Определение по дело №411/2019 на Окръжен съд - Хасково

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

 

№  555                           03.07.2019 г.                 гр. Хасково

 

ОКРЪЖЕН  СЪД  ХАСКОВО  ………………………………………………………. отделение

на  трети юли …………. ………………………………..  две хиляди и деветнадесета  година                                           

в закрито  заседание   в следния   състав :

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕЛЯНА  ПЕЙКОВА

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ :      ГЕОРГИ  ГОЧЕВ

                                                                                                    ИРЕНА  АВРАМОВА

                                                                                     

секретар ………………………………………………………………………………………….

прокурор …………………………………………………………………………………………

като разгледа докладваното  от  съдия Пейкова…….………………………………………..

Вчг. дело №  411…........... по описа за 2019 година

 

Производството е по чл.274 и сл.от ГПК, образувано по частна жалба, подадена от  адв. Толев,пълномощник на З.С. ***  против Определение № 848 от 14.05.2019 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. № 497 по описа на съда за 2019 г., с което е  прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Недоволен от така постановеното определение е останал жалбоподателят, който чрез пълномощника си адв. Толев обжалва в срок. Счита за неправилен изводът на съда, че с влизането в сила на заповедта за изпълнение се преклудира възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства и че е недопустим последващ процес основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед за изпълнение. Твърди,че неподаването на възражение против издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК не преклудира възможността му да предяви иск с правно основание чл.439 от ГПК, т.като изтеклата давност представлява ново обстоятелство, настъпило след като тази заповед е била издадена. Счита още,че не бил могъл във възражението по чл.414 от ГПК да обективира възражение по чл.110 от ЗЗД, доколкото към момента на издаване на заповедта – 24.10.2011 г. не е била изтекла давността, а това е настъпило след нейното издаване. С оглед на изложеното счита,че предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК е допустим и моли въззивния съд да постанови определение, с което да отмени определението на РС Хасково и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срок е постъпил писмен отговор от „ ОТП Факторинг България“ ЕАД гр. София, с който оспорва подадената частна жалба. Счита, че постановеното от РС Хасково определение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

РС Хасково е сезиран с искова молба, подадена от Георги С. ***, с която е предявил против „ ОТП Факторинг България“ ЕАД гр. София иск с правно основание чл.439 от ГПК.

 В исковата си молба ищецът твърди, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 24.10.2011 г., издадена от РС Хасково по ч.гр.д. № 3207/2011 г. е разпоредено да заплати на „ Банка ДСК“ ЕАД гр. Хасково сумата от 15 836,75 лв. главница, 4630.09 лв. договорна лихва за периода от 18.11.2004 г. до 21.10.2011 г., 1880.87 лв. наказателна лихва за периода от 20.01.2010 г. до 21.10.2011 г. и законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2011 г. до окончателното й  изплащане, както и сумата 446,95 лв. заплатена ДТ и 673 лв. – юристконсултско възнаграждение. Въз основа на тази Заповед бил издаден изпълнителен лист. Твърди,че след издаване на заповедта вземането е прехвърлено на  „ ОТП Факторинг България“ ЕАД гр. София. През 2016 г. било образувано изпълнително дело № 20168750402042 по описа на ЧСИ З.Запрянов. На 24.01.2019 г. му била връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с копие от издадените Заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК не подал възражение и заповедта влязла в сила.Твърди,че от момента на издаване на заповедта е изтекла петгодишната давност на основание чл.110 от ЗЗД по отношение на задължението ,за което е издаден изпълнителният лист, което мотивира правният му интерес от предявяване на иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника,че не дължи сумата от 15 836,75 лв. главница, 4630.09 лв. договорна лихва за периода от 18.11.2004 г. до 21.10.2011 г., 1880.87 лв. наказателна лихва за периода от 20.01.2010 г. до 21.10.2011 г. и законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2011 г. до окончателното й  изплащане, както и сумата 446,95 лв. заплатена ДТ и 673 лв. – юристконсултско възнаграждение, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 24.10.2011 г., издадена от РС Хасково по ч.гр.д. № 3207/2011 г. и въз основа на нея – изпълнителен лист.

За да постанови атакувания съдебен акт първоинстанционния съд е приел,че предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК е недопустим, т.като с неподаването на възражение по чл.414 ал.2 от ГПК е преклудирана възможността в исковото производство да навежда факти и обстоятелства, относими към изискуемостта и ликвидността на задължението и които длъжникът е могъл да направи в срока за възражение. Съдът е приел също,че позоваването на погасителна давност не е ново обстоятелство, настъпило след влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което и това възражение е преклудирано след изтичане на срока за възражение по чл.414 ал.2 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира постановеното определение за неправилно, поради което същото следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на съда, т.като в мотивите на цитираното определение са изложени и доводи, които касаят основателността на иск, а именно дали е изтекъл предвиденият в закона давностен срок,от кога е започнал да тече и др.

 Правилно съдът е посочил,че с изтичането на срока по чл.414 ал.2 от ГПК е преклудирана възможността на длъжника да оспори заповедта за изпълнение на основание факти, които са му били известни и е могъл да ги посочи в срока за възражение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не на налице специалните хипотези на чл.424 или на чл.439 от ГПК. Правилно съдът е приел,че възражението относно действителността на извършената цесия е от кръга факти, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането и които са били известни на длъжника и е могъл да ги направи в срока за възражение, поради което към настоящия момент е преклудирана възможността на направи това. Неправилен обаче е изводът на съда,че позоваването в исковата молба на погасяване на задължението по давност също е от кръга на тези факти и обстоятелства, поради което и е преклудирано, а от там – недопустим иска с правно основание чл.439 от ГПК.  Твърденията на длъжника за изтекла погасителна давност, както и евентуалните възражения на кредитора за спиране и/или прекъсване на давностния срок, както и за наличие на хипотезите на чл.115 от ЗЗД могат да бъдат направени и преценявани само в исково производство. Длъжникът не е длъжен да аргументира възражението си по чл.414 от ГПК и да навежда доводи и  възражения относно недължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение.  При подадено възражение право на кредитора е да прецени дали ще предяви иск по чл.422 от ГПК или не. Твърде условно е да се приеме, че ако длъжникът е бил подал възражение, то кредиторът е щял да предяви иск по чл.422 от ГПК, в което производство да бъдат наведени доводи за погасяване на вземането по давност.  Следва да се отбележи и това,че погасителната давност не се прилага служебно от съда и тя е право на длъжника да погаси с волеизявление пред компетентен орган правото на иск на ищеца или правото му на принудително изпълнение, поради това,че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Самото материално право съществува, ако длъжникът въпреки изтеклата давност изпълни задължението, платеното не е недължимо платено, единствено и само се погасява правото на кредитора на принудително изпълнение. Ето защо позоваването на изтекла давност след издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист е факт, който се е осъществил след издаването на заповедта и  попада в хипотезата на чл.439 от ГПК, поради което предявеният иск се явява допустим и следва да бъде разгледан по същество.

 

Водим от горното съдът

 

                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

    ОТМЕНЯ  Определение № 848 от 14.05.2019 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. № 497 по описа на съда за 2019 г.

    Връща делото на РС Хасково за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на съда.

    Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                             ЧЛЕНОВЕ :  1/

                           

                                                                                                                

                                                                                                              

                                                                                                                2/