Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 13.03.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, IІ-ри въззивен
състав
в публично съдебно заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ
АНЕЛИЯ
ЩЕРЕВА
При секретаря: Мариана Косачева и с участието на прокурор: Русалина Михайлова, като разгледа докладваното от съдия КОЕВ ВНОХД № 525 по
описа на Софийски градски съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 20.09.2017 година на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 94 състав, постановена по НОХД № 18123/2016
година по описа на същия съд, подсъдимата Н.Р.М., с ЕГН: ********** е призната за невиновна в това, че на 02.03.2014 година около 07.50 часа в град София, на бул. "Ботевградско
шосе", на разклона за сержантската школа в с. Долни Богров, в лек
автомобил марка "Фолксваген" модел "Кади", с рег. № ********държала
акцизни стоки без бандерол – седем броя пакети с
нарязан тютюн с общо тегло 3.200 кг., на стойност за един килограм 250.00лева,
на обща стойност 800.00 лева, като бандеролът се изисква по закон – чл. 2, т. 2
от Закона за акцизите и данъчните складове "На
облагане с акциз подлежат тютюневите изделия", чл. 25
от Закона за тютюна и тютюневите изделия "Тютюневите
изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар, с
поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира,
че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване" и чл.
28 от Закона за тютюна и тютюневите изделия "Тютюневи
изделия местно производство и от внос се транспортират, пренасят, съхраняват,
предлагат или продават в търговски обекти и складове на едро и дребно, само с
акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл.
25"
и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 304 НПК е
оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление
по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК.
С посочената присъда, съдът се е постановил на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК сторените в хода на производството разноски да
останат в тежест на Държавата.
Настоящото производство пред въззивната инстанция е
образувано по въззивен протест на прокурор при Софийска районна прокуратура срещу горепосочената присъда от 20.09.2017 година на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 94 състав, постановена по НОХД № 18123/2016
година по описа на същия съд.
В протеста са въведени оплаквания, че
първоинстанционната присъда е незаконосъобразна и неправилна. Моли на основание чл. 334, т. 2, във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК въззивната инстанция да отмени протестираната присъда и да
постанови нова, с която да признае за виновна подсъдимата Н.М. по повдигнатото й обвинение, като и се наложи и
съответното наказание. Конкретни аргументи в подкрепа на това искане, в
протеста не са изложени. Според подалият протеста прокурор, с постановения от първата инстанция съдебен акт, не почива на събраните в хода на
наказателното производство доказателства, а именно показанията на разпитаните
свидетели, писмените материали, както и другите доказателства.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция
представителят на Софийска
градска прокуратура не поддържа
протеста на прокурора от Софийска
районна прокуратура, но него оттегля. Предлага се направи пълна проверка на
законността на присъдата, като счита, че присъдата е правилна и
законосъобразна, мотивите на съда са обективни, изчерпателни и обосновани и
кореспондират с установената фактическа обстановка по делото. Не намира
основание за отмяна на присъдата.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
защитата на подсъдимата
Н.Р.М. в лицето на адв. И.Б., моли да бъде потвърдена присъдата, като
правилна и законосъобразна. Излага
твърдения, че
доколкото инкриминирания предмет е унищожен от органите на досъдебното
производство не е възможна повторна експертиза. С оглед на това, защитата претендира атакуваната присъда да бъде
потвърдена изцяло от въззивната инстанция.
В последна дума
подсъдимата Н.М., моли да бъде потвърдена оправдателната присъда.
Настоящият съдебен състав на Софийски градски
съд, след като обсъди доводите на страните във връзка с
данните по делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:
За да постанови
присъдата, първоинстанционният съд е формирал изводите си въз основа на
събраните в хода на делото доказателствени средства: от фактическа страна
първата инстанция е сметнала, че не се доказва по несъмнен и категоричен начин
подсъдимата да е осъществила състава на престъплението за което е предадена на
съд. Въз основа на извод за необоснованост на дегустационната експертиза,
първоинстанционният съд е намерил, че не е несъмнено доказан елемент от състава
на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК, а именно – че подсъдимата е държала
акцизна стока. В
настоящия случай и предвид извода за необоснованост на дегустационната
експертиза, както и предвид унищожаването на приобщените като веществени
доказателства по делото обекти и невъзможността за извършване на повторно тяхно
изследване, не може да се направи категоричен и несъмнен извод за наличие на
годен предмет на престъплението – стока, подлежаща на облагане с акциз, поради
което няма как да бъде ангажирана отговорността на подсъдимата Н.М. по
предявеното й обвинение за държане на акцизни стоки без бандерол, който се
изисква по специалния закон. Правилно съдът е отбелязал, че разпоредбата на чл.
303 ал. 1 от НПК забранява присъдата да почива на предположения, а втората
алинея на чл. 303 от НПК въвежда изискването осъдителна присъда да бъде
постановявана единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Въз основа на всички доказателствени материали по делото и след цялостен анализ на доказателствената съвкупност, решаващият
състав на въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема
следната относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
Подсъдимата
Н.Р.М. е родена на *** ***, българка, български гражданин, реабилитирана,
разведена, с основно образование, адрес: град Плевен, ул. "********" № ********,
ЕГН: **********.
За
времето от 21.00 часа на 01.03.2014 година до 09.00 часа на 02.03.2014 година
свидетелите В.С., А.В.и Л.Н.били назначени като АП-222. Около 07.50 часа на
разклона до сержантската школа на с. Долни Богров свидетелите спрели за
проверка два леки автомобила. Единият от автомобилите бил марка
"Рено", модел "Еспейс", с рег. ********управляван от
свидетелката И.Д.. В лекия автомобил, управляван от свидетелката Д.,
свидетелите установили 40 броя пакети с нарязан тютюн, които свидетелката Д.
предала впоследствие с протокол за доброволно предаване.
Полицейските
служители спрели за проверка и л.а. марка "Фолксваген", модел
"Кади", с рег. ********, на цвят – тъмносин, управляван от
подсъдимата Н.М.. Свидетелите установили, че подсъдимата била сама в
автомобила. В автомобила свидетелите възприели и 7 броя целофанови плика,
съдържащи суха кафява листна маса. Подсъдимата М. предала установените в
автомобила й пликове с протокол за доброволно предаване, като споделила на
свидетелите, че кара пликовете на пазара в с. Долни Богров. При предаването
пликовете били измерени на електронна везна, като общото им тегло било отчетено
като 3 кг и 200 грама.
Подсъдимата
Н.М. и свидетелката И.Д. били задържани по реда на ЗМВР.
Впоследствие
в сградата на 05 РУ – СДВР бил извършен оглед на предадените от подсъдимата и
от свидетелката Д. пакети в присъствието на поемните лица – свидетелките П.Г.и Н.С..
При извършения оглед от предадените от подсъдимата М. пакети били отделени два
за представителни проби, които били запечатани с картон серия А № 180466 и
картон серия А № 180467.
Отделените
представителни проби били предмет на изследване от назначената в хода на
досъдебното производство дегустационна експертиза.
Назначена
и изготвена била и СОЕ, която дала заключение, че общата стойност на предадения
от подсъдимата М. тютюн е на стойност 800.00 лева, а дължимия акциз е на
стойност – 486.40 лева.
Със
споразумение по НОХД № 20308 по описа за 2014 година на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 8-ми състав, в сила от 04.11.2014 година, свидетелката И.Д.
била призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2
от НК. След постановяване на съдебния акт на 19.08.2016 година приобщените по
делото веществени доказателства били унищожени, за което бил съставен протокол
за унищожаване на тютюневи изделия без акцизен бандерол от същата дата.
Така приетата от въззивната инстанция фактическа
обстановка не се различава съществено от описаната в мотивите на атакуваната
присъда. Въззивният съд споделя напълно и дадената от първостепенния съд оценка на събрания по делото доказателствен материал.
Също както първата инстанция, настоящият съдебен състав няма основание да не
кредитира показанията на свидетелите В.С., А.В., Л.Н., П.Г.и Н.С.. Между събраните гласни доказателства чрез разпита
на посочените свидетели и останалите доказателствени източници по делото,
въззивния съд не намери съществени противоречия, които следва да бъдат
обсъждани. Противоречия от такъв характер /касаещи релевантните обстоятелства
по делото/ настоящата инстанция не откри и между отделните показания на така
посочените свидетели. Показанията на тези свидетели подробно изясняват
обстоятелствата по извършената на процесната дата, полицейска проверка на
автомобила, управляван от подсъдимата М., при която в автомобила на същата били открити 7 броя целофанови плика, съдържаща суха
кафява листна маса. Въззивният съд е на същото мнение, че както и предвид унищожаването
на приобщените като веществени доказателства по делото обекти с протокол от
19.08.2016 година и невъзможността за извършване на повторно тяхно изследване, не
може да се направи категоричен и несъмнен извод за наличие на годен предмет на
престъплението.
При така възприетата от анализа на посочените
доказателства, безспорна и непротиворечива фактическа обстановка, аналогична на
описаната в мотивите на проверяваната присъда, този състав на Софийски градски
съд счете, че правните изводи на първата инстанция за
извършени от подсъдимата
Н.М. деяния, които не осъществяват от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК, са законосъобразни и правилни. От цялостния
доказателствен материал, събран по делото, не се установи наличието на всички
обективни съставомерни обстоятелства, които от своя страна са очертани и
визирани в обективните признаци на състава на твърдяното престъпление.
Разпоредбата на чл. 234, ал. 1 от НК е бланкетна
и за да е налице престъпление по този текст, следва да бъде установено, че е
нарушено конкретно правило или норма от съответен нормативен акт, т.е. от обективна
страна, наред с положителното установяване на едно или на двете изпълнителни
деяния "продава и/или държи", следва да бъде установено, че
продажбата и/или държането е по отношение на стоки, които са акцизни и са без
поставен на тях бандерол, когато такъв се изисква по закон.
Законът за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ от
своя страна урежда обществените отношения, свързани с облагането с акциз, както
и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и
обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз. Същият закон дефинира
и кои стоки са акцизни – алкохол и алкохолни напитки, тютюн и тютюневи изделия,
енергийните продукти и ел. енергия /чл. 2 от ЗАДС/. В глава втора,
раздел втори от закона, изчерпателно са изброени онези тютюневи изделия, които
законът определя като акцизни, т.е. такива, които подлежат
на облагане с акциз, внасянето на който се доказва /удостоверява/ чрез залепен
върху опаковката им бандерол /чл. 10-12 от ЗАДС/. В Закона за тютюна,
тютюневите и свързаните с тях изделия, в параграф 1 от Допълнителните
разпоредби, също е дадена дефиниция на тютюневи изделия, изброявайки в осем
точки техните видове. При преценката дали инкриминираната по делото растителна
маса, представлява акцизна стока, на която следва да бъде поставен бандерол,
като доказателство за платен акциз, е необходимо да се изхожда от нормите на
раздел втори от ЗАДС. Това е така, защото единствено този закон определя кои
стоки са акцизни /само акцизните стоки подлежат на облагане с налог/ от една страна,
а от друга – ЗАДС е именно законът, който регулира облагането на стоките с акциз. Фактът, че са били унищожени с протокол от 19.08.2016 година
веществени доказателства, които са били приобщени по делото и невъзможността за
извършване на повторно тяхно изследване от вещо лице, мотивират настоящия състав на въззивната инстанция да приеме,
че предметът на конкретното престъпление по чл. 234, ал. 1, предл. 2 от НК,
за което спрямо подсъдимата Н.М. е повдигнато обвинение, не представлява тютюнево
изделие, което да подлежи на облагане с акциз, съобразно чл. 2, т. 2 от ЗАДС и за което в закона да е предвидено
изискването за поставяне на бандерол.
По тези съображения Софийски градски съд, в настоящия състав прие, че подсъдимата Н.М. не е извършила деяние, което от обективна и субективна страна да осъществява състава
на престъпление по чл. 234, ал. 1,
предл. 2 от НК, поради което намери, че същата правилно, законосъобразно и обосновано от първия съд
е призната за невиновна и оправдана по обвинението й за това престъпление. Съобразно това, въззивният съд
намери, че протестирания съдебен акт на първата инстанция, следва да бъде
изцяло потвърден.
С оглед изхода на делото пред двете съдебни инстанции
и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото разноски следва да останат за сметка на
държавата.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 338, вр.
чл. 334, т.
6 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 20.09.2017 година на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 94
състав, постановена по НОХД № 18123/2016 година по описа на
същия съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.