№ 260441 / 16.12.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.М. 16.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана………………I състав, гражданска колегия в публично заседание на 17 ноември…………..…………………………… през две хиляди и двадесет и първа година……………...……………………...в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Т.Иванова………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело 1960 по описа за 2019г…………………..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Ищецът И.П.А. твърди, че ответницата И.Н.С. е осъдена с влязло в сила от 16.09.2009г. решение на СГС по гр.дело № 3069/2007г., да му предаде владението върху конкретно посочени в исковата молба недвижими имоти – 2 апартамента, както и да му заплати разноски в размер на 1300 лева. С последващо решение от 31.10.2012г. на СРС по гр.д.№ 31203/2011г. ответницата И.Н.С. била осъдена да му плати сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за ползване на апартамент №70 за периода от 15.07.2006г. до 15.07.2011г., сумата от 20 944 лева за ползване на апартамент № 49 за периода от 15.07.2006г. до 15.07.2011г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане. Горното решение е потвърдено с решение от 28.01.2014г. по гр.д.№ 2267/2013г. на СГС, с което са му присъдени и разноски в размер на 650 лева. Общо дължимите суми от ответника И.Н.С. достигнали размер на 48 000 лева.
Ищецът заявява, че в хода на съдебните производства длъжницата се разпоредила със свой имот, като го дарила на децата си. Това обстоятелство довело до подаване от негова страна на искова молба срещу ответницата С. по реда на чл.135 ЗЗД пред РС Костинброд, по която било образувано гр.дело № 93/2014г. С решение, влязло в законна сила, съдът признал за недействителна по отношение на него сделката за дарение на недвижимия имот, находящ се в строителните граници на с.Чибаовци, Софийска област.
Поддържа, че за да събере дължимите към него суми подал молба и било образувано изпълнително дело №138/2015г. при ЧСИ рег.№ 790 гр.София, което впоследствие било изпратено на друг съдебен изпълнител в гр.Костинброд, за да се насочи изпълнението срещу имота на ответницата в с.Чибаовци - изпълнително дело №111/ 2017г. на ЧСИ рег.№ 864. При проучване имуществото на длъжника се установило, че на 03.04.2018г. прехвърлила на своята сестра Д.Н.С., чрез договор за покупко-продажба собствеността върху 1/4 идеална част от недвижим имот,находящ се в гр.М. а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 48489.8.2.1.4 по КККР на гр.М. одобрени със заповед № РД-18-29/05.04.2006г., адрес на имота – гр.М. у. №. в. е. а., който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 48489.8.2, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, с брой нива на обекта:1, с посочена в документа площ 90.00 кв.м., с прилежащи части: избено помещение №22 и 4.355% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съответните съседни самостоятелни обекти в сградата.
Ищецът твърди, че извършената сделка на 03.04.2018г. от ответницата И.Н.С. е целяла да го увреди като кредитор, поради това, че всяко отчуждаване на недвижим имот води до намаляване имуществото на длъжника и с това затруднява изпълнението на задължението, дори изискуемостта му да настъпва след разпореждането. Налице е и втората предпоставка, а именно знание за увреждането, което се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра. В случая първата ответница е прехвърлила имота на сестра си, втората ответница, поради което е изпълнена и субективната страна на чл.135 ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което бъде призната за недействителна по отношение на него покупко-продажба, материализирана в НА № 116, том ІІ, рег.№3241, дело № 148/2018г. на нотариус В. Т., който е вписан в СВ, по силата на която сделка ответницата И.Н.С. е продала на ответницата Д.Н.С. посочената по горе 1/4 идеална част от недвижим имот.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът И.Н. xxx е подала писмен отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е неоснователен. Твърди, че не дължи на ищеца парични средства. Правото му на твърдените парични притезания са погасени чрез плащане, както и по давност. Твърди, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Отделно от това с процесната сделка по покупко-продажба на имота в гр.Монтана не се увреждат интересите на ищеца, т.к. същата има за предмет наследствен апартамент и основанието за прехвърлянето му е договорено между страните много преди правата на ищеца да възникнат.
Ответницата Д.Н.С. се представлява в производството от особен представител. В срока по чл.131 ГПК взема становище за неоснователност на предявения иск. Счита, че сключената разпоредителна сделка не попада в хипотезата на чл.135 ЗЗД. С оглед възмездния характер на сделката, същата няма увреждащ характер за ищеца, доколкото с нея не е намален активът на имуществото на длъжника. Не е налице и субективния елемент от фактическия състав – знание на длъжника и лицето, с което е договарял, че извършеното от него действие уврежда кредитора.
В съдебно заседание чрез процесуалните си представители страните поддържат твърденията си и направените възражения. В хода на съдебното дирене са представени писмени доказателства, в т.ч. и копие на изп.дело 138/2015 по описа на ЧСИ Ренета Милчева, преобразувано в изп.д.111/2017 година по описа на ЧСИ Васил Недялков. Прието е и заключение по изготвена съдебно – икономическа експертиза.
Въз основа на доказателствата съдът приема за установена между страните следната фактическа обстановка:
На първо място не се спори между страните, че ответницата И.Н.С. е осъдена да заплати на ищеца на основание чл.59 ЗЗД сумата от 45 944 лева обезщетение за лишаването му от ползване на два имота в град София, ведно със законната лихва върху тази сума от 15.07.2011 година до окончателното изплащане и разноски в размер на 2 637.76 лева за първа инстанция и 650 лева за втора инстанция. Решението е влязло в сила на 24.11.2014 година. На 30.05.2014 година ищецът се снабдил с ИЛ и по негова молба от 03.02.2015 година било образувано изп.д.138 по описа на ЧСИ Ренета Милчева. В хода на изпълнителното производство било установено, че през 2009 година ответницата И.Н.С. дарила недвижим имот, находящ се в с.Чибаовци, обл. София. По отношение на този имот се развило и приключило в полза на ищеца производство по чл.135 ГПК. Към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото производство е налице влязло в сила постановление за възлагане на имота в полза на ищеца по изп.д.111/2017 година по описа на ЧСИ Васил Недялков. От заключението по назначената съдебно – икономическа експертиза, възприето без възражения от страните в производството, размерът на задължението на ответницата към ищеца в този случай (при възложения имот в с.Чибаовци) е 75 180.52 лева.
Не се спори между страните и факта, че на 03.04.2018 година ответницата И.С. продала собствената си 1/4 идеална част от процесния недвижим имот в град Монтана на сестра си Д.Н.С. – другия ответник в производството.
Основният спор между страните се сведе до това, налице ли е задължение от страна на ответницата И.С. към ищеца, респ. погасено ли е задължението й по давност и ако е налице задължение, следва ли сделката, предмет на предявения Павлов иск да се третира като увреждаща интереса на кредитора, след като е възмездна. Във връзка с настъпила погасителна давност за вземането на ищеца, се развиват доводи за наличие на предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.
Съдът намира предявения иск за основателен.
Чрез предявения иск ищецът в качеството си на кредитор упражнява правото си да обяви за недействителни по отношение на него правните действия, извършени от длъжника, които го увреждат. В конкретния случай са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск. Налице е изискуемо вземане на ищеца срещу ответницата И.С., за което е постановено осъдително съдебно решение, влязло в сила на 24.11.2014 година. По начало Законът не съдържа изискване вземането да е ликвидно и изискуемо към момента на увреждащото действие(разпореждането с наличното имущество). В конкретния случай то обаче е именно такова, тъй като продажбата е извършена след като е било налице влязло в сила съдебно решение – 03.04.2018 година. Вземането на ищеца не е погасено по давност, в каквато насока са направени възражения. Както бе отбелязано по – горе осъдителното решение е влязло в сила на 24.11.2014 година. Настоящото производство е образувано на 20.07.2019 година, т.е. срокът по чл.110 ЗЗД не е изтекъл. На следващо място прекратяването на изп.производство в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК не е факт, който да поражда погасителна давност за вземането, т.е. дори да са налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство поради непоискани от взискателя изпълнителни действия, това не във всички случаи води до погасяване вземането по давност. Отделно от това на л.120 от том II на приложеното изпълнително дело е видно, че на 28.09.2017 година (по – малко от две години преди датата на образуване на настоящото производство) взискателят е поискал опис, оценка и публична продан на имота в с.Чибаовци. Следователно безспорно е качеството кредитор за ищеца по отношение на ответницата И.С.. Безспорен факт е и правното действие, увреждащо кредитора. Извършеното разпореждане представлява увреждащо кредитора действие, тъй като длъжникът намалява своето имущество с недвижим имот на значителна стойност. Всяко отчуждаване на имот обективно води до намаляване на имуществото на длъжника и с това се затруднява изпълнението на задължението. В конкретния случай дори ответницата е поискала полагащата й се от продажбата сума да бъде преведена по сметка на трето лице. Законът не изисква ищецът да доказва претърпени вреди от сделката или невъзможност да удовлетвори вземането си по друг начин, но съдебната практика приема, че ако длъжникът разполага с достатъчно имущество да удовлетвори вземането на кредитора, не се пристъпва до обявяване на недействителност на разпоредителната сделка. Ответницата не ангажира доказателства да притежава имущество, което да е достатъчно за изпълнение на задължението й към ищеца. Нещо повече. По делото е представено копие от изпълнителното дело, където ЧСИ неколкократно е правил проучване на имущественото състояние на ответницата. Видно е, че тя не притежава останало имущество, което да послужи за удовлетворяване на паричното вземане на взискателя. Налице е и субективния елемент за уважаване на предявения Павлов иск, а именно знание у длъжника, че с извършеното правно действие като намалява имуществото си, уврежда интересите на кредитора. Този елемент е налице, когато длъжникът знае факта за възникване на задължението към кредитора, а в случая безспорно знае, тъй като е налице влязло в сила съдебно решение (първоначално постановеното решение е обжалвано от ответницата пред СГС и пред ВКС), налице е и изпълнително производство, в хода на което е се е развил и процес по отношение на имота в с.Чибаовци. Доколкото сделката, предмет на настоящото производство е възмездна, субективният елемент следва да е налице и у договарящия, в случая ответницата Д.С.. Законът въвежда презумпция за „знание”, когато увреждащите сделки са сключени между роднини, каквито в случая са ответниците – сестри. Презумпцията е оборима, но в производството последните не доказаха противното.
Ето защо, като установи, че са налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск, настоящият състав
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВЯ за относително недействителен по отношение на И.П.А. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx договор за продажба на недвижим имот, обективиран в н.акт № 116, т.II, peг. № 3241,н. дело № 148/2018 г. по описа на Нотариус В. Т., по който И.Н.С. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx продава на сестра си Д.Н.С. с ЕГН xxxxxxxxx xxx 1/4 идеална част от недвижим имот,находящ се в гр.М. а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 48489.8.2.1.4 по КККР на гр.М. одобрени със заповед № РД-18-29/05.04.2006г., адрес на имота – гр.М. у. №. в. е. а., който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 48489.8.2, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, с брой нива на обекта:1, с посочена в документа площ 90.00 кв.м., с прилежащи части: избено помещение №22 и 4.355% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съответните съседни самостоятелни обекти в сградата.
ОСЪЖДА И.Н.С. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx и Д.Н.С. с ЕГН xxxxxxxxx xxx ДА ЗАПЛАТЯТ на И.П.А. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx направените по делото разноски в размер на 1924.96 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред МОС.
След влизане в сила решението подлежи на вписване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :