Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 1975 10.12.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито
заседание на десети ноември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 1897 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на Ф.Х.С., с адрес ***, чрез адвокат П.В. от САК, със съдебен адрес ***, против
Акт за установяване на публично държавно вземане № 29 от 07.07.2021 г., издаден
от директора на Областна дирекция – Ямбол на Държавен фонд „Земеделие“, с който
е отказано пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24 447.50
лева, представляваща второ плащане по административния договор от 28.10.2019г.
и е определено задължение в размер на 24 447.50 лева, представляващи първо
плащане по договора.
В жалбата се излагат
съображения, според които оспореният акт е незаконосъобразен, издаден при
съществено нарушение на администра-тивнопроизводствените правила, противоречие
с материалния закон и неговите цели. Сочи се, че актът е издаден при
неустановяване на обективната истина по изпълнението на поетите от оспорващия
задължения по Договора от 28.10.2019г. за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ, съгласно ПРСР за периода 2014-2020г. По съществото на спора,
не се оспорва, че с нотариален акт № 72, том 3, рег. 4109, дело № 408/2020г. от
24.08.2020г. жалбоподателят е закупил поземлен имот с идентификатор **56; с
площ 3, 653 дка, находящ се в землището на с.Карагеоргиево, обл.Бургаска,
който представлява градина с трайни насаждения. Не се оспорва обстоятелството,
че праводателите на жалбоподателя са негови роднини по сватовство от първа
степен, а с така закупеният имот Ф.Х.С. обосновал реализирането на заложеното в
бизнес плана закупуване на трайни насаждения от череши- 3, 653 дка.
Оспорва се обаче извършването на нарушение на цитираната хипотеза, а именно
т.11.1.22 от Условията за изпълнение на одобрените проекти по процедура чрез
подбор по подмярка 6.1, защото в този случай се говори за инвестициите въобще,
т.е. за всички предвидени в одобрения Бизнес-план, с оглед използваното
множествено число. Сочи се, че от трите заложени в плана инвестиции, само
имотът с площ 3, 653 дка черешови насаждения е закупен от роднини, но другите
инвестиции отговарят напълно на изискванията и спрямо тях не са открити никакви
нарушения. Позовава се на т.1.8.1 от раздел 13.1 от цитираните Условия за
кандидатстване, в които е записано, че Бизнес-планът задължително включва:
1.8.1. – поне една инвестиция в дълготрайни активи /материални или
нематериални/, с единична цена не по-ниска от 700 лева. Изтъква се, че в раздел
13.2, т.1 е посочено, че за спазване изискването няма да бъдат признавани за
дълготрайни активи, такива придобити от роднини, в това число и по сватовство
от първа степен. Тази разпоредба отново показвала, че такъв актив няма да се
признава, но това автоматично не трябвало да води до отказ от плащане, при
положение, че останалите активи отговарят на изискванията. Подчертава се
обстоятелството, че съгласно констатациите на проверяващите органи, описани в
АУПДВ, жалбоподателят поддържа стопанството в добро земеделско състояние. При
положение, че само за една от осъществените три инвестиции е налице придобиване
при условията на чл.11.18 от договора, с издаване на процесния АУПДВ органът
приложил превратно материалния закон и издал акта в противоречие с
действителната му цел, заложена от законодателя. На следващо място, сочи че
процесният акт, издаден на основание чл.27, ал.3 и 4 от ЗПЗП и чл.162, ал.2,
т.8 и т.9 от ДОПК е постановен при съществени процесуални нарушения. Липсвал
акт, който по безспорен и категоричен начин да установява извършено нарушение
на договора или на закона, поради което директното издаване на АУПДВ е
незаконосъобразно според жалбоподателя. Изтъква също така, че процесният
административен договор от 28.10.2019г. е сключен на основание чл.24, ал.1 и
чл.45, ал.2 от ЗУСЕСИФ, поради което за установяване на евентуални нарушения от
страна на бенефициента- жалбоподател процедурата, която е приложима е
регламентираното производство по чл.73, ал.2 от този закон, респективно
крайният акт следва да е решение за налагане на финансова корекция, на
основание чл.70 от ЗУСЕСИФ. В самият административен договор е записано, че
проверките по подбор се извършват на основание чл.29, ал.2 от закона, а средствата
за подпомагане несъмнено са част от петте фонда включени в ЕСИФ. Цитираната от
издателя на акта разпоредба на чл.27 от ЗПЗП не можела да породи дерогиране на
правилата, регламентирани по ЗУСЕСИФ за определяне и извършване на финансови
корекции. Още повече, че в ЗПЗП не са предвидени правила, които да изключват
прилагането на процедурата по ЗУСЕСИФ за администриране на нередности по
проекти, финансирани от бюджета на ЕСИФ. В тази насока са и изложените от самия
ответен орган мотиви, с оглед вмененото на жалбоподателя нарушение, с което
неизпълнението на това договорно задължение представлява промяна в
подпомаганата операция, която засяга целите и условията за изпълнение на
операцията и подкопава нейните първоначални цели. Иска се отмяна на акта
изцяло, респективно присъждане на разноските по делото.
В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от упълномощения си адвокат, който поддържа
жалбата и направеното искане за отмяна на акта, като незаконосъобразен.
ОТВЕТНИКЪТ – Директор
на ОД на ДФ „Земеделие“ – Ямбол, чрез упълномощен юрисконсулт изразява
становище за неоснователност на оспорването. Пледира за оставяне в сила на
оспорения акт, който счита за законосъобразен. Излага становище, че същият е
издаден при спазване на всички процедурни изисквания от компетентен орган.
Бенефициентът по процесния административен договор дължи точно изпълнение на
бизнес-плана, в който чрез изготвения анекс изрично е заложил закупуване на
описания материален актив- череши. Сочи, че точното изпълнение на плана означава
изпълнение по време, количество и качество, а по отношение на цитираната
инвестиция е допуснато нарушение на изискването да не се купува ДМА от роднини
по сватовство. Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира
юрискон-султско възнаграждение в минимален размер. В условието на евентуалност
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя
на жалбоподателя.
ПО ФАКТИТЕ:
Жалбоподателят Ф.С.
е бенефициент по административен договор № BG06RDNP001-6.001-0803-С01 от 28.10.2019г. за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по „Програмата за развитие на
селските райони /ПРСР/ 2014-2020г.“ по процедура чрез подбор на проектни
предложения по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от
мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“, със срок за изпълнение от
28.10.2019г. до 28.10.2024г. /60 месеца/.
На 11.11.2020г. е
сключен анекс към договора, сключен между ДФЗ и бенефициента С., в който
страните са се споразумели относно планирани инвестиции и дейности, които ще
бъдат извършени в рамките на периода за проверка изпълнението на бизнес плана
/л.39, 40 и сл. от делото/, сред които създаване на трайни насаждения от череши
в количество 3,538 дка, на ед. стойност не по-малко от 700 лева /910.76 лева/;
закупуване на трайни насаждения от череши в количество 3,653 дка, на ед.
стойност не по-малко от 700 лева /1000 лева/; пръскачка- 1бр. на стойност не по-малко от 700 лева /4000 лева/;
Няма спор по делото, че с нотариален акт акт №
72, том 3, рег. 4109, дело № 408/2020г. от 24.08.2020г., изготвен от нотариус
Б.Демирев, с район на действие- РС-Айтос, рег. № 324 от НК, собствениците Салим
Вейсал и Мюкерем Вейсал са продали на жалбоподателя поземлен имот –земеделска
земя, с идентификатор **56; с площ 3, 653 дка /3653 кв.м/, находящ се в
землището на с.Карагеоргиево, обл.Бургаска за сумата от 1000 лева. Не се спори,
че този имот представлява земя с трайни насаждения- череши.
С Определение №
1684 от 16.08.2021г. на съда /л.69 от делото/ е обявено за безспорно по делото,
че първото плащане по административния договор в размер на 24 447.50 лева
е получено от жалбоподателя, както и че продавачите на закупения и описан
по-горе имот /Салим Вейсал и Мюкерем Вейсал/ са негови роднини по сватовство от
първа степен.
Фактът на
родствените отношения се установява по несъмнен начин и от приложени по делото
писмени доказателства- удостоверение /л.38 от делото/, видно от което
продавачите на имота С.Вейсал и М.Вейсал, са съответно баща и майка на съпругата
на жалбоподателя- Емине С., поради което тази връзка между лицата е доказана с
категоричност.
С уведомително
писмо (л.32), на основание чл.26, ал.1 във връзка с чл.34, ал.3 от АПК, директорът
на ОД на ДФ „Земеделие“ – Ямбол уведомил Ф.С.,
че Фондът открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно
вземане, с оглед констатираната покупко-продажба на имот с трайни насаждения
-череши от негови роднини по сватовство от първа степен. Посочено е, че поради указаното
в т.11.1 „бенефициентът няма право да получи второ плащане и дължи връщане на
полученото първо плащане по адм. договор, ведно със законната лихва към него,
когато т.11.1.22 „Инвестициите в дълготрайни материални и нематериални активи
посочени в бизнес плана са придобити…от роднини по сватовство от първа степен“.
В писмото е указана възможността в 14-дневен срок да
бъдат представени писмени възражения, при несъгласие с така направените
констатации.
Жалбоподателят депозирал писмени
възражения срещу изложеното в уведомителното писмо (л.80-81), в което не оспорва фактът, че продавачите са му такива роднини. Изразява
несъгласие с тезата на административния орган, че дължи връщане на първото
получено плащане, съответно, че не му се следва второто плащане, предвид използваното
в текста на нормата множествено число „инвестициите“.
Позовавайки се на текста и неговия смисъл, както и на фактът, че останалите две
инвестиции са изпълнени точно спрямо изискванията, бенефициентът застъпва
становището, че не е допуснал нарушение, за което да се издава такъв акт.
С Акт за
установяване на публично държавно вземане № 29 от 07.07.2021 г., издаден от
директора на областна дирекция – Ямбол на Държавен фонд „Земеделие“ (л.25-29),
с който, на основание чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК на бенефициентът С., е определено задължение в размер на 24 447.50
лв., представляващо първо плащане по процесния административен договор,
респективно му е отказано пълно изплащане на финансовата помощ, а именно второ
плащане в същия размер.
В мотивите на
акта се сочи, че производството било открито във
връзка с констатации, че е нарушена нормата на чл.11, т.18 от договора, с оглед
родствените отношения между продавачите на имота и купувача /жалбоподател/.
Изразява се несъгласие с направеното тълкуване от лицето по отношение на
акцентираното от него множествено число на думата „инвестиции“, като се сочи,
че след като е поел договорни задължения за точно и пълно изпълнение на
заложения от него бизнес план и във връзка с поетите ангажименти за инвестиции,
обективирани в анекса към административния договор, допуснатото от бенефициента
нарушение спрямо посоченото изискване е основание за издаване на процесния акт,
като според нормативната уредба и заложените критерии в договора, органът не
може да държи сметка изпълнение на задълженията в значителна или незначителна
част, а констатираното нарушение е необходимо и достатъчно основание за
издаване на АУПДВ.
Не се спори по
делото, че актът е съобщен на адресата чрез ИСУН на 13.07.2021г.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законния срок /14 дни от връчване на акта/, постъпила
в съда на 26.07.2021г., при положение, че жалбоподателят сочи получаване на
АУПДВ на 13.07.2021г. чрез ИСУН, а от страна на ответния орган това твърдение
не е опровергано и не са представени доказателства за получаване на акта на
по-ранна дата. Оспорването е направено от надлежно легитимирано лице – адресат
на обжалвания акт, по съществото си неблагоприятен за лицето, а АУПДВ подлежи
на съдебен контрол, поради което са налице всички кумулативно изискуеми положителни
предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на оспорването.
При разглеждане на жалбата по
същество, съдът съобрази следното:
Процесният административен акт е издаден от компетентен орган,
предвид съдържанието на приложената по делото оправомощителна заповед № 03-РД
1759 от 21.06.2021г. на изпълнителния директор на ДФЗ и по-конкретно
упоменатото в част IV, т.6, вр. с част III, т.9 от заповедта /л.82-91 от делото/ описана надлежно и в
самият акт.
В контекста на правомощията по чл.168, вр. с чл.146 от АПК, съдът
констатира следното:
Оспореният АУПДВ е постановен в нарушение на изискуемата от закона форма, при съществени нарушения на административно-производствените правила и
в разрез с нормите на материалния закон.
Това е така, поради следното:
Процесният административен договор е сключен на 28.10.2019г., а анексът
към договора, въз основа на който се твърди неизпълнение на указаното в него е
сключен на 11.11.2020г. Видно и от текста на самия договор, същият е сключен
съгласно чл.24, ал.1 и чл.45, ал.2 от ЗУСЕСИФ.
На първо място, следва да се отбележи, че са неоснователни доводите на
жалбоподателя досежно тълкуването му на термина „инвестиции“ и застъпеното
становище, че понеже нарушението се отнася само за една от трите инвестиции не
е налице такова нарушение. Съгласно чл.20, ал.1, т.2 от процесния
административен договор е дадена легална дефиниция на понятието „точно изпълнение на бизнес плана“. В
тази връзка, следва да е налице точно изпълнение, както в количествено, така и
в качествено и във времево отношение. При положение, че спрямо една от трите
инвестиции, за които бенефициентът се е задължил с анекс към договора е
допуснато нарушение на изискването по чл.11. т.18 предвид закупуване на
поземлен имот от роднини по сватовство от първа степен, очевидно е допуснато
нарушение на т.нар. бизнес план, както правилно е изтъкнато в оспореното
решение.
Успоредно с това, следва да се отбележи, че ответният орган е постановил
акта си в нарушение на изискванията за форма, на приложимите материални норми и
процесуалните правила, тъй като е игнорирал действащата нормативна уредба
относно установяване на такова нарушение, за което бенефициентът следва да
понесе санкция. В този смисъл, основателни са доводите на жалбоподателя за
нарушение въобще на процедурата, при която е постановен конкретния АУПДВ, което
несъмнено обуславя цялостната му незаконосъобразност.
В съдебната
практика константно е прието, че неизпълнението на установените в бизнес плана
показатели, за които е предоставена безвъзмездна финансова помощ от ПРСР
представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл.70, ал.1, т.7
от ЗУСЕСИФ.
Съгласно чл.166, ал.1 ДОПК установяването на публични вземания се извършва по
реда и от органа, определен в съответния закон. В конкретния случай съответният
закон - чл.27, ал. 6 и ал. 7 и чл. 20а, ал.5 и ал.6 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ред. от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.)
- съдържа уредба на реда и органа, който установява дължимост на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони. Тази уредба е действаща към момента на издаване на
оспорения акт на 07.07.2021г.
В чл. 27, ал. 6 ЗПЗП е
предвидено, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за
налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.7 от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се
установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на
чл.73 от същия закон. На основание чл. 27, ал.7 ЗПЗП АУПДВ за установяване на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се издава извън
основания по ал.6 във връзка с чл.70, ал.1, т.1-9 ЗУСЕСИФ. Следователно, в
конкретният случай, при установено неизпълнение на конкретни показатели,
заложени в бизнес плана на ползвателя на помощта, административният орган е
следвало да издаде решение за финансова корекция на основание чл.27, ал.6 ЗПЗП
във връзка с чл.70, ал.1, т.7 ЗУСЕСИФ и по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ. При
наличието на материалноправни основания по чл.27, ал.6 ЗПЗП, специалният закон
изрично препраща към основанията и реда за налагане на финансови корекции по
ЗУСЕСИФ, а такова производство въобще не е проведено в настоящият случай. В този смисъл е и Решение № 5492 от
29.04.2021г. по адм. дело № 31 от 2021г. на ВАС на РБ.
При тези констатации, се обосновава извод за
ОСНОВАТЕЛНОСТ на подадената жалба, респективно за незаконосъобразност на
процесния АУПДВ, който следва да бъде отменен.
При този изход на спора, в полза на жалбоподателя
следва да се присъдят направените разноски, включващи платена държавна такса в
размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение, поискани от тази страна
своевременно. По повод направено ОСНОВАТЕЛНО възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение, следва да се отбележи, че предвид участието на адвоката само в
едно съдебно заседание и с оглед липсата на фактическа и правна сложност, като
бъде съобразен материалния интерес по делото, този размер следва да бъде
определен съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните
адвокатски възнаграждения, т.е. в размер на 1167 лева или общ размер на
разноските 1177 лева, дължими в полза на жалбоподателя, които следва да бъдат
платени от Държавен фонд „Земеделие“.
Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, Административен съд –гр.Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло по жалба на
Ф.Х.С., с посочен адрес ***, Акт за установяване на публично държавно вземане №
29 от 07.07.2021 г., издаден от директора на Областна дирекция – Ямбол на
Държавен фонд „Земеделие“, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Ф.Х.С., с адрес: ***,
сумата от 1177 /хиляда сто седемдесет и седем/ лева, общ размер на разноските
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба от страните пред Върховния административен съд на
Република България, в 14 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: