№ 15857
гр. София, 12.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110146107 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от адв. В. С., процесуален представител на ответника Д. В. за
изменение на решение №196/04.01.2024г., постановено по гр.д. №46107/2022г. по
описа на СРС в частта за разноските. Излага, че намира за неправилно определено
възнаграждението от съда по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. Намира, че предвид приетите за
разглеждане четири иска и наличие на отхвърлителен диспозитив по три от тях, следва
да бъде определено възнаграждение по всеки от тях. Твърди, че съдът не е съобразил
минималните възнаграждения по Наредбата по чл.36, ал.2 ЗАдв. Моли да бъде
присъдено допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 749,37 лева.
Ответникът в предоставения му срок е изразил становище за неоснователност на
молбата.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от правно легитимирано
лице, доколкото възнаграждението е уговорено по чл.38, ал.2 ЗАдв и се дължи лично
на процесуалния представител, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като разгледа молбата, и взе предвид становищата на страните, намира, че
същата е неоснователна по следните съображения:
При договор за правна защита и съдействие, сключен при условията на чл.38,
ал.2 ЗАдв, определянето на размера на възнаграждението е предоставено на съда при
приключване на производството. В случая съдът е приел за разглеждане четири иска,
като не се е налага отделна защита по всеки от тях, нито такава е била проведена,
съответно не налага определяне на адвокатско възнаграждение по всеки от тях. При
определяне възнаграждението съдът е съобразил определения размер в чл.7, ал.2, т. 1
от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За пълнота
следва да се отбележи, че съдът е съобразил липсата на особена фактическа и правна
1
сложност на делото, доколкото по делото не са събирани допълнителни доказателства
освен писмените такива, приложени към исковата молба, делото е приключило с едно
открито съдебно заседание. Следва да се има предвид и актуалната практика на СЕС
(решение на Съда на Европейския съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени
дела С-427/16 и С-428/16 по преюдициално запитване от български съд относно
адвокатските възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от
минималните прагове на възнагражденията, приети от съсловната организация на
адвокатите с Наредба и може да определи разноски за възнаграждение под приетия
минимум и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС), съгласно която
съдът не е обвързан от размерите на възнагражденията, определени в Наредбата. В таза
насока съдът съобразява и че с влязло в сила решение от 15.11.2022 г. на Европейския
съд по правата на човека, по делото „Бойчев срещу България“ /жалба № 59667/14/
държавата е осъдена да заплати на жалбоподателя обезщетение по чл. 6, § 1 от
Конвенцията именно поради несъразмерност и неразумен размер на разноските по
делото. В решението е прието, че националните съдилища не са извършили преценка
за пропорционалността на претендираните разноски, въпреки направените
възражения. В обобщение е прието, че прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от
ГПК е довело до осъждането на ищеца по това дело да заплати разноски в по – висок
размер от присъденото му обезщетение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. В. С., процесуален представител
на ответника Д. В., за изменение на решение №196/04.01.2024г., постановено по гр.д.
№46107/2022г. по описа на СРС в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2