
вина не се изисква, тъй като е налице нормативно установена обективна отговорност- така и
Решение № 118/18.09.2017г. по т.д.№ 961/2016г. на ВКС.
Не следва да бъде споделено и оплакването на жалбоподателя, че точното
консумирано количество ел.енергия за точно определен период от време не било установено.
Именно защото не може да бъде точно установен периодът през който заради
нерагламентираното свързване в енергопреносната мрежа е ползвана неоснователно ел.
енергия с оглед това, че електромер не е замервал точното й количество, ПИККЕ е фингирал
като е приел, че изчисленото съгласно правната норма количество ел. енергия е това, което
7
следва да бъде заплатено като потребено за посочения в нормата срок. Следва да се
отбележи, че нормата на чл. 51, ал.1 от ПИККЕ не въвежда изисквания да се правят други
изчисления освен тези, посочени в текста на нормата, вкл. не предвижда да се изследва
въпросът какво реално е можел да потреби ползвателя на енергията, вкл. и поради това, че
поради употребата на енергия от алтернативни източници- напр. фотоволтаици, както е в
случая, е намаляло годишното му електропотребление. Ответното дружество в случая е
направило изчисленията си за дължимата потребена енергия съобразно тези предписания на
нормата, като те съответстват на размера на сумите установени от заключението на вещото
лице СТЕ.
Следователно и доводите и възраженията във въззивната жалба, че при изчисляване
на дължимото електрическа енергия поради нерегламентираното свързване с
електропреносната мрежа не е приложим редът по чл. 51, ал.1 от ПИККЕ, по който е
процедирал ответникът, а изчисленията е следвало да бъдат сторени по друг начин, напр.
съобразно разпоредбата на чл.50 от ПИККЕ, въззивният съд намира за несъстоятелен тъй
като те не намират опора в самите правила на които по силата на специална законова
делегация- чл.86, ал.3, т.2 от ЗЕ е придадено да имат нормативен характер.
Изложеното сочи че се налага извод да е налице целият фактически състав на
разпоредбата на чл.51, ал.1 от ПИККЕ, позволяващ да се предположи възможността на
ответното дружество да извърши едностранна корекция на сметката на ползвателя на
основание чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, във вр. с чл. 56, ал. 1 и ал. 3 от ПИКЕЕ. Налице е
законосъобразно проведена процедура по корекция на сметка, като процесната сума е
определена в съответствие с изискванията на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, поради което се явява
дължима, а предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.
Предвид изложеното и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд по отношение на въззивната жалба, същата следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение- потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
На осн. Чл.78, ал.8 ГПК и с оглед на направеното искане въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия направените от него разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на сумата от 540 лева.
По изложените съображения Пловдивски апелативен съд, търговско отделение,
трети състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1001 от 17.08.2022г., постановено по търг. дело
№1677/2021 г., Софийски градски съд, ТО, 1с-в, е отхвърлил като неоснователен предявения
от „Р.Г.“ООД срещу „Ч.Р.Б.“АД/ с ново наименование „Е.м.З.“АД/ отрицателен
8
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че „Р.Г.“ООД не дължи на
„Ч.Р.Б.“АД сумата в размер на 26 525,80 лева, по фактура № */*. за електроенергия,
начислена служебно по констативен протокол от 28.07.2021г., както и е осъдил на основание
чл.78, ал.1 ГПК „Р.Г.“ООД срещу „Ч.Р.Б.“АД/ с ново наименование „Е.м.З.“АД/ сумата 830
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Р.Г.“ООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление *** със съдебен
адрес ***, чрез адв. Р.А. да заплати на „Е.м.З.“АД/ с предишно наименование „Ч.Р.Б.“АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** на осн. чл.78, ал.8 ГПК разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция в размер на сумата от 300 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9