Решение по дело №2987/2009 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2457
Дата: 5 юли 2010 г. (в сила от 31 юли 2010 г.)
Съдия: Мария Георгиева Коюва
Дело: 20093110102987
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

2457

гр.Варна, 05.07.2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД             XXX СЪСТАВ, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ

на 10 юни 2010 г.                                                    Година 2010

в  публично заседание в следния състав:

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА

при участието на секретар Хр. И.

разгледа докладваното от съдия М. Коюва

гражданско дело № 2987 по описа за 2009 година

 

Предявен е иск от Г.Й.Х. и А.Й.Й. срещу Ж.Х.Й., за делба на ДВОРНО МЯСТО, с административен адрес гр. Варна, ул***, с идентификатор №*** /стар идентификатор ***/ по действаща кадастрална карта на гр. Варна, с площ от *** кв.м. по скица /161 кв.м. по нотариален акт/, при граници: имот №***, ведно с построената в имота жилищна сграда на един етаж с идентификатор №*** с площ *** кв.м., състояща се от две стаи, коридор, кухня, баня с тоалетна и селскостопанска постройка на един етаж с идентификатор №*** с площ от *** кв.м.

Ищците твърдят, че с ответника са наследници на Х.Й.К., като искат делбата да се допусне при равни квоти за ищците и ответника по ***ид.ч.

Ответника от своя страна в депозирания по реда на чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба твърди, че иска е допустим и основателен, като моли делбата да се допусне при квоти *** за ищците в общ дял и *** за ответника.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От удостоверение за наследници № *** г. /л.6/ е видно, че Х.Й.К., б.ж. на гр.Варна, починал на *** г. е наследен от децата си син Й.Х.Й. и дъщеря отв. Ж.Х.Й.. Й.Х.Й. е починал на 14.09.2006 г. и е наследен от ищците съпруга А.Й.Й. и дъщеря Г.Й.Х., което се установява от удостоверение за наследници № *** г./л.7/.

От НА №*** г. /л.5/ се установява, че Х.Й.К. е закупил *** кв.м. ид.ч. от имот находящ се в гр. Варна, ул. ***, кв.***, парцел ***, заедно с две постройки в западната част на парцела от три стаи и навес.

По действаща КК на гр.Варна имота е с идентификатор № *** и е с площ от *** кв.м., което е видно от приложената по дело скица, като са отразени жилищната сграда и стопанската постройка /л.26-28/.

От удостоверение за наследници на Г.Н.К. /л.44/ се установява, че е починала на *** г. и е наследена от съпруг Х.Й.К. /починала на *** г./, син Й.Х.Й. /починал на *** г./ и дъщеря Ж.Х.Й..

От удостоверение №*** г. изд. от РС-Варна /л.66/ се установява, че Й.Х.Й. е направил отказ от наследството на баща си Х.Й.К. По делото служебно е изискана и приложена молбата, с която Й.Х.Й. е заявил пред РС-Варна желанието си да се откаже от наследството на баща си /л.93-95/.

По делото е изготвена СПЕ /л.111-115/, която съдът кредитира като компетентно и обективно и пълно изготвена, от заключението на която се установява, че молбата, която е депозирана в РС-Варна от Й.Х.Й., с която е направил отказ от наследството на баща си е подписана от него, като подписа е оспорен от ищците.  

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В настоящата фаза на делбеното производство следва да се установи дали между страните съществува съсобственост по отношение на претендирания имот и при какви квоти.

С оглед представените писмени доказателства се установява, че процесния имот, дворно място и сградите построени в него са придобити от Х.Й.К. по време на брака му с Г.Н.К., като са закупени през 1960 г. и сделката е обективирана в НА №*** г. След което, през 1962 г. Г.К. е починала и е била наследена от двете си деца и съпруга си. Съгласно чл. 33 от Закона за лицата и семейството, който е отменен през 1968 г. с влизането в сила на СК от 1968 г., имуществото придобито от съпрузите по време на брака е било подчинено на принципа на разделност, т.е. „всеки от съпрузите запазва имуществото си, управлението и ползуването от него”. Този принцип е действал до влизането в сила на СК от 1968 г., който с чл. 103 от СК от 1968 г. въвежда принципа на имуществена общност и за заварените бракове - / Чл. 103 от СК от 1968 г. - Правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове./. С оглед представеното удостоверение за наследници се установява, че Г.К. е починала през 1962 г., поради което към момента на влизане в сила на СК от 1968 г. Х.Й.К. не е бил в брак, тъй като съпругата му е била починала. Имота, който той е бил закупил през 1960 г. е бил само негова лична собственост, като Г.К. не е имала права върху процесния имот закупен от съпруга й. Така след смъртта на Г.К. процесния имот, за който се иска допускане и извършване на делба е бил собственост единствено на Х.Й.К.. След смъртта му през *** г. той е наследен от децата си син Й.Й. и дъщеря Ж.Й., като всяко от децата му е наследило по *** ид.ч. от имуществото на баща си, т.е. са придобили по *** ид.ч. и от процесния имот с построените сгради. На *** г. Й.Х.Й. е направил отказ от наследството оставено от баща му Х.Й.К., като отказа е вписан в особената книга на РС-Варна. Въпреки направеното оспорване от страна на ищците, че подписа в молбата не е на Й.Х.Й. от изготвената съдебно-почеркова експертиза се установява, че Й.Х.Й. лично е подписал молбата, с която е направил отказа от наследство на баща си. Експертизата не е оспорена от страните, поради което съдът приема заключението на същата. След като Й.Х.Й. е направил отказ от наследството на баща си Х.Й.К. то неговата *** ид.ч. увеличава дела на сестра му Ж.Й., като тя остава единствен наследник на имуществото оставено от баща й. В тази връзка ответника Ж.Й. се явява единствен собственик на процесния имот, за който се иска делба. Ищците като наследници на Й.Х.Й. нямат права върху процесния имот, тъй като техния наследодател не е съсобственик в имота. Той е направил отказ от тези права и отказа е вписан в особената книга на РС-Варна под № 96/2000 г., т.е. липсва съсобственост в процесния имот, поради което липсват основания за делба на имота.   

Предвид изложеното предявения от ищците иск е неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като процесния имот не е съсобствен, а същия е собственост единствено на ответника Ж.Х.Й..

Тъй като страните не са направили искане за присъждане на разноските сторени по делото и не са представили списък на същите съгласно чл. 80 от ГПК, съдът не следва да се произнася по разноските, а същите следва да останат върху страните така както са ги направили.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ищците Г.Й.Х., ЕГН ********** и А.Й.Й., ЕГН **********,*** срещу ответника Ж.Х.Й., ЕГН **********,***, за делба на ДВОРНО МЯСТО, с административен адрес гр. Варна, ул. ***, с идентификатор №*** /стар идентификатор ***/ по действаща кадастрална карта на гр. Варна, с площ от *** кв.м. по скица /**** кв.м. по нотариален акт/, при граници: имот №*** ведно с построената в имота жилищна сграда на един етаж с идентификатор №*** с площ *** кв.м., състояща се от две стаи, коридор, кухня, баня с тоалетна и селскостопанска постройка на един етаж с идентификатор №*** с площ от *** кв.м., поради липса на съсобственост в имота, на основание чл.34 от ЗС.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от получаването му от страните, пред Варненски окръжен съд.

                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: