РЕШЕНИЕ
№ 944
гр. Пловдив, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20245300501241 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Юробанк България АД-гр.*****, ЕИК ***** като
правоприемник на ищеца БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс С А Париж ЕИК*****,
представлявано от юриск.С. Т. против решение №767/21.02.2024 г. по гр.д.№11671/2022г на
РС-Пловдив, 20 гр.с., в частта, с което са отхвърлени предявените от него против Д. Х. М. с
ЕГН:**********, с посочен адрес за призоваване с.***** искове да се признае за
установено по отношение на ответника вземането му по Заповед за изпълнение на парично
задължение № 463/25.01.2022 г. по реда на чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 823/2022г по
описа на ПРС,19 гр.с. за разликата над присъдената сума от 1942,36лв.- главница до пълния
предявен размер от 2590,22 по договор за потребителски кредит №CREX-
18253568/26.11.2020 г.,сумата 427,98 лв. възнаградителна лихва за периода 15.04.2021г. до
15.11.2022г, сумата 177,71лв.- мораторна лихва за периода 15.05.2021г. до 16.01.2022г, ведно
със законната лихва от постъпване на заявлението в съда-24.01.2022г. до окончателното
плащане.
Оплакванията са за неправилност и незаконосъобразност, с искане за отмяна и за
постановяване на друго решение, с което искът да се уважи.
Въззиваемата страна - Д. Х. М. чрез особения си представител адв. П. А.-оспорва
жалбата.
1
Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав , като прецени данните по делото,
намира следното:
Жалбата е допустима, подадена е от надлежна страна в законния срок.
Предявен е иск с пр. осн.422 ГПК.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна в обжалваната част и
постановяване на друго такова, с което да се уважи предявеният установителен иск срещу Д.
Х. М.. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Конкретно в жалбата
са изложени оплаквания, че неправилно РС е приел, че процесният договор е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР - 19.60
% не отговарял на действителността, поради това че застрахователната премия не е
включена към ГПР. Счита, че договорът застраховка е отделно съглашение, сключено между
двете страни, което не е задължително условие към договора за кредит. Съгласно пар. 1, т. 1
от ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, свързани с този
договор и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за застрахователната услуга е задължително условие за получаване на кредита,
което в случая не е налице. Неправилно РС е приел, че ГПР и ГЛП за тях липсва методика за
формиране. Единственото условие ГПР е да не надвишава 50 % и тъй като той е уговорен в
допустимите параметри по чл. 19, ал. 4 ЗПК и не надвишава определения размер, съдът не
следва да изследва методиката на формирането му, в т.ч. и на ГЛП.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който се иска потвърждаване на
решението като правилно и законосъобразно. Правилно съдът е приел, че плащането на
застрахователната премия трябва да бъде съобразено при определяне на ГПР по кредита.
Застрахователната премия е включена в размера на погасителните вноски и общия размер на
задължението по кредита, дори и да не е било задължително условие сключването на
договора за кредит, то ГПР отново е следвало да включва застраховката по кредита,
доколкото предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия, което е изрично посочено в пар. 1, т. 1 от ЗПК. Размерът на възнаградителната
лихва е също неясен, тъй като не е посочен, нито е ясно какви по вид и размер задължения
по договора се погасяват ежемесечно с определените месечни вноски. Иска се отхвърляне на
жалбата и потвърждаване на решението.
РС е отхвърлил установителният иск по 422 ГПК над неплатената чиста стойност на
кредита по мотиви, че в подписания между страните договор за потребителки кредит от
разстояние липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР, кои точно компоненти са
включени в него ; застрахователната премия по сключената застраховка“Сигурност на
плащанията“ е включена в размера на погасителните вноски и в общия размер на
задълженията по кредита, но не е включена при определяне на ГПР; не е ясно и какъв е
размера в лева на възнаградителната лихва, тъй като в договора за кредит е посочен само
ГЛП / 18,03%/ - размерът на възнаградителната лихва не е конкретизиран нито в Параметри
и условия по договора , нито в погасителния план; в погасителния план е записан само
2
общия размер на погасителната вноска /150,91 лв./ - изискване на чл.11,ал.1,т.9 и 10 ЗПК,
което не е спазено, поради което е договорът е нищожен на основание чл.22 във вр. с
чл.11,ал.1,т.9 и 10 от ЗПК;
По направените оплаквания, ПОС намира следното:
От приложеното ч.гр.д. №823/2022г. на Районен съд – Пловдив е видно, че е издадена
заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът да заплати на кредитора сумите по
исковата молба, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради
което е предявен иск да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните
суми.
От представените по делото доказателства се установява, че на 26.11.2020г. между
БНП Париба Пърсънъл Файненс и ответника е сключен договор за потребителски паричен
кредит от растояние, по силата на който на Д. М. е предоставен стоков кредит в размер на
2549 лв. Заемополучателят се е задължил да върне заемната сума ведно със застрахователна
премия от 489,41 лева по сключена застраховка „Сигурност на плащанията“ или общо
3038,41 лева и такса ангажимест в размер на 0 лв., на 12 месечни вноски по 150,91 лева,при
ГЛП е 18,03%, а ГПР по кредита – 19,60%.
В т.1 от договора е казано, че кредитополучателят заплаща на кредитора еднократно
начислена такса ангажимент в размер, посочен в поле „Такса ангажимент“, но в това поле
не е посочена сума. От договора не става ясно дали таксата ангажимент действително е
платена и в какъв размер, дали застрахователната премия и таксата ангажимент са включени
в ГПР. ПОС намира, че е нарушен чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК за посочване на общата дължима
сума в ГПР, т.к. е необходимо в ГПР да бъдат посочени всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не той да тълкува клаузите на договора. От съдържанието на договора
не може да се направи извод кои точно разходи са включени в ГПР, което противоречи на
изискването за яснота, въведено с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК – неспазането на тази разпоредба
води до недействителност на договора на осн.чл.26 ,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.22,ал.1 ЗПК.
ПОС намира, че не е спазена и императивната разпоредба на чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК
изискваща погасителният план да съдържа информация за размера,броя,периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, тъй като в погасителния план не е
конкретизиран размерът на възнаградителната лихва в погасителните вноски,нито в
Параметрите и условия по договора, което има за последица недействителеност на договора
съгл.чл.22 ЗПК, при което се дължи на основание чл.23 ЗПК връщане само на чистата сума
на кредита.
По делото е изготвена ССЕ – заключение на ВЛ Й. П. от 10.01.2024 г., неоспорено от
страните и според съда компетентно изготвено, от което се установява, че длъжникът е
усвоил сумата на кредита от 2549 лв, сумата на застраховката е включена в главницата по
заема, както и че М. извършил плащания по кредита в общ размер на 606,64 лв., от което
следва, че чистата сума на дължимата главница е в размер на 1942,36 лв.,колкото е присъдил
и РС.
3
Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно решение,
поради което следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора, право на разноски съгласно чл.78,ал.3 ГПК има
въззиваемият, но такива не се присъждат, тъй като не са направени.
Предвид гореизложеното , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1394/29.03.2023 г. по гр.д.№9431/2021г на РС-Пловдив,
15 гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4