М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 5228/2017 Г.
ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, 24 СЪСТАВ
Софийска градска прокуратура
е внесла в съда обвинителен акт срещу подсъдимия Н.Й. (N.O.) за това, че на 10.09.2017
г., около 13.50 ч. в град София, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Ленд Ровер“, модел „Рейндж ровер“ с австрийски регистрационен номер ********по бул. „Цариградско Шосе“ с посока на
движение от село Вакарел към Околовръстен път на град София и на пешеходна
пътека, означена с пътен знак Д-17 от ППЗДвП и
маркировка М 8.1 от ППЗДвП, находяща
се в района на номер 423, срещу мотел „Черната Котка“, нарушил правилата за
движението по пътищата, както следва:
- чл.119 ал.1 от ЗДвП „При приближаване на пешеходна
пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци като намали
скоростта или спре“,
като водачът на лекия автомобил не намалил скоростта
си на движение и не пропуснал преминаващия по пешеходната пътека с посока от
ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил пешеходец С.К.Х.
ЕГН **********, като го блъснал с предната част на автомобила си и по
непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца С.К.Х. ЕГН **********, който
починал на 19.09.2017 г. в болница „Света Анна“ – град София, като настъпилата
смърт е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, след
получаване на съчетаната тежка черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма, несъвместима
с живота, с водещо значение за генезата на смъртта на черепно-мозъчната травма,
като деянието е извършено на пешеходна
пътека – престъпление по чл.343, ал.3 пр.
последно б. „Б“ вр. ал.1 б. „В“ вр.
чл.342 ал.1 пр.3 от НК.
По искане на подсъдимия и неговия защитник, делото е
разгледано по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
В хода на съдебните прения прокурорът от СГП поддържа обвинението,
доколкото се признават всички факти и обстоятелства, установени в хода на досъдебното
производство, съответно отразени в обвинителния акт. Акцентира върху размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за вмененото му престъпно
посегателство, като намира, че с цел постигане на индивидуалната и генералната
превенция на наказанието, на подсъдимия Й. следва да бъде определено наказание
при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а именно
„лишаване от свобода“ в размер на 6 години, което съгласно разпоредбата на чл.
58а от НК да бъде редуцирано с 1/3, а именно 4 години „лишаване от свобода“,
което да бъде изтърпяно от подсъдимия ефективно.
Повереникът на конституирания в хода на производството частен обвинител И.Д.Х. – адв. В. се присъединява
изцяло към становището на прокуратурата, като моли на подсъдимия Й., с оглед
степента на обществената опасност на извършеното престъпление и предвид последвалата
смърт на пострадалото лице, да бъде наложено наказание от шест години „лишаване
от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно.
Защитата на подсъдимия Й. – адв. Т. изразява становище, че наказанието
на подсъдимия следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства (подробно изброени пред съда), при приложение на чл.55 от НК. Моли
съда за справедлИ.присъда и условно осъждане, като
отправя искане за отмяна на взетите по отношение на подсъдимия мярка за
неотклонение „задържане под стража“ и принудителна мярка за процесуална присъда
„забрана за напускане на пределите на страната“.
Подсъдимият Н.Й. поддържа изложеното от неговата защита, като заявява, че
не е искал да причини процесното ПТП. В предоставената му възможност за последната
си дума изразява съжаление за случилото се и моли за справедливост.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти
СЪСТАВ, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, обсъди доводите и възраженията на страните, при спазване
разпоредбите на чл. 13, 14 и 18 НПК, прие за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Н.Й. (N.O.) е роден на *** г. в Република Турция,
турчин, турски гражданин, с начално образование, женен, не работи, неосъждан, с
паспорт № ********, издаден от
Република Турция.
Същият е правоспособен водач, като притежава
свидетелство за управление на МПС № 16410956, категория „В“, водено на отчет в
Австрия, валидно до 24.11.2031г.
На 10.09.2017г. пострадалият С.К.Х., съпругата му –свидетелката
И.Д.Х. и синът им – свидетелят Д.С.Х. ***, като се движили с лек автомобил марка
„Нисан“ модел „Кашкай“ с ДК
№ ********, който бил управляван от С.Х..
Същите около 13,30 часа се движили по автомагистрала
„Тракия“ с посока от град Пловдив към град София, като преди да влязат в град
София, минали по бул. „Цариградско Шосе“, като наближили участък, отстрани на
който се намирал мотел „Черната Котка“ .
Тримата слезли от автомобила и решили да пресекат
булеварда, за да обядват в някое от заведенията за бързо хранене, намиращи се
от другата му страна. Пътното платно в процесния участък било покрито с асфалт,
без наклон, без дупки и неравности, с обща ширина 15 метра с три пътни ленти с
широчина по 4 метра, разделени помежду им с прекъсната разделителна линия и
крайна пътна лента с широчина 3 метра, отделена с непрекъсната разделителна
линия. Вдясно на пътното платно се намирал банкет с ширина 2 метра, а вляво
разделителен остров с широчина от 7 метра.
С.Х., съпругата му – И.Х. и синът им – Д.Х. пресекли
пътното платно по пешеходна пътека, която се намирала точно срещу № 423 –мотел
„Черната Котка“ и преминали от другата страна на булеварда, където обядвали.
Около 13:50 ч. тримата тръгнали обратно към автомобила
си, като отново трябвало да пресекат булеварда, като преминат по пешеходната
пътека.
Пръв на пешеходната пътека стъпил пострадалият С.Х., като
се движел една-две крачки пред съпругата и сина си, с нормален ход. Тримата се
движели с посока на движение отляво-надясно спрямо автомобилите, влизащи в град
София.
Виждайки стъпването на пешеходната пътека на семейство
Х., свидетелят Р.Ц.,
който управлявал лек автомобил, марка „Пежо“ , модел СВ 308 с ДК № ********в
крайна лява лента и водачът на неустановен в хода на разследването лек
автомобил, който управлявал автомобила си в средна лента спрели, за да изчакат
преминаването на Х.. С.Х., който се движел пръв стигнал почти до края на
третата лента за движение, когато лек автомобил, марка „Ланд
Ровър“, модел „Рейндж Ровър“, с австрийски регистрационен номер ********, с
посока на движение от село Вакарел към Околовръстен път на град София, управляван
от подсъдимия Н.Й., без да спре движението си и въпреки означението на
пешеходната пътека със Знак Д 17 и маркировка М 8.1, навлязъл в пешеходната пътека със скорост
на движение 53 км/час, като без въобще да направи опит да спре автомобила,
блъснал С.Х. с предната челна част, в зоната вдясно от левия фар на
автомобила.
От удара, тялото на Х. било качено на предния капак, след
което било отхвърлено напред и вдясно.
Свидетелката Л.Ц.незабавно позвънила на телефон 112 от
мобилния си телефон и уведомила за инцидента. Съпругът ѝ – свидетелят Р.Ц.
се приближил до пострадалия и му оказал първа помощ, като положил марля на
лицето му, за да спре кръвотечението.
Незабавно на мястото на инцидента дошли и полицейските
служители при отдел ,,СПС-ООП-СДВР“ – Д.П.и колегата му К., които уведомили
оперативния дежурен център, а след около 10 минути, на място на инцидента пристигнал
и автомобил на Спешна медицинска помощ с ДК № СА 1959 ТВ, който откарал
пострадалия в УМБАЛ „Света Анна“ – гр.София .
Същия ден – 10.09.2017 г. в 15,30 часа, подс. Й. бил задържан за 24 часа на основание чл.72 от ЗМВР.
Независимо от проведеното лечение на С.Х., същият
починал на 19.09.2017 г.в 06,05 часа в УМБАЛ „Света Анна“ – гр.София.
Видно от изготвена в хода на разследването съдебно-медицинска
експертиза на труп, причина за смъртта на Х. е съчетана тежка черепно-мозъчна,
гръдна и коремна травма, несъвместими с живота, с водещо значение за генезата
на смъртта на черепно-мозъчната травма.
Според експертното заключение, описаните травматични
увреждания са получени от действието на твърди тъпи предмети по механизма на
удари с или върху такива, с голяма кинетична енергия, както и тангенциалното
им/косо/ действие, и могат да бъдат получени при пътно-транспортно произшествие
– блъскане на пешеходец.
Видно от изготвената в хода на разследването
автотехническа експертиза, деформациите и щетите по автомобила, управляван от подсъдимия
– деформиран преден капак в предната зона вдясно от левия фар и следи от триене
на тяло в средната дясна зона на предния капак, са в резултат на настъпилото
ПТП, като не са установени технически неизправности, явяващи се причина за
произшествието.
Съгласно изготвената в хода на разследването
комплексна медико-автотехническа експертиза, мястото на удара се намира на бул.
„Цариградско Шосе“, на пешеходната пътека, намираща се в района на № 423, срещу
мотел „Черната Котка“, като по широчина на пътното платно, мястото на удара е
на 2 метра вляво от десния край на платното за движение, считано в посоката на
движение на автомобила, управляван от подсъдимия, по дължина на пътното платно мястото
на удара е на 11-13 метра, след ориентира, на пешеходната пътека, считано в
същата посока. Според експертите, скоростта на автомобила, управляван от
подсъдимото лице към момента на удара с пешеходеца, е била от порядъка на 53
км/ч.
Видно от процесното заключение опасната зона за
спиране на автомобила за конкретните условия е 28-29 метра, като според
експертите отстоянието, на което се е намирал автомобилът в момента, в който
пострадалият е станал видим за подсъдимия, е 43 метра, като подсъдимото лице е
имал техническа възможност да спре преди мястото на удара.
Според експертите, изготвели експертизата, причина за
произшествието е субективното поведение на водача на автомобила, който не е възприел,
или ако е възприел, не е реагирал своевременно с аварийно спиране на намиращия
се на платното за движение, на пешеходната пътека пешеходец.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието, направено от
подсъдимия Й. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, подкрепящо се от събраните в хода досъдебното
производство материали, формиращи доказателствената съвкупност по делото: показанията
на свидетелите: Л.Ц.(л. 26
от ДП), Р.Ц. (л.27 от ДП), Д.Х. (л.28 – л.30 от ДП), И.Х. (л.31 – 33 от ДП), от
писмените доказателства и доказателствени средства – констативен протокол /л.15
от ДП/, писмо – справка от Дирекция „Национална система протокол за оглед на
местопроизшествие от 10.09.2017 г., ведно със скица и фотоалбум (л.7-12 от ДП),
заповед за полицейски задържане на лице (л.42 от ДП), протокол за доброволно
предаване на един брой оптичен диск, съдържащ запис от пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 10.09.2017 г. (л. 45 от ДП), справка за съдимост на
подсъдимото лице (л. 47 от ДП), епикриза № 844 на С.Х., издадена от
университетска много профилна болница за активно лечение „Света Ана“ АД – София
(л.87-94 от ДП), удостоверение
за наследници (л.154 от ДП), препис – извлечение от акт за смърт (л. 155 от ДП), както от заключенията
на изготвените експертизи: съдебно-медицинска експертиза (л.38-41 от ДП),
автотехническа експертиза, ведно с фотоалбум (л.53-58 от ДП), автотехническа
експертиза (л.59-72 от ДП), съдебно-медицинска експертиза на труп (л.81-86 от
ДП), комплексна медико-автотехническа експертиза (л. 130-147 от ДП).
Изброените доказателства, доказателствени средства и
способи на доказване еднопосочно, по несъмнен и безпротиворечив начин установяват
именно възприетата от съда фактология.
Основните си фактически изводи съдът изгражда въз
основа на самопризнанието на подсъдимия, което намира за съответно на събрания
в досъдебното производство доказателствен материал.
Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от
показанията на разпитаните във фазата на досъдебното производство свидетели – Л.Ц.,
Р.Ц., Д.Х. и И.Х., всички станали преки очевидци на инцидента и даващи пряка
доказателствена информация за времето, мястото, механизма на случилото се пътно-транспортно
произшествие, както и участвалите в него лица. От показанията на близките на
подсъдимото лице (И. Х. – съпруга и Д.Х. – син) съдът гради фактическите си
изводи относно случилите се събития непосредствено преди инцидента, както и относно
физическото състоянието на пострадалия С.Х. непосредствено след катастрофата. Съдът
подходи към показанията на разпитаните пред орган на разследването свидетели с
доверие, тъй като ги оцени като непротиворечиви, логични, последователни и
изключително подробни, доколкото свидетелите описват случилите се събитията в
детайли, в тяхната хронология и прецизно по време, място и особености. Освен
това показанията на свидетелите кореспондират помежду си и взаимно се допълват,
като съответстват изцяло, както на самопризнанията на подсъдимия, така и на
ангажираните по делото писмените доказателства, доказателствени средства и
експертни заключения. Липсата на противоречия и наблюдаваното съответствие
помежду им категорично характеризира анализираните свидетелски показания, като
безспорни доказателствени източници.
Фактическите си изводи относно конкретния механизъм на
осъществяване на процесното ПТП, причината за произшествието, техническата
изправност на автомобила на подсъдимия, скоростта, с която се е движел автомобила
на подсъдимия преди произшествието и към момента на удара на пешеходеца, възможността
осъществилия се удар между управлявания от подсъдимия автомобил и пешеходеца да
бъде предотвратен, както относно причината за смъртта на пострадалото лице, съдът
гради въз основа на протокола за оглед, ведно с придружаващите го скица и
фотоалбум, както и въз основа на заключенията на приетите по делото експертизи:
съдебно-медицинска експертиза,
автотехническа експертиза, ведно с фотоалбум, автотехническа експертиза, съдебно-медицинска
експертиза на труп, комплексна медико-автотехническа експертиза.
Изводите си конкретно за механизма на осъществяване на
процесното ПТП съдът извежда от заключението на изготвената по делото
комплексна медико-автотехническа експертиза. Разгледаното експертно заключение,
настоящият съдебен състав намира за пълно, точно и ясно, даващо отговори на
всички поставени въпроси, като счита, че последното почива на теоретичната
подготовка и професионални познания на експертите, както и на ангажираната по
делото доказателствена съвкупност, доколкото при изготвянето му вещите лица са се
съобразили с данните от протокола за оглед, изводите на експертите, изготвили
назначените по делото автотехнически и съдебно-медицински експертизи, съдържанието
на предадения с протокол за доброволно предаване видеозапис на произшествието
от видиорегистратор, монтиран на л.а „Пежо“, модел СВ
308, с рег. № ********, управляван от свидетеля Р.Ц., както и с показанията на
разпитаните свидетели.
От изготвената комплексна експертиза се установява
също точното мястото на удара – на бул. „Цариградско Шосе“, на пешеходната
пътека, намираща се в района на № 423, срещу мотел „Черната Котка“, по широчина
на пътното платно – на 2 метра вляво от десния край на платното за движение,
считано в посоката на движение на автомобила, управляван от подсъдимия, по
дължина на пътното платно – на 11-13 метра, след ориентира, на пешеходната
пътека, считано в същата посока; скоростта, с която се движел управлявания от
подсъдимия автомобил преди
произшествието и към момента на удара на пешеходеца – от порядъка на 53 км/ч.,
както и опасната зона за спиране на управлявания от подсъдимия автомобил за
конкретните пътни условия и скорост на движение. При изграждане на изводите си
по фактите относно скоростта на движение на процесния лек автомобил в района на
произшествието и опасната зона за спиране, за съда не възникна съмнение, че
вещите лица, изготвили експертизата, са направили изчисленията си добросъвестно
и компетентно. Видно от процесното заключение опасната зона за спиране на
автомобила за конкретните условия е 28-29 метра, като според експертите
отстоянието, на което се е намирал автомобилът в момента, в който пострадалият
е станал видим за подсъдимия, е 43 метра, като подсъдимото лице, движейки се
със скорост от 53 км/ч, е имал
техническа възможност от момента, в който пешеходецът е станал видим за него
(излизайки пред спрелия във втората от ляво на дясно пътна лента неизвестен бус), да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието.
Процесното заключение изяснява и причината за настъпилия пътен инцидент, а
именно субективното поведение на водача на автомобила (подсъдимото лице), който
не е възприел (въпреки че обективно е могъл да го стори), или ако е възприел не
е реагирал своевременно на намиращия се на платното за движение пешеходец.
Анализирайки заключението на вещите лица във връзка със самопризнанието на
подсъдимия, съдът прие, че в конкретния случай водачът не е възприел
своевременно пресичащия на пешеходната пътека пешеходец, въпреки наличието на обективните
предпоставки за това.
Комплексната медико-автотехническа експертиза дава
отговор и на въпроса за причината за смъртта на пострадалото от катастрофата
лице – С.Х.. Експертите са стигнали до извода, че причината за смъртта на
лицето е съчетана тежка черепно-мозъчна, гръдна и коремна травма, несъвместими
с живота, с водещо значение за генезата на смъртта на черепно-мозъчната травма,
като въпреки навременната, адекватна и извършена в пълен обем високо специализирана
медицинска помощ са настъпили остри циркулаторни
нарушения и летален изход на 19.09.2017 г. Според вещите лица смъртта на пострадалия пешеходец е
в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно
произшествие. Така направеният извод на експертите се подкрепя и от
заключението на назначените и изготвените по делото съдебно-медицински
експертизи /л. 38 и л. 41 от ДП и л.81 – л. 86 от ДП/ - първата, имаща за
задача да определи медико-биологичната характеристика на телесните увреждания
на С.Х., пострадал като пешеходец при ПТП с управлявания от подсъдимия
автомобил и механизма на получаването им, а втората – със задача да определи
причината за смъртта на пострадалото лице и дали смъртта на лицето е в
причинно-следствена връзка с претърпяното от него ПТП. Двете медицински
експертизи са еднопосочни относно констатираната характеристика на телесните
увреждания на С.Х., като изготвената след смъртта на пострадалото лице експертиза
(на труп) установява, че описаните травматични увреждания са получени от
действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с или върху такива, с
голяма кинетична енергия, както и тангенциалното им/косо/ действие, и могат да
бъдат получени при пътно-транспортно произшествие – блъскане на пешеходец. Така
изготвените заключения настоящата инстанция намира за обективни, компетентни,
пълни и ясни, относими към предмета на доказване в настоящото производство,
поради което ги кредитира изцяло.
Съдът даде вяра на изготвените в хода на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал по делото заключения на
двете автотехнически експертизи, като прие, че са дадени в съответствие със
специалните знания и опит на експертите, безпристрастни и обективни са, като
съответстват на другите доказателства по делото приети и кредитирани от съда.
Останалите писмени доказателства и доказателствени
средства, приложени по досъдебно производство и приобщени по делото в хода на
съдебното следствие (констативен протокол, протокол
за оглед на местопроизшествие от 10.09.2017 г., ведно със скица и фотоалбум,
заповед за полицейски задържане на лице, протокол за доброволно предаване на
един брой оптичен диск, съдържащ запис от пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 10.09.2017 г., епикриза № 844 на С.Х., издадена от университетска
много профилна болница за активно лечение „Света Ана“ АД – София, удостоверение
за наследници, препис – извлечение от акт за смърт), съдът кредитира изцяло
като прецени, че същите кореспондират по категоричен начин с останалите
доказателства по делото и ги оценява като подкрепящи повдигнатото обвинение и
направеното от подсъдимия самопризнание. При служебната проверка на изброените по-горе такива,
съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при събирането
им, които да обосновават изключването им от доказателствения материал по делото,
като възприема за достоверни данните, съдържащи се в тях, доколкото по делото
липсват други доказателствени източници, които да ги оборват и/или опровергават.
Констатация за съдебното минало на подсъдимия към
датата на деянието, съдът направи въз основа на приложената и приета по делото
справка за съдимост на подсъдимото лице.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Доколкото се установи, че изложената по-горе
фактическа обстановка, съвпадаща с възприетата в обстоятелствената част на
обвинителния акт, намира потвърждение в самопризнанието на подсъдимия, което от
своя страна се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство и
приобщени по делото доказателства, съдът намира, че с действията си подсъдимият
Н.Й. е осъществил от обективна и от субективна страна, признаците от състава на
вмененото му престъпление по чл.343, ал.3 пр. последно, б. „Б“ вр. с ал.1 б. „В“ във вр. с чл.342
ал.1 пр.3 от НК, като на 10.09.2017 г., около 13,50 ч. в град София, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ленд Ровер“, модел „Рейндж ровер“ с австрийски
регистрационен номер ********по бул. „Цариградско шосе“, с посока
на движение от село Вакарел към Околовръстен път на град София, на пешеходна
пътека, означена с пътен знак Д-17 от ППЗДвП и
маркировка М 8.1 от ППЗДвП, намираща се в района на
номер 423, срещу мотел „Черната Котка“, нарушил правилата за движението по
пътищата, съдържащи се в разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като не
намалил скоростта на движение на лекия автомобил и не пропуснал преминаващия по
пешеходната пътека с посока от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
автомобила пешеходец С.Х., блъснал го с предната част на автомобила и по
непредпазливост причинил смъртта му (Х. починал на 19.09.2017 г. в болница
„Света Анна“ - град София).
По делото по несъмнен и категоричен начин се
установява, че подс. Й. не се е съобразил
с изискванията на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като аргументите за това са следните:
Съгласно законово установеното задължение в хипотезиса и диспозицията на тази разпоредба, при
приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство
(в настоящия случай – МПС – лек автомобил), е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре. В конкретния случай нарушението
на подсъдимото лице се изразява в това, че при приближаване към съществуващата
пешеходна пътека, тип „зебра“, вместо да упражни своевременен контрол върху
управлявания автомобил по начин, който би му позволил да спази нормативното
изискване на чл. 119, ал. 1 от ЗДВП, а именно да пропусне стъпили на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре, престъпно е бездействало, като не е въздействало по никакъв начин
върху спирачната уредба на управлявания от него лек автомобил. Следва да се
отбележи, че пешеходната пътека е била означена с пътен знак Д-17 от ППЗДвП и очертана с изрично направена напречна пътна
маркировка, съобразно изискването на чл. 64, т. 3, б. М 8.1 от ППЗДвП, а именно с широки непрекъснати линии, успоредни на
оста на пътя. Поради непредприемане на посоченото правно дължимо поведение,
подсъдимият е консумирал нарушение на правилото, закрепено в нормата на чл.
119, ал. 1 от ЗДвП, като безусловно го е нарушил. В резултат на
несъобразяването с това си задължение и незачитане на забраните, установени в
ЗДвП, подсъдимият Й. е причинил ПТП, като е блъснал с предната част на
управлявания от него автомобил преминаващия пешеходната пътека тип „зебра“, с посока от ляво на
дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил пешеходец – С.Х. и причинил
смъртта му.
Видно от кредитираното заключението на комплексната
медико-автотехническа експертиза, движейки се със скорост от 53 км/ч, подсъдимият е имал
техническа възможност, да спре преди мястото на удара и да предотврати
произшествието от момента, в който пешеходецът е станал видим за него. Опасната
зона за спиране на автомобила, управляван от подсъдимия, е 28-29м., а отстоянието,
на което се е намирал автомобилът в момента, в който пешеходецът е станал видим
за водача му, е 42.85 м., поради което подсъдимото лице е било в състояние да
възприеме приближаващия пешеходец и да предотврати удара с него, тъй като
опасността /пострадалият/ не попада в опасната зона за спиране на автомобила. В
този смисъл подсъдимият не е изпълнил задължението си да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като въпреки че е могъл да предотврати
удара с пешеходеца, последният не е реагирал своевременно с аварийно спиране,
като субективното му поведение е станало причина за настъпилото пътно-транспортно
произшествие.
Няма никакво съмнение, с оглед събрания по делото
доказателствен материал, че допуснатото нарушение на правилата за движение от
страна на подсъдимото лице, е в пряка причинна връзка със съставомерния
резултат – причинената смърт на пешеходеца С.Х.. Безспорно по делото е
установено също така, че смъртта на С.Х. (настъпила на 19.09.2017 г. в болница „Света
Анна“ - град София) е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с
травматичните увреждания, получени от
него при пътно-транспортното произшествие. Аргумент в подкрепа на горния извод са
заключенията на вещите лица, изготвили съдебно-медицинската експертиза на труп
и комплексната медико-автатехническа експертиза,
според които причината за смъртта на С.Х. е тежка съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремна травми, с
увреждания на вътрешните органи, несъвместими с живота, с водещо значение за
генезата на смъртта на черепно-мозъчната травма, вследствие на които въпреки
навременната, адекватна и извършена в пълен обем високо специализирана
медицинска помощ, са настъпили остри циркулаторни
нарушения и летален изход. В експертните заключения изрично е посочено, че
травматичните увреждания на Х. съответстват по механизъм да са получени по
време на процесното пътно-транспортно произшествие.
От субективна
страна деянието е извършено непредпазливо, при форма на вина небрежност, по
смисъла на чл. 11, ал. 3 НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си и не е желаел настъпването им, но като
правоспособен водач на МПС, е бил длъжен и е могъл да предвиди, че при движение
в нарушение на нормативните изисквания, изразяващо се неупражнен своевременен
контрол върху управлявания автомобил по начин, който би му позволил да пропусне
стъпили на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, съществува опасност от настъпване
на ПТП, при което могат да пострадат и дори да загинат хора.
Съдът счита, че не са налице предпоставките по чл. 15
от НК, за да бъде прието процесното ПТП, като случайно събитие. По експертен
път е установено, че ударът е можело да бъде предотвратен от страна на подсъдимия
чрез предприемане на аварийно спиране. Категорично е установено, че
автомобилът, управляван от подсъдимия, е бил технически изправен. Ето защо, ако
подсъдимият беше изпълнил стриктно задълженията си по ЗДвП, удар несъмнено не
би настъпил.
ПО ОТНОШЕНИЕ
НА НАЛОЖЕНИТЕ НАКАЗАНИЯ:
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.343, ал.3 пр. последно, б. „Б“ вр. с ал.1 б. „В“
във вр. с чл.342 ал.1 пр.3 от НК, законът
предвижда наказание „лишаване от свобода” от три до петнадесет години.
При определяне размера на наказанието, което следва да
се наложи на подсъдимия, съдът прецени, че по делото са налице следните
смекчаващи отговорността му обстоятелства: чистото му съдебно минало, обстоятелството, че липсват данни за
други нарушения на правилата за движение по пътищата, критичното отношение на
последния към извършеното от него, както и обстоятелството, че същият е изразил
искрено съжаление за случилото се при предоставената му от съда възможност по
време на съдебните прения. Тези смекчаващи обстоятелства биха могли да
мотивират налагане на наказание около минималния размер, визиран в приложимата
правна норма, като в същото време съдът прецени, че същите не са многобройни
и/или изключителни такива, поради което прие, че най-лекото, предвидено в
закона наказание не се явява несъразмерно тежко за подсъдимото лице.
Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
не се констатираха от съда. Настъпилите съставомерни последици (смъртта на пешеходеца), както и
обстоятелството, че деянието е извършено при нарушение на чл. 119, ал.1 от ЗДвП
(на пешеходна пътека) са отчетени от законодателя при определяне на наказанието
при осъществен състав на престъплението. Те обуславят по-тежката правна квалификация
и не могат да влошат допълнително положението на подсъдимия, разглеждани
повторно, но вече като отегчаващо обстоятелство. С оглед на това, при условията
на чл. 54 от НК, съдът наложи на подсъдимия Й. наказание
„лишаване от свобода” в рамките на минималния, предвиден от закона размер, а
именно – 3 /три/ години, което след приложението на чл.58а, ал.1 НК и
редуцирането му с 1/3, бе рамкирано на 2 /две/ години „лишаване от свобода”.
Съдът намери, че по отношение на подсъдимия Й. са налице формалните предпоставки
за приложение на института на условното осъждане по смисъла на чл. 66 ал. 1 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер, а наложеното му наказание е в рамките на лимитативно
определения срок на лишаване от свобода. Предвид горното и след като съдът прецени,
обществената опасност на извършеното, доколкото се касае за престъпление, с
тежък съставомерен резултат, в съвкупност с всичко, установено в производството
за личността на подсъдимия и неговото социално поведение, достигна до извода,
че за постигане
на целите на наказанието и поправянето на дееца, не е наложително той да
изтърпи ефективно наложеното му с присъдата наказание „лишаване от свобода“. .
Констатираните
от съда смекчаващи отговорността обстоятелства, разгледани в контекста на
отношението на подсъдимото лице към
извършеното от него деяние и последиците му, както и с оглед процесуалното му
поведение, дават основание на съда да направи извод, че съответните положителни
промени в съзнанието на подсъдимия и превъзпитаването му към спазване на
законите и добрите нрави, не изисква отделянето му от социалната му среда и
изолирането му от обществото. Според съда в разглеждания случай обективно
липсва необходимост подсъдимият да се изолира от обществото, за да се
въздейства положително върху него. Видно от ангажираните по делото
доказателства подсъдимият Й. не е лице със завишена степен на обществена
опасност, като извършеното от него непредпазливо престъпление се явява изолиран
случай в живот му. Действително ръстът на престъпления по транспорта е висок,
като нараства ежедневно, но според съда решаващият критерий за отлагане
изтърпяването на наказанието се обуславя именно от обстоятелството, дали е
обществено оправдано и целесъобразно за действителното поправяне на подсъдимия
и за постигане целите на наказанието, той реално да го изтърпи. Според
настоящия съдебен състав не може да се очаква, че наказание, чиято строгост
надхвърля необходимото за поправяне на дееца, ще въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото и ще насърчи
общественото съзнание към положителни промени. Само справедливо по вид, размер
и начин на изтърпяване наказание, може да изпълни и превантивната функция на
наказателната репресия.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че самият
факт на обвинението, на водения наказателния процес, по време на който на подсъдимия
е била наложена и мярка за неотклонение „задържане под стража“, заедно с последващото
му осъждане и налагане на определено наказание, са от естеството да окажат
върху подсъдимия и върху останалите членове на обществото достатъчно интензивно
репресивно и възпитателно-поправително въздействие. Следва да се посочи, че
условното осъждане, от своя страна, притежава и този специфичен предупредителен
момент, доколкото запазва възможността за привеждане в изпълнение на
наказанието в случай, че подсъдимият в изпитателният срок извърши ново
престъпление – обстоятелство, което безспорно указва върху него положително
мотивационно въздействие.
Предвид изложеното, съдът отложи на основание чл.66 от НК, изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание – „лишаване от свобода“
за срок от 5 /пет/ години, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне
на размера на изпитателния срок, съдът взе предвид факта, че НК изрично
подчертава, преобладаващото значение на задачата за поправяне на подсъдимия при
приложение на института на условното осъждане, като прие, че така определеният отлагателен
срок ще окаже интензивно поправително въздействие върху подсъдимия и останалите
членове на обществото.
На основание чл. 343г от НК съдът лиши подсъдимия от
право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ години. Лишаването от право е
задължително, съгласно чл. 343г от НК и съдът следва да наложи това наказание
при осъждане за извършено престъпление по чл. 343 НК. Предвид високата обществена опасност
на деянието, с оглед тежкия вредоносен резултат – загубата на човешки живот,
който е най-висшето благо, съгласно установения в Р. България правов ред,
справедливо би било продължително отнемане на възможността на подсъдимият да е
водач на МПС, с оглед на което съдът определи срок в размер от 4 /четири/
години. Продължителният период, през който подсъдимият ще бъде лишен от правото
да управлява МПС, ще способства същият да преосмисли поведението си, като
участник в движението си по пътищата, като ще го стимулира за в бъдеще да бъде
по-внимателен и да спазва стриктно нормативните изисквания на Закона за
движението по пътищата.
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал.3 НПК, с оглед изхода на
делото, подсъдимият беше осъден да заплати сумата от 240 лв. – разноски по
делото, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК сумата от 5,00 лв. – държавна
такса за всеки един служебно издаване на всеки един изпълнителен лист в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС, а в полза на Републиканския
бюджет по сметка на МВР сумата от 1378,22 лв. разноски по делото, направени на
досъдебното производство.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си по
делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: