№ 197
гр. Монтана, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20251630200800 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 007887 от 16.07.2025г. на Началник на
Териториален отдел (ТО) за областите Видин, Монтана и Враца към ГД
„Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребитЕ.те /КЗП/, на
„П.К.Б.“ ЕООД ЕИК: ХХХХХ, седалище и адрес на управление град С.
ж.к.М., бул.Б. №ХХ бл.ХХ вх.В ет.7, на основание член 210а от Закона за
защита на потребитЕ.те е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2 000.00 лв. (две хиляди) лева, за нарушение на чл.68в,
във връзка с чл.68г, ал.1 (използва нелоялна търговска практика) от Закона за
защита на потребитЕ.те.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление „П.К.Б.“
ЕООД, обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Поддържа за допуснато
нарушение на чл.47 и чл.57 ЗАНН, неспазване на сроковете по чл.52, ал.1
ЗАНН, нарушение на материалния закон. Предвид на това моли съда да го
отмени, като незаконосъобразно и да присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание представител не се явява и не взема
становище.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от старши юрисконсулт Петрова. По делото е представено и
писмено становище, в което моли съда да постанови решение, с което да
потвърди изцяло издаденото НП, като правилно и законосъобразно, тъй като
от събраните по делото доказателства административното нарушение е
1
доказано по безспорен и категоричен начин, като претендира и разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на
страните, намира за установено следното:
На 12.03.2025 година, служитЕ.те на Регионалната дирекция на
комисията за защита на потребитЕ.те в град Монтана – Р. П. И. и И. А. Л.,
извършили проверка в офис на П.К.Б. ЕООД в гр.Монтана, бул.Трети март
№31А, констатациите от която са закрепени в Протокол № К-2772060 от
същата дата.
Преди извършване на проверката служитЕ.те на КЗП са изискали от
дружеството да им бъде предоставена информация за кредит в размер на 2000
лева за срок от 12 месеца. Представител на дружеството е предоставил 2 броя
Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за
потребителски кредити. Единият е за кредит, по който се изисква обезпечение
– солидарен длъжник, а другият е без обезпечение.
Констатирали са, че и в двата предоставени СЕФ, в част 4. Свързани с
договора разходи: т.4.6 „Разходи, дължими при просрочени плащания.
Наличието на неплатени вноски може да доведе до сериозни неблагоприятни
за Вас последици (включително принудително изпълнение) и да затрудни
получаването на кредит в бъдеще“, трябва да бъде записана следната
информация: „Вие трябва да платите /…/ приложимата лихва и начините на
изчисляването й, и когато е приложимо, лихви за просрочие /за просрочени
плащания/.
В двата броя СЕФ, предоставени на КЗП, е отразена следната
информация: „Вие трябва да платите (приложимата лихва и начините на
изчисляването й, и когато е приложимо, лихви за просрочие /за просрочени
плащания):
Договорената лихва върху непогасената главница; законната лихва
върху просрочената от Вас вноска; други такси съгласно актуалната Тарифа и
действащото законодателство; държавни такси, адвокатски
хонорари/юрисконсултски възнаграждения и възнаграждения на съдебен
изпълнител, съгласно техните тарифи.
В горната информация са посочени „други такси“, които не трябва да са
дължими от потребителя, съобразно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, която
гласи, че „При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като в ал.2 е
предвидено, че „Когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва“.
Размерът на законната лихва за просрочие се изчислява, като се вземе
предвид основния лихвен процент на БНБ, в сила от 01 януари на текущата
2
година, съответно 01 юли+ 10 процентни пункта, което е регламентирано в
Постановление № 426/ 18.12.2014г. на МС.
Изводимо от горното е, че при просрочени плащания кредиторът
съгласно изискванията на ЗПК може да начислява само законна лихва, но няма
право да изисква и да задължава потребителя да заплаща т.н. „други такси“,
съгласно актуалната Тарифа.
Кредиторът е приложил, след изискване, Тарифа за таксите, в сила от
16.04.2021г.
От събраните в хода на административнонаказателното производство
доказателства се установява, че кредиторът предоставя СЕФ преди
сключването на договор за кредит, в който неправомерно изисква такси за
извънсъдебно събиране на вземанията при забава, без да са му дължими.
Таксите се изискват със СЕФ и Тарифата, вместо да бъдат задължителна част
от съдържанието на договора за кредит.
Извършилите проверка служитЕ. на КЗП установяват, че т.н. „други
такси“, т.е. такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава,
фигурират в Тарифата на банката, както и в предоставените СЕФ, които се
предоставят от кредитора преди сключването на договорите, но в сключените
договори не се съдържа информация за тяхното изискване при просрочени
плащания. Кредиторът няма право да изисква таксите със СЕФ и Тарифата,
без да фигурират в сключените договори, тъй като в договорите трябва да се
регламентират правата и задълженията на страните и да отговарят на
законовите изисквания, а в случая таксите са изискани неправомерно, без
законово основание.
По този начин всички тези действия на кредитора противоречат на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност, в качеството
му на по-силна страна в договорните отношения по сключения договор за
кредит и определяща условията по него. С поведението си кредиторът
уврежда икономическите интереси на потребитЕ.те, като използва нелоялна
търговска практика.
За констатираното несъответствие бил съставен АУАН № 007887 от
06.06.2025 година, в отсъствие на представител на дружеството, редовно
уведомено, като на основание чл.233, ал.4 ЗЗП препис от акта е връчен на
11.06.2025г. на упълномощено от търговеца лице, Илиана Александрова.
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 007887 от
16.07.2025 г. на Началник ТО за областите, Видин, Монтана и Враца към ГД,
„Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребитЕ.те /КЗП/, с което
на основание член 210а от Закона за защита на потребитЕ.те е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв. на „П.К.Б.“ ЕООД, за нарушение на
чл.68в, във връзка с чл.68г, ал. 1 от ЗЗП.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетЕ.те Р. П. И.,
актосъставител, И. А. Л. и Е. Н. Б., служитЕ. на КЗП Монтана. По делото са
приети и редица писмени доказателства, в т. ч. съставени констативни
3
протоколи; договори за потребителски кредит, СЕФ, Тарифа за таксите. По
делото са приложени писмени документи, доказващи процесуалното
представителство на дружеството жалбоподател, както и заповеди,
оправомощаващи съответно актосъставителя за съставяне на АУАН по ЗЗП и
на Началника на Териториалния отдел за издаване на наказателни
постановления.
При горната фактическа обстановка съдът извежда следните правни
изводи:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения 14-
дневен срок от връчването, от лице имащо право да обжалва и същата е
процесуално ДОПУСТИМА.
Обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на
процесуалния закон. От приложената по делото Заповед на Председателя на
КЗП се установява, че актосъставителят по делото е оправомощен със Заповед
№ 167 ЧР/05.11.2018 година (л.11), да съставя актове за установяване на
административни нарушения по ЗЗП. НП също е издадено от компетентно
длъжностно лице, оправомощено
по реда на чл. 233, ал. 2 ЗЗП от Председателя на КЗП с приложената по делото
заповед № 1138/29.01.2025 година (л.9 от делото).
Спазен е предвидения в ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение, за съставяне на АУАН. От своя страна, обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са съобразени
императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно
съвпадение между приетите за установени от органите фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Описанието на релевантните към фактическия състав на нарушението
факти е изчерпателно, отразява надлежно всички признаци на ангажираната
като нарушена правна норма, като удовлетворява напълно изискванията за
пълнота на обвинителната теза и позволява адекватното упражняване на
реципрочното й право на защита. Изразената в санкционния акт властническа
воля е логически и достъпно структурирана.
При разглеждане на делото по същество съдът намира, че въззивната
жалба се явява изцяло НЕОСНОВАТЕЛНА.
Нарушението, за което е съставен акта е, че кредиторът предоставя СЕФ,
преди сключването на договор за кредит, в който изисква такси за
извънсъдебно събиране на вземането при забава, без да са му дължими.
Такива такси се изискват и с Тарифата на кредитора. Кредиторът няма право
да изисква таксите със СЕФ и Тарифата, без да фигурират в сключения
договор между страните.
4
Въпросното нарушение е квалифицирано като „нелоялна търговска
практика“, тъй като с поведението си кредитора уврежда икономическите
интереси на потребитЕ.те.
Легална дефиниция на понятието „нелоялна търговска практика“ и
критериите за преценка дали една практика е такава, се съдържат в чл. 68 г, ал.
1 от ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68 г, ал. 1 от ЗЗП, „търговска
практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към
когото е насочена, или на средния член от групата потребитЕ., когато
търговската практика е насочена към определена група потребитЕ..“
В конкретния случай безспорно е установено, че кредиторът е
предоставил 2 броя СЕФ, в които е посочил, че се дължат такси от
потребителя за извънсъдебно събиране на вземането при забава, без изобщо да
са му дължими. Таксите се изискват също и в Тарифата за таксите и
комисионните, независимо от това, че за тях не се съдържа информация в
сключените договори.
По този начин, изисквайки тези такси със СЕФ и Тарифата, без същите
да са уредени в договорите за кредит, кредиторът с поведението си уврежда
правата и икономическите интереси на потребитЕ.те, правото им да бъдат в
достатъчна степен информирани, за да вземат правилно решение при избора
си на възможности за получаването и погасяването на кредит, същото
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност и по този начин се прилага нелоялна търговска практика по
смисъла на чл.68г, ал. 1 от ЗЗП.
Несъмнено е установено качеството на потребител по сключените
договори за кредит. По смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК „Потребител е всяко
физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит
действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.“ Като
страни по договора за потребителски кредит, съответно кредитор и
потребител, са приложими изискванията на ЗПК.
В конкретния случай нарушението е безспорно установено, като
настоящият съдебен състав не намира основание за приложение на
разпоредбата на 28 от ЗАНН, тъй като се засягат обществените отношения,
които гарантират правата на потребитЕ.те. Процесното нарушение не покрива
един от най-важните критерии при определяне на нарушението като
маловажно, а именно незначителността или липсата на вредни последици.
Също така не се установиха обстоятелства, от които да се направи извод, че
извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Наказващият орган правилно е приложил посочената санкционна норма
на чл. 210а от ЗЗП, съгласно която „За нарушение на чл. 68в и чл.68г на
5
виновните лица се налага глоба в размер от 1 000 до 30 000 лв., а на
едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция, в размер
от 2000 до 50 000 лв“. Наложеното наказание „имуществена санкция“ по реда
на чл. 210а ЗЗП /от 2000 до 50 000 лева/ е в минималния размер от две хиляди
лева, предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици, както
и обстоятелството, че е първо такова за нарушителя.Няма приложени писмени
доказателства за влезли в сила НП за същия по вид нарушения.
При определянето на наказанието административнонаказващият орган е
съобразил и разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, поради което е наложил
наказание на минимума, което също се явява законосъобразно в конкретния
случай поради посоченото по-горе.
С оглед изхода на делото и претендираните в производството разноски
такива следва да се присъдят на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН, чл.37 от Закона
за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, както и че същото
приключи в едно съдебно заседание, съдът намира, че на КЗП за процесуално
представителство в размер на претендираните от 150,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 007887 от 16.07.2025г.
на Началник на Териториален отдел (ТО) за областите Видин, Монтана и
Враца към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребитЕ.те
/КЗП/, с което на „П.К.Б.“ ЕООД ЕИК: ХХХХХ, седалище и адрес на
управление град С. ж.к.М., бул.Б. №ХХ бл.ХХ вх.В ет.7, на основание член
210а от Закона за защита на потребитЕ.те е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00 лв. (две хиляди) лева, за
нарушение на чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.1 (използва нелоялна търговска
практика) от Закона за защита на потребитЕ.те изцяло, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД ЕИК: ХХХХХ, седалище и адрес на
управление град С. ж.к.М., бул.Б. №ХХ бл.ХХ вх.В ет.7 ДА ЗАПЛАТИ на
Началник на Териториален отдел (ТО) за областите Видин, Монтана и Враца
към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребитЕ.те /КЗП/
сумата от 150.00 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред АС гр.Монтана, по реда на гл. 12
АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението
до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6