Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 8. 07.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, трети въззивен състав, в публичното заседание на десети
юни, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. ДИМИТЪР
ЦОНЧЕВ
при секретар
Вероника Димитрова, с участието на Прокурор от СОП- Златка Клюнкова, като
разгледа докладваното от съдия Бозаджиева в.н.о.х.д. № 195 по описа на съда за
Производството по реда на глава ХХІ НПК е инициирано
по въззивна жалба от подсъдимия Н.П.К., представляван от назначения му служебен
защитник адв. А.Б. от САК, срещу Присъда № 25 от 12. 10.
Във въззивната жалба подс. Н.К., чрез служебния му защитник
адв. А.Б. от САК, твърди неправилност – постановена в нарушение на материалния
закон, и необоснованост – постановена в несъответствие със събраните
доказателства по делото Моли се съда, на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, да
постанови решение, с което бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, поради
недоказаност на същото.
Заявява, че дори пострадалият Марин Йорданов не твърди
да е отправяна към него заплаха за убийство, в каквато насока били и
показанията на свидетелите очевидци.
От събраната в хода на първоинстанционното
производство съдебно-психологическа експертиза не се установявало по
категоричен начин дали случаят на автогарата в гр. Ботевград действително
възбудил основателен страх у пострадалия от осъществяване на закана с убийство,
или отношението на пострадалия към подсъдимия не се дължи на предишни техни
взаимоотношения.
По същество, молбата на подсъдимия е да бъде отменена
присъдата и да бъде признат за невинен, чрез оправдаването му по повдигнатото
обвинение. Алтернативно, ако съдът счете, че е виновен – присъдата да бъде
изменена в по-лека такава.
В съдебно заседание поддържа оплакванията си доводите
които ги обосновават и исканията си, отправени към въззивната инстанция.
Подсъдимият К. изцяло се придържа към заявеното от
защитата по същество, в последната си дума моли да бъде оправдан.
Становището на представителя на СОП е в полза на
цялостно потвърждаване на атакуваната осъдителна присъда, като постановена в
пълно съответствие с доказателствата и закона. За осъществяването от страна на
привлеченото към отговорност лице, на престъплението –закана по чл.144,ал.3 НК
са налице синхронни доказателства, намиращи се във взаимна кореспонденция-
пок.св. Йорданов и Ангелова, подкрепени от пок.св.Митев, Василев и Методиева.
Изтъква и подчертава, че от гледна точка
на тълкуването на закона, за да бъде осъществен съставът на престъплението по
чл.144,ал.3, вр.ал.1 НК е необходимо деецът да е отправял закани, които да са
годно средство за заплашване, да бъдат част от реалността и да са в състояние
да възбудят основателен страх, като създадат представа за възможност от
увреждане и лишаване от живот у адресата им- лицето, към което са отправени.
По отношение на алтернативното искане- не са събрани
доказателства, обосноваващи многобройни или изключителни обстоятелства за
смекчаване на отговорността, счита, че размерът на наказанието е бил
законосъобразно определен по чл.54 НК и не съществуват предпоставките за
прилагане на чл.55 НК за преминаване към друг вид наказание или за намаляване
на размера на така определеното наказание.
В хода на съдебното следствие пред първата инстанция
не е допуснато съществено нарушение, довело до ограничаване на процесуалните
права на подсъдимия и на защитника.
Съдът като разгледа жалбата на заявените основания,
паралелно с това осъществи цялостен служебен контрол по отношение на
атакуваната присъда, в съответствие със събраните доказателства и приложимия
закон, намери за установено следното:
Първостепенният съд в съответствие със закона и
доказателствата по делото е изградил верни фактически и правни изводи, като законосъобразно е
ангажирал отговорността на подсъдимия Н.П.К.
за престъплението по чл.144,ал.3, вр.ал.1 НК –закана за убийство.
Както правилно представителят на СОП отбеляза във
осъществяването на изпълнителното деяние се установява в зависимост от взаимно
допълващи се еднопосочни- синхронни доказателства- показанията на пострадалия
Марин Йорданов и на свидетелите-очевидци- Ангелова, Методиева, Митев и Василев.
До тези фактически изводи съдът е достигнал
анализирайки в дълбочина доказателствата от съвкупността в съответствие с
текста на правната норма.
Доказателствата са събрани в хода на съдебно следствие,
протекло при спазване на процесуалните правила, в т.ч. и за събиране и проверка
на доказателствата, както и на съблюдаване на защитените от закона права на
привлеченото към отговорност лице и неговия защитник /назначения от съда сл.
защитник/.Няма нито едно от доказателствата, което да опровергава така приетите
фактически положения. В това отношение съдът намира за лишено от основание – оплакването
за необоснованост, въведено чрез въззивната жалба.
Правилно и законосъобразно, в съответствие със закона
акцентът се поставя върху пригодността на осъществените закани да възбудят
страх у жертвата, посредством създаване на представи с висока степен на
сигурност за предприемане на действия от страна на дееца против неговия телесен
интегритет, които биха довели до физическо увреждане и смърт. Преценката за
пригодността на заканата да възбуди като реакция основателен страх не е произволна, същата се обективира от личността на дееца, от
времето, мястото, начина и средството с което е отправена и от евентуална
предистория на отношенията между дееца и жертвата-наличие на предходно
посегателство върху живота или неприкосновеността. За осъществяване на
изпълнителното деяние е задължителна преценката за пригодност на заканата да
обуслови тези представи и да предизвика застрашаване у жертвата, а не реално
предизвикания страх.Поради това, няма да е налице инкриминирано деяние по
чл.144, ал.3 НК, когато у жертвата е формиран страх, но естеството на заканите
не е с необходимия интензитет от гледна точка на конкретните обстоятелства и
формалната логика, да предизвика такъв. Обратното- ако са налице
предпоставките, за осъществяването на престъплението от обективна и субективна
страна е ирелевантна липсата на изпитан страх у пострадалия, защото тази
последица се дължи на индивидуалните качества на жертвата- проявена -твърдост, смелост, кураж, въпреки
застрашителния характер на заканата, който се установява в зависимост от
конкретните обстоятелства .
В конкретният случай преценката на решаващия съд е правилна, по-съществените акценти за осъществяване на престъплението като
действителна и реална закана против живота /от обективна и субективна страна /
са: начина, по който е отправена заканата –„започна да го гони, беше агресивен,
гонеше го с цел да го нарани”/пок.св.Анета Методиева,/ обстоятелството, че
заканата е придружена с физическо насилие- като нападателят е догонил и ритнал
пострадалия в краката с цел да го повали на земята, при това е държал в ръцете
си камъни и е замахвал с намерение да ги хвърли по жертвата си, придружено със
словесно уточняване на начина, по който
ще осъществи намеренията си:”Ще те убия, ще те оставя на място, ще ти счупя
краката, ще те направя инвалид”,
обстоятелството- че при тези действия, подсъдимият не се е притеснил ни-
най малко от присъствието на други лица и това не е повлияло на намерението му
за саморазправа, предисторията на отношенията на двамата- нанесен жесток побой
върху пострадалия в помещенията на
училището, в което се е обучавал последният, през есента на предходната година.
От субективна страна деецът е съзнавал застрашителното
естество и интензитета на заканите си, пригодността им да изпълнят
целта, към която са насочени.
Въззивният съдебен състав счита, че не би могло да
бъде споделено като основателно и отправеното алтернативно оплакване- за явна
несправедливост на постановената присъда и свързаното с него искане- за
намаляване по размер на наказанието лишаване от свобода до абсолютния минимум –
три месеца.
Настоящият съд счита, че решаващият РС- Ботевград е
проявил прекомерна снизходителност определяйки /в границите от 3 месеца до 6 години/ наказание – лишаване
от свобода за срок от една година, при положение че е индивидуализирал
отговорността при превес на отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства,
посочвайки като такива – недобри характеристични данни и предходни осъждания на
подсъдимия. При така изградената преценка, дори извън вниманието на съда е
останало осъждането /индикирано от справката за съдимост на л.82 от делото/ по
НЧХД № 304/2015г. на РС – Ботевград, за посегателство против телесната
неприкосновеност на друго лице, изразило се в нанасяне с нож на множество
порезни рани в областта на лицето и на шията на жертвата. От гледна точка на
спецификата и на начина на извършване на това престъпление се налага изводът за
лична висока степен на обществена опасност на подсъдимия К., който е проявил
жестокост при осъществяване на това престъпление.
В обобщение на изложеното по- горе – не съществува
основание да бъде намалено по размер определеното от РС-Ботевград наказание
като несъответно на отговорността, на обществената опасност на престъплението
или на личността на извършителя- подсъдимия Н.К..
При цялостната проверка на атакуваната присъда съдът
не констатира основания за нейното отменяване или изменяване, въз основа на което
и на основание чл. 334,т.6 и чл. 338 НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 25/ 12.10.2018г., постановена по НОХД №
87/2018г. по описа на РС Ботевград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.