Р
Е Ш Е
Н И Е №
260435
гр. Пловдив 26.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти
граждански състав в публичното заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Пламен
Чакалов
Членове:
Румяна Андреева
Бранимир Василев
при
секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д.
№ 1612 по описа на 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение
№4728/10.12.2019г. на Пловдивския районен съд, ХІІ-ти
гр. с. постановено по гр. д. №20437/2018г., с което се осъжда застрахователно
дружество „Бул Инс„ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
София ,бул. Джеймс Баучер № 87, да заплати на М.С.С., ЕГН **********,***,
сумата от 8000 лева обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, стрес
и психично разстройство ) от претърпяно като пътник в лек автомобил „Мицубиши Аутлендер“ с рег. № ***, ПТП на дата ***год. ( номер на щетата *** по
застраховка ГО на водачите № ***), ПТП на дата ***год. , ведно със законната лихва върху тази сума от
дата 20.09.2018г до окончателното изплащане на вземането, а на Н.В.Н. , ЕГН **********,***
сумата от 4000 лева обезщетение за неимуществени вреди ( болки, страдания,
неудобства, стрес и психично разстройство ) от претърпяно като водач в лек
автомобил „Мицубиши Аутлендер“ с рег. № ***,
ПТП на дата ***год. ( номер на щетата *** по застраховка ГО на водачите № ***) , ведно със законната лихва
върху тази сума от дата 20.09.2018г до окончателното изплащане на вземането,
както и законната лихва върху сумата от 6977 лева обезщетение за имуществени
вреди от претърпяно като водач в лек автомобил „Мицубиши Аутлендер“ с рег. № ***,
ПТП на дата ***год. (тотална щета на същия лек автомобил) ведно със законната
лихва върху тази сума от дата 20.09.2018г до окончателното изплащане на
вземането.
Жалбоподателят
застрахователно
дружество „Бул Инс„ АД, ЕИК *********, гр. София моли съда да отмени
решението на районния съд в обжалваната част и постанови друго, с което уважи предявените
искове. Претендира разноски.
Въззиваемите
страни М.С.С. и Н.В.Н. молят съда
да потвърди решението на районния съд. Адв. Попов претендира разноски по реда
на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Не се
спори, на 05.07.2017г. в района на 46-ти километър от магистрала
„Тракия“ е станало пътно транспортно произшествие, в което участници са М. С. С.,
Н. В. Н. и И. Й. Д., който към този момент е имал сключена застраховка
„гражданска отговорност“ с „Бул Инс“ АД, което е отказало да удовлетвори
претенциите, заявени по реда на чл. 380 от КЗ от Н. Н. и М.С., съответно за
имуществени и неимуществени вреди.
Безспорно
е и това, че видимостта в района на катастрофата е била изключителна намалена поради гъста мъгла
и дим и в тези условия Н.Н. е управлявал собствения си автомобил „Мицубиши
аутлендър“ с номер ***.
Н.
твърди, че навлязъл в участъка с лоша видимост и спрял на около един – два
метра от спрелия в лявата пътна лента автобус. Веднага след това в него се
блъска автомобил „Воксхол“ управляван от свидетеля И. Й. Д., който се удря в
мантинелата и в товарен автомобил и неговото ремарке. От удара, нанесен с
автомобила, управляван от И. Д., автомобилът на Н. се удря в спрелия пред него
автобус, завърта се и получава нов удар от дясната страна, където се намира
пътника М. С., след което преустановява движението си.
За
установяване на така посочената фактическа обстановка Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, който е съставен на 01.08.2017г., т.е. 27 дни след
инцидента, в който е посочено, че автомобил „Мицубиши аутлендър“ е ударен от
автомобил „Мерседес“ 190Е, а първия амтомобил се удря в автобус „Мерцедес
Тремо“. Тук следва да се има предвид, че посочения протокол няма обвързваща
доказателствена сила относно механизма на настъпване на произшествието и съответно
вината на участниците в него.
За
установяване на механизма на транспортното произшествие на първо място следва
да се вземат предвид показанията на свидетеля И. Д., който е управлявал лекия
автомобил „Воксхол“ и който установява, че едва в последния момент е видял
спряла кола пред себе си, която определя като „Мицубиши“, в която се е блъснал
в нейната задна дясна страна и този кола се е завъртяла. Следователно, ударът в
задната част на „Мицубиши аутлендър“ е нанесен от управлявания от Д. автомобил
с марка „Воксхол“. Тези показания, които са на очевидец и участник в
произшествието и затова правилно те са обсъждани от приетото заключение на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа
експертиза. В т.2 и т.3 от тази експертиза е констатирано, че водачът на лекия
автомобил „Воксхол“ или се е движил с технически несъобразена скорост, или е
закъснял с реакцията си, поради което не е имал техническата възможност да спре
преди да настъпи удара със спрелия автомобил „Мицубиши аутлендър“. В В т.4 от
същата експертиза е посочено че между механизма на ПТП и вредите по „Мицубиши
аутлендър“ има пряка причинно следствена връзка, а в т. 5 от заключението е
указано, че стойността на щетите по автомобила възлизат на 6 977лв.
Тези
неоспорени констатации на автотехническата експертиза обосноват основателността
на иска за заплащане на обезщетение за нанесените на собствения на възизваемия
автомобил в указания размер.
Във
въззивната жалба е се оспорва началния момент на така определеното обезщетение,
което възражение е основателно. В исковата молба ищецът е посочил, че
претендира обезщетението за имуществените вреди върху лекия автомобил със
законна лихва от датата на входиране на исковата молба, а тази дата е
27.12.2018г. и тя не е променена с молбата за изменение на иска по реда на чл.
214, ал.1, изр. трето от ГПК.
-стр.3 от решение по гр. д. №
1612/20г. на ПдОС-
По
исковете за неимуществени вреди: От медицинската част на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, а и от останалата медицинска
документация се установява, че на Н.Н. са причинени контузия на грйдния кош и
шията, кръвонасядания по ляватна раменна става, лявата мишница и лявата
половина на гърба, а на м.С. е причиено мозъчно сътресение, контузия и разкъсно - контузна рана в дясната слепоочна област,
кръвонасядания по дясната половина на челото, лявата теменна област, по брадата
и дясната скула по гърба на носа, множество кръвонасядания по лявата колянна става.
За
обезщетяването на тези неимуществени вреди жалбоподателят прави възражение за
съпричиняване от страна на пострадалите, което се изразява в непоставяне на
предпазни колани, не са включени аварийните светлини и поставяне на
светлоотразителен триъгълник, както и за изтегляне на превозното средство от
пътното платно.
От
показанията на свидетеля В. Н., която е съпруга на Н.Н., които съдът кредитира
нейните показания понеже са последователни е не противоречат на останалите
събрани доказателства се установява, че по тялото на съпруга ú е имало
отпечатък от обезопасителния колан. В подкрепа на тези показания е и
обстоятелството, че този пострадал няма наранявания по главата, която трябва да
остане максимално защитена при ползван предпазен колан.
Относно
другия пострадал обаче - М. С. няма отразено никъде - нито в медицинската
документация нито в показанията на свидетелите за ползване на обезопасителен
колан. Напротив, констатациите на съдебномедицинската експертиза, че Н. има множество
увреждания по главата, охлузването по лявата колянна става и особено кръвонасяданията
по носа, които очевидно са в резултат на контакт с вътрешната страна на купето
на автомобила, насочват към извод, че тялото на пострадалата не е било
фиксирано към седалката с колан, който извод напълно съвпада с посоченото в
т.10 от съдебномедицинската експертиза, където е посочено, че травматгичните
увраждания биха били по – малки и по – леки, а някои от тях биха се избегнали
ако се ползва обезопасителен колан. При това положение е налице съпричиняване
от страна на пострадалата С. при настъпването на телесните ú увреждания,
което следва да се определи на 50%.
Останалите
възражения за съпричиняване на процесното автопроизшествие, свързани със
сигнализирането на автомобила и неговото изместване от пътното платно са
неоснователни, тъй като от обстоятелствата по делото се установява, че водача Н.
на практика не е имал време да предприеме което и да е от изброените действия
предвид краткото време между спирането на лек автомобил „Мицубиши аутлендър“ и
удрянето в него на лекия автомобил с марка „Воксхол“.
При
така установеното и с оглед обстоятелството, че на пострадалия Н. са били
причинени посочените по – горе телесни увреждания, както и обстоятелството, че
е изпитвал умерени по интензитет болки, които са затихнали за около 10 - 15
дни, както и благоприятната прогноза за цялостно оздравяване налага извода, че справедливия размер на
обезщетението следва да се определи на 4 000лв.
По
отношение на пострадалата С. съдът отчете по – многобройните увреждания,
повечето от които са по главата, което води и до по продължителен период на
затихване на умерените по интензитет болки, който е за период от около 20 – 25
дни, а също така и препоръките за щадящ централната нервна система режим, то
размера, който следва да се определи за обезщетяване на тези болки е страдания
възлиза на 8 000лв., но предвид установеното съпричиняване в настъпването
на така установените увреждания съдът ще присъди само 4 000лв.
Изложеното
налага извода, че обжалваното решение следва да се потвърди в частта с която се
присъжда сумата 6 977лв. имуществени вреди и по 4 000лв.
неимуществени вреди на всеки един от въззиваемите, а ще се отмени в частта с
която са присъдени неимуществени вреди на С. за разликата от 4000.01лв до 8 000
лв., както в частта с която се присъжда законна лихва върху обезщетението за
имуществени вреди за периода 20.09.2018г. – 26.12.2018г. и вместо това се постанови
друго, с което се отхвърли иска предявен от С. за разликата от разликата от
4000.01лв до 8 000 лв., както и в частта, с която се присъжда законна лихва
върху сумата от 6 977лв. за периода от 20.11.2018г. до 26.12.2018г.
С оглед
изхода на спора въззиваемата С. дължи разноски на жалбоподателя в общ размер от
590лв. (80лв. за държавна такса и 510лв. за адвокатски хонорар), а
жалбоподателят дължи на адв. П. адвокатско възнаграждение определено по реда на
чл. 38, ал.2 от ЗАдв. във връзка с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения защитата на въззиваемата С.
510 лв., а за защитата на въззиваемия Н. - адвокатскси хонорар в размер на
1 188.85лв., определени по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв., от които
678.85лв. адвокатски хонорар по иска за имуществените вреди и 510лв. по иска на
неимуществените вреди. Предвид частичната основателност на иска предявен от С.
следва съразмерно да се намалят и разноските присъдени в производството пред
районния съд от 1918.85лв. на 1698.85лв. Или общият размер на разноските
дължими на адвокат Попов възлизат на по 1 698.85лв. за всяка една
инстанция, в който смисъл следва да се измени първоинстанционното решение.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРДЖАВА решение
№4728/10.12.2019г. на Пловдивския районен съд, ХІІ-ти
гр. с. постановено по гр. д. №20437/2018г. в частта, с която се осъжда
застрахователно дружество „Бул Инс„ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София ,бул. Джеймс Баучер № 87, да заплати на М.С.С., ЕГН **********,***,
сумата от 4000 лева обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, стрес
и психично разстройство ) от претърпяно като пътник в лек автомобил „Мицубиши Аутлендер“ с рег. № ***, ПТП на дата ***год. ( номер на щетата *** по
застраховка ГО на водачите № ***), ПТП на дата ***год. , ведно със законната лихва върху тази сума от
дата 20.09.2018г до окончателното изплащане на вземането, а на Н.В.Н. , ЕГН **********,***
сумата от 4000 лева обезщетение за неимуществени вреди ( болки, страдания,
неудобства, стрес и психично разстройство) от претърпяно като водач в лек
автомобил „Мицубиши Аутлендер“ с рег. № ***,
ПТП на дата ***год. (номер на щетата *** по застраховка ГО на водачите № ***), ведно със законната лихва върху
тази сума от дата
-стр.5 от решение по гр. д. №
1612/20г. на ПдОС-
20.09.2018г. о окончателното изплащане на
вземането, както и законната лихва върху сумата от 6977 лева обезщетение за
имуществени вреди от претърпяно като водач в лек автомобил „Мицубиши Аутлендер“
с рег. № ***, ПТП на дата ***год. (тотална щета на същия лек автомобил), несто
със законната лихва върху тази сума от дата 27.12.2018г до окончателното
изплащане на вземането, както и в частта, с която се осъжда „Бул Инс„ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София ,бул. Джеймс Баучер № 87,
да заплати на адвокат Р. Р. П. хонорар на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата по трите съединени иска от АК Пловдив, адрес Пловдив , ул. ***до
размера от 1698.85 (хиляда шестстотин деветдесет и осем лева и осемдесет и пет
стотинки).
ОТМЕНЯ решение №4728/10.12.2019г. на Пловдивския
районен съд, ХІІ-ти гр. с. постановено по гр. д. №20437/2018г. в
частта, с която се осъжда застрахователно дружество „Бул Инс„ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в София ,бул. Джеймс Баучер № 87,
да заплати на М.С.С., ЕГН **********,***, обезщетение за неимуществени вреди (болки,
страдания, стрес и психично разстройство ) от претърпяно като пътник в лек автомобил „Мицубиши Аутлендер“ с рег. № ***, ПТП на дата ***год. ( номер на щетата *** по
застраховка ГО на водачите № ***), ПТП на дата ***год. за разликата
от 4000.01 лева до пълния предявен размер от 8 000 (осем хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази сума от
дата 20.09.2018г до окончателното изплащане на вземането, а на адвокат Р. Р. П.
хонорар на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата по трите съединени иска
от АК Пловдив, адрес Пловдив , ул. *** за разликата от 1698.85 (хиляда
шестстотин деветдесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки) до 1 918.85
(хиляда деветстотин и осемнадесет лева и осемдесет и пет стотинки), както и в
частта с която се присъжда законна лихва за периода 20.09.2018г. – 26.12.2018г.
върху обезщетение за имуществени вреди от претърпяно Н.В.Н. , ЕГН ********** от
като водач в лек автомобил „Мицубиши Аутлендер“ с рег. № ***, ПТП на дата ***год.
(тотална щета на същия лек автомобил), в размер от 6977 лева и
вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска предявен от М.С.С., ЕГН **********,*** против
застрахователно дружество „Бул Инс„ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София ,бул. Джеймс Баучер № 87 за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди (болки, страдания, стрес и психично разстройство ) от
претърпяно като пътник в лек автомобил
„Мицубиши Аутлендер“ с рег. № ***, ПТП
на дата ***год. ( номер на щетата *** по застраховка ГО на водачите № ***),
ПТП на дата ***год. за разликата от 4000.01 (четири хиляди лева и една стотинка)
до пълния предявен размер от 8 000 (осем хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази сума от
дата 20.09.2018г до окончателното изплащане на вземането), както и иска
предявен от Н.В.Н. , ЕГН ********** против застрахователно дружество „Бул Инс„
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София ,бул. Джеймс
Баучер № 87 за заплащане на законна лихва за периода 20.09.2018г. –
26.12.2018г. върху обезщетение за имуществени вреди от претърпяно от като водач
в лек автомобил „Мицубиши Аутлендер“ с рег. № ***, ПТП на дата ***год. (тотална
щета на същия лек автомобил), в размер от 6977 лева.
ОСЪЖДА застрахователно дружество „Бул
Инс„ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София ,бул. Джеймс
Баучер № 87 да заплати на
адвокат Р. Р. П.АК Пловдив, адрес Пловдив , ул. ***адвокатски
хоонорар на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата по трите съединени иска
в размер от 1698.85 (хиляда шестстотин деветдесет и осем лева и осемдесет и пет
стотинки) за защитата му, осъществена във въззивното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА М.С.С., ЕГН **********,***
да заплати на застрахователно дружество „Бул Инс„ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в София ,бул. Джеймс Баучер № 87 сумата 590
(петстотин и деветдесет) лева разноски.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.