№ 146
гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело №
20231100900901 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Община Елхово (ищец) срещу
„НСК София“ ЕООД (ответник) иск с правно основание чл.160, ал.3 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ) вр.79, ал.1, пр.2 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 91221,08 лева – обезщетение за неизпълнено
гаранционно задължение, съизмеряващо се със стойността на разходите, необходими
за поправка на некачествено изпълнените строително-монтажни работи (СМР) на
обект административна сграда ГПУ с идентификатор № 27382.500.34.1 по КККР на
гр.Елхово, представляваща публична държавна собственост, които СМР са били
възложени по договор № BG16RFOP001-2.002-0010-CO1-S-03 от 22.08.2019г., по който
ищецът е възложител, а ответникът изпълнител.
Ищецът твърди, че след проведена обществена поръчка е сключил договор с
ответника, по силата на който му възложил изпълнение на СМР, представляващи
основен ремонт на процесната сграда, който включвал и ремонт на покрива. Уточнява,
че договорът е сключен от общината като стопанин на сградата и бенефициер по
програма „Региони в растеж 2014-2020“, както и че фактически същата се ползвала от
Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово (РДГП). Сочи, че на 28.04.2020г.,
след изпълнение на работата, било издадено удостоверение за въвеждане на обекта в
експлоатация. Заявява, че през м.01.2021г. общината била информирана от служители
на РДГП – Елхово за течове от покрива на сградата, за което своевременно е уведомил
изпълнителя за отстраняване на появилите се дефекти по силата на поетата с договора
1
гаранционна отговорност, което било сторено от ответника. Поддържа, че след
ремонта отново се появили течове, влага и мухъл в помещенията на сградата, за което
възложителят информирал изпълнителя и го поканил да отстрани дефектите, на което
ответникът се отзовал. Твърди, че и след този ремонт, служителите на РДГП подали
сигнал за съществуващи течове, които разрушавали сградата и компрометирали
безопасните условия на труд, в отговор на което общината отново отправила искане
ответникът да изпълни ангажиментите си, произтичащи от гаранционната отговорност
на изпълнителя, но той отказал да стори това с твърдение, че вредите са причинени от
непочистване на отводнителните канали на покрива от стопанина на сградата, за което
не носи отговорност. Счита, че доколкото изпълнителят се е задължил по договор да
обезпечи защита на сградата от проникване на вода в нея, то същият е следвало да
осъществи изпълнението по начин, че да не се задържа вода в отводнителните канали
и конкретно в зоната на металния кабел, през който преминавали комуникационни
кабели на антена, или поне да информира своевременно възложителя от
необходимостта при изпълнението да се направят промени в проекта с цел
обезпечаване точното изпълнение на договора, което ответникът не е сторил. Предвид
изложеното, поддържа, че ответникът по силата на поетата гаранционна отговорност,
е бил задължен да поправи теча на покрива и нанесените от това щети в помещенията
на сградата, а като не е сторил това – дължи обезщетение в размер на търсената сума.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковата претенция с твърдение, че е изпълнил точно
договора, съобразно възложеното, и не е налице причинно-следствена връзка между
изпълнените от дружеството СМР и вредите от течове, тъй като не е налице
некачествено изпълнение на възложената работа, нито дори скрити дефекти. Пояснява,
че негови служители са посетили обекта след подаваните сигнали за течове и след
оглед са установили, че причина за тях били запушени отводнителни елементи на
покрива, в резултат на което на място се събирала вода, която преливала през метален
канал, през който преминавали комуникационни кабели на антена, поради което
решението на проблема било в реконструиране на канала, което обаче не им е било
възлагано, нито е било предвидено по проект да се случи. Поддържа, че в резултат на
това покривът бил компрометиран, но по причини, за които отговорност носел
възложителя, поради което не са налице основания за ангажиране на гаранционната му
отговорност по договора. Акцентира на обстоятелството, че от една страна течовете са
резултат от непочистване на отводнителните канали, а от друга – от неправилно
проектно решение за ремонтните дейности на покрива, който проект не е изготвен от
ответника и който не предвижда повдигане на кабелния канал или преместването му.
Твърди, че доколкото тази работа не му е била възложена, то не може да се търси
гаранционна отговорност за вреди, произтекли от неправилното проектно решение,
защото е бил длъжен да го изпълни. Посочва, че такова преместване на
2
комуникационния канал, респ. повдигане, не му е било указано нито от авторския,
нито от строителния надзор по време на изпълнение на възложените СМР. Твърди
също, че след завършване на работите възложителят е допуснал поставянето на антени
и други комуникационни съоръжения на покрива за нуждите на РД „Гранична
полиция“ - Елхово, което не било съгласувано с изпълнителя, като при тази работа
хидроизолационния слой бил повреден. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Представен е договор № BG16RFOP001-2.002-0010-CO1-S-03 от 22.08.2019г.
(л.15 от делото), по силата на който Община Елхово е възложила на „НСК София“
ЕООД изпълнение на СМР по Оперативна програма “Региони в растеж 2014-2020“ за
обособена позиция – сграда административна ГПУ с идентификатор № 27382.500.34.1
– публична държавна собственост, срещу възнаграждение в размер на 511242.00 лева с
ДДС. Видовете и обхвата на СМР били конкретизирани с ценовото и техническо
предложение, явяващи се неразделна част от договора, като техническото предложение
от своя страна съответствало на техническото задание, съгласно документацията от
проведената обществена поръчка, в резултат на която е сключен договора. Видно от
същото и от КСС към договора, целта на проекта е била да се постигнат показателите
за енергийна ефективност за сградата, като, освен топлоизолирането й, се предвиждала
подмяна на дограма, настилки, оборудване на санитарни помещения, смяна на врати,
нови отоплителни тела. Част от възложените СМР касаят основан ремонт на покрива
на сградата чрез пълна подмяна на хидроизолационното покритие и смяна на
водосточните тръби, казанчета и улуци – така в техническата спецификация. Уточнено
било, че отводняването на покрива е външно посредством барбакани, казанчета и
водосточни тръби, преминаващи по външните ограждащи елементи – техническа
спецификация, л.47 от делото. Изпълнителят е декларирал, че е запознат с видовете и
обема на работата, както и с одобрения проект за изпълнение, както с подписване на
договора, така и с нарочно изявление в техническото предложение (л.29 от делото).
Изпълнителят поемал задължението да изпълни възложеното в рамите на 92
календарни дни (чл.2) добросъвестно и професионално, в съответствие с всички
нормативно установени изисквания на строителните, техническите и технологичните
правила и нормативи за съответните дейности (чл.4, ал.11) и в съответствие с
разрешението за строеж, одобрените работни инвестиционни проекти, техническата
спецификация и линейния график, като в тази връзка бил задължен да уведомява
изпълнителя за възникнали проблеми при изпълнението на проекта (чл.4, ал.2).
Работата следвало да се приеме с нарочен двустранно разписан протокол и след
проверка от страна на възложителя дали изпълненото съответства на възложеното
(чл.9, ал.3, съответно чл.7, ал.8 от договора). Изпълнителят се задължавал да
отстранява за своя сметка скритите недостатъци и дефекти от изпълнените СМР,
3
появили се след приемане на обекта от възложителя – чл.13 от договора, като така
поемал ангажимент за гаранционна отговорност в сроковете, уредени с Наредба №
2/31.07.2003г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация на строежите в Р.България и
минималните гаранционни срокове за изпълнени СМР, съоръжения и строителни
обекти. Било предвидено, че в такава хипотеза задължение на възложителя било да
информира писмено изпълнителя за проявили се дефекти, а изпълнителят имал
задължение да започне работа по отстраняването им в петдневен срок от
уведомлението (чл.13, ал.4). Изрично било посочено, че изпълнителят носел
отговорност за изпълнението на строежа в съответствие със строителните книжа и
изискванията на чл.169, ал.1-3 ЗУТ, представляващи съществени изисквания към
всички строежи.
Приложена е извадка от обяснителна записка към инвестиционния проект, в
който съществуващото положение и изискванията към ремонта на покрива са
заложени идентично с техническата спецификация. Прието е и издаденото за обекта
разрешение за строеж № 31/23.08.2018г.
Представени са актове за установяване и приемане на изпълнените на обекта
СМР (актове обр.19), като видно от тези от 21.11.2019г. (л.84), от 28.11.2019г. (л.86) и
от 09.01.2020г. (л.91) работата по покрива включвала демонтаж на съществуващата
хидроизолация, ламаринени обшивки, барбакани, водосточни тръби и водосборни
казанчета, полагане на замазка за наклон на плосък покрив, нанасяне на два пласта
хидроизолация, горният от които с посипка, монтаж на нови обшивки, водосточни
казанчета, тръби и барбакани, полагане на топлинна изолация от минерална вата върху
пода на подпокривното пространство.
Видно от приложена извадка от заповедната книга на строежа (л.78), няма
вписани забележки към изпълнителя, нито предписания за промяна, която да касае
ремонта на покрива.
С Констативен акт (обр.15) от 19.01.2020г. е установена годността на строежа
(л.110) и с удостоверение от 28.04.2020г. (л.122) строежът е бил въведен в
експлоатация с констатация, че е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и
отговаря на съществените изисквания към строежите по чл.169, ал.1 и ал.3 ЗУТ.
Видно от писмо от 09.02.2021г. Директорът на РДГП – Елхово е известил
Община Елхово за появил се теч в сградата още на 27.01.2021г., за което общината е
уведомила изпълнителя с писмо от 11.02.2021г., като го е поканила да отстрани
недостатъка съгласно чл.13 от договора, уреждащ гаранционната отговорност на
изпълнителя. С писмо от 16.02.2021г. „НСК София“ ЕООД е декларирала пред
възложителя, че течът е бил отстранен.
На 12.04.2021г. Директорът на РДГП отново е съобщил на общината за теч от
покрива на сградата, за което общината от своя страна е известила изпълнителя с
4
писмо от 15.04.2021г.
Приложено е писмо от 01.11.2021г. от Директора на РДГП до Община Елхово с
доклад за теч от покрива на сградата, за което обстоятелство възложителя е известил
изпълнителя с писмо от 03.11.2021г. с покана за отстраняване на дефекта.
Прието е писмо от РДГП до Общината от 16.12.2021г. с известие за
продължаващ теч, както и писмо от общината до „НСК София“ ЕООД, че следва да го
отстранят.
С писмо от 22.12.2021г. изпълнителят е уведомил възложителя, че не носи
гаранционна отговорност за теча на покрива, като е посочил изрично, че това се дължи
на „запушени отводнителни канали, вследствие на което се събира голяма количество
вода, която прелива през метален канал, през който преминават комуникационни
кабели на антена“.
Представен е Констативен протокол от 06.01.2022г. (л.132), подписан след оглед
на покрива на сградата от страна на служители на Община Елхово и РДГП- Елхово, в
който е посочено, че при ремонта на покрива не е било предвидено от изпълнителя
повдигане на съществуващите на покрива кабелни канали за комуникации, което
препятствало оттичането на вода, която се задържала от канала, образувала локва,
която разрушавала хидроизолационния слой и навлизала в подпокривното
пространство, а оттам – и в помещенията. Установено било, че при последващ ремонт
на покрива от „НСК София“ ЕООД били поставени тръби през кабелния канал с цел
по-добро оттичане на водата, но това не е довело до желаното решение. Направено
било предложение за повдигане на кабелния канал.
Видно от писмо на изпълнителя до възложителя от 13.01.2022г. , „НСК София“
ЕООД отново е завил, че не носи отговорност за дефектите на покрива, като
подчертава, че течът бил резултат от запушени отводнителни канали, които не се
почиствали от стопанина на сградата и задържане на водата от канала с
комуникационни кабели. В писмото си ответникът е поддържал становище, че каналът
следва да се реконструира, за да се постигне трайно решаване на проблема, което
обаче не можело да се извърши от него, тъй като е извън обхвата на възложените по
договора дейности. Така и в писмо на изпълнителя от 25.01.2022г., отправено до
общината в отговор на тяхно уведомление от 13.01.2022г.
Прието е и уведомително писмо от възложителя до изпълнителя от 26.09.2022г.,
както и отговор от същата дата от изпълнителя, с който поддържа вече заявеното.
С писмо от 03.11.2022г. възложителят е поканил изпълнителя за съвместен оглед
и изготвяне на констатации за покрива, като писмото е било получено от адресата на
07.11.2022г. Не се спори, че изпълнителят не е изпратил представители на срещата.
Установява се в кореспонденция между Община Елхово и МРРБ, че за така
5
положените грижи общината е информирала ресорното министерство с оглед факта, че
общината е бенефициер по програмата, по която СМР са били финансирани.
Прието по делото е разрешение за строеж от 28.08.2023г. за поставяне на
съоръжения на сградата на РДГП – Елхово по проект за изграждане на интегрирана
система за наблюдение по границата с Р.Турция, към което е приложена и
обяснителната записка към проекта. Комуникационните съоръжения е следвало да се
изградят именно в процесната сграда.
Разпитан е свидетеля Ж.К. – заместник-кмет на Община Елхово, която е
потвърдила предприетите от общината по сигнал на РДГП действия – уведомления до
изпълнителя и покани за отстраняване на дефектите. Същата е заявила, че от страна на
ответника са били изпращани служители за поправка на покрива след първите две
уведомления, след което изпълнителят отказал да изпълни задължението си по договор
да отстранява недостатъци след приемане на работата и дори не изпратил свой
представител за съвместен оглед на обекта, за което бил надлежно поканен. Посочила
е, че понастоящем в сградата има мухъл и висока влажност, а течовете не са
отстранени.
Разпитан е свидетеля Д.Щ., който е заявил, че по поръчка на ответника е
направил оглед на покрива след сигнал за теч, при който установил запушване от
листа, клони и други боклуци на барбаканите, което пречело на водата да се оттича.
Приета е съдебно-техническа експертиза на вещо лице М. М., който след
запознаване с материалите по делото и оглед на обекта, е констатирал, че посочения за
сградата идентификатор е грешен и актуалният такъв е № 27382.500.9902.1 по КККР
на гр.Елхово. Заявил е, че сградата е идентифицирана по кадастър и на място и няма
спор, че е процесната. Експертът е дал заключение, че в сградата има теч от покрива,
който е нанесъл щети в стаите на третия етаж на сградата, а от южната страна – течът
е достигнал до втория етаж и увредил тавана на първия етаж. Обосновал е извод, че не
е бил направен необходимия наклон на покрива при решение водата да се отвежда към
краищата на късата страна, което водело до задържане на вода дори и при слаб дъжд,
както и че е налице разлепване на хидроизолационната мушама по бордовете на
сградата, поради недоброто й залепване. Посочил е, че по дългата страна на покрива е
положен метален канал за кабели, който пресичал наклона на покрива, на който канал
били оставени отвори за оттичане на водата. Отразил е, че покривът е бил почистен
при огледа, като в непосредствена близост имало само две дръвчета с корони над
нивото на покрива. Отрича възможността листата да водят до запушване на
отводнителни канали, тъй като именно в този участък била поставена водосточната
тръба. Пояснил е, че дори да не се почиства покрива, прелИ.ето би било по фасадата
на сградата и не би довело до теч в помещенията. Счита, че течовете в стоите са
резултат от проникване на вода от покрива, поради недобро залепване на
6
хидроизолационния материал към барбаканите. Посочил е, че обществената поръчка, в
резултат на която е бил подписан процесния договор, не е била за инженеринг, т.е.
изпълнението било възложено по по-рано одобрен от възложителя проект, както и че
КСС не включва дейности по повдигане на металния комуникационен канал, поради
което изпълнението му съставлява нов вид СМР. Пояснил е, че този метален канал е
съществувал преди възлагането на СМР, тъй като е покрит с хидроизолационен слой
именно при процесния ремонт.
Предвид оспорване на изводите на вещото лице, по делото е допусната тройна
съдебно-техническа експертиза от вещи лица А. А., И. Б. и Б. Т., които след
запознаване с относимите документи и оглед на място в присъствие на страните и
втори оглед от вещо лице Б. след обилен дъжд, са дали заключение, че:
Верният идентификатор на обекта е № 27382.500.9092.1 от КККР на гр.Елхово, а
не този по договора и документацията, като няма спор, че става въпрос за
процесната сграда;
Покривът на сградата е плосък с външно отвеждане на дъждовните води чрез
барбакани и водосточни тръби;
Установени са пластове от изолацията, които са видимо разлепени със следи от
надигане, довело до счупване на горния изолационен лист;
Хидроизолацията с посипка не е извита по борда на сградата, поради което при
температурните разлики се е отлепила от основата и се е получило свличане;
Изолацията е компрометирана, фугите между отделните парчета изолация е
отворена и прониква вода;
Няма запушване на отводнителни канали от паднали листа, нито увреждане на
изолацията от кабелите на покрива или такова от стъпване с обувки с грайфери,
или от поставяне на тежки предмети на покрива;
Над металния канал с комуникационни канали има поставена хидроизолация,
като под него е пробита изолацията и са поставени тръби, но самото покрИ.е на
този канал води до заустване на водите в този участък;
В КСС и в инвестиционния проект не са предвидени дейности по повдигане на
металния канал, за да се изпълни замазка по него и да се постави изолация.
Проектът е на друго лице, различно от изпълнителя;
Представен е бил проект от 2013г. за ремонт на покрива, с който е предвидено
металният канал да се повдигне на бетонови блокчета по покрива, но такова
изпълнение не е било направено и не е било заложено такова решение в проекта,
който е изпълнявал ответника;
Изпълнението на повдигане на металния канал за комуникационни кабели е нов
вид СМР, тъй като не е включван в КСС;
Забележки и предписания в заповедната книга, касаеща покрива, няма;
Причина за течовете е покрИ.е металния канал за кабели към антена с
7
хидроизолация, след което същата е пробита на места, за да се реши оттичането,
но това изпълнение не е довело до резултат, т.е. водата не се оттича и прониква
през покривната плоча към подпокривното пространство и помещенията по
вертикал. В този участък са и най-големите щети в помещенията на сградата.
Преди този ремонт, металният канал не е бил пречка за оттичане на водите, тъй
като не е бил покрИ. с изолация, а самият той е във вид на решетка, така че вода
при него не се е задържала;
Общата стойност на СМР, необходими за отстраняване на вредите възлиза на
22626.73 лева, от които 20665.11 лева за поправка на покрива и 1961.62 лева за
отстраняване на повредите в помещенията на сградата.
Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, прави
следните правни изводи:
По материалната легитимация на ищеца.
Въпросът относно активната материална легитимация на ищеца не е бил
разискван в хода на процеса, а е поставен едва с писмените бележки на ответника.
Независимо от горното, съдът и служебно е длъжен да изследва този въпрос, свързан с
принадлежността на правото на иск. По делото не е спорно, че процесният имот
представлява публична държавна собственост. Макар да не е приложен АДС, това
обстоятелство е отразено в договора. Не се спори и се установява от материалите по
делото, че сградата се ползва за нуждите на РДГП –Елхово. Установява се също, че
бенефициер по програмата „Региони в растеж 2014-2020“ е именно Община Елхово,
която в това си качество се явява и възложител по договора с ответника. Като страна
по така възникналото правоотношение грижа на ищеца е било до следи за точното
изпълнение на договора, с правото да упражнява правата по него, вкл. правата по
чл.265 ЗД, съответно по чл.160 ЗУТ. Тези права произтичат от качеството му на
възложител по смисъла на закона, поради което Община Елхово се явява активно
материално-правно легитимирания субект да предяви настоящия иск.
Доколкото с иска се търси компесаторно обезщетение за неизпълнение на
договорно задължение за гаранционна отговорност, то при евентуално уважаване на
претенцията търсената парична сума се явява целева – тя може да бъде отнесена само
за отстраняване на проявили се в гаранционния срок дефекти и вредите от тях, което е
грижа на бенефициера по програмата и възложител по договора.
По основателността на иска по чл.160 ЗУТ вр.чл.79 ЗЗД
По делото няма спор, че страните са били валидно обвързани от договор за
изпълнение на СМР, в който е била предвидена гаранционна отговорност за
изпълнителя за извършените работи, като сроковете й съвпадали с минималните такива
за съответните видове, посочени в чл.20 от Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в
8
експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове
за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти – така
чл.13 от договора. Установява се от приложенията към договора – КСС, техническо
предложение и техническа спецификация, че част от възложените СМР касаят
изпълнение на основен ремонт на покрива на процесната сграда, който покрив е
плосък и при който отвеждането на дъждовните води е било и е предвидено да е
външно – чрез барбакани и водосточни тръби. Доказва се от удостоверение от
28.04.2020г. за въвеждане на строежа в експлоатация, че работата е била приета от
възложителя. Установява се от доказателствата по делото, че след предаване на обекта
от изпълнителя на възложителя най-рано през м.01.2021г. са установени течове от
покрива на сградата (така в писма на Директора на РДГП – Елхово до Община Елхово
и от Община Елхово до „НСК София“ ЕООД, съответно констативен протокол от
06.01.2022г. и показания на свидетеля Кафеджиева). От събраните гласни
доказателства и две заключения се установява още, че течовете продължават и към
настоящия момент. От Наредба № 2/31.07.2003г. на МРРБ се установява, че
минималният гаранционен срок за изпълнена хидроизолация при неагресивна среда е 7
години.
Спори се относно наличието на основания за ангажиране гаранционната
отговорност на изпълнителя, предвид възраженията му, че: 1.) течовете са резултат от
задържане на вода, поради непочистени отводнителни канали, т.е. налице е
неположена от друг грижа при експлоатация на обекта, и 2.) в случай, че причина за
течовете е задържане на вода в металния канал за комуникационни кабели, монтиран
на покрива, решението за който е да се повдигне или измести, то такава работа не е
била възлагана по договора на изпълнителя, а същият не може да се отклонява от
проекта, поради което не носи отговорност за вредите от този теч.
Видно от двете приети заключения – единична и тройна експертиза, течовете в
сградата не са резултат от запушване на отводнителни канали от листа, клони или
други боклуци. Това е категорично изведено от всички вещи лица, от заключенията на
които става ясно, че само две дървета имат корони над нивото на покрива, но от
страна, при която листопадът не може да доведе до такова запушване, а и подобен
риск е решен с водосточните тръби. Установено е при огледите, проведени при участие
и на представители на страните, че протичането на вода от покрива към
подпокривното пространство и помещенията не е в зоната на отводнителните канали.
Нещо повече, съгласно тройната експертиза, в случай на такова запушване, прелИ.ето
ще бъде фасадно и няма да доведе до протичане на вода вътре в сградата, както е
установено в случая. Тези изводи на вещите лица, които съдът кредитира като
обосновани и обективни, правят неоснователно възражението на ответника, че следва
да се освободи от отговорност, поради неправилно стопанисване на обекта. Уместно е
да се посочи, че съдът не основава изводите си на показанията на свидетеля Щ..
9
Същите бяха общи, откъслечни, без яснота относно времето на извършения от него
оглед, лицата, присъствали на него, за което не е съставян протокол, в какво качество е
посетил обекта, с какво заключение или предложение е отнесъл въпроса и пред кого.
Тези показания не кореспондират на заключенията на вещите лица, които са базирани
на доказана професионална подготовка и огледи, извършени при участие на страните
по спора и в дни след валеж, така че да се установи в коя част и по каква причина се
получава заустване на дъждовна вода на покрива.
Категорично е изведено заключение, че причина за появилия се теч,
неотстранен и понастоящем, е задържането на вода от металния канал за
комуникационни кабели за антена, намиращ се на покрива на сградата, който е
напречен на наклона за оттичане на водата и не я пропуска. Обстоятелството се
признава и в писма на ответника, който излага съображения, че отстраняването на
теча изисква вземане на решение за реконструкция на този канал, което е проектно
решение, а тай е само изпълнител и следва проекта. Нещо повече, по делото е
изяснено, че този канал е съществувал на място при възлагане на работата на
ответника, както и че не е създавал проблеми при отводняването на покрива, защото
по конструкция представлявал решетъчна структура, през която водата преди е
преминавала свободно. Проблемът със задържането на вода се е появил след ремонта
от „НСК София“ ЕООД, поради това, че изпълнителят е положил отчасти изолационен
материал върху канала, което е препятствало оттичането на дъждовна вода и я
задържала на място, като ответникът е предприел двукратно действия за решаване на
проблема, при които направил пробиви на канала и положил тръби, но това не дало
резултат. Изясни се също, че единственото решение е повдигането на канала така, че
под него и нивото на покривната настилка да се получи фуга и това да позволи както
изолацията на покрива на място чрез полагане на такава настилка, така и свободното
оттичане на водата в този участък. От гореизложеното, се потвърждава извода, че
причина за теча в сградата е именно покрИ.ето на канала с хидроизолация, респ.
неповдигането му над нивото на покривната настилка, което категорично бе
потвърдено от вещите лица, изготвили тройната СТЕ, при изслушването им в съдебно
заседание.
Отделно от това, по делото се доказа неточно изпълнение на възложената
работа в качествено отношение с оглед находките на разлепени листове изолация,
разминаване на листовете и отваряне на фуги между тях и свличане на изолацията,
поради недобро залепване за борда на сградата.
Спори се относно обхвата и предпоставките на гаранционната отговорност на
изпълнителя.
Следва да се поясни, че предявеният иск е по чл.160 ЗУТ вр.чл.79 ЗЗД. Той е за
присъждане на компесаторно обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението
10
за гаранционно обслужване. Иск по чл.265 ЗЗД не е бил предявяван от ищеца, а
същият се отличава по съдържание от иска по чл.160 ЗУТ. При договор за изработка,
какъвто характер има процесния, отговорността на изпълнителя по чл. 265 ЗЗД е за
явни и скрити недостатъци, които са съществували по време на приемане на работата.
Отговорността му при гаранционната отговорност е както за такива недостатъци, така
и за недостатъци, появили се през гаранционния срок, при използване на обекта след
предаването му на възложителя. В случай на скрити недостатъци възложителят
разполага с възможност да избере по кой път да защити правото си – с иск по чл.265
ЗЗД или с такъв по чл.160 ЗУТ. От изложението в исковата молба не е било спорно, че
Община Елхово търси обезщетение за неизпълнено задължение, произтичащо от
поетата от ответника гаранционна отговорност за изпълнените СМР. При липса на
изпълнение на гаранционното задължение, кредиторът може да иска реално
изпълнение, заедно с обезщетение за забавата, или да иска обезщетение вместо
изпълнение – чл. 79 ЗЗД. В настоящия случай, претенцията е за компесаторно
обезщетение.
Съгласно чл.160, ал.3 ЗУТ с наредба на министъра на регионалното развитие и
благоустройството се определят минимални гаранционни срокове за изпълнени
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, което има за цел да
осигури нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти и
отстраняване на скритите дефекти след приемането им и въвеждане в експлоатация
(ползване).
Съгласно ТР № 88/84 г. на ОСГК на ВС гаранционната отговорност включва
задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието на
установени качества и свойства на вещта, предмет на договора, през който период
гарантът носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са
спазени изискванията за правилното й съхраняване и надлежната й употреба. С
решение № 140 от 08.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 2601/2019 г., I ТО, е утвърдено още,
че всяко уведомяване в рамките на гаранционния срок е релевантно и води до валидно
възникване на гаранционното задължение за отстраняване на появилите се
недостатъци, като размерът на обезщетението се определя във всеки конкретен случай
в зависимост от вида на констатирания скрит дефект. Пак там е посочено, че
остойностяването на дефекта и на разходите за неговото отстраняване се извършва
обичайно с помощта на вещо лице, тъй като при липса на съгласие относно настъпили
предпоставки за възникване на гаранционна отговорност и нейния обхват спорът се
отнася за решаване пред съд.
Гаранционната отговорност цели да се гарантира нормалното функциониране и
ползване на изработеното за даден срок, която гаранция тежи за изпълнителя и е тясно
свързана както с изискването да се предаде годен за ползване обект, така и с условието
11
той да е безопасен, като отговарящ на съществените изисквани за строежите. Това
означава, че изпълнителят е бил длъжен да предвиди какви мероприятия да изпълни,
за да осигури такава защита на покрива, че да не се стигне до проникване на вода в
подпокривното пространство и помещенията в сградата, което включва професионален
анализ на състоянието на покрива, конструкцията му, елементите от него и наличните
съоръжения и преценката относно работите, които следва да се изпълнят, за да
гарантират предаване на обекта със съответните свойства и качества –
водонепропускливост на порива. С други думи, изпълнителят, като професионалист, е
следвало да предвиди, дори и в хода на изпълнение, че полагането на хидроизолация
на металния канал за комуникационни кабели, намиращ се на покрива на сградата, би
затруднило отводняването, тъй като би довело до събиране на вода при него, породи
което е следвало да реши проблема с предложение за повдигане на канала или
изместването му. Това произтича и от нормата на чл.260 от ЗЗД, която задължава
изпълнителя да предупреди възложителя, ако даденият му проект е неподходящ и да
иска извършване на нужните промени в него. Трайна е съдебната практика, че ако не
изпълни това свое задължение, изпълнителят отговаря за вреди и при неправилно
проектно решение. Ако при отговорността за вреди от лошо изпълнение по чл.258 и
сл. ЗЗД законодателят е дал това разрешение, на още по-голямо основание то е
приложимо при реализиране на гаранционната отговорност. В конкретния случай, не
се твърди и не се установява изпълнителят да е констатирал негодност на проекта в
частта, касаеща ремонт на покрива по време на изпълнение на работата, поради което
не може да се освободи от отговорност за вреди от проявилия се в срока на
гаранционна отговорност дефект – теч, настъпил поради неправилно решение за
изолация на покрива без повдигане на този метален канал. Освобождаване от
отговорност не може да му се признае и предвид събраните по делото доказателства,
отричащи твърдението на ответника, че настилката на покрива е била неправилно
съхранявана.
С оглед изложеното, неоснователни са възраженията на ответника, че
приемането на работата го освобождава от отговорност, респ. че непредвиждането на
реконструкция на канала по проект, го освобождава от отговорност, съответно, че като
не му е било изрично възложено като дейност, не носи отговорност за евентуални
вреди, произтичащи от неудачното проектно решение, понеже имал само задължението
да изпълнява проекта. Задължението му да отнася до възложителя всеки проблем,
препятстващ качественото изпълнение, произтича не само от закона. То е било
заложено и в чл.4, ал.2 от договора. Целта на тези норми е да гарантира, че една вещ
ще има тези свойства и качества, за които е сключен договора. Следва да се посочи
още, че изпълнителят е бил запознат с проектното решение още в хода на
провежданата обществена поръчка, което е заявил в техническото си предложение,
поради което е имал възможността, предвид професионализма си, още на този етап да
12
посочи недостатък на проекта, ако счита, че има такъв, но дори и в хода на изпълнение
на работите е имал такава възможност и задължение, но не го е сторил. Дори да беше
извършил повдигане или реконструкция на металния канал за кабели на покрива, то
същото не би съставлявало отклонение от поръчката, което да влече неблагоприятни
последици за изпълнителя. Ако той бе сторил това с цел точното изпълнение на
възложеното, възнаграждение ще му се дължи и за така предприетата уместно работа,
въпреки, че не е била изрично възложена, защото без нея работата не би била
завършена (така в Решение № 50086/03.02.2023г. по т.д.№ 490/2021г. на ВКС, I ТО).
В заключение, съдът намира, че в процесния случай са осъществени елементите
от фактическия състав на гаранционната отговорност - такава е предвидена в договора
от 22.08.2019г.; установени са недостатъци на изпълнените СМР - отлепване на
хидроизолационните платна и отваряне на фуги между тях, както и заустване на
дъждовната вода, поради невъзможност за оттичането й и задържането й от метален
канал за комуникационни кабели, който е бил изолиран от ответника, в резултат на
което е проникнала вода в сградата; скритите недостатъци са се проявили в рамките на
гаранционния срок; същите не са резултат на неправилна експлоатация, а са
вследствие на некачествено проектиране и неправилен монтаж на хидроизолацията;
възложителят е уведомил изпълнителя за скритите недостатъци и е поискал тяхното
отстраняване. Проявлението на недостатъците на хидроизолацията на покрива,
вредоносният резултат и причинната връзка с дейността на изпълнителя са установени
от заключението на двете експертизи. Доколкото е възложено на ответника
изработването на цялостна хидроизолация на покрива и се доказа, че в резултат на
некачественото й изпълнение са настъпили вредите за възложителя, то изпълнителят е
бил задължен да отстрани по подходящ и адекватен начин недостатъка така, че
хидроизолацията да отговаря на необходимите функции, качества и свойства – да
служи за трайна преграда между водата и конструкцията, да предотвратява
навлизането или изтичането на вода и да е устойчива на атмосферни влияния (така
Решение № 60113 от 11.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 1321/2020 г., II ТО).
Предвид изложеното, съдът намира исковата претенция за основателна и я
уважава.
Изводът не се разколебава от предвидената по закон възможност възложителя
да търси отговорност от авторския или строителен надзор, тъй като отговорността на
изпълнителя е самостоятелна. Не се променя и от приложеното по делото разрешение
за строеж на комуникационни съоръжения в сградата, свързани с подобряване на
наблюдението по границата, тъй като от една страна, разрешението е от 2023г., т.е.
след констатираните недостатъци в ремонта на покрива, а от друга – вещите лица са
посочили, че течовете не са в резултат на поставените антени.
13
По отношение на размера
От заключението на трайната СТЕ се установява, че средствата, необходими за
отстраняване на теча от покрива на процесната сграда, както и за поправяне на вредите
от него в помещенията, които като последица от проявилия се дефект са в обхвата на
гаранционната отговорност, възлизат на 22626.73 лева, до който размер исковата
претенция следва да се уважи.
По разноските
При този изход на спора отговорността за разноски се разпределя по правилата
на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, предвид частичното уважаване на предявения иск, тъй като
в хода на производството е поддържан в първоначално заявения размер и не е правено
искане за изменението му по реда на чл.214 ГПК.
Сторените от ищеца разходи по водене на делото са 17612.84 лева, от които
3648.84 лева държавна такса, 6500.00 лева депозити за вещи лица и 7464.00 лева
реално заплатено адвокатско възнаграждение. От тях, в тежест на ответника се
възлагат 4367.98 лева, съобразно уважената част от исковата претенция.
Разноските на ответника възлизат на 11447.00 лева, от които 3500.00 лева
депозит за вещи лица и 7947.00 лева реално заплатено адвокатско възнаграждение. От
тях, в тежест на ищеца се възлагат 8608.14 лева, съобразно отхвърлената част от
исковата претенция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „НСК София“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. ****, със съдебен адрес: гр.София, бул. **** (чрез адв. М.
Я.), да заплати на Община Елхово, с адрес: гр.Елхово, ул. ****, със съдебен адрес:
гр.София, ж.к. **** (чрез адв.И. Д.), следните суми:
на основание чл.160, ал.3 от ЗУТ вр.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД – сумата 22626.73 лева
– обезщетение за неизпълнено гаранционно задължение, съизмеряващо се със
стойността на разходите, необходими за поправка на некачествено изпълнените
строително-монтажни работи на обект административна сграда ГПУ с
идентификатор № 27382.500.9902.1 по КККР на гр.Елхово, представляваща
публична държавна собственост, които СМР са били възложени по договор №
BG16RFOP001-2.002-0010-CO1-S-03 от 22.08.2019г., по който ищецът е
възложител, а ответникът изпълнител, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
присъдения до пълния предявен размер от 91221.08 лева, като неоснователен;
на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата 4367.98 лева – разноски по делото.
14
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Община Елхово, с адрес: гр.Елхово,
ул. ****, да заплати на „НСК София“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. ****, сумата 8608.14 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15