Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.П., 23.11.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски
районен съд, V гр.състав, в публично заседание
на 10.11.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 6374/16г., за да се произнесе взема предвид:
Искове с правно основание чл.143, ал.2 и
чл.149 от СК.
Постъпила е искова молба от Т.П.П., като майка
и законен представител на малолетното дете П.К.С., род. на ***г., срещу К.У.С.,
в която твърди, че ответникът е баща на детето П., че страните са живели на
съпружески начала, но от 2011 г. са разделени. Твърди, че от раждането и до
момента отглежда детето П., а ответникът осъществява редки лични контакти и не
проявява интерес към отглеждането на детето. Твърди, че детето П. ще е в пети
клас през тази учебна година в спортното училище в гр. П., че тя получава
брутно трудово възнаграждение от 420лв., а чисто - 330лв., и ѝ е трудно
сама да се грижи за всички потребности на сина си. Моли съда да осъди ответника
да й заплаща в качеството на майка и законен представител на детето П.,
издръжка в размер на по 150лв. месечно, считано една година преди подаване на
иска – 22.08.2016г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска
Ответникът не взема становище по предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
Детето П.К.С., род. на ***г. в момента е на 11 години и половина и е с
родители Т.П.П. и К.У.С., видно от удостоверение по акт за раждане № 0191/07.02.2005г.
година на Община П.. От представената по делото Служебна бележка с № 511/27.10.2016г.
и от изслушването на детето П.К.С. се установи, че същото е записано като
ученик в 5. клас за учебната 2016/2017г. в Специализирано спортно училище
,,Георги Бенковски”гр. П.. По време на изслушването на детето П. на основание
чл. 15, ал 1 от ЗЗДетето в присъствието на представител на ДСП, Отдел ,,Закрила
на детето” гр. П., детето сподели, че не може да ходи по спортни състезания в
чужбина, поради това, че бащата отказва да даде разрешение за изваждане на
международен паспорт, докато майката не оттегли подадената от нея молба за
издръжка. Детето сподели още, че от пенсия до пенсия баща му му дава по 5-10 лв.,
много рядко по 20 лв. и че същият го търси само когато има нужда от него. Детето
заявява, че има нужда от уроци по български и математика, като и от ботуши и от
компютър. Видно от представеното по делото Удостоверение № 3010/04.11.2016г. на
Фасилити Оптимум България ЕАД, за периода м. август 2015г. – м. август 2016г.,
ищцата е имала средномесечен доход в размер на 282.33лв. От извършеното от
социален работник Н.М. социално проучване се установява, че ищцата отглежда
сама детето и има подкрепата на своята майка, с която съжителстват в
наследствено жилище. От служебно изисканата от съда информация от НАП за
регистрирани договори на ответника и възнаграждения по тях, както и за други
приходи на ответника К.У.С., се установява, че в системата на НАП липсват данни
за наличие на трудови правоотношения, както и данни за осигуряване. От служебно
изисканите от съда Удостоверение за декларирани данни на името на К.У.С. Изх№
7484-61/25.10.2016г. на Кмета на Община Д.М. и Удостоверение за вписвания,
отбелязвания и заличавания с Изх.№ 5257/2016 г. на АВ, е видно, че ответникът К.У.С.
притежава поземлен имот със сгради, придобит с нотариален акт № 149 т.13 от 1994г.
в с. Б., Община Д.М., обл. П..
С оглед
на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.143, ал.1 от СК, всеки родител е длъжен,
съобразно своите възможности и материално състояние, да осигурява условия на
живот, необходими за развитието на детето му, а ал.2 на същия член определя
задължението за издръжка на непълнолетни деца като безусловно - родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК
дефинира, че размерът на издръжката се определя от следните два критерия -
потребностите на лицето, което се нуждае от нея, и възможностите на лицето, за
което съществува задължение да я дава. Съгласно нормата за определяне на
минимален размер на издръжка - чл.142, ал.2 от
СК, тя се изчислява като ¼ от
минималната работна заплата за страната и към момента на устните състезания по
делото възлиза на 105лв. Съдът намира, че месечната нужда на детето следва да
бъде определена в размер на 240лв., която следва да бъде поета и от двамата
родители поравно, като всеки от тях
поема по сумата от 120 лв. месечна издръжка за детето. Обстоятелството, че
ищцата полага непосредствени ежедневни грижи за детето, не я освобождава от
задължението да го издържа, имайки предвид, че същата е трудово ангажирана,
получава понастоящем минималната работна заплата и има подкрепата на своята
майка, с която съжителстват в наследственото жилище. Ответникът, от своя
страна, въпреки липсата на данни за доходи и обстоятелството, че притежава само
един недвижим имот в село Б., също е безусловно задължен да дава издръжка за
детето. Липсват доказателства за невъзможност той да реализира доход или за
задължения към други лица. При това положение, ответникът следва да бъде осъден
да заплаща за бъдеще издръжка в размер 120.00 лв. месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба - 22.08.2016г., до настъпване на законни основания
за нейното изменение или прекратяване. До разликата до претендирания размер -
150 лв. месечно, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Следва
да се определи падеж, на който издръжката е дължима, който следва да бъде в
началото на месеца – до 5-то число на текущия месец, с оглед осигуряване на
нуждата на детето именно за месеца, за който тя му е определена.
Съдът намира за частично основателен и
иска по чл.149 от СК - за присъждане на издръжка за минало време. За присъждането на
издръжка за малолетното дете за минало време важат всички правила, посочени
по-горе – тя е безусловна, не зависи от работоспособността и доходите на
родителите, определя се както от потребностите на лицето, което се нуждае от
нея, и възможностите на лицето, което следва да я даде. За този минал период, от
22.08.2015г. до 22.08.2016г., с оглед обстоятелството, че детето е било по-малко – с
по-малко нужди и с оглед на това, че ответника му е давал от пенсията си по
5-10 лв., а и за част от периода размерът на минималната работна заплата е бил
по-нисък, следва да бъде определен размер
на нуждата на детето – 220.00лв., и издръжката да бъде в размер на по 110.00
лв. месечно от всеки от двамата родители. Поради горното, искът за заплащане на
издръжка за минало време от бащата следва да бъде уважен общо до размер 1320.00
лв., като ответника бъде осъден да заплати на ищцата, като майка и законен
представител на малолетното дете тази сума. Претенцията за горницата над
1320.00лв. до 1800.00лв. следва да се отхвърли, като неоснователна и
недоказана.
При този изход на делото, съобразно уважената и
отхвърлена част от исковете, и на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ПлРС -
ДТ в размер на 172,80лв. за иска по чл.143, ал.2 от
СК, и ДТ в размер на 52.80 лв. за иска
по чл.149 от СК, както и 5 лв. - такса, в случай на
издаване на изпълнителен лист.
На осн. чл. 242 ал. 1 от ГПК, следва да
се допусне предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК, К.У.С.
с ЕГН ********** ***, да заплаща на Т.П.П. с ЕГН **********, като майка и
законен представител на малолетното дете П.К.С. с ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 120.00 лв., платима до
5 число на месеца за който се отнася,
считано от 22.08.2016г. до настъпване на законни основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска от забавата до окончателното ѝ заплащане, като иска за
разликата до първоначално претендирания размер на 150.00лв. месечно, като
неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на основание чл.149 от СК, К.У.С. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.П.П.
с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното дете П.К.С. с ЕГН **********,***, сумата в общ размер на 1320.00 лв. за периода
22.08.2015г. – 22.08.2016г, представляваща месечна
издръжка за минало време /в размер на 110.00 лв. месечно/, като за разликата
над 1320.00 лв. до пълния размер на предявения иск – 1800.00 лв., като
неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ДОПУСКА, на осн. чл. 242 ал. 1 от ГПК,
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО В ЧАСТТА МУ ЗА ИЗДРЪЖКАТА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, , К.У.С. с ЕГН ********** *** да заплати
в полза на ПлРС, ДТ в размер на 172.80лв. за иска по чл.143, ал.2 от СК, и
ДТ в размер на 52.80 лв. за иска по чл.149 от СК, както и 5 лв. - такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред
ПлОС в двуседмичен срок от днес – 23.11.2016г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: