Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260384 29.06.2022 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На седми юли през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 15525 по описа за 2020 година.
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Ищецът И.В.П. твърди, че по силата на давност текла в полза на неговите родители и наследяване придобил правото на собственост върху сгради построени върху земя общинска собственост. Поддържа, че земята е била отчуждена през 1956г., като върху нея имало паянтова постройка която следвало да бъде съборена от бившия собственик М.Г. **** на ищеца бил закупил материалите от които сградата била изградена и които следвало да вземе, след като я разруши. Договорът между тях бил сключен на *******, като от този момент **** и ***** на ищеца били установили фактическа власт върху имота. През периода 1974 – 1975 г. ******* били построили процесните две сгради, като продължили да ги владеят до смъртта си. След нея фактическата власт върху сградите се упражнявала от наследниците им. Тъй като ответникът оспорвал правата на ищеца се иска да бъде установено, че ищецът е собственик на двете сгради.
Ответникът Община Пловдив оспорва твърденията в исковата молба. Поддържа, че придобитата от ***** на ищеца сграда е следвало да бъде съборена и е различна от процесните сгради. Поддържа, че тя е собственик на сградите по силата на приращение. Освен това поддържа, че поради действието на §1 от ЗДЗС /ДВ, бр. 46/2006г./, съществува пречка имотите да бъдат придобити по давност.
Съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е наследник по закон - син на В.П.В., починал на *******. Към смъртта на В., освен ищеца И.П. призовани да наследяват са били преживялата ****** П.В. и другият му **** - С.В.П. /лист 6/. ***** е починала на *****, а **** С.П. на *****. Техен единствен наследник е ищецът И.П. /лист 7/.
Съгласно
представените скици от действуващата кадастрална карта на гр. *****, процесните
две сгради са отразени като намиращи се в поземлен имот с идентификатор ******** на административен
адрес гр. ******, ул. ******* №**. Едната от тях е едноетажна жилищна с площ от
91 кв.м. и с идентификатор ********, а втората е с площ от 24 км.м. и
идентификатор ********* / лист 4 и 5/. Поземленият имот в
който сградите са построени е бил собственост на М.П.Г., като е бил отчужден с
решение на ГНС от ******* /лист 122/. Имотът е бил актуван като държавен и предоставен на
"Жилфонд" през ****. / лист 98/. В решението на ГНС е посочено, че се отчуждава
празно място, но видно от представената по делото скица издадена на *******,
към този момент в имота е съществувала паянтова жилищна сграда с площ от 32
кв.м. Съществуването на тази сграда се потвърждава и от обстоятелството, че
собственикът М.Г. е представил декларация от ****** с която заявил, че срещу
полученото в обезщетение за неговия имот / процесния/ празно място от 263 кв.м. се задължава да
събори постройката в отчужденото от него място на ул. ****** №** – адрес
отговарящ понастоящем на ул. ********** №*** /лист 118/. По делото не е спорно и се установява от
представеното писмо на Началника на отдел "Финанси" при СП "Жилфонд"
от *******, че бившият собственик М.Г. не е изпълнил сам декларираното
задължение, а с писмен договор от ****** е продал материалите от неразрушената
постройка на ***** на ищеца В.П.В., който заживял в сградата / лист 10/. Последното обстоятелство се потвърждава и от
показанията на свидетелите С.З. и Е.Ч., които сочат, че старата сграда не съществува
в същия вид, тъй като е била ремонтирана и пристроена, като по този начин се
получили две слети едноетажни жилищни сгради, които били ползвани от
семейството на ищеца – неговите ****, **** и ***, а след това и от семействата
на двамата ****. Те сочат също, че в периода 1970 – 71г. в имота бил изграден и
гараж / лист 137/.
Установява се, че през 1972 г. В.В. поискал да му бъде издадено строително разрешение, но молбата му не е била удовлетворена, предвид това, че не е собственик на дворното място - писмо от ******* / лист 116/. С молба от ****** В. поискал да му бъде признато право на строеж по Закона за опрощаване на задължения към държавата ДВ, бр. 73/15.09.1964г. / лист 114/. С писмо от ****** било отговорено, че не са налице основания за приложение на цитирания от В. закон и не може да му бъде признато право на строеж върху държавното дворно място /лист 115/. През 1997г. с молба от **** ищецът И.П., позовавайки се на наследяване от ***** В.В. и на извършено в имота пристрояване на съществуващата сграда, както и на обстоятелството, че както наследодателят, така и самият ищец живеят в имота и обитават сградите след 1956г. поискал да му бъде издадено удостоверение за признаване на право на строеж / лист 111/. В отговор ответната община уведомила ищеца, че съществувалата сграда не е била в застроителен режим и е подлежала на премахване, а от друга страна не е налице основание ищецът да се ползва от реда за признаване на право на строеж върху общински имот, уредени в ЗУПЛЗПДДМ / лист 110/.
При така установените факти се налагат следните
правни изводи:
Ищецът не оспорва правото на собственост на
ответната община върху поземления имот в който са построени процесните сгради.
Той претендира единствено, че е неговият праводател, е придобил собствеността
върху сградите отделно от тази върху земята, като това е станало по силата на владение
осъществявана в период по-дълъг от десет години. Следователно твърдението е, че
по давност е придобито правото на строеж върху въпросните сгради, тъй като се
поддържа, че е осъществявано самостоятелно владение върху тях, като те са
държани като свои, отделно от земята. Тоест налице е твърдение за осъществяване
на ограничено вещно право по чл.63 ЗС, което съгласно чл.55 ЗС може да бъде
придобито и по силата на давностно владение.
Съгласно чл.79, ал.1 ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години.
Владението следва да бъде
непрекъснато, спокойно, явно и да е продължило в предвидения от закона период.
При това, за да е налице владение, следва имотът да се държи с намерение да
бъде своен, като това намерение е явно манифестирано, включително и по
отношение на собственика. Към
датата на която е придобил фактическата власт върху сградата в имота бащата на
ищеца е знаел, че тя заедно с дворното място е предмет на отчуждаване. Нещо
повече, той не е закупил сграда, а материалите за нея, като е поел задължение
да я разруши. Предвид това към онзи момент у него е липсвало намерение да държи
сградата като своя. Дори да се приеме, че това намерение е било променено и
сградата завладяна тя, като приращение върху държавен имот, е станала държавна
собственост по силата на отчуждаването на терена, по арг. от чл.92 ЗС.
Обстоятелството, че тя не е била изрично спомената в решението за отчуждаването
се дължи на това, че нейният собственик е поел задължение да я разруши. Освен
това, дори да се приеме, че бащата е упражнявал владение върху съществувалата
сграда и пристройката към нея, от 1956 г. до 1996г. той не би могъл да я
придобие по давност, поради забраната на чл.86 ЗС в различните му редакции от
този период, според които не може да се придобива по давност вещ която е
държавна собственост, респективно държавна или общинска собственост / в
редакцията на чл.86 ЗС във времето от 1990г. до 1996г. /. Предвид тази забрана
е невъзможно сградите да се придобият по давност и от наследниците на В. при
присъединяване на неговото владение или на основание на самостоятелно владение.
След изменението на чл.86 ЗС, обнародвано в ДВ бр. 33 от 1996г., което е влязло
в сила от 01.06.1996г., забраната за придобиване по давност се отнася само до
вещите публична държавна и общинска собственост. Поради това, след 01.06.1996г.
съществува възможност вещ частна общинска собственост да бъде придобита по
давност стига се докажат предпоставките за това - упражняване на владение и
изтичане на предвидения в чл.79 ЗС десетгодишен давностен срок. В случая обаче,
следва да се отчете обстоятелството, че с §1 от Закона за допълнение на Закона
за собствеността, ДВ бр.46/2006г., считано от 01.06.2006г. давността относно
придобиване на имоти частна държавна и общинска собственост спира да тече. От
това следва, че от влизане на тази разпоредба в сила до датата на завеждане на
настоящото делото - 24.11.2020г.
предвидената десетгодишна давност не е изтекла. С предявяването на иска е
осъществен нов факт, по силата на който давността е била прекъсната, като е осъществено
още едно основание водещо до спиране - арг. от чл.115 б. "ж" и 116 б.
"б" ЗЗД.
Обстоятелството, че с решение №3 от
24.02.2022г. на КС разпоредбите на §1, ал.1 от Закона за допълнение на Закона
за собствеността /ДВ, бр.46 от 2006г./ и §2 от Заключителните разпоредби на
Закона за изменение на Закона за собствеността / ДВ, бр.7 от 2018г./ са обявени
за противоконституционни не променя горните изводи. Това е така, защото
съгласно чл.151, ал.2 изр. последно от Конституцията на Република България
актът, обявен
за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в
сила. В случая решението на Конституционния съд е
влязло в сила след датата на завеждане на делото и прекъсване на придобивната
давност.
С оглед изложеното в случая не е изпълнен
фактическия състав на чл.79 ЗС, поради което нито ищецът, нито неговият **** са
придобили по давност правото на строеж, а оттам и правото на собственост върху
сградите, построени в процесния имот общинска собственост. Ето защо предявеният
иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на И.В.П. ЕГН ********** с адрес *** против
Община Пловдив с адрес гр. Пловдив, пл. Стефан Стамболов №1, относно признаване
за установено, на осн. 124, ал.1 ГПК вр. чл.63 ЗС и чл.55 ЗС, че ищецът е
собственик, по силата на давностно владение в периода от 1957г. – 2020г. и
наследяване на: 1. сграда с
идентификатор ******* по кад. карта одобрена със Заповед *****/***** на изп.
директор на АГКК, със застроена площ 91кв.м, на един етаж, със жилищно
предназначение; 2. сграда с
идентификатор ******** по кад. карта одобрена със Заповед *****/***** на изп.
директор на АГКК, със застроена площ 24 кв.м, на един етаж, със жилищно
предназначение и двете разположение в поземлен имот с идентификатор ********* с
административен адрес гр. ******, район „*****“, ул. ******** №***.
ОСЪЖДА И.В.П. *** да заплати на
Община Пловдив, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 100 лв./сто лева/,
представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
С.Г.