Решение по дело №5333/2018 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1724                                           09.12.2019 г.                                    Гр. Стара Загора

 

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                 Трети граждански състав

На 27 ноември                                                    2019 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                                         Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

 

Секретар: ДИАНА СТОЯНОВА

 Прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА

гр.дело № 5333 по описа за 2018 година.

 

 

 Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.

 Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения„ ООД гр. София твърди в исковата си молба, че е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на С.Т.К. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството.

Твърдят, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за кредит № 315393 от 02 ноември 2015 г. между „Фератум България" ЕООД като Кредитор и С.Т.К. като Кредитополучател, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението било реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема били описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Фератум България" ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити.

Съгласно сключения от страните договор, Кредитополучателят декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия.

Твърдят, че със сключване на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверявал, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на Фератум България ЕООД в случаите, в които същата била приложима, както и с Общите условия, неразделна част от същия.

По силата на сключения Договор за кредит № 315393 от 02 ноември 2015 г. на Кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 700 лева, който следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 59.29 лева, за срок от 120 дни.

Твърдят, че поради наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът следвало да оцени кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от „Фератум България” ЕООД, предложил обезпечение, предоставено от Гарант - „Фератум Банк” ЕООД, което дружество било одоборено от Кредитора и същото фигурирало под № 237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 02 ноември 2015 г. между С.Т.К. /Кредитополучател/ и „Фератум Банк” ЕООД /Гарант/ се е сключил Договор за гаранция с № 315393, по силата на който Гарантът се е задължил в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължил солидарно с последния. Съгласно чл. 5.8 от Общите условия, при неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор имало право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя.

Съгласно чл. 5 от Общи условия, които се прилагат към Договор за гаранция № 333116, сключен между С.Т.К. и „Фератум Банк" ЕООД, Кредитополучателят се задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай таксата за гаранция била 276.71 лв.

Заявяват, че С.Т.К. не изпълнила договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което Кредиторът поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант „Фератум Банк” ЕООД. Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум Банк" ЕООД, погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България" ЕООД, с което встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възникнал правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя.

Следвало да се има предвид, че датата на последна вноска по кредита била на 01 март 2016 г., респективно вземането било изискуемо в пълен размер след тази дата.

Твърдят, че в изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т. 1 - т. 8) от Общите условия, в случай, че Кредитополучателят изпаднел в забава и не върнел която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислявала такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към настоящия момент е в размер на 100 лв. и представлява административна такса за събиране на вземането.

Заявяват, че на 1.12.2017 г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк” ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

По договора за кредит, ответникът не извършвал плащания, поради което към настоящия момент дългът бил в общ размер на 901.67 лв., от които главница: 567.9 лв., договорна лихва: 35.66 лв. за периода от датата на първа вноска 02 декември 2015 г. до 01 март 2016 г. - датата на последната вноска, административна такса за събиране на вземането: 100 лв.; такса за гаранция: 173.14 лв., мораторна лихва върху непогасената главница 24.97 лв., за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 02 март 2016 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Молят съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има следните вземания срещу С.Т.К. по Договор за кредит № 315393 от 02 ноември 2015 г. във връзка с Договор за гаранция от 02 ноември 2015 г.: 567.9 лв. главница; 35.66 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 02 декември 2015 г. до 01 март 2016 г. - датата на последната вноска; 100 лв. административна такса за събиране на вземането; 173.14 лв. такса за гаранция; 24.97 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 02 март 2016 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Молят съда да осъди С.Т.К. да им заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл. 7,8 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13, т. 2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

В едномесечният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника в който твърди, че предявените обективно съединени искове са недопустими.

Твърди, че съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Съгласно съдебната практика, връчването на исковата молба, заедно с уведомление от цедента до длъжника, следвало да се счита за съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Счита, че същата не може да намери приложение в процесния случай, тъй като връчването не било лично на длъжника, нито на упълномощено от него или по силата на закона лице, а на назначен от съда особен представител, който не разполагал с пълна представителна власт и не можел да приеме такова уведомление редовно.

Заявява, че предявените искове са неоснователни и недоказани, поради което ги оспорва по основание и размер. По отношение на иска за заплащане на главница в размер на сумата от 567,90 лв., представляваща остатък от предоставен заем по Договор за кредит N 315393/02.11.2015г., сключен между ответника и „Фератум България" ЕООД, счита, че ищецът не е представил никакви доказателства за съществуването на посочения договор, предоставянето на средствата в полза на ответницата и извършването на частични плащания по него. Към исковата молба не били приложени нито процесния Договор за кредит, нито Договора за гаранция. Имало приложена справка - информация за кредит, за която нямало данни за съставител, поради което не съставлява годен писмен документ.

Също така, счита, че по отношение на иска за заплащане на сумата от сумата от 35,66 лв. - неизплатен остатък от договорна лихва в общ размер на 59,29 лв. за периода от датата на първата вноска 02.12.2015 г., до датата на последната вноска – 01.03.2016 г., ищецът не представил никакви доказателства за правното основание на тази си претенция. Към исковата молба не приложен процесния Договор за кредит. Намира, че приложената справка - информация за кредит, за която нямало данни за съставител, не съставлявала годен писмен документ.

По отношение на иска за заплащане на сумата от 100,00 лв. - административна такса за събиране на вземането, счита че така предявения иск е неоснователен, тъй като липсвало правно основание за дължимостта й. Ищецът основавал тази си претенция на чл. 10 (т. 1-8) от Общите условия, които приложил към исковата си молба. В посочените разпоредби обаче не се съдържало такова задължение за кредитополучателя. В същите се установявало общо задължение за заплащане на разноските, направени от заемодателя за събиране на заема за телекомуникационни услуги, писма и др., но без да се посочвал техния размер. Смята, че това е така защото, стойността на извършените от заемодателя разходи за извънсъдебно събиране на вземанията си не би могла да се определи предварително. Посочените суми са по-скоро такси, които заемателят следвало да заплати, ако желае отлагане на една или друга процедура, но не и дължими разноски. Счита така предявения иск и за недоказан, поради липса на доказателства за размера на реално претърпените вреди и причинната им връзка с неизпълнението, за което се претендирали - от една страна; както и поради липса на изрични договорки за дължимост на претендираната сума като неустойка за неизпълнение на договорно задължение (т.е. без необходимост от доказване на претърпените от неизпълнението вреди) - от друга страна.

По отношение на иска за 173,14 лв. - остатък от такса за гаранция в общ размер на 276,71 лв., счита че същият е неоснователен и недоказан поради липса на правно основание за дължимостта на сумата. Заявява, че ищецът не е представил никакви доказателства за правното основание и на тази си претенция. Към исковата молба не бил приложен нито Договор за кредит, нито Договор за гаранция. Имало приложена справка - информация за кредит, за която нямало данни за съставител, поради което, смята че не съставлява годен писмен документ. По отношение на посочено, че сумата била дължима съобразно чл. 5 от ОУ, намира, че същата разпоредба липсва уговорено между страните парично задължение „такса за гаранция" в размер на 276,71 лв.

Възразява срещу претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото и в заповедното производство като прекомерни.

Моли съда да се произнесете с решение, с което да остави предявените искове без разглеждане като недопустими и прекрати производството по делото, а в случай че приеме същите за редовни - да ги отхвърли като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски.

С разпореждане от 03.07 2019 г. съдът е конституирал „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр. София, като трето лице помагач на страната на ищеца.

 

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност, съдът намира за установено следното:

 

         Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д.  № 2725/2018 г. по описа на РС Стара Загора е налице издадена заповед за изпълнение № 1500 от 31.05.2018  г.  по чл. 410 от ГПК, с която С.Т.К. е осъдена да заплати на ищеца сумата 567.90 лв. главница; сумата 35.66 лв. договорна лихва за периода от 02 декември 2015 г. до 01 март 2016 г.; сумата 100 лв. административна такса за събиране на вземането; сумата 173.14 лв. такса за гаранция; сумата 24.97 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода 02 март 2016 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 25 лева държавна такса и сумата 50 лева юрисконсултско възнаграждение. 

Предявен е установителен иск по чл. 422 от ГПК, с който се иска признаване на установено, че ответницата дължи на ищеца посочените в петитума на исковата молба суми.

Ищецът твърди, че съгласно договор за кредит № 315393 от 2 ноември 2015 г. на Кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 700 лева, който следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 59.29 лева, за срок от 120 дни, както и че на 02 ноември 2015 г. между С.Т.К. /Кредитополучател/ и „Фератум Банк” ЕООД /Гарант/ е сключин Договор за гаранция с № 315393, по силата на който Гарантът се е задължил в полза на Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като се задължил солидарно с последния. Въпреки дадените указания от съда с определение от закрито заседание от 17 май 2019 г. до приключване на съдебното дирене ищецът не е представил договор за кредит № 315393 от 2 ноември 2015 г. сключен между „Фератум България” ЕООД и С.Т.К., както и  Договор за гаранция с № 315393 от 2 ноември 2015 г., сключен между С.Т.К. и „Фератум Банк” ЕООД. По делото е представен единствено документ, именуван „статус на задълженията”, от който не е видно от кой е изходящ, липсва подпис на съставител.  По делото са представени Общи условия, уреждащи отношенията между „Фератум Българи” ЕООД и неговите клиенти. Същият не е подписан нито от заемодателя, нито от заемополучателя. По делото е представено единствено  копие от информация на заявка за кредит, върху която бланка липсва подпис на заявителя – ответницата С.Т..

 

На 1.12.2017 г. е сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити  между „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, и „Фератум Банк” ЕООД, по силата на който ищецът твърди, че вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

След издаването на заповед за изпълнение № 1500 от 31.05.2018  г. и след завеждане на настоящия установителен иск, на 3.05.2019 г. между „Агения за контрол на просрочени задължения” ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. 

При така събраните доказателства, съдът намира, че по делото липсват доказателства за съществуването на договор за кредит № 315393 от 2 ноември 2015 г., липсват доказателства, че между ответницата и „Фератум България" ЕООД е постигнато съгласие със съдържанието, посочено в исковата молба. Не се установява също така, че „Фератум България" ЕООД е изпълнил задълженията си по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл. 12 ал. 1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят имал право да се откаже от сключения договор. Липсват доказателства между ответницата и „Фератум България" ЕООД да е била налице валидна облигационна връзка - договор за потребителски кредит, по която е да била предадена твърдяната заемна сума. Договорът за заем е реален договор, което означава, че дори да е налице постигане на съгласие между страните, следва да е налице и реалното предаване на сумата. По делото не бяха представени доказателства установяващи предаването на сумата. Липсват и доказателства за твърдялото изпадане в забава на ответницата и настъпила изискуемост на твърдяното вземане.

С оглед всички събрани по делото писмени доказателства, следва да се приеме, че на 02.11.2015г. между страните е възникнал неформален договор за заем по правилата на чл.240 от ЗЗД. По силата на същия, Заемодателят е предоставил на Заемателя, а последният е получил, сума в размер на 700 лв. чрез „Изипей" АД. Не би могло да се приеме, че страните са договорили специални условия на заема, посочени в т.нар. Справка - информация за заявка за кредит и Общите условия на „Фератум България" ЕООД, тъй като липсват доказателства за тяхното приемане от Заемателя. Дори съдът да се съобрази с представените Общи условия, то съобразно чл.6.3 от същите отново следва да се приеме, че липсва писмен договор за заем между страните, тъй като според посочената разпоредба, договорът за заем се счита сключен с изричното съгласие на Заемателя, дадено по един от следните начини: чрез СМС със задължителен текст; чрез попълване на код за потвърждение или чрез собственоръчно подписване. Нито един от посочените начини за сключване на договора не беше установен по делото при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца.

Съобразно чл.240 от ЗЗД, „с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките.". Поради липсата на изрични писмени договорки, и липсата на доказателства за правен статут на Заемодателя на банка, следва да се приеме, че поетото от ответницата задължение касае единствено и само връщане на получената заемна сума, което същата е изпълнила частично до размер на 259.30 лв./както твърди ищеца в исковата молба/. Останал е дължим остатък за плащане към Заемодателят „Фератум България" ЕООД в размер на 440.70 лв. Не следва да се приема, че в процесния случай Заемателят дължи договорна лихва, административна такса, такса за гаранция или други лихви и такси към Заемодателя. Не следва да се приема също, че в процесния случай Заемателят дължи и обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД, поради липса на доказателства за уговорен срок за връщане на сумата и/или за получена покана за доброволно изпълнение.

Поради липса на доказателства за противното, следва да се приеме, че в процесния случай не е налице валидно учредено обезпечение на задължението на Заемателя за връщане на заетата сума чрез поръчителство от трето лице. Съгласно нормативната уредба (чл.138 и сл. от ЗЗД), „с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма. Поръчителство може да съществува само за действително задължение. Поръчителят е задължен солидарно с главния длъжник. Поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство.".

Според константната съдебна практика договорът за поръчителство е съглашение между кредитор и поръчител, с който Поръчителят поема задължение към кредитора да отговаря за изпълнението на задължението на длъжника към него. Законът не изисква съгласие на длъжника за поемане на поръчителство. Договорът за поръчителство обаче следва да е писмен като форма за действителност. Договорът за поръчителство следва да съдържа ясна информация относно главното задължение, тъй като главната сделка обуславя действието на поръчителството. Поръчителят встъпва в правата на кредитора и придобива правото да събере от длъжника онова, което е изплатил на кредитора само в случай че е изпълнил задължението на длъжника. Плащането на поръчителя е правопораждащ юридически факт. В процесния случай, освен че липсват доказателства за главното задължение, липсват и доказателства за учреденото поръчителство, и неговото изпълнение. По делото не беше представен както Договор за поръчителство между Заемодателя „Фератум България" ЕООД и „Фератум Банк" ЕООД, така доказателства за извършено от последния плащане на задълженията на Заемателя към Кредитора. Ето защо, съдът намира, че твърденията за учредяване на поръчителство и суброгиране в правата на кредитора не са доказани по делото.

Поради липса на доказателства за противното, следва да се приеме, че в процесния случай не е налице прехвърляне на вземане на цесионера „Фератум Банк" ЕООД от длъжника С.Т. на цедента „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД - ищец по делото. Съобразно нормативната уредба и съдебната практика по нейното прилагане, договорът за цесия се дефинира като каузален, неформален и консенсуален. Негов предмет е вземане, което следва да съществува, към момента на сключване на договора, да е прехвърлимо и да е индивидуализирано. Като всеки договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите, но има значение и основанието за възникване на прехвърленото вземане, предмет на договора за цесия. Предмет на цесионната сделка могат да бъдат само съществуващи вземания, като тяхното съществуване е условие за нейната действителност. В процесния случай, предвид липсата на доказателства за валидно учредяване на поръчителство и валидно встъпване на поръчителя в правата на кредитора, не може да се приеме, че е налице валидно последващо прехвърляне на това вземане на трето лице. Респективно, представеният Договор за покупко-продажба на просрочени вземания между „Фератум Банк" ЕООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД от 01.12.2017г. следва да се приеме за нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД - поради липса на предмет.

 

Ето защо счита, че предявеният установителен за заплащане на главница в размер на 567.90 лв. се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

 

Предвид гореизложените аргументи за неоснователност на главния иск, следва да бъдат отхвърлени като изцяло неоснователни и предявените акцесорни искове, предмет на разглеждане в производството по чл.422 от ГПК, а именно установителните искове за: договорна лихва за периода от 02 декември 2015 г. до 01 март 2016 г. в размер на 35.66 лв.; сумата 100 лв. административна такса за събиране на вземането; сумата 173.14 лв. такса за гаранция; сумата 24.97 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода 02 март 2016 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, тъй като при липсата на договора за кредит, съдът няма възможност да установи съществуването или не на тези уговорки в същия.

 

Предвид изложеното, съдът, счита че предявеният установителен иск да се признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има следните вземания срещу С.Т.К. по Договор за кредит № 315393 от 02 ноември 2015 г. във връзка с Договор за гаранция от 02 ноември 2015 г.: 567.9 лв. главница; 35.66 лв. договорна лихва за периода от датата на първа вноска 02 декември 2015 г. до 01 март 2016 г. - датата на последната вноска; 100 лв. административна такса за събиране на вземането; 173.14 лв. такса за гаранция; 24.97 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 02 март 2016 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми е НЕОСНОВАТЕЛЕН и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло

         Водим от горните мотиви, съдът

         

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД срещу С.Т.К., ЕГН ********** *** /с назначен особен представител адв. А.С. ***/ да се признае за установено, че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД има следните вземания срещу С.Т.К. по Договор за кредит № 315393 от 02 ноември 2015 г. във връзка с Договор за гаранция от 02 ноември 2015 г. сумата 567.90 лв. главница; сумата 35.66 лв. договорна лихва за периода от 02 декември 2015 г. до 01 март 2016 г.; сумата 100 лв. административна такса за събиране на вземането; сумата 173.14 лв. такса за гаранция; сумата 24.97 лв. мораторна лихва върху непогасената главница за периода 02 март 2016 г. до 17 май 2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 25 лева държавна такса и сумата 50 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1500 от 31.05.2018  г.  по чл. 410 от ГПК  по ч.гр.д.  № 2725/2018 г. по описа на РС Стара Загора като неоснователен.

 

Решението е постановено с участието на третото лице-помагач  Агенция за събиране на вземанията ЕАД гр.  София, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис - сграда Лабиринт ет. 2, офис 4.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.

 

                                                                           

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: