Присъда по НЧХД №11/2024 на Районен съд - Малко Търново

Номер на акта: 6
Дата: 25 февруари 2025 г.
Съдия: Чанко Петков Петков
Дело: 20242140200011
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 28 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 6
гр. Малко Търново, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЧАНКО П. П.
при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова
като разгледа докладваното от ЧАНКО П. П. Наказателно дело частен
характер № 20242140200011 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата В. М. М., ЕГН: **********, адрес: гр. Б., ж. к.
"М. р." бл. **, вх. *, ет. *, ап. **:
За НЕВИНОВНА в това, че на 15.11.2023 г., чрез използване на
обидните изрази, с които унизила честта и достойнството на С. П. Б., а именно
„глупак", „мухльо" и „кретен" - престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 304 от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение.
На основание чл. 307 НПК съдът не уважава предявения граждански иск
по обвинението по чл. 146, ал. 1 от НК.
За НЕВИНОВНА в това, че на 15.11.2023 г. чрез използване на
отправените закани, чрез които възбудила у С. П. Б. основателен страх за
осъществяването им, а именно: „ще те унищожа“, „ще те съсипя", „ще те
зануля бе“, „ще видиш ти аз на какво съм способна“, „ще настроя всички
съседи срещу теб" - престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, като на основание
чл. 304 от НПК я ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение.

На основание чл. 307 НПК съдът не уважава предявения граждански иск
по обвинението по чл. 144, ал. 1 от НК.

За ВИНОВНА в това, че на 26.11.2023 г. чрез използване на отправената
закана, чрез която възбудила у С. П. Б. основателен страх за осъществяването
1
й, а именно: „ще видиш ти какво ще ти се случи, само почакай“ -
престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, като на осн. чл. 78А, ал. 1 от НК я
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и й налага Административно
наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лв. (хиляда лева).
За ВИНОВНА в това, че на 26.11.2023 г. чрез използване на обидни
изрази, с които унизила честта и достойнството на С. П. Б., а именно „глупак“,
„мухльо“, „тъпак“ и „кретен“ - престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, като й
налага наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лв.
На основание чл. 23 от НК налага едно общо наказание на В. М. М.,
ЕГН: ********** - ГЛОБА в размер на 1 000 лв.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН: **********, да ЗАПЛАТИ на С. П. Б., ЕГН:
**********, сумата от 1 000 лв. (хиляда лева), представляваща причинени
неимуществени вреди за накърнени чест и достойнство, ведно със следващата
се законна лихва, считано от 26.11.2023 г., до окончателното изплащане на
сумата, за деянието по чл. 144, ал. 1 от НК, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
разликата до претендирания размер от 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева),
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН: **********, да ЗАПЛАТИ 4% държавна такса
върху уважената част от иска в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) – 40 лв.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН: **********, да ЗАПЛАТИ на С. П. Б., ЕГН:
**********, сумата от 1 000 лв. (хиляда лева), представляваща причинени
неимуществени вреди за накърнени чест и достойнство, ведно със следващата
се законна лихва, считано от 26.11.2023 г., до окончателното из плащане на
сумата за деянието по чл. 146, ал. 1 от НК, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
разликата до претендирания размер от 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева),
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН: **********, да ЗАПЛАТИ 4% държавна такса
върху уважената част от иска в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) - 40 лв.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН: **********, да заплати на С. П. Б., ЕГН:
**********, сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща адвокатско
възнаграждение и сумата от 12 лв. държавна такса за образуване на делото.

Присъдата подлежи на обжалване или протест в 15- дневен срок пред
Окръжен съд - Бургас.

Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към НЧХД № 11/2024 г.

Съдебното производство по делото е образувано по тъжба на С. П. Б.,
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ж. к. "С." бл. ***, вх. *,
ет. *, ап. **, чрез адв. З. А., с адрес на кантора: гр. Бургас, ул. „Г. Г." **, ет. *,
ПРОТИВ В. М. М., ЕГН: **********, адрес: гр. Б., ж. к. "М. р." бл. **, вх. *,
ет. *, ап. **, за извършени престъпления по чл. 146, ал. 1 от НК и по чл.144, ал.
1 от НК.
Предявени са гр. искове, които съдът прие за разглеждане.
Частният тъжител чрез своя повереник в съдебно заседание поддържа
обвинението и пледира за признаване на подсъдимата за виновна и налагане
на съответното наказание. Пледира за това съдът да уважи изцяло
предявените граждански искове в пълния им размер за причинени
неимуществени вреди, както и за разноските по делото.
Подсъдимата се явява в съдебно заседание. Моли съда да бъде
оправдана.
Защитника на подсъдимата пледира същата да бъде оправдана.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прие от правна страна следното:
В тъжбата се твърди, че 15.11.2023 г. около 18:30 ч. на личния мобилен
телефон, тъжителят получил обаждане от оперативен дежурен служител на 04
РУ гр. Бургас, който го уведомил, че в апартамент, намиращ се в ж. к. „М. р."
бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, съсобственост между него, неговата майка - Ст. С. Б.
и сестра му - Кр. П. Б., е възникнал пожар. Към този момент той се намирал на
постоянния си адрес, където живее, а именно ж. к. „С." бл. ***, вх. *, ет. *, ап.
**. Веднага се качил на личния си лек автомобил марка „Хонда“, модел „CR-
V“ с рег. № А **** РА, придружен от своя син М. Б. и се насочили към
гореописаното жилище. При пристигането им на място установили служители
от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“,
които били предприели мерки по локализирането, овладяването и
потушаването на възникналия пожар в апартамента, чиито съсобственик е
тъжителя. Направило му впечатление, че всички съседи, живущи във входа, са
успели да излязат навън и между тях няма пострадали. Докато се опитвал да
събера повече информация относно причината за възникване на пожара към
него и сина му се насочила подсъдимата В. М. М., която била видимо ядосана.
Същата с груб тон се обърнала и започнала да му вика и да го заплашва: „ей,
мухльо, ще те унищожа заради тоз пожар бе, направо ще те съсипя“, „ще те
зануля, бе глупак, всичко ще ми платиш“, „що мълчиш бе, кретен“, „ще видиш
ти аз на какво съм способна“, „ще настроя всички съседи срещу теб и тъпата
ти майка, чу ли бе глупак“. Почувствал се много зле от тези нападки, но
запазил самообладание въпреки нанесените обиди в присъствието на
непълнолетния му син и съвсем спокойно запитал подсъдимата М. на какво се
1
дължи тази агресия. Смислено обяснение не получил, но успял да разбера, че
причината е разразилият се пожар, в резултат на който ще бъде увреден
намиращият се до горящия апартамент неин имот. Опитал се да успокои
подсъдимата, като многократно обяснил, че физически не е присъствал по
време на възникване на инцидента и не са му известни причините довели до
запалването на пожара. Оставил я да крещи, но се почувствал обиден и
притеснен от отправените заплахи. Около 21:30 часа синът му и той се качили
за извършване на оглед на апартамента. Намирайки се във въпросния имот при
тях дошла подсъдимата В. М., която отново започнала да се държи агресивно
и да отправя закани към тъжителя, като отново случващото се било в
присъствието на сина му. Подсъдимата М. напуснала апартамента като
заявила, че „няма да остави нещата така и за в бъдеще ще имам много ядове“.
Поради това, че обидните изрази отправени към тъжителя „глупак",
„мухльо" и „кретен“, които са употребени в контекста на горния разговор
между него и подсъдимата В. М. на 15.11.2023 г. осъществяват престъпния
състав на чл. 146, ал. 1 от НК, а с отправените закани - „ще те унищожа“, „ще
те съсипя“, „ще те зануля бе“, „ще видиш ти аз на какво съм способна", „ще
настроя всички съседи срещу теб“, употребени в разговора между него и В. М.
на 15.11.2023 г. осъществяват престъпния състав на чл. 144, ал. 1 от НК.

По отношение на обвинението за престъпления по чл. 144, ал. 1 и чл.
146, ал. 1 от НК за деянието извършено на 15.11.2023 г.
Съдът приема фактическата обстановка, изложена в тъжбата за частично
доказана в контекста за това, че е безспорно доказано, че в процесния
апартамент, посочен по-горе, е имало пожар, както и относно обстановката
пред блока относно суматохата от този пожар. По отношение на отправените
обидни думи и закани от страна на подсъдимата към тъжителя, съдът намира,
че този факт остана недоказан от проведеното съдебно следствие.
Предмет на престъплението и предмет на посегателството по чл. 144 от
НК е пострадалия, лицето срещу което деецът отправя заканата си и то само
когато деецът се заканва на пострадалия с престъпление спрямо неговата
личност. Изпълнителното деяние на заканата по чл. 144 от НК е отправянето
на закана с престъпление против личността или имота на другиго, или против
личността или имота на негови близки. За да е налице закана по смисъла на
чл. 144, ал. 1 от НК е необходимо заканването на деецът да може да възбуди
основателен страх за осъществяването му у този, към когото е отправено. И то
не се касае само до опасение, че заканата може да бъде осъществена. Закана
по смисъла на чл. 144 от НК ще бъде налице, не само когато заканването
представлява израз на оформено решение на деецът, но и когато неговото
психическо съС.ие е такова, при което се явява вероятно бързо оформяне на
такова решение.
Обидата по чл. 146, ал. 1 от НК по своя характер представлява
съзнателно, целенасочено унижаване чувството за лично достойнство на
2
пострадалия чрез думи или действия, които по съдържанието си противоречат
на изискванията на благоприличие и на добрите нрави
По делото, от страна на защитата на тъжителя беше разпитан свидетелят
М. Б., син на тъжителя. Единствено той твърди, че са отправени закани и
обидни думи от страна на подсъдимата към баща му - „ще те унищожа“, „ще
те съсипя“, „ще те зануля бе“, „ще видиш ти аз на какво съм способна", „ще
настроя всички съседи срещу теб“. Съдът не кредитира тези негови показания,
тъй като същият е син на тъжителя и е заинтересован от изхода на спора.
Останалите разпитани свидетели - К. и В. твърдят, че „долу пред блока не са
виждали г-н Б.“, поради което и подсъдимата няма как да е отправила обидни
думи или се е заканвала спрямо тъжителя.
Не съществуват категорични доказателства подсъдимата на посочената
дата и време - 15.11.2023 г. да е отправяла закани по отношение на тъжителя,
изричайки думите „ще те унищожа“, „ще те съсипя“, „ще те зануля бе“, „ще
видиш ти аз на какво съм способна", „ще настроя всички съседи срещу теб“
или обидните изрази отправени към тъжителя „глупак", „мухльо" и „кретен.
Съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК съдът признава подсъдимия за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В случая от
събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът не може да
направи такъв извод. Напротив не се установи по несъмнен начин, че на
посочената в тъжбата дата 15.11.2023 г. подсъдимата е казала обидните думи
по отношение на частния тъжител, както и се е заканила с престъпление,
поради което съдът я призна за невиновна и оправда по повдигнатите с
тъжбата обвинения по чл. 144, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от НК за деяния
извършени на 15.11.2023 г.
Поради което съдът на основание чл. 307 НПК не уважи предявените
граждански искове за обвинението по чл. 144, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от НК за
деяние извършено на 15.11.2023 г.

По отношение на обвиненията по чл. 144, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от НК за
деяние извършено от подсъдимата М. на 26.11.2023 г.
В тъжбата се твърди, че на 26.11.2023 г., около 12:22 часа, подсъдимата
отново потърсила тъжителя на личния му телефонен номер 0884 *** ***. Към
този момент той се намирал на работа в ГПУ - Малко Търново и около него се
намирали колеги. Той отговорил на обаждането, но активирал функцията
„високоговорител“ на мобилното устройство. Подсъдимата М. за пореден път,
първоначално на висок тон, а в последствие крещейки, отправила обиди и
закани към него, а именно: „на какъв ми се•правиш бе, глупак, докога ще те
чакам“, „колко време ти трябва, да ми дадеш парите, бе кретен“, „ще видиш ти
какво ще ти се случи, само почакай“, „само ми мрънкаш, като някакъв
мухльо“ и „кво ми се оправдаваш бе тъпак“, които станали достояние на
колегите Р. К. Т., В. П. Б. и К. Д. Д..
3
Словесните нападки, обиди и вербaлни закани са причинили унижение и
неудобство, защото тъжителя бил публично унизен пред негови приятели и
колеги. Самочувствието му се понижило. В резултат на отправените към него
закани изпитва напрегнатост, тревожност и уплаха.
Поради това обидните изрази отправени към тъжителя: „глупак“,
„мухльо“, „тъпак“ и „кретен", които са употребени в контекста на горния
разговор между него и подсъдимата М. на 26.11.2023 г. осъществяват
престъпния състав на чл. 146, ал. 1 от НК, както и, че е възприел като закана,
която ще бъде осъществена в най-скоро време и отправения израз „ще видиш
ти какво ще ти се случи, само почакай" - престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК,
извършено на 26.11.2023 г.
По делото от страна на защитата на тъжителя беше разпитан свидетеля
Б., който е бил в стаята, в която се е провеждал разговор между тъжителя и
подсъдимата. Същият заявява, че разговора се е провел по високоговорител,
на екрана на телефона е било изписано името „В. комшийка“. Същият
свидетел заявява: “Колко време ще ти трябва. На какъв ми се правиш. Само
ела и ще видиш какво ще се случи с теб“, а също така и казваше „глупак“,
„мухльо“.
Беше разпитан и свидетелят Т., отново по искане на защитата на
тъжителя, който е бил в стаята. в която се е провеждал разговор между
тъжителя и подсъдимата. Същият заявява, че разговора се е провел по
високоговорител, на екрана на телефона е било изписано името„В.
комшийка“. Същият заявява: “Колко време ще те чакам, бе глупак. Кота ще ми
дадеш парите, бе мухльо. Ще видиш какво ще ти се случи. Ще настроя всички
съседи срещу тебе, бе тъпак“.
От страна на защитата на подсъдимата бяха разпитани свидетелите К.,
В., С.. Показанията и на двете - св. К. и В. са идентични. И двете заявяват, че
първоначално е имало разговор проведен между тъжителя и св. К. по нейния
телефон на 26.11.2023 г. след 11.30 ч. След като е приключил разговора между
двамата, тогава подсъдимата М. е провела разговор с тъжителя по своя
телефон, която по думите на свидетелките е говорила спокойно с подсъдимия:
„Дай да се разберем какво правим.“ Св. В. не дава показания за случилото се
на 26.11.2023 г.,тъй като не е присъствала на водените разговори.
Съдът, като съпостави показанията на свидетелите от двете страни, дава
вяра на показанията на свидетелите на страната на тъжителя. Това е така, тъй
като същите са колеги на тъжителя и не са заинтересовани от изхода на спора.
Докато свидетелите от страна на подсъдимата са нейни съседи, които също са
пострадали от възникналия пожар и са заинтересовани от изхода на спора.
Подсъдимата М. дава обяснения в съдебно заседание както по
отношения на деянията извършени на 15.11.2023 г., така и на 26.11.2023 г.
Съдът цени показанията й, дадени за датата 15.11.2023 г., които са в
съответствие с показанията на посочените по-горе свидетели. По отношение
на обясненията й, касаещи датата 26.12023 г., съдът не цени тези нейни
4
обяснения, тъй като съдът прие за достоверни показанията на свидетелите Б. и
Т..
Съдът не кредитира представеното в с. з. писмено доказателство -
разпечатка от проведените от телефона на подсъдимата М. разговори, тъй като
същите не изхождат от надлежен орган.
Поради което съдът осъди подсъдимата М. за деянието по чл. 144, ал. 1
от НК, извършено на 26.11.2023 г. на основание чл. 78А от НК на наказание
глоба в размер на 1 000 лв. А за деянието по чл. 146, ал. 1 от НК й наложи
наказание глоба в размер на 1 000 лв. На основание чл.23 от НК съдът
определи едно общо наказание в размер на 1 000 лв. Съдът наложи
съответните наказания, като съобрази от една страна чистото съдебно минало
на подсъдимата. От друга страна съдът съобрази накърняване на
неприкосновеността и достойнството на тъжителя.
Съдът уважи предявените граждански искове до размер на 1 000 лв. за
всяко едно от двете обвинения, като за разликата до претендирания размер
отхвърли исковете. Съдът определи и съответната д. т., която подсъдимата
следва да заплати в размер на 4 процента върху уважената част от исковете.
Накрая съдът се занима и с въпроса за разноските, като ги възложи в
тежест на подсъдимата.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни