Р
Е Ш Е
Н И Е
№653
16.12.2021 г.
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №748 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба от П. В. ***, с посочен съдебен адрес ***, подадена
чрез пълномощник, против Заповед № 351з-458 от 18.06.2021г., издадена от началник РУ – Свиленград към ОДМВР-Хасково, с
която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок
от една година.
Жалбоподателят счита оспорената заповед
за незаконосъобразна. На първо място
счита, че същата не била съобразена със законовите изисквания за форма и
съдържание, установени в разпоредбата на чл.210 от ЗМВР. Мотивите ѝ не
били конкретни и създавали объркване относно действителната фактическа
обстановка. Не била посочена също така дата на извършване на нарушението и дали
то било едно или няколко. Не било ясно конкретното съдържание на устното
разпореждане, което служителят не изпълнил. Конкретно не били посочени
действията, които следвало да се извършват, съответно в какво се изразявало
нарушението. Формата на вина също не била посочена. Правната квалификация на
нарушението била изцяло неясна и неправилна. Не била приложена и разпоредбата на
чл.197, ал.3 от ЗВМР. Също така, в заповедта не били изложени доводи и
установени критерии и факти от значение за вида и размера на дисциплинарната
санкция, в съответствие с разпоредбите на чл.206, ал.2 и чл.210, ал.7 от ЗМВР.
На следващо място оспорващият твърди, че заповедта била издадена при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила. Сроковете по чл.195, ал.1
от ЗМВР не били спазени. На жалбоподателя не била връчена нарочна заповед, от
която той да разбере за воденото срещу него дисциплинарно производство, за
твърдяното нарушение и доказателствата, които го уличавали. Изискваните от него
обяснения не били дадени с конкретна цел, а принципно, и при липса на яснота
относно повода за изискването им. Освен това, съдържанието на заповедта не
отговаряло на изискванията на процесуалния закон, тъй като било непълно, неясно
и давало поводи за различни тълкувания. Не били налице и фактическите и правни
основания за издаване на заповедта, тъй като не било извършено от жалбоподателя
твърдяното в нея дисциплинарно нарушение. В този смисъл обжалваната заповед
противоречала на материалния закон. На следващо място жалбоподателят сочи, че
заповедта била несправедлива и не съответствала на целта на закона.
В съдебно заседание жабата се поддържа
от пълномощника на оспорващия. Претендират се разноски по делото.
Ответникът – Началник РУ Свиленград към
ОДМВР - Хасково, не изразява становище по жалбата.
Съдът,
въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено
от фактическа страна следното:
В докладна записка с
рег.№351р-1051/12.01.2021г. (л.54) служител от РУ – Свиленград – командир на
отделение, докладвал на началника на РУ – Свиленград, че на 12.01.2021г. в
помещението, в което работи, били намерени в папка общо 66 бр. АУАН за периода
от 19.10.2018г. до 08.01.2019г. с резолюция за издаване на наказателни
постановления от служителя, който се занимавал с АНП в РУ преди него, а именно
инсп.П.В.. До папката с НП били открити и 66 бр. НП по Закона за здравето,
които не били изпратени до директора на ОДВМР – Хасково за подпис, както и 116
бр.АУАН, върнати от Районна прокуратура – Свиленград с отказ за образуване на
наказателно производство, на които не били издадени НП.
Във връзка с цитираната докладна, на
22.01.2021г. началникът на РУ – Харманли издал Заповед 351з-66/22.01.2021г.
(л.53), с която разпоредил да се извърши цялостна проверка на дейността и
работата на определяния от него служител, отговарящ за воденето и работата по
административнонаказателни преписки, образувани в РУ – Свиленград – мл.инсп.П.Д.В.,
с изключение на преписките по Закона за движението по пътищата и Кодекса за
застраховането, и водените преписки от служителите в сектор „Български
документи за самоличност“ с месторабота в РУ - Свиленград, с оглед наличие на
данни за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на ЗМВР. Със заповедта е
предвидено проверката да обхване периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., като
се акцентира на спазването на изискванията на Закона за административните нарушения
и наказания при воденето и съхраняването на административнонаказателните
преписки, образувани по съставени АУАН по различни нормативни документи от
служители на РУ- Свиленград; правилното водене на административнонаказателните
преписки в актовата книга на РУ-Свиленград и др. За извършване на проверката е
определена тричленна комисия, която да изготви писмена справка за резултатите в
срок до 22.02.2021г.
П.В. е бил запознат със заповедта на
19.05.2021г. лично, срещу подпис.
С последващи заповеди на
началника на РУ – Свиленград, срокът за извършване на проверката е бил удължен
до 22.05.2021г. (л.59).
С Покана рег.№351р-12717/19.05.2021г. (л.65) П.В.
е бил уведомен за правото да даде писмени обяснения по случая пред
дисциплинарно разследващия орган в срок до 12.00 часа на 21.05.2021г.
В Протокол
рег.№351р-12997/21.05.2021г. (л.66) определената за проверка на случая комисия
обективирала отказа на В. да даде писмени обяснения.
За резултата от
извършената проверка е била изготвена Справка
№351р-12999/21.05.2021г. (л.34). Съгласно същата, през периода от октомври
2019г. до 08.12.2020г. с устно разпореждане на началника на РУ - Свиленград на
служителя мл.инсп.П.Д.В. било възложено да обработва
административнонаказателните преписки, съгласно изискванията на Закона за
административните нарушения и наказания в РУ- Свиленград, образувани по
съставени АУАН от служители на същото РУ за различни нарушения на нормативни
документи, с изключение на АНП по Закона за движението по пътищата, Кодекса за
застраховането и тези, образувани по съставени АУАН от служителите от сектор „Български
документи за самоличност“ с месторабота в РУ - Свиленград. В тази връзка от
началника на РУ - Свиленград били дадени и разпореждания към полицейския инспектор
и командирите на отделения в група „Охранителна полиция“ към РУ – Свиленград,
при изготвяне на графиците за работа на служителите от звеното, на В. да се
осигурява минимум по една работна смяна седмично, по време на която същият да
изпълнява дейностите по обработката и воденето на АНП в РУ – Свиленград,
представляващи регистриране на АУАН в актовата книга, доклад на образуваните
АНП на началника на РУ - Свиленград за определяне на размера на съответното
наказание на нарушителя, изпращане на АНП на други органи, компетентни да
издават НП по съответния нормативен акт, отпечатване на НП, изпращането им за
връчване на нарушителя, изпращане на НАП на неплатените доброволно в срок НП,
архивиране, изпращане на Районен съд - Свиленград на обжалвани НП, и други
дейности, предвидени в ЗАНН. Това се потвърждавало от снетите писмени сведения
от четирима служители, които отговаряли за патрул-постовата дейност в група
„ОП“ към РУ – Свиленград, към която се числял и мл.инсп.В. - с peг.№ 351
р-6174/05.03.2021г., рег.№
351р-4475/17.02.2021г., рег.№ 351р-6179/05.03.2021г. и
рег.№351р-4572/18.02.2021г. (л.61-64). Първоначално В. изпълнявал тази дейност
в служебното помещение на „Паспортна служба“, но поради ограниченото място бил
преместен в служебното помещение на група „ОП“, в сграда № 2 на РУ -
Свиленград, като му предоставили ключ от стаята и работно място с компютърна
конфигурация. Комисията установила, че през периода от 01.01.2020г. до
31.12.2020г. В. бил назначаван в наряд със задача за водене на административнонаказателната
дейност в РУ - Свиленград, като в табличен вид в справката са изброени дните на
нарядите за времето от 21.01.2020г. до 05.09.2021г. – общо 39. Установила също,
че възложената на В. допълнителна задача съответствала напълно на длъжностната
му характеристика. След извършена проверка на актовата книга на РУ -
Свиленград, в която се регистрирали съставените от служителите АУАН по различни
нормативни актове, както и движението на АНП, и на самите АНП относно
съдържанието им, наличието на всички документи в тях, сроковете за
регистрирането на различните документи - АУАН, писма, НИ и други, дисциплинарно
разследващия орган е установил, че през 2020г. в актовата книга били
регистрирани общо 899 броя административнонаказателни преписки, образувани по
съставени АУАН от служители на РУ - Свиленград, като при преглед на всички
образувани преписки се установило, че при воденето на 454 броя от тях имало
допуснати различни процесуални нарушения от страна на служителя, определен да
ги регистрира, обработва, издава НП и да извършва други дейности,
регламентирани в ЗAHH. В табличен вид в справката са посочени номерата на АУАН,
с дата на съставяне, нормативен документ по който са били съставени, и дата на
регистриране на АУАН в актовата книга – общо 454 броя.
Установените
нарушения по преписките комисията описала както следва: 1. Съставените АУАН са
регистрирани в актовата книга с рег.№ 351р-3415/05.02.2019г. след повече от 14
дни от датата на съставянето им, т.е. образуваните преписки и събраните по тях
материали обективно не са докладвани на административнонаказващия орган в
определения 14-дневен срок, съгласно чл.44, ал.3 от ЗАНН; 2. По всички посочени
по-горе 454 броя АНП няма данни за издадени наказателни постановления в
30-дневния срок от докладването им на АНО, съгласно чл.52, ал.1 от ЗАНН, както
и след изтичането на този срок. В актовата книга няма посочени никакви данни по
отношение на издаването на НП. Не бяха открити и наказателни постановления в
самите АНП; 3. При 44 бр. АНП - от 394 до 397 и от 414 до 452, се установи, че
съставените АУАН не са заведени своевременно в актовата книга, не са докладвани
на АНО и за същите е изтекъл 6-месечния срок за издаване на НП, съгласно чл.34,
ал.3 от ЗАНН. Съставените АУАН не са заведени в актовата книга и не са
докладвани съгласно сроковете в чл.44, ал.3 от ЗАНН от определения служител
мл.инсп.П.В.. Същите са заведени от друг служител в последствие, но между
датата им на регистриране в актовата книга и датата на съставяне на АУАН е
изминало повече от 6 месеца, което автоматично задължава АНО да приложи
разпоредбите на чл.34, ал.3 от ЗАНН и образуваното административнонаказателно
производство да бъде прекратено. В справката е отбелязано, че с оглед
разпоредбите на чл.195, ал.1 от ЗМВР, не следва, да се вземат под внимание и да
се търси дисциплинарна отговорност от служителя за АНП, образувани по съставени
АУАН в срок преди повече от една година, считано от датата на справката -
21.05.2021г. В случая се касаело за 248 бр. АНП, при които били допуснати
нарушения при регистрирането им в актовата книга и последващото им обработване
по реда на 3АНН, от които 18 броя дори били регистрирани след изтичане на
преклузивните срокове по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Изводите на
комисията са, че с деянието си служителят младши инспектор П.Д.В. извършил
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от Закона за
МВР, за което на основание чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР се предвиждало наказание
„порицание“ за срок от 6 месеца до една година.
Жалбоподателят е бил
запознат със справката срещу подпис на 11.06.2021г.
С покана рег.№351р-14820/10.06.2021г.
(л.33), П.В. е бил поканен да се яви на 11.06.2021г. в 16.00 часа в РУ –
Свиленград за запознаване със справката, като му е указано правото за даване на
допълнителни обяснения и възражения относно посочените в справката фактическа
обстановка, правна квалификация на деянието и предложеното наказание, както и
да представи доказателства за твърденията си в срок от 24 часа.
В протокол рег.№351р-15194/15.06.2021г.
(л.31) комисията обективирала констатираното, а именно, че държавният служител П.Д.В.
не се е възползвал от правото си да даде допълнителни писмени обяснения или
възражения по справката по зависещи от него причини.
На 18.06.2021г.
от началника на РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково е издадена оспорената в
настоящото производство заповед
№351з-458/18.06.2021г., с която на основание чл.194 ал.2 т.1, пр.пето, чл.197,
ал.1, т.3, чл.200, ал.1, т.11, пр. четвърто, чл.200, ал.2, пр. първо и чл.204,
т.3 от ЗМВР, се налага дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 1 /една/ година на младши инспектор П.Д.В. –
полицай с група „Охранителна полиция“ към РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково,
считано от датата на връчване на заповедта, като служителят е предупреден, че
при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл.200 от ЗМВР в срока на
наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Дисциплинарното наказание е наложено за
това, че през периода от
21.05.2020г. до 05.09.2020г., служителят водил актовата книга на
институцията, в която се регистрирали съставените от служители на РУ -
Свиленград АУАН за нарушения на различни нормативни актове, както и
последващото движението и работа по АНП, като при 225 броя
административнонаказателни преписки, образувани в РУ, не изпълнил разпореждането на прекия си ръководител, като не
регистрирал своевременно съставените АУАН в актовата книга и не ги докладвал на АНО в определения
14-дневен срок от датата на връчването на акта на нарушителя, съгласно
разпоредбите на чл.44, ал.З от ЗАНН. Така извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, пр. пет от ЗМВР, за
което на основание чл.200, ал.1, т.11,
пр. четвърто му е наложено наказание „Порицание“ за срок от една година.
Жалбоподателят е запознат
със заповедта срещу подпис на 17.07.2021г.
Жалбата срещу заповедта е
подадена директно пред Административен съд-Хасково на 28.07.2021г.
По делото са разпитани
свидетелите Б.В.Х. – командир на отделение от патрулно-постовата дейност в РУ –
Свиленград, пряк ръководител на жалбоподателя, и Л.М.К. – работила в едно
помещение с жалбоподателя около половин
година, в сектор „БДС“ – РУ Свиленград.
Свидетелят Б.Х. посочва,
че през 2019г. началникът разпореди лично на П.В. да му бъде осигурен веднъж в
седмицата ден, в който да се занимава с административнонаказателната дейност на
РУ – Свиленград. Дотогава група „БДС“ /Български документи за самоличност/
се занимавали със завеждането и издаването на НП, но тъй като обема на работа
бил много голям и не можели да смогнат с издаването на НП и завеждането на
актове, се наложило работата да бъде поета и от други служители на РУ –
Свиленград. Обучение за работа с АНД, завеждане на актове и др.
не било провеждано. Жалбоподателят въвеждал АУАН, като актовата книга
първоначално била в „Паспортна служба“, районните инспектори, служба „КОС“ и
икономическа полиция. В. около 6 месеца работил при служителите в БДС, където
завеждал АУАН, а там било изключително натоварено. След това се прехвърлил при
районните инспектори, като с него служителите в помещението станали общо 15. Там
В. работил на неговото бюро и на компютъра му. Всеки държал документите където
намери – на маси, столове, бюра и др. Обяснява, че актовете се съставяли от
група „ОП“, те ги оставяли в деловодството, от деловодство ги давали на
началника, от там с негова резолюция за определяне на глобата се събирали в
една папка и вече през определен период, когато се съберат актове, на В. му се
предоставяла папката да се издадат НП. Изчаквало се да се натрупат и тогава се
предавали. Периода не бил определен, дали на два или на пет дни, всеки път било
различно. Процедура за отчитане на актовете не била утвърдена. Споделя, че той
също като жалбоподателя преди изпълнявал дейности по АНП. Посочва, че за
осигурения един ден в седмицата В. не можел да обхване всички задължения, които
му били вменени за дейностите по АНП, 8 часа не стигали дори само да се въведат
актовете, а имало и дейности по издаване на НП и завеждане на същите.
Задължението за изпълнение на възложената работа било въведено устно. Заявява,
че след като поел дейността от П.В., влизайки в стаята, на един стол имало един
кашон пълен с преписки от 2017г., 2018г. и 2019г., без да се знае от кого и
кога били оставени. Служителят, който сега бил определен се занимавал
само с такава дейност - 40 часа седмично, без да бъде ангажиран с друга
дейност, а не 8 часа, и въпреки това имало седмици, в които не успявал да се
справи. А П.В., освен тази работа изпълнявал и друга.
Свидетелят Л.К. посочва,
че жалбоподателят бил по един ден в седмицата при тях, изпълнявал и други
служебни задължения. Определеният ден бил напълно недостатъчен за извършване на
възложените задачи. Преди това те се занимавали с тази дейност, но тъй
като била огромна по обем, а те изпълнявали и други задължения, се наложило
началникът да изпраща колега, който да им помага. Когато дошъл В. сам вършил тази
работата. Въпреки, че тя била много натоварена, когато В. започнал му обяснили
какво трябва да върши. Помещението било малко, пречили си взаимно и се
наложило да го преместят другаде, в стаята на районните инспектори. Малко
по-широко било там, но пък били 10-15 човека. Когато се преместил взел и
актовата книга, в която до преместването пишели и колеги от икономическа полиция, служба
„КОС“, В. и те. Утвърдена практика за работния процес нямало, просто когато от
деловодството му се обадели, той (В.) ходил да взима натрупаните актове, за да
ги обработва. Заявява, че жалбоподателят работил при тях (в служба „БДС“) от
есента на 2019г. до шест месеца след това. Не можел да обхване за един ден
дейността, която трябвало да извършва. Актовете били много, от всички служби и В.
трябвало да завежда всички АУАН, на всички служби, а и да издава НП.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.
Оспорената заповед е
обективирана в писмена форма, подписана от издателя си и изхожда от материално
компетентен орган по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР.
Настоящият съдебен състав
намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения
относно формата и задължителните реквизити на оспорения акт.
Съгласно разпоредбата на
чл.210, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в
която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
В оспореният акт се
съдържат както фактически така и правни основания за неговото издаване. Органът
се е позовал на изготвената в хода на дисциплинарната проверка справка, в която
са изложени доказателствата, въз основа на които е извършена преценка за
наличието на извършени от страна на жалбоподателя дисциплинарни нарушение.
Спазени са изискванията на чл.210 от ЗМВР относно формата на акта.
Спазено е предвиденото в
чл.206, ал.1 от ЗМВР задължение за
дисциплинарно наказващия орган – преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител, или да приеме писмените му обяснения, освен когато
по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да
даде писмени обяснения.
Не се установява и наличие
на допуснати в хода на дисциплинарното производство процесуални нарушения. На
оспорващия е била предоставена възможност да се запознае с материалите по
дисциплинарното производство, както и със справката, с която е приключила
проверката по същото, като му е била предоставена възможност да представи
допълнителни обяснения или възражения. Липсата на такива е отразена по
надлежния ред в съответен протокол. Правото на наказаното лице да даде
обяснения е било надлежно указано, а упражняването му е било изцяло зависещо от
волята на жалбоподателя.
При издаването на
оспорената заповед са спазени преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР,
като същата е издадена в рамките на двумесечния срок от констатиране на
твърдяното нарушение и в едногодишния срок от евентуалното му извършване.
Въпреки гореизложеното,
съдът счита, че заповедта е издадена в
нарушение на материалния закон. Съображенията за това са следните:
На първо място,
съдът приема, че на П.В. е било устно разпоредено от началника на РУ –
Свиленград да води и обработва административнонаказателните преписки в същото
РУ, съгласно изискванията на ЗАНН, образувани по съставени от служители на това
РУ актове за установяване на административно нарушение на различни видове
нормативни документи, с изключение на
АНП, образувани по Закона за движението по пътищата, по Кодекса за
застраховането и тези, образувани по съставени АУАН на гишето на сектор „Български документи за самоличност“ в
РУ – Свиленград. Макар и да лисват доказателства за пряко възлагане на В. за
изпълнение на посочената дейност, съдът приема, че с оглед задълженията по
длъжностна характеристика, дори посредственото възлагане, чрез включване на
служителя в съответния работен график, е достатъчно, за да счита, че служителят
е бил длъжен да изпълнява разпоредената дейност.
От
изложените в оспорения акт факти се стига до извод, че дисциплинарно
наказващият орган е вменил на жалбоподателя нарушение на служебната дисциплина
изразяващо се в 255 на брой бездействия,
извършени за периода от 21.05.2020г. до
05.09.2020г., тъй като В. не е завел изброените в административния акт 255
бр. АУАН в актовата книга на РУ – Свиленград и не е докладвал за същите на АНО
в 14 дневен срок от връчването на акта на нарушителя.
За да се
вмени във вина неизпълнението на едно задължение, следва на първо място да бъде
установено и доказано от органа, че такова задължение е съществувало по
отношение на съответния служител и на следващо място, че неговото изпълнение е
било обективно възможно.
По отношение
на първото обстоятелство, настоящият съдебен състав намира за безспорно по
делото, че на жалбоподателя е било устно вменена дейността по обработка на административно
наказателни преписки, като завежда издадените от различните структури на РУП
Свиленград АУАН, с изключение на тези издадени за нарушения по ЗДвП, КЗ и ЗБДС.
Прави обаче впечатление, че значителен брой от изброените 255 АУАН са издадени
за нарушения по ЗБДС, по отношение на които актове, в мотивите на заповедта се
сочи да са изключени от вменените на жалбоподателя задължения. Ето защо за
всички онези преписки, по които са съставени АУАН по ЗБДС, следва да се приеме
за недоказано, че по отношение на жалбоподателя е съществувало задължение за
тяхното обработване.
Също така
следва да се посочи, че нито в оспорената заповед, нито в останалите документи
по преписката се съдържат доказателства, от които да е видно, че конкретно
изброените административно наказателните преписки – 255 бр. са били предоставени
на жалбоподателя за работа именно в процесния период и в срока, в който същите
се твърди, че е следвало да бъдат обработени. От посочените в оспорената
заповед АУАН – 225 броя, не може да се направи категоричен извод, че същите са
били на разположение на В. за обработване, в периода за който му е вменено
съответното нарушение и преди изтичане на сроковете описани от органа като
пропуснати по вина на жалбоподателя. От описаните в заповедта, в табличен вид,
неотработени АУАН се установява датата на връчването на всеки от тях на
нарушителя, датата на регистрирането им в актовата книга /след датата на
твърдяното нарушение/, нарушеният нормативен акт и дадения от записа в актовата
книга номер на АУАН (а не бланков такъв), но
не и кога същите са постъпили при жалбоподателя за обработка, съответно за
водене и обработване в рамките на АНП и какъв е бил реалния брой на постъпилите
АУАН. Не става ясно дали посочените в заповедта АУАН действително са достигнали
до В. - липсва опис, приемно-предавателен протокол и др. Доказване на соченото обстоятелство не е направено по делото от
административния орган, в тежест на който законът вменява това задължение. От
друга страна от свидетелските показания се установява, че предаването на АУАН е
ставало от деловодството на жалбоподателя, след тяхното количествено натрупване
и без ясна регламентация за периода от време, в който е ставало това. При липса
на доказателства в тази насока, за съда остава недоказано обстоятелството по
реалното предаване на тези 255 бр. АУАН за работа на жалбоподателя В., както и датата на която е станало това предаване, от
което следва и липсата на доказателства за прякото възлагане на жалбоподателя за
обработка на така изброените 255 бр. АУАН.
На следващо
място от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът
намира за установено, че не е била налице обективна възможност за отреденото на
жалбоподателя време да обработи всички образувани за процесния период АНП, съответно
обективно е било невъзможно изпълнението на устно възложените задължения в
тяхната цялост. Последното обстоятелство е пряко свързано с преценката за формата на вина на извършителя на
деянието и рефлектира върху субективната страна на нарушението, за което
жалбоподателят е наказан.
В процесният случай, дисциплинарно наказващият орган не
сочи ясно и конкретно какво възприема, че е субективното отношение на наказания
служител. В оспорения акт е записано, че наказанието се налага, след като
органа е оценил формата на вина, но каква форма на същата е възприел не се
сочи. Последното е въпрос на догадки, което е недопустимо.
Следва да се
има предвид, че единствено виновно извършените нарушения на служебната
дисциплина обосновават предпоставките за ангажиране дисциплинарна отговорност
на конкретния служител. В този смисъл вината следва да бъде отличена с
конкретната ѝ форма, съобразно конкретните обстоятелства, и с оглед
възможността на съда да извърши преценка относно законосъобразното ѝ
определяне от страна на дисциплинарно наказващият орган и съответно
законосъобразното определяне вида на наказанието, предвид изведената от
доказателствения материал форма на вина.
Наложеното
от органа наказание на основание чл. 197, ал.1, т.3 от ЗМВР, вр. чл. 200, ал.1,
т.11 от с. з. е относимо единствено към умишлено извършени нарушения на
служебната дисциплина. Липсват обаче твърдения от страна на органа, а още по
малко доказателства в насока, наличието на умисъл при осъществяване на
вменените бездействия. От събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства, по безспорен начин се установява, че възложената от началника на
РУ – Свиленград на жалбоподателя дейност е била невъзможна за изпълнение в
рамките на по един ден седмично, тъй като образуваните АНП са били многобройни.
Физически невъзможно е било изпълнението на вмененото на В. задължение, тъй
като е трябвало да завежда всички АУАН на всички служби и да изготвя НП/
без тези по ЗДвП, КЗ и ЗБДС/. Показателен за физическата невъзможност да се
обхване възложената дейност е и фактът, който съдът приема за доказан от
свидетелските показания, че към настоящия момент в РУ – Свиленград вече е
определен служител, който извършва същата дейност по 40 часа седмично, а не 8
часа. Последното води на извод за липсата на умисъл от страна на жалбоподателя
при осъществяване на вменената му деятелност, което на свой ред обоснова извод
и за неспазване на разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР при определяне на
наложеното наказание.
По отношение
на последното, също така следва да се посочи, че органът следва да съблюдава и
нормата на чл. 197, ал.3 от ЗМВР, предвиждаща за всяко деяние да бъде наложено
отделно наказание. В случая прави впечатление, че на жалбоподателя се вменява
не едно деяние, а 255 такива, доколкото се претендира задължение за действие от
страна на същия по отношение на всеки един от посочените актове за установяване
на административни нарушения. Всяко едно бездействие при претендирано
задължение за действие съставлява отделно деяние, за което ДНО е следвало да наложи
отделно наказание, след което ако са от един и същи вид да наложи същото за
максимално предвидения срок. Именно в максимално предвидения по закон срок е
определено наказанието „Порицание“ но при липсата на направен анализ от страна
на органа на причините за определяне на този срок.
Не на
последно място следва да се посочи, че дисциплинарното производство не познава
института на продължаваното нарушение, така както в наказателното производство,
за няколко деяния извършени в непродължителен период от време, при еднородост
на вината и при една и съща фактическа обстановка се налага едно наказание. В това производство
всяка отделна волева проява, която органа сметне за изпълваща състава на
дисциплинарно нарушение следва да бъде вменена самостоятелно и съответно за
същата да бъде определено самостоятелно наказание. Едва след това при наличие
на няколко вменени нарушения, може да се наложи общо наказание при спазване
разпоредбата на чл. 197, ал.3 от ЗМВР. Като не е подходил по този начин при
определяне на наложеното наказание, дисциплинарно наказващият орган е допуснал
нарушение на материалния закон, което представлява основание по смисъла на чл.
146, т. 4 от АПК за отмяна на оспорения акт.
По така
изложените съображения, Заповед
№ 351з-458 от 18.06.2021г., на Началник
РУ- Свиленград към ОДМВР-Хасково се явява издадена в нарушение на материалния закон,
предвид което следва да бъде отменена.
При този
изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
претендираните и действително направени разноски по делото – 10 лева внесена
държавна такса и 800 лева заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор
за правна защита и съдействие от 28.07.2021г., платими от ответника.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ 351з-458 от 18.06.2021г. , издадена от
началник РУ- Свиленград към ОДМВР-Хасково.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на П.Д.В. от гр.Харманли, разноски по делото в размер на 810 (осемстотин
и десет) лева.
Решението не
подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: