№ 36109
гр. София, 09.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110114223 по описа за 2024 година
намери следното:
Постъпила е молба по чл. 248, ал. 1 ГПК от ответника по делото –
„Б.И.С.“ ООД, с искане за изменение на Решение № 14371 от 22.07.2024 г.,
постановено по гр. дело № 14223/2024 г. по описа на СРС, 177 с-в, в частта за
разноските. Изложени са доводи, че при постановяване на съдебния акт съдът
е пропуснал да се произнесе по сторените разноски за адвокатско
възнаграждение, в размер на 800 лв., при аргументи относно липсата на
представени доказателства за извършването им. Ответникът отбелязва, че
вероятно по делото е налице пропуск за прилагане на представените
доказателства за заплащане на адвокатския хонорар, предвид приобщаването
им по делото чрез системата за електронно връчване. Към молбата е
представил като писмено доказателство извлечение от банкова сметка на адв.
Р. Р., което удостоверява извършеното плащане на претендираните разходи за
адвокатско възнаграждение от страна на „Б.И.С.“ ООД.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът Т. К. Г. е взел становище по
постъпилата молба от „Б.И.С.“ ООД, като е изложил съображения относно
неоснователността на направеното искане за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските.
Постъпилата молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна. В Решение № 14371 от
22.07.2024 г., постановено по гр. дело № 14223/2024 г. по описа на СРС, 177 с-
в, съдът е изложил мотиви, поради които счита, че разходите за адвокатско
възнаграждение не следва да бъдат възлагани в тежест на ищеца по делото,
доколкото не са ангажирани доказателства за тяхното извършване. В този
смисъл, съдът отново посочва задължителните тълкувателни разяснения,
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк.
дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно които съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на
плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за
това. При извършена проверка на представените по делото писмени
доказателства, удостоверяващи извършените разходи в процеса, не се
1
установява своевременното представяне на документ, от които да бъде видно,
че ответникът е заплатил в полза на процесуалния му представител
уговореното адвокатско възнаграждение.
С молбата по чл. 248 ГПК ответникът е представил доказателство за
заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. С оглед мотивите в
т. 11 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. дело №
6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът счита, че е настъпила преклузия
по отношение на представянето на доказателство за извършения разход с
молбата по чл. 248 ГПК. Събирането на доказателствата в исковия процес
приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на
съдебното дирене и дава ход по същество на спора. След тази фаза на процеса
съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да
осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на
производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат
нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във
връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Макар акцесорна,
претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, от
което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното
заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция.
При постановяване на Решение № 14371 от 22.07.2024 г., настоящият
съдебен състав е взел предвид всички доказателства, удостоверяващи
извършени разходи в процеса, поради което е недопустимо при представяне на
нови писмени доказателства съдът да изменя волята си относно постановения
съдебен акт в частта за разноските.
По изложените съображения, съдът счита, че молбата с правно
основание чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се остави без уважение като
неоснователна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 246561 от 30.07.2024 г.,
подадена от „Б.И.С.“ ООД, чрез адв. Р., в която е обективирано искане по чл.
248, ал. 1 ГПК за изменение на Решение № 14371 от 22.07.2024 г., постановено
по гр. дело № 14223/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 177 състав, в
частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2