№ 516
гр. Пловдив , 08.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Частно наказателно дело
№ 20215330204301 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.244 от НПК.
Образувано е по жалба на М. Н. Г. срещу Постановление за спиране на
наказателното производство от 07.12.2020 г. по досъдебно производство №
64/2019 г. по описа на РУ на МВР – Труд, прокурорска преписка № 842/2019
г. на Районна прокуратура гр. Пловдив, образувано и водено за престъпление
по чл. 131, ал.1 т.4, предложение второ вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното постановление и да се върне
делото на прокурора за продължаване на разследването по случая.
Съдът, след като се запозна със съображенията на прокурора, изложени
в атакуваното постановление, с аргументите в депозираната жалба, и като
разгледа събраните по делото доказателства, намира следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Свидетелят А.Д.А. и Н.М.А. сключили граждански брак на 07.06.2014 г.
Около два месеца по-късно, на 27.08.2014г., се родила ** им В.А.А., която
отглеждали заедно в жилището на св. А.А. в с. В.. Скоро след това Н.А. се
разболяла от онкологично заболяване, което открили през 2015г. Поради това
** й - св. М. Н. Г., се преместила да живее при тях, за да помага за грижите с
детето. Вследствие на заболяването Н.А. починала на 24.05.2016г., когато св.
В.А. била едва на една година и девет месеца. Св. М.Г. останала в дома на **
си и след смъртта й, за да продължи да помага на св. А.А. при грижите за
1
малолетната св. В.А.. През месец септември 2016г. св. А.А. се запознал със
св. И.М.А., която дошла в с. В. от гр. София. Скоро след това, през месец
октомври двамата заживели на семейни начала в собственото му жилище в с.
В.. Същото му било дарено от ** му и представлявало жилищна сграда на
няколко етажа. В жилището живеел и ** на св. А.А. - св. Д.С.А.. Жилището
било подходящо обзаведено и се поддържали добри социално-битови
условия. Св. М.Г. останала да живее при св. А.А. и св. И.А., за да помага при
грижите за св. В.А., както и за детето на св. И.А. от предишен брак - Л.А.,
роден на 05.03.2013. Влошаване на отношенията обаче между св. И.А. и св.
М.Г. и поредица от конфликтни ситуации, довели до там последната да се
изнесе от жилището в края на месец август 2017г. На 23.09.2017г. св. А.А. и
св. И.А. сключили граждански брак. Двамата заедно полагали грижи за
отглеждането на св. В.А. и за Л.А., който св. А.А. припознал след сключване
на брака с декларация за припознаване от 03.10.2017г. От своя страна св. И.А.
осиновила при условията на непълно осиновяване малолетната св. В.А. по
силата на Решение № 613/03.05.2018г., постановено по гр. дело № 4/2018г. на
Окръжен съд гр. Пловдив, 15-ти гр. състав, влязло в законна сила на
12.05.2018г. А от брака на свидетелите А.А. и И.А. на 29.11.2018г. се родило
общото им дете А.А.. Двамата съпрузи продължили да се грижат сами за
трите си деца. Като цяло семейство А. не поддържали много приятелски и
съседски отношения в с. В.. Св. И.А. ползвала отпуск по майчинство за
бебето А.А. и се грижила за трите деца. Св. А.А. работил на постоянен трудов
договор във фирма „**“ ЕООД на длъжност ** и често отсъствал от вкъщи.
Малолетната В.А. посещавала редовно Детска градина „**" в с. В., играела с
децата, била спокойна и усмихната. ** на детското заведение била св. Р.Д.А..
** на детето били св. Т.Н.Г. и св. М.Н. Г., а **- свидетелите С.Д.Ч. и С.Д.Ц..
** на св. В.А. бил ** с адрес на практиката в с. В.. ** водили ** си редовно на
прегледи и тя била в добро здравословно състояние.
След напускане на жилището на семейство А. през месец август 2017г.,
св. М.Г. нямала никакъв контакт с тях, включително и с ** си св. В.А., тъй
като св. А.А. и св. И.А. не желаели това. Те смятали, че св. М.Г.
разпространявала неверни твърдения за семейството им /че св. И.А.
употребявала системно алкохол и тормозела физически св. В.А./ и
провокирала конфликти и настройвала децата срещу тях, поради което
2
преценили, че ще им бъде по-спокойно, ако не общуват с нея- нито те, нито
децата. От своя страна св. М.Г. действително не харесвала св. И.А., смятала,
че прекалява с алкохола, не се грижи добре за децата и се заяжда с нея, като
не й дава да вижда ** си св. В.А.. Предвид неразбирателството, св. М.Г.
завела гражданско дело в Районен съд гр. Пловдив, в резултат на което й бил
определен режим на лични отношения със св. В.А., но същият не се спазвал
от свидетелите А.А. и И.А.. Това още повече изострило отношенията на св.
М.Г. и св. И.А. и между двете се породила непоправима вражда. Въпреки
това св. И.А. и св. А.А. полагали усилия да съхранят семейството си и да
отглеждат децата си в добра и спокойна среда.
На 30.12.2018г. св. А.А. бил командирован по работа в гр. С.. Св. Д.А.
също бил на работа. Около 17:30 часа на същия ден, в жилището в с. В. били
само св. И.А., заедно с трите деца-св. В.А., която си играела в детската стая,
Л.А., който се къпел в банята и бебето А.А., което спяло в спалнята. Вратите
на стаите били винаги отворени, тъй като жилището се отоплявало с
климатици. Преходът от хола за кухнята бил постлан с килими и поради това,
когато някой вървял, не се чували стъпки. По едно време св. И.А. влезнала в
детската стая и видяла, че св. В.А. е заспала. Тогава отишла в кухнята, за да
превари вода в една тенджера и да приготви нещо за вечеря. Когато водата се
преварила, вдигнала тенджерата от котлона и тръгнала да се обръща наляво,
за да я постави на плота на кухнята. Тъкмо при обръщането си наляво, се
бутнала в св. В.А., която в този момент незабелязано била застанала точно зад
нея. В резултат загубила равновесие и част от врялата вода изплискала от
тенджерата и се изляла върху лицето, шията, гърдите, корема, краката и
ръцете на детето. Св. В.А. изпитала силна болка и се разревала. Притеснена
от случилото се, св. И.А. веднага оставила тенджерата и съблякла дрехите на
св. В.А., за да види какви са пораженията, после я завела в банята, където я
обливала с хладка вода в продължение на около 10 минути, за да облекчи
болката й. След това св. И.А. облякла пижама и чехли на пострадалото дете и
заедно с другите две деца се качила в колата и тръгнала за УМБАЛ „Св.
Георги" ЕАД гр. Пловдив. Св. В.А. била приета в спешен кабинет около 19:00
часа, а впоследствие била настанена в Клиниката по изгаряния, пластична и
реконструктивна хирургия към болницата. Св. И.А. се прибрала заедно с
другите две деца у дома и се обадила на ** си св. А.А., като му разказала
3
какво се е случило-обяснила му, че в момента, в който махала от котлона
тенджерата с преварената вода, се бутнала в св. В.А., която незабелязано била
застанала зад нея, загубила равновесие и я заляла с врялата вода. Св. А.А.
приел случилото се „за битов инцидент“ и много се притеснил за
здравословното състояние на ** си. На следващия ден заедно със св. И.А. и
другите им две деца, отишли да видят св. В.А. в болницата, от където им
казали, че същата има 52% изгаряния, но състоянието й било стабилно, без
опасност за живота. ** на детето бил свидетелят **, който работил като ** в
УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД гр. Пловдив към Клиниката по изгаряния,
пластична и реконструктивна хирургия. През първите дни, когато св. В.А.
била в интензивния сектор, св. И.А. идвала всеки ден да се интересува за
състоянието на детето, като понякога била придружавана от **. Св. И.А. дори
била допусната веднъж до детето извън правилата, като били взети всички
мерки за безопасност.
На 08.01.2019г. св. М.Г. научила за станалия инцидент с ** й св. В.А. от
** на квартирантката на св. А.А.. Предвид това подала заявление до ДСП
Марица на 09.01.2019г., в което съобщила за случилото се на 30.12.2018г., но
посочила, че е разбрала от ** от детската градина, която посещавала св. В.А..
Св. М.Г. споделила за инцидента на ** си св. Д.Н.У., както и за
предположението си, че случилото се е „дело" на св. И.А.. Св. Д.У. била
наясно с влошените й отношения със св. И.А., както и с мнението й, че
същата се отнася грубо и пренебрежително към св. В.А..
На 10.01.2019г. св. Д.У. подала сигнал чрез Национална телефонна
линия за деца 116 111, касаещ детето В.А. /към този момент на
четиригодишна възраст/. Същата не се представила и казала, че с нея има и
други майки от детската градина на детето, което не било така, но го казала,
за да запази анонимността си. Св. Д.У. изказала притесненията си по повод
състоянието на детето, което било прието в УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД гр.
Пловдив с тежки изгаряния по тялото, вследствие на заливане с вряла вода, и
изразила опасенията си, че причината за случилото се са умишлени действия
от страна на **та - св. И.А.. Също така заявила, че св. И.А. системно
злоупотребявала с алкохола, детето се разплаквало, когато тя го взимала от
"градината и често било забелязвано да ходи със синини по тялото.“
4
Координатор на Национална телефонна линия за деца 116 111 веднага
изпратил сигнала до Дирекция „Социално подпомагане" - Пловдив с копие до
Дирекция „Социално подпомагане"- Марица, на вниманието на ** Отдел
„Закрила на детето" във връзка с постъпилата информация за възможен риск
за дете на територията на гр. Пловдив. В връзка с постъпилите сигнали била
предприета проверка и св. В.А. била посетена в болницата от социален
работник от ДСП Пловдив, като целта била същият да се запознае с детето и
лекуващите лекари и да събере информация за случая. От ДСП Марица била
поискана и писмена информация от болницата, в която била настанена
малолетната св. В.А.. Видно от същата детето обяснявало получените
изгаряния като неволен инцидент в дома си и не изразявало страх и
нежелание за среща с двамата си родители, които ежедневно го посещавали.
Освен това по тялото на детето не били наблюдавани синини или други
наранявания, които не са получени вследствие на изгаряния. От ДСП Марица
била изискана информация и от личния лекар на св. В.А.- **, който посочил,
че по време на прегледите, не бил виждал синини и следи от насилие по
тялото на детето. По случая информация била предоставена и от ДГ „**" в с.
В.. По данни на ** Т.Г. и ** С.Ч., малолетната В.А. посещавала редовно
детската градина, в добър външен вид, била спокойна, усмихната, контактна,
играела с останалите деца, дори показвала лидерски качества. По данни на **
М. Г. от края на първа група, когато наближавало време да си тръгне, св. В.А.
ставала неспокойна и дори се случвало понякога да се разплаче, когато
идвала да я взима ** й. Няколко пъти ** била забелязала синини по тялото на
детето, което обяснявало, че са от падане. В хода на настоящото досъдебно
производство **, Т.Г., С.Ч. и М. Г. са били разпитани в качеството на
свидетели, като в показанията им се съдържа идентична информация с тази,
дадена на социалните работници.
При среща със социалните работници по повод станалия инцидент на
30.12.2018г. св. И.А. разказала, че на въпросната дата, около 17:30 часа
нахранила бебето и била в кухнята, където преварявала вода. В дома били св.
В.А. и Л.А.. Не чула кога св. В.А. дошла зад нея и в този момент като се
обърнала с тенджерата с вряла вода, детето било зад нея, бутнала се в него,
водата плиснала и го заляла. Казала на социалните работници още, че веднага
свалила дрехите на св. В.А. и я оставила под душа. През това време
5
приготвила другите две деца, а после облякла и св. В.А. и отишли в
болницата, където я приели за лечение. От своя страна пострадалата св. В.А.
споделила на социалните работници по същия повод, че ** й я е изгорила с
водата, а на въпроса дали св. И.А. я е удряла отговорила: „веднъж се насрах в
гащите и ме наби". За причинените изгаряния на ** му св. А.А. обяснил на
социалните работници, че ** му му е разказала какво се е случило и за него се
касае за битов инцидент.
Във връзка със сигнал от 15.01.2019г. от Национална телефонна линия
за деца 116 111 до Държавна агенция за закрила на детето, относно случилото
се на 30.12.2018г. със св. В.А. с предположението, че извършител на деянието
е ** на ** на детето, била извършена от комисия проверка в УМБАЛ „Свети
Георги" АД гр. Пловдив относно спазване правото на детето, регламентирано
в чл.З, т.1 от Конвенцията на ООН за правата на детето и правото на закрила
на детето, регламентирано в чл.10, ал.1 от Закона за закрила на детето. При
проверката бил направен извод, че правото на детето не е нарушено -
медицинските специалисти не са имали индикации, които да сочат, че детето
В.А. е дете, нуждаещо се от закрила. Св. В.А. била доведена в лечебното
заведение от св. И.А., същата я посещавала редовно, за да се информира за
състоянието й, както и двамата родители проявявали загриженост за здравето
на детето. Случилото се на 30.12.2018г. било прието от медицинските
специалисти за битов инцидент, нямало индикации, че спрямо детето е било
упражнено умишлено действие за нараняване. Лекуващият лекар на св. В.А.
информирал, че при приемането на детето в болницата, св. И.А. била видимо
разтревожена. Детето било в шок и нямало спомен за случилото се. Обръщало
се към св. И.А. с думата „мамо", искало да му донесе жълто пате, което тя
направила. Св. И.А. многократно идвала в болницата и се интересувала за
състоянието на св. В.А..
След изписването на св. В.А. от болницата на 25.01.2019г., св. И.А.
заявила на ** си, че инцидентът с детето много я е разстроил, чувствала се
травмирана от случилото се и от последвалите обвинения от страна на ** по
майчина линия - св. М.Г., за умишлено нараняване на детето. Всичко това,
както и натрупаните през годините негативи в отношенията между св. И.А. и
св. М.Г. довели до липса на желание у св. И.А. да продължи да полага грижи
6
за св. В.А.. Св. А.А. се съобразил с желанието на св. И.А. детето да не живее
при тях. В резултат на това св. В.А. била настанена по административен ред в
семейството на своята ** по бащина линия - св. И.Д.А. и ** й Я.А.А., със
Заповед на ** на Дирекция „Социално подпомагане"- Марица от 14.02.2019г.,
след изрично изявено желание за това от страна на ** й - свидетелите И. и
А.А.и. Посочената заповед била потвърдена със съдебно решение №
1644/30.04.2019г., постановено по гр. дело №3716/2019г. по описа на Районен
съд гр. Пловдив, 2-ри гр. състав, влязло в законна сила на 14.05.2019г. Св.
И.А. и ** й заявили желанието си да се грижат за св. В.А., която била
настанена в дома им в с. В. и от своя страна се чувствала много добре при
тях. При тях живеела и ** по бащина линия - св. Н.А., която също помагала
при грижите за детето. Освен това, след настаняването й при ** й, св. В.А.
осъществявала редовни контакти с ** й по майчина линия — св. М.Г.. ** по
бащина линия също я посещавал. Св. В.А. не поддържала обаче никакви
контакти със св. И.А. и децата Л.А. и А.А., тъй като свидетелите И.А. и А.А.
смятали, че така е най-добре за всички. ** й я посещавал много рядко и
срещите им били все по-краткотрайни, но той бил спокоен за нея, защото
виждал, че тя имала всичко необходимо, чувствала се добре, била усмихната
и щастлива. Семейство А. осигурили спокойна и сигурна среда за
малолетната В.А. и полагали всички необходими грижи за нейното
възстановяване. След като състоянието на св. В.А. се подобрило, от
01.04.2019г. тя започнала отново да посещава ДГ „**" в с. В., като
първоначално детето оставало само до обяд. Детето се чувствало добре в
детското заведение, учило стихове и участвало в тържества.
Във връзка с воденото досъдебно производство са били изискани и
изготвени няколко социални доклада за децата В.А. и Л.А., които касаят и
животът им след инцидента от 30.12.2018г. Видно от същите активни грижи
за отглеждането и възпитанието на Л.А. и ** му А.А. след 30.12.2018г.
полагали ** им св. И.А. и св.А.А., които им били осигурили добри жилищни
условия и благоприятна семейна среда. Децата били в добро здравословно
състояние и били водени редовно на профилактични прегледи и имунизации
при личния лекар, който определял св. И.А. като загрижена **. Личният лекар
на Л.А. и А.А. - **, заявила пред служителите от ДСП Пловдив, че до този
момент в практиката си не е констатирала нещо притеснително в поведението
7
на св. И.А. и грижата й за децата. Л.А. посещавал ДГ „**" в гр. Пловдив. В
проведен разговор от страна на социален работник с **а на детското
заведение г-жа У., последната заявила, че детето редовно посещава градината,
ходи с чисти и подходящи за сезона дрехи и нямало нищо притеснително по
отношение на същото. Видно от извършената от ДСП Пловдив проверка и
изготвените в тази връзка социални доклади, не бил констатиран
непосредствен риск за детето Л.А.. Св. И.А. била категорична, че не желае и
няма да допусне синът й да има контакти с членовете на разширеното
семейство по бащина линия, включително със ** си св. В.А.. В това
отношение имала подкрепата на ** си, който искал да живее спокойно и да
няма конфликти в семейството му. Св. А.А. считал, че детето му св. В.А. ще
се чувства по-добре при ** му св. И.А., затова се съгласил да бъде настанена
в нейното семейство. Видно от изготвените социални доклади по делото
семейство А. разполагало със жилищни условия за отглеждане на детето и
поддържало много добри хигиенни и битови условия. Освен това
задоволявали адекватно и в пълен обем основните му потребности съобразно
възрастта и му осигурявали необходимите условия да расте и да се развива в
семейна среда. Между св. В.А. и семейство А. била изградена силна
емоционална връзка и привързаност. Детето се чувствало щастливо и
обгрижено. От своя страна св. И.А. искала да разсинови св. В.А. и имала
подкрепата за това от ** си, но все още не била предприела действия в тази
насока.
По повод на постъпил на 31.01.2019г. в Районна прокуратура гр. Пловдив
сигнал от Държавна агенция за закрила на детето гр. София, касаещ детето
В.А.А. / към този момент на 4г./, прието на 30.12.2018г. в УМБАЛ „Св.
Георги" ЕАД гр. Пловдив с тежки изгаряния по тялото, първоначално била
извършена предварителна проверка, а в последствие било образувано
настоящото досъдебно производство. Впоследствие в Районна прокуратура
гр. Пловдив постъпила жалба от св. М.Г., касаеща същия инцидент с
малолетната В.А., поради което жалбата била присъединена към вече
образуваното досъдебно производство.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 115/2019г. Видно от
8
заключението на посочената експертиза от представената документация се
установява, че на В.А. е било причинено обширно изгаряне от II АВ- III
степен на лицето, гръдния кош, гърба, горни и долни крайници-52%, шоково
състояние. Описаните увреждания са в резултат на действие на висока
температура и отговарят по време и начин да са причинени, както се
съобщава в данните по ДП- при заливане с вряла вода на описаните части.
Предприето е незабавно лечение във високоспециализирано здравно
заведение. Причинено е разстройство на здравето, временно опасно за живота
- т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал. 2 вр. ал.1 от НК.
По делото е била назначена и изготвена последваща съдебномедицинска
експертиза на живо лице № 2/2020г., видно от заключението на която, при
прегледа на В.А. се установяват множество груби, неравни, надигнати,
белезникаво-розови, на места червеникави белези по кожата на гърдите,
корема, долните крайници, а на горните крайници- депигментирани петна
като следствие от белезите. Описаните увреждания отговарят да са
причинени от стичане на течност с изгарящ характер, каквато е врялата вода и
е възможно по време и начин да са причинени, както се съобщава в
предварителните сведения. Причинено е обезобразяване на тялото и
крайниците, т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал. 2 вр. ал.1 от
НК.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на лицето
И.М.А., видно от заключението на която И.А. не се води на психиатричен
учет. При същата са налице характерови особености от емоционално
нестабилна личност с алкохолни злоупотреби. Диагностицираното
личностово разстройство представлява болест на характера, която има своята
динамика- кризи, тревожност, афективни разстройства, психотични
декомпенсации и др. Всяка личност може да боледува от всички болести, но е
най-висока коморбидността на емоционално нестабилната личност с
афективни разстройства и зависимо поведение. И.А. може да възприема и
възпроизвежда фактите от значение за делото и може да дава достоверни
обяснения за тях, както и да участва пълноценно в наказателното
производство. И.А. към момента на инкриминираното деяние на 30.12.2018г.
9
е била психично здрава. Към момента на деянието е могла да възприема и
възпроизвежда фактите от значение по делото. По време на извършените
изследвания не се установиха данни за наличие на психично заболяване,
което качествено да нарушава психичните функции на И.А. или да обуславя
болестно мотивирано фантазиране и модифициране на истината. Към
обследвания период е била с ясно съзнание, адекватна, с подредено
поведение, без болестни психични нарушения. И.А. проявява склонност да
трансформира реалността през призмата на собствените си нагласи и
убеждения, като може да предлага повърхностно модифицирана информация
с цел заблуда, без да изпитва угризения на съвестта, поради ниската си
емоционална интелигентност и дефицита на емпатия.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на лицето
В.А.А., видно от заключението на която В.А. не се води на психиатричен
учет. След преживяната психическа и телесна травма, същата ползва
социална услуга и работа с психолог. В.А. може да възприема и
възпроизвежда фактите от значение за делото в най-общ вид, но не може да
дава достоверни обяснения за тях и да участва в наказателното производство
в качеството си на свидетел с оглед ниската възраст. В.А. към момента на
инкриминираното деяние на 30.12.2018г. е била психично здраво дете, с
начални маркирани емоционални проблеми без поведенчески отклонения.
Към момента на деянието е могла да възприема и възпроизвежда фактите от
значение по делото в най-общ план. След случилото се е изпаднала в
състояние на шок. Към момента на експертизата ** не проявява достатъчни и
адекватни грижи в живота на В.А., срещите им са кратки и не присъстват в
света на детето. **та осиновителка И.А. изцяло е отхвърлила мисълта за
детето В.А. и е взела решение да започне дело за разсиновяване. Тя присъства
в живота на детето като „лошата И.", травмиращ образ за В.А.. Нейният образ
има травмиращ характер не само защото я е поставила в особено рискова
ситуация, но и поради предходното и последващото й отношение към детето.
Съдът счита, че при така установената фактическа обстановка и след
преглед и анализ на събраните в хода на разследването доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, в конкретния случай И.А. не е осъществила
10
състав на престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, пр. 2-ро вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1
от НК, т.е. умишлено причиняване на средна телесна повреда по отношение
на малолетно лице, а именно св. В.А..
Безспорно доказателствата по делото сочат на осъществен от обективна
страна състав на престъплението по чл. 131, ал.1, т.4, пр. 2-ро вр. чл.129, ал.2
вр. ал.1 от НК, тъй като в действителност е била причинена средна телесна
повреда на малолетната В.А..
Съдът намира, че И.А. не е имала пряк умисъл да причини средна
телесна повреда на детето си.
При описаните по-горе фактически обстоятелства, обаче може да бъде
направен обоснован извод, че в настоящия случай се касае за причинена на
св. В.А. „средна" телесна повреда по смисъла на чл.133 вр. чл.129, ал.2 вр.
ал.1 от НК от страна на непълната й осиновителка - св.И.А., т.е извършена е
средна телесна повреда по непредпазливост на низходящ. В разглеждания
случай, въпреки, че св. И.А. не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици /причиняване на-средна телесна повреда на
малолетната св. В.А./, е била длъжна като родител, осъществяващ родителски
грижи и надзор над св. В.А., и на практика е могла да предвиди, че едно
толкова малко дете, както е заспало, може да се събуди изведнъж и да тръгне
да търси ** си, както и че може да не го чуе, когато дойде при нея, / предвид
това, че, както тя сама е заявила в разпита си, вратите на стаите са били
отворени, а от постланите на пода килими не се чували стъпки при ходене/, и
при това да се бутне в него, докато се обръща да постави тенджерата с
врялата вода на плота и водата да се излее върху тялото на детето и да
причини средна телесна повреда. Св. И.А. е била длъжна да гарантира
сигурността на св. В.А., като е трябвало да внимава при боравенето си с
тенджерата с врялата вода и постоянно да следи за физическото присъствие
на детето.
Предвид изложеното, съдът счита, че са осъществени от обективна и
субективна страна признаците на престъплението по чл.133 вр. чл.129, ал.2
вр. ал.1 от НК. Същото обаче е от категорията на т. нар. престъпления от
частен характер и според разпоредбата на чл.161, ал.1 от НК, наказателното
11
преследване за престъпление по чл.133 от НК, причинено на низходящ, се
възбужда по тъжба от пострадалия до съответния районен съд.
Ето защо, съдът намира, че постановлението на прокурора е правилно,
обосновано и законосъобразно.
Предвид изложените мотиви, на основание чл.244, ал.5 от НПК
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление за спиране на наказателното
производство от 07.12.2020 г. по досъдебно производство № 64/19 г. по описа
на РУ на МВР – Труд, прокурорска преписка № 842/2019 г. на Районна
прокуратура гр. Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл. 131,
ал.1 т.4, предложение второ вр. чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12