№ 14183
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110165589 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД.
В исковата молба, уточнена с молба с вх.№ 380315/26.11.2024 г. ищецът
„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че ответниците М. В. В. и В. К. В., в качеството
им на наследници на К. Й. В., са собственици на топлоснабден имот, находящ се в
**************, съответно клиенти на топлинна енергия. Поддържа, че съгласно
Общите условия на дружеството, след смъртта на титуляра, легитимирани да отговарят
за задълженията съгласно чл.63, ал.1 от ОУ на дружеството, са наследниците или
лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по
дарение. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди
от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на
клиенти за битови нужди в гр.София, като през процесния период в отношенията
между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с
решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството
купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за
ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Поддържа, че в
изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и
имота, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с „Нелбо” АД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за
1
топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни
вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление.
Твърди се, че за имота са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна
енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата
молба доводи и съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответниците да заплатят на дружеството сумите, както следва: 1/М. В. В. -
сумата от 893,70 лева, представляваща ¾ части от главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане; сумата от 168,13 лева, представляваща ¾ части от
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от
15.09.2022 г. до 16.10.2024 г.; сумата от 12,75 лева, представляваща ¾ части от
главница за дялово разпределение за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, както и сумата от 3,36 лева, представляваща ¾ части от
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.08.2022 г. до 16.10.2024 г.; 2/В. К. В. – сумата от 297,88 лева, представляваща ¼ част
от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане; сумата от 56,04 лева,
представляваща ¼ част от обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия, начислено за периода от 15.09.2022 г. до 16.10.2024 г.; сумата от 4,25 лева,
представляваща ¼ част от главница за дялово разпределение за периода от 01.12.2021
г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 1,11 лева,
представляваща ¼ част от обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.08.2022 г. до 16.10.2024 г. Претендира и направените в
хода на производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК от особения представител на ответника В. В. не е
подаден писмен отговор.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ответника –
„Нелбо” АД изразява становище, че начислението на потребеното количество
топлинна енергия за отопление и топла вода в процесния недвижим имот са
определени съгласно правилата, залегнали в действащите към момента законови
нормативи. Представя доказателства за извършени отчети и изготвени изравнителни
сметки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
2
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложена заповед № А-О-08-2361/26.09.1980 г. на Председател на
ИК на СОНС, от която се установява, че процесния недвижим имот е предоставен на
ответника в настоящото производство М. В. Т. срещу отчужден имот.
По делото е приложено удостоверение за наследници на трето за спора лице –
К. Й. В., от което се установява, че същият е починал на 07.08.2019 г., като е оставил
двама наследници по закон – съпруга и син /ответници в настоящото производство/.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
в което вещото лице след извършване на необходимите проверки е посочило, че в
сградата, в която се намира и процесния недвижим имот се потребява ТЕ само за БГВ.
През отчетен период 2021г.-2022 г. ФДР е разпределила ТЕ по реален отчет на
водомерите, а за 2022г.-2023 г. в апартамента не е осигурен достъп, поради което
потреблението е изчислено по норма за разход за двама обитатели. Вещото лице е
констатирало още, че срещу изготвените изравнителни сметки не са подавани
възражения. В заключението вещото лице е посочило още, че сумите за потребена ТЕ
в процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба, а
топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи
процесния период.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, дължимата сума за главница за ТЕ възлиза на сумата от
1208,58 лева, в т.ч. сумата от 17,00 лева за дялово разпределение, а обезщетението за
забава върху главницата за ТЕ възлиза на сумата от 228,64 лева, в т.ч. сумата от 4,47
лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната
сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
3
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи
и доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда - апартамент, находящ се в
топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че
през процесния период между ответника и ищеца е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия за битови нужди, без да е
било необходимо сключването на писмен договор или изрично приемане на общите
условия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г., ІІІ ГО на
ВКС/.
В конкретния случай от приложената по делото заповед се установява, че
процесния недвижим имот е бил предоставен като обезщетение на ответницата М. В.
В. /с фамилно име пред брака Т./ срещу отчужден имот, т.е. същата се легитимира като
единствен собственик. По делото няма доказателства, от които да се обоснове извод,
че предоставения като обезщетение недвижим имот е придобит в режим на СИО,
съответно след смъртта на съпруга К. Й. В., като собственик по наследство да се
легитимира и ответника В. К. В..
Съдът намира, че по делото безспорно се установява, че М. В. В. и М. В. Т. са
едно и също лице, но с различна фамилия, тъй като след брака е приела фамилното
име на съпруга си.
С оглед предходното, настоящият съд приема, че през процесния период между
ответника и ищеца е съществувало облигационно правоотношение във връзка с
продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен
договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това правоотношение
през исковия период ответникът е бил потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди и дължи заплащане на същата, но съразмерно на притежаваната от него
идеална част в съсобствеността. Обстоятелството дали в процесния обект се потребява
4
топлинна енергия има значение единствено относно компонентите и размера на
задължението - дали ще се начислява за отопление, за битово горещо водоснабдяване
или само за сградна инсталация, но не и относно съществуването на облигационното
правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
В случая ответникът не оспорва количеството и стойността на доставената до
имота и незаплатена топлинна енергия, които видно от приложените по делото
индивидуални справки и издадени фактури възлизат на претендираната от ищеца
стойност.
С оглед предходното, въпреки изводите, че единствено ответницата М. В. се
легитимира като собственик на процесния недвижим имот, съдът е длъжен да се
съобрази с претенцията на ищеца по отношение на този ответник, а именно -
задължения за ¾ части от стойността на претендираните суми.
Предвид изводите на съда, че исковата претенция за главница за ТЕ е
основателна и доказана, следва да бъде разгледано обективираното в писмения
отговор възражение за давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 05.11.2024 г., когато исковата молба е постъпила в съда. При липсата на представени
по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността, погасени по давност
са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 05.11.2021 г. В
конкретния случай ищецът претендира главница за топлинна енергия, считано от
01.05.2021 г. Ето защо и съобразявайки приетото по делото заключение на съдебно-
счетоводната експертиза, погасени по давност са вземанията по издадените фактури
през периода от 31.05.2021 г. до 30.09.2021 г. вкл. на стойност 115,47 лева. Това е така,
тъй като изискуемостта настъпва след изтичане на 45 дни от издаването на фактурата.
С оглед предходното, претенцията на ищеца за заплащане на главница за
топлинна енергия против ответника М. В. следва да бъде уважена до размера от 778,23
лева, като до пълния предявен размер от 893,70 лева този иск следва да бъде отхвърлен
като погасен по давност. Върху главницата се дължи законна лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 05.11.2021 г. до окончателното изплащане.
По отношение на ответника В. В. искът за заплащане на главница за ТЕ следва
5
да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, тъй като същият не се легитимира като
собственик по силата на наследствено правоприемство на процесния недвижим имот,
доколкото наследодателят му К. Й. В. не е бил собственик.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да се отбележи, че за процесния
период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ /на база
реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача. В ал.3 на чл.32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2
и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
В конкретния случай, ищецът в исковата молба твърди, а и от представените по
делото доказателства се установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл.32, ал.3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл.32, ал.3 от
ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се
приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на изравнителната
сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане.
С оглед предходното, при липса на възможност да се приложи уговореното и
предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана,
каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до ответника /в този смисъл е и
решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на СГС/.
При горните съображения предявените искове за обезщетение за забава върху
главницата за ТЕ следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Настоящият съд намира за неоснователни и претенциите на ищеца за
6
обезщетение за забава върху главницата за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия. Действително, съгласно чл.36 от ОУ на ищцовото дружество, клиентите
заплащат цена на „услугата разпределение“, извършвана от избран от клиентите
търговец, но по делото няма доказателства ищцовото дружество да е заплатило сума
на горепосоченото трето лице за извършената услуга, съответно за него да е
възникнало право да я претендира в настоящото производство. С оглед предходното
тези искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Отделно от предходното по отношение на цената за услугата дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл.84,
ал.2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
до ответника за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски съразмерно на
уважената част от исковете против ответницата М. В.. Видно от данните по делото е,
че направените срещу този ответник разноски и възлизат на сумата от общо 1060,00
лева /200,00 лева –държавна такса, 350,00 лева – възнаграждение за особен
представител и по 255,00 лева – депозит за СТЕ и ССчЕ /представляващи ¾ части от
общо дължимата сума от по 340,00 лева//. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът
определя юрисконсултско възнаграждение по производството в размер на 100,00 лева,
тъй като делото не е от фактическа и правна сложност и е приключило само в едно
открито съдебно заседание. От последната сума отговорността на ответника В. отново
е ¾ части. С оглед предходното, съразмерно на уважената част от предявените искове
ответницата В. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 819,43 лева.
Направените разноски в производството срещу ответника В. В. следва да
останат изцяло в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. В., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б
сумата от 778,23 лева, представляваща ¾ части от главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 05.11.2021г. до 30.04.2023г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.11.2024 г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 778,23
7
лева до пълния предявен размер от 893,70 лева и за периода от 01.05.2021 г. до
04.11.2025 г. вкл., както и за сумата от 168,13 лева, представляваща ¾ части от
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия, начислено за периода от
15.09.2022 г. до 16.10.2024 г.; сумата от 12,75 лева, представляваща ¾ части от
главница за дялово разпределение за периода от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, както и за сумата от 3,36 лева, представляваща ¾ части от
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.08.2022 г. до 16.10.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б против В. К. В., ЕГН
********** искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
– за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 297,88 лева,
представляваща ¼ част от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане; сумата от
56,04 лева, представляваща ¼ част от обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия, начислено за периода от 15.09.2022 г. до 16.10.2024 г.; сумата от
4,25 лева, представляваща ¼ част от главница за дялово разпределение за периода от
01.12.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и сумата от 1,11 лева,
представляваща ¼ част от обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.08.2022 г. до 16.10.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. В. В., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец № 23Б сумата от 819,43 лева, представляваща направените
разноски в производство пред първоинстанционния съд, съразмерно с уважената част
от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице “Нелбо” АД, ЕИК
*********, помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8