МОТИВИ
към Присъда № 260032 от 22.03.2021 г.
по НОХД № 1209/20 г.
Обвинението срещу подс.
Г.Г.И. е по чл. 144, ал. 3 вр.
ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че 04.03.2020 г. в с. Г.,
общ. П.Б.се заканил с убийство спрямо длъжностно лице – Л.С.Н. служител на
длъжност инкасатор във „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. С.З по повод
изпълнение на службата му– с думите: „Кажи на твоята инкасаторка, че ще я
застрелям, ще я убия. Взимам брадвата и я убивам“ и това заканване би могло да
възбуди основателен страх у Л.С.Н. за осъществяването му.
Подсъдимият
в с.з. не се признава за виновен и не дава обяснения, което е негово законно
право.
Защитникът
му – адв. Л.Д. в с.з. пледира за оправдаването му.
Представителят
на РП С.З, ТО К. в с.з. поддържа обвинението и пледира за налагане на наказание
при условията на чл. 66 от НК.
Граждански
иск не е предявен.
От
събраните по делото доказателства, установени с доказателствени
средства по НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Св. Л.С.Н.
била инкасатор към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД С.З по трудов договор от
1995 г. и съгласно задълженията ѝ по длъжностна характеристика отчитала потребената вода от абонатите, приемала плащания от тях и
издавала документ за платените суми. От 2017 г. св. Н. *** като периодично
отчитала потребената вода в имота на подс. Г.Г.И. *** в присъствието
на неговата майка до смъртта ѝ. На два пъти – на 13.10.2017 г. и на
14.09.2018 г. на св. Н. не бил осигурен достъп на имота, за което тя съставила
протоколи с №№ 6602 и 6803. На 04.03.2020 г. свидетелката отишла да отчете потребената вода в имота на подсъдимия като същата влязла в
двора през незаключената дворна врата. Тя разбрала от съседката св. В.Ж., че
майката на подсъдимия била починала, видяла че циментовата плоча, обичайно стояща
върху металния капак на водомерната шахта я няма и решила, че това направено за
да може да бъде извършено отчитането. След като отчела водата св. Н.
целенасочено оставила капака на шахтата отворен за да се разбере за отчитането
и излязла. След завръщането в дома си подс. И.
разбрал за отчитането на водата и много се ядосал. Около 17 часа той отишъл при
св. А.А., който бил водопроводчика на селото и му
казал „Кажи на твоята инкасаторка, че ще я застрелям, ще я убия. Взимам
брадвата и я убивам“, като настоявал думите му да бъдат предадени на св. Н..
Свидетелят знаел, че подсъдимият има задължения към дружеството и предвид
поведението му решил да предупреди св. Н. да бъде внимателна и ѝ разказал
за скандала. От предадените думи свидетелката изпитала стрес и страх за живота
и здравето си, развила разстройство в адаптацията, изразяващо си в тревожност и
повишена бдителност.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Л.Н., А.А. и В.Ж., експертното заключение на съдебнопсихологическата
експертиза, протокол за полицейска проверка, справка на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД С.З, трудов договор, длъжностна характеристика и протоколи с
№№ 6602 от 13.10.2017 г. и 6803 от 14.09.2018 г., които кореспондират помежду
си.
В
с.з. отправените закани от подсъдимия И. към св. Н. пред св. А. не се оспорват
от адв. Д.. Оспорва се, че не е налице причинноследствена връзка между тях и последиците от тях в
психичното състояние на пострадалата, посочени в заключението на вещото лице.
Те били породени от начина, по който св. А. емоционално е препредал
думите на подсъдимия.
Съдът
не приема възражението.
Макар
да не се правят възражения в тази насока съдът счита, че показанията на св. А.,
дадени в с.з. и в хода на ДП освен, че са последователни и логични,
кореспондират с останалите доказателства, събрани в с.з. и посочени по-горе. От
тях несъмнено се установява, че подсъдимият се е заканил на пострадалата с думите
„Кажи на твоята инкасаторка, че ще я застрелям, ще я убия. Взимам брадвата и я
убивам“.
От
разпитът на вещото лице – психолог Л. в с.з. се установява, че всяка
информация, предадена със заплашителен характер дори и без емоция влияе на
всички хора и темпераменти.
В
с.з. адв. Д. възразява, че показанията на св. Н. били
недостоверни за това, че тя установява в с.з., че не е познавала подсъдимия. В
подкрепа на този довод се представиха и бяха приети от съда като доказателства
протоколи с №№ 6602 от 13.10.2017 г. и 6803 от 14.09.2018 г. Възразява се, че
св. Н. е заинтересована, защото може да предяви иск след приключване на
производството.
Съдът
не приема възражението.
Заинтересоваността
на участник нестрана в производството не може да се презюмира
от бъдещи несигурни събития, а само на базата на конкретния правен интерес
манифестиран по делото, а такъв по отношение на св. Н. не се установява.
От посочените
по-горе протоколи се установява, че на посочените дати не е бил осигурен достъп
на имота.
Съгласно
чл. 23, ал. 5 от Общите условия (ОУ) за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД С.З, публикувани
в интернет (https://wik-stz.com/bg/wp-content/uploads/2014/10/
Obsti_Uslovia_STARA-ZAGORA_2014.pdf), датата на отчитане на водомерите се обявява с писмено
съобщение, поставено на подходящо място, или се съобщава по друг начин в срок
не по-кратък от три работни дни преди отчитането. В чл. 24, ал. 1 от ОУ се
сочи, че потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните
длъжностни лица на ВиК оператора за извършване на
отчети на водомера на сградното водопроводно
отклонение и на индивидуалните водомери, като при отказ на потребителя да
осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера, и/или при
неосигуряване на достъп повече от една година по реда на чл. 23, ал. 6 от ОУ и
на чл. 24, ал. 3 от ОУ, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва
от него и от поне един свидетел (чл. 24, ал. 4 от ОУ). По тези разпоредби
неосигуряването на достъп не следва да се разбира само като лично
възпрепятстване на длъжностното лице да отчете потребената
вода, но и в случай, когато потребителят отсъства (вж. и чл. 24, ал. 3 от ОУ),
което обяснява показанията на св. Н. относно недоумението ѝ, че получава
заплахи от човек, който не познава. От гл. точка на главния факт на доказване съдът
не установи недостоверност на показанията на св. Н.. Нейните показания
кореспондират напълно с останалите доказателства. Дори да се приеме, че е било
налице лично възпрепятстване на отчитането и, че все пак св. Н. се е срещала с подс. И., недостоверността на част от дадени показания не
може да се обобщи до недостоверност на целите показания. В крайна сметка дали евентуалната
недостоверност е съществена или не, следва да се прецени от съда от гл. точка
на главния предмет на доказване по чл. 102, т. 1 от НПК – извършеното деяние и
участието на подсъдимия при извършването му, формиран от конкретните
обстоятелства, посочени в обвинителния акт, а тук спор няма по отношение на
употребените от подс. И. думи към св. Н..
Имайки предвид установената в с.з.
фактическа обстановка съдът намира, че подс. И. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 144, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Безспорно по смисълът им с изразите „Кажи на твоята
инкасаторка, че ще я застрелям, ще я убия. Взимам брадвата и я убивам“, подс. И. е осъществил изпълнителното деяние „заканил с
убийство“ по см. на чл. 144, ал. 3 от НК по отношение на св. Н..
В диспозитивът на обвинителния акт, прокурорът е приел, че е
необходимо това заканване да би могло да възбуди основателен страх у св. Н. за
осъществяването му. Основният състав на чл. 144, ал. 1 от НК не изисква
заканването да би могло да възбуди страх конкретно у пострадалия. В Р 74-15-II,
дори цитираното в обвинителния акт, се казва, че в чл. 144 от НК не е
предвидено като елемент от състава действително в заплашения да има наличие на
уплаха, а само да съществува основание да се приеме, че заканата би могла да се
осъществи. И това е така, защото е достатъчно заканата да бъде само едно опасение
в обществото, че тя може да бъде изпълнена от обвиняемия, като под страх
законодателят не е имал предвид психологическата
категория на понятието, защото такъв
може да не е бил изпитан (Р 10-85-I). Тези изводи мотивираха
съда да оправдае подсъдимия по първоначалното обвинение, конкретизиращо
възбуждането на основателен страх у св. Н. за осъществяване на заканата с
убийство. Изпитаният страх от свидетелят като психологическа категория,
установен с експертното заключение следва да се прецени при налагането на
наказание и неговия размер.
От
длъжностната характеристика на св. Н. се установява, че в задълженията ѝ
на инкасатор влиза и задължението ѝ да приема плащания в брой от
потребителите, от което следва, че тя е длъжностно лице по см. на чл. 93, т. 1,
б. „б“ от ДР на НК във вр. чл. 144, ал. 2 от НК, тъй
като извършва работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество.
Цитираните разпоредби по-горе от ОУ също регламентират инкасатора като
длъжностно лице.
От обективираните действия на подсъдимия следва извода, че той
е действал с пряк умисъл.
Подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Подсъдимият напълно е съзнавал съдържанието на отправените
заплахи - от показанията на св. А. се установява, че подсъдимият бил афектиран
и настоявал думите му да бъдат предадени на св. Н. като с тях е целял тя да се
въздържа да му отчита водата в негово отсъствие, т.е. имал е мотив за
извършване на умишлено престъпление по см. на Р 4-90-ВК. В хода на съдебното
следствие не се установиха доказателства, че подсъдимият е предприел действия
за осъществяване на заканите си, но съгласно ТР 53-89 ОСНК за съставомерността на деянието по чл. 144, ал. 3 от НК, не е
необходимо деецът да има предварително оформено решение и да действа в
осъществяване на него.
Имайки
предвид изложените дотук мотиви съдът намира, че подс.
Г.И. следва да бъде признат за виновен и наказан за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 от НК за това, че на 04.03.2020 г. в с. Г., общ. П.Б.се
заканил с убийство спрямо длъжностно лице – Л.С.Н. служител на длъжност
инкасатор във „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. С.З по повод изпълнение
на службата му и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства необремененото съдебно минало, добрите характеристични данни и
доколкото подсъдимият не е бил доволен от отчитането на водата. Като отегчаващо
вината обстоятелство следва да се приеме, че от действията му св. Н. получила
разстройство в адаптацията, страх като психологическа категория за живота и
здравето си.
В
с.з. по същество се оспорва експертното заключение, тъй като вещото лице е
ползвало за изграждане на заключението си протокол за очна ставка, в който подс. И. участва в др. процесуално качество на свидетел
предвид забраната на чл. 118 от НПК. Протоколът не е приет и ценен като
доказателство от съда и върху него не са обосновавани фактически и правни
изводи, но въпреки това съдът счита, че няма основание за пълно игнориране на
експертното заключение като доказателство, тъй като от разпитът на вещото лице Л.
се установява, че няма да има промяна на заключението ако се изключат
протоколите за очна ставка и протокола за
разпит на подсъдимия като свидетел на ДП, тъй като заключението се
основавало не само на доказателствата по делото, но и на клинични тестове и методики,
които потвърждавали състоянието на пострадалата.
Подсъдимият
в с.з. не се признава за виновен – позиция, на която той има право и която не
следва да се приема като некритично отношение, отегчаващо отговорността му.
При
тези обстоятелства и предвид целите на чл. 36 от НК на подсъдимият следва да се
определи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, но над
предвидения в закона минимум, а именно лишаване от свобода за срок от една
година при условията на чл. 66 от НК за срок от три години, който като размер, също
постига целите на чл. 36 от НК.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски
за изготвяне на експертизата на ДП и участието на вещото лице в с.з. в размери
съответно на 219,60 лв. и на 60 лв., следва да се заплатят от подсъдимия
съответно по сметки на ОДМВР С.З и РС К..
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия,