№ 381
гр. Варна, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20223100900613 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. гл. 21 от ГПК.
Постъпила е жалба рег. № 20220913183618, подадена от името на
"ТЕХНОПРО БЪЛГАРИЯ" ООД ЕИК *********, представлявано от
управител Христо Маринчев, чрез адв. Я., срещу отказ на длъжностното лице
по регистрацията от 13.09.22г, постановен по заявление образец А4 вх.№
20220907114727 за вписване на промени на обстоятелства в състава на
съдружниците, капитала и управлението и съответното им отразяване в нова
редакция на дружествен договор.
Жалбоподателят се оплаква за неправилна преценка на представените
от заявителя доказателства за законосъобразно прехвърляне на дяловете на
напускащи съдружници. Твърди, че са представени всички изискуеми от
закона приложения за доказване на промяна в състава на съдружниците, а
поставеното от длъжностното лице по регистрацията допълнително изискване
за деклариране по чл. 129 ал.2 ТЗ не е приложимо при договаряне между
лица, които вече са в членствени правоотношения, тъй като е въведено в
закона само с цел предотвратяване на прехвърлянето на задлъжняли фирми на
нови съдружници(малоимотни и социално слаби граждани). Моли
незаконосъобразният отказ да бъде отменен и постановено вписването на
всички промени, заявени от надлежно оправомощено лице. Претендира за
определяне на разноски.
Жалбата е представена в заверено копие, придружено с възпроизведени
копия от основно заявление образец А4, двукратно уточнение с образец Ж1 и
приложени към тях книжа, регистрирани с вх.№ 20220907114727, вх.№
20220909091719 и вх.№ 20220907123535, оповестени указания от
длъжностното лице и постановения отказ, съобразно изискванията на чл. 25
ал.3 ЗТРРЮЛННЦ. Регистрираната на 13.9.22г жалба е депозирана преди
1
изтичане на срока по чл.25 ал.1 от ЗТРРЮЛННЦ, считано от издаването на
отказа. Искането е подадено от пълномощник, посочил като упълномощител
лице, чието овластяване като управител е потвърдено от заявения вече
едноличен собственик на дружеството. Съдът приема че е надлежно сезиран с
жалба от заявителя, надлежно легитимиран като представител на дружеството
в регистърното производство. Обжалването е допустимо. Държавна такса е
внесена авансово.
Агенцията по вписванията е заявила възраженията си срещу жалбата
при изпращането и към съда по реда на чл. 25 ал.2 ЗТРРЮЛННЦ. Обосновава
мотивите за отказ с установено в съдебната практика тълкуване на
нововъведено изискване на закона, отнасящо се до всички случаи на
прехвърляне на дялове в ООД. Заявява искане за определяне на разноски,
като възразява за прекомерност на евентуално поискани разноски от
жалбоподателя.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
представените при регистрацията на заявлението доказателства, и въз
основа на справка чрез публичния достъп до данните на електронния
сайт на Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От името на дружеството с наименование „ТЕХНОПРО БЪЛГАРИЯ“
ООД, титуляр на откритата партида с ЕИК ********* е подадено заявление
от упълномощен от управителя на дружеството адвокат по образец № А4, за
отразяване на промени в състава на съдружниците поради придобиването на
всички дялове на напускащите Е. Н. М., М. Х.М. и Н. Г. М. от досегашния
съдружник “И ЕЙЧ ЕН” ЕООД, който е заявен като останал едноличен
собственик; в адреса и състава на лицата, управляващи дружеството след
освобождаване на напусналите съдружници от тази функция. С допълнително
заявление е представен и актуализиран във форма на учредителен акт
дружествен договор. Приложена е изискуема по чл. 13 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ
декларация от заявителя, както към първоначално, така и към уточнителните
заявления.
Като прецени новозаявените обстоятелства, съдът намира, че
обуславящо по отношение на останалите е прехвърлянето на дяловете на
напускащите съдружници, тъй като те са предпоставки за легитимиране на
останалия единствен съдружник, взел еднолично решенията за управлението
на дружеството занапред.
Като приложени документи, удостоверяващи законосъобразното
настъпване на обуславящите обстоятелства, заявителят се позовава на
договор, сключен от една страна от Е. Н. М., М. Х.М. и Н. Г. М. и от друга
страна от “И ЕЙЧ ЕН” ЕООД, чрез законния му представител Христо
Маринов, в изискуемата форма на нотариално заверени подписи и
съдържание.
Съдът отчита, че приложенията, за чието наличие длъжностното лице
следи служебно в изпълнение на чл. 22 ал.5 ЗТР се определят според
изискванията на чл. 21 ал.2 т. 10 от НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007 г. за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър (Наредбата) и включват и
декларация по чл. 129 ал. 2 ТЗ. Преценката за външна редовност, за която
2
могат да се дават указания без да се нарушава диспозитивното начало (като
общ принцип на съдопроизводство при защита на права, приложим и в
охранителни производства) налага съпоставка на посочените приложения с
изискваните по Наредбата. В случая такава декларация е изискана с две
поредни указания от 08 и 09.09.2022г., но не е била представена, като вместо
нея заявителят се е позовал на становище по приложението на закона.
Преценката на съдържанието на така представените документи е в
компетенцията на длъжностното лице при произнасяне по съществото на
заявлението по чл. 21 т. 5 ЗТР. Въззивният съд осъществява същото
правомощие(чл. 25 ал.4 ЗТР вр. чл. 278 ал.4 вр. чл. чл. 271 ал.1 ГПК) и намира
оплакванията на жалбоподателя за основателни. Изискването за деклариране
от управителя на дружеството и от всеки от праводателите(напускащи
съдружници), че дружеството няма изискуеми и неизплатени задължения към
работниците и служителите, съдът възприема като ограничение на свободата
на договаряне и стопанската инициатива, което налага стеснително тълкуване
само в рамките на оправдана с публичен интерес цел на закона. Това налага
отнасянето на изискването само към прехвърлянето на дялове на новоприето
трето лице, което не е ангажирано икономически с покритие на капитала, тъй
като не прави вноски с публично оповестена стойност, а може да придобие
членството си като резултат от свободно(вкл. и безвъзмездно) договаряне със
съдружник. Това тясно тълкуване е в съответствие и с буквалното
граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ТЗ и мотивите на
законодателя (по целите на законопроекта, насочен към ограничаване на
прехвърлянето на дружествени дялове на неплатежоспособни трети лица при
наличието на непогасени задължения на дружеството по трудови
правоотношения или осигурителни вноски). В тази насока е формирана и
съдебна практика(примерно цитирана в уточнителното становище на
заявителя и жалбата и допълнително известна на състава напр. Решение № 83
от 28.07.2021 г. на ВнАС по в. т. д. № 382/2021 г.). Следователно, за вписване
на поисканата с процесното заявление промяна, изразяваща се в прехвърляне
на дялове между досегашните съдружници( в резултат на което членството се
концентрира в лицето на съдружник, който участва в дейността още от 2016г.,
а не е новоприет с цел избягване на някаква отговорност от напускащите
физически лица) е достатъчно представянето на прехвърлителен договор в
изискуемата форма за валидност по чл. 129, ал. 2 ТЗ, което е спазено.
Допълнителните изисквания на закона за представяне на новата
редакция на дружествения акт с отразени промени в членството и адреса на
управление, заявителят е изпълнил с допълнителното заявление, към което са
приложен новоприет учредителен акт.
Представени са и всички необходими доказателства относно промяна на
адреса на управление и състава на представляващите управители, тъй към
заявлението е приложено надлежно протоколираното вече еднолично
решение на останалия единствен съдружник за новите обстоятелства.
При тези предпоставки, за съда няма съмнение, че са представени
необходимите редовни от външна страна доказателствата за законосъобразно
настъпване на всички обусловени от промяна на членския състав други
промени.
3
Няма пречки за регистриране на промените, поради което
неоснователният отказ следва да се отмени.
Жалбоподателят е предявил искане за разноски, което е основателно
поради причиняването на настоящото съдебно производство с
незаконосъобразен отказ на длъжностното лице по призоваването. Към
жалбата е приложено само доказателства за внесената такса за обжалване от
25лв, която надхвърля дължимия размер от 7.50лв, определен на осн. чл. 29 от
ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 16в ал.4 т.2 ТАРИФА за
държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Затова и
разходите, възложени на административния орган за основателно обжалване
съдът определя до тази сума, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК. Горницата подлежи на
връщане на вносителя по реда на чл. 4б ЗДТ.
По тези съображения и на осн. чл. 25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 278 ал. 4,
вр. чл. 272 ГПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на длъжностното лице по регистрацията от 13.09.22г,
постановен по заявление образец А4 вх.№ 20220907114727, допълнено с вх.№
20220909091719 и вх.№ 20220907123535 за вписване на промени на
обстоятелствата, заявени по партида на "ТЕХНОПРО БЪЛГАРИЯ" ООД ЕИК
*********, представлявано от управител Христо Маринчев, чрез адв. Я..
Указва на Агенцията по вписванията да извърши исканото вписване по
това заявление на промените по партида на "ТЕХНОПРО БЪЛГАРИЯ"
ООД ЕИК ********* в състава на съдружници чрез заличаване на
напусналите съдружници и вписването на оставащ едноличен собственик,
прехвърляне на дялове и промени на адрес и състав на управителите, както и
съпътстващата ги нова редакция на дружествен акт.
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията към Министерство на
правосъдието на Република България ДА ЗАПЛАТИ на "ТЕХНОПРО
БЪЛГАРИЯ" ООД ЕИК *********, представлявано от управител Христо
Маринчев, с адрес гр. Варна кв. Чайка бл. 54 вх.Б ет.8 ап.60 сумата от
7.50лв(седем лева и петдесет стотинки), представляваща направените по
основателно обжалване съдебни разноски, на осн. чл. 25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ вр.
чл. 78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване само в частта за разноските, в
седемдневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и на Агенцията по
вписванията пред Варненски апелативен съд, по арг. от чл.538 ал.1 ГПК.
ПРЕПИС от решението, да се изпрати на жалбоподателя, чрез адв. Я. на
посочения в жалбата електронен адрес и на Агенцията по вписванията, на
осн. чл. 25 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4