РЕШЕНИЕ
№ 245
гр. Русе, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20214520106668 по описа за 2021 година
Предявени са субективно съединени установителни искове за
установяване право на собственост върху ид. части от недвижим имот с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. Направени са и акцесорни искания за
отмяна на нот.акт с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК.
Претенциите на ищците се основават на твърдения, че по силата на
Решение № *** ГВ от *** г. на ОСЗ *** на наследниците на Е.Д.Е. /И.Д.Е./ е
възстановена собствеността върху полска култура с площ 28,99 дка, подробно
описана в исковата молба. В качеството си на наследници ищците
притежавали 2/3 ид.ч. от имота. Живеели извън страната и полагащите им се
ренти били изплащани от арендатора когато били в страната, а последното
арендно плащане получили чрез своя братовчедка. Това било положението до
2019 г., когато им било отказано арендно плащане, тъй като ответницата Н. К.
се легитимирала като едноличен собственик на имота. Направили справка и
установили, че на 15.01.2019 г. бил съставен нотариален акт за придобиване
на имота по давност от нея, а впоследствие – била изповядана и сделка за
покупко-продажба на имота между ответниците. Ищците считат, че
ответницата Н. К. не е придобила имота по давност, че спрямо ищците тя не е
манифестирала намерението си да го свои, поради което и не е придобила
собствеността върху него, съответно не е могла да прехвърли собствеността
1
на другия ответник. С оглед на изложеното претендират да се установи със
сила на пресъдено нещо правото на собственост на ищците на притежаваните
от тях идеални части от имота – общо 2/3 ид.ч. /4/6 ид.ч./, разпределени както
следва – за М. Т.а и Л. Т. по 1/6 ид.ч. и за Д. У. 2/6 ид.части. Молят да се
отменят и нотариалните актове удостоверяващи права на ответниците над
това, с което действително разполагат, а именно над 1/3 идеална част.
Претендират и за присъждане на разноските по делото.
Ответниците чрез назначените им особени представители по чл.47, ал.6
от ГПК – адв.Д. и адв.Ц., оспорват основателността на исковете. Позовават се
на това, че не са представени доказателства за аренден договор за имота.
Считат, че не са доказани твърденията на ищците за уговорка с ответницата
за получаване и отчитане на арендното плащане. Излагат правни доводи
относно това, че ответницата е придобила по давност собствеността върху
имота, като се цитира съдебна практика. С оглед на това се моли исковете да
бъдат отхвърлени.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Признава се, че ищците и ответницата Н. К. са наследници на И. У..
Представен е препис от Решение № *** ГВ от *** г. на ОСЗ ***, от което е
видно, че на наследниците на Е.Д.Е. /И.Д.Е./ е възстановена собствеността
върху полска култура с площ 28,99 дка, представляваща имот №*** в
местността „****“ в землището на с.***, Община ***. От представения
препис от у-ние за наследници е видно, че ищецът Д. У. е син на
наследодателя, а ответницата и другите ищците са внуци. При това
положение и съобразно правилата за наследяване, уредени в Закона за
наследството /ЗН/ по наследство те са наследили оставения в наследство
земеделски имот при права за ищците както следва - за М. Т.а и Л. Т. по 1/6
ид.ч. и за Д. У. 2/6 ид.части и за ответницата – 1/9 ид.ч., т.к. тя наследява 1/3
ид.ч. заедно с двамата си братя. Следователно към тази дата е възникнала
съсобственост между тях и братята на ответницата при горепосочените права.
Спорният момент по делото обаче е налице ли е след този момент придобивна
давност в полза на ответницата, която на основание чл.79 от ЗС да е
придобила по давност собствеността върху идеалните части на ищците и
братята си. Във връзка със същия страните са изложили доводите си и са
събрани доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС „Правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години”. Владението по смисъла
на чл.79, ал.1 от ЗС включва два елемента - субективния /анимус/ и
обективния /корпус/. В чл.79 от ЗС законодателят изисква за придобиване по
давност установеното владение да е явно спокойно и непрекъснато в
продължение на десет години, но не определя как - чрез какви действия то
следва да е установено. Става въпрос за фактически действия от различно
естество и е допустимо осъществяването на владение както лично, така и чрез
друго лице. В случая обаче е налице съсобственост и поради това ответницата
К. следва да установи, че е демонстрилал намерението си да третира имота
като своя лична собственост, а не като съсобствен и това да е демонстрирано
по отношение на неограничен кръг лица, в т.ч. и спрямо съсобствениците й.
2
Това е така, защото във вътрешните отношения между съсобственици всеки
от тях владее своите идеални части като собственик, а се счита, че е държател
на чуждите идеални части - владее ги от име и за сметка на останалите
съсобственици. Поради това съсобственик, който не ползва имота, не трябва
да доказва активно поведение, а обратното - то трябва да бъде предприето от
този, който променя намерението си и от държател става владелец /в този
смисъл Решение № 140 от 17.03.2006 г. на ВКС по гр. д. № 797/2005 г., I г. о.,
Решение № 221 от 1997 г. на ВКС, I г. о. и Решение № 872 от 13.02.2006 г. на
ВКС по гр. д. № 259/2005 г., I г. о./. В случая не са представени такива
доказателства. Дори от показанията на посочените от ответника свидетели
З.М., М.М. и С.А. не може да се направи извод, че ответницата или брат й са
демонстрирали на съсобствениците си намерението да третират имота като
своя лична собственост. Свидетелките установяват само уговорките между
ответницата и брат й, но не и отношенията с другите съсобственици и
наличието на активно поведение от страна на ответницата или брат й спрямо
тях. И тримата свидетели са били с впечатлението че нивите са наследствени
от бащата им не са били наясно, че нивите са наследство от дядо и и има
други съсобственици. Показанията им дори са в противоречие с отразеното в
протокола на нотариус А. Филчева, която е съставила нот. акт по реда на
обстоятелствената проверка за придобиване на имота по давност от
ответницата. В протокола на нотариуса двама от свидетелите дори са заявили,
че знаят, че имота е наследствен от лице с посочени имена – дядото на
ответницата, посочили са имота с площ и номер, а от разпита им в с.з. е
видно, че изобщо нямат такива детайлни впечатления. Освен това от
показанията на св. З.М. е видно, че неговият приятел – брата на ответницата,
изобщо не е владял имота от нейно име, т.к. и е давал рента от имота. От
показанията на всички свидетели е видно, че става въпрос за уговорки между
брата и сестрата като по никакъв начин не е демонстрирано спрямо ищците
изключването им от кръга на собствениците. Това е станало едва на
15.01.2019 г. със съставянето на нот. акт по реда на обстоятелствената
проверка. Не са налице и фактически действия, които да сочат, че братът на
ответницата е демонстрирал спрямо ищците качество на единствен
собственик на имота. Дори най-старият договор за наем на имота – от
14.07.2017 г. не е сключен от него в качеството на единствен собственик, а
като наследник, което изрично е отразено в договора, а е представено и у-ние
за наследници от 2014 г., в което като такива са отразени и ищците. Предвид
всичко изложено съдът намира, че претенциите на ответницата за
придобиване по давност на целия имот са неоснователни и ищците не са
загубили правото на собственост върху наследствените си ид. части поради
придобиване на същите по давност от нея. Следователно сключената между
ответниците сделка за покупко-продажба не е породила вещно-правен ефект
по отношение на тях и към настоящия момент ищците по делото са
собственици на общо 2/3 ид.ч. от имота /4/6 ид.ч./, разпределени както следва
– за М. Т.а и Л. Т. по 1/6 ид.ч. и за Д. У. 2/6 ид.части. Исковете за признаване
на това обстоятелство спрямо ответниците са доказани и следва да се уважат.
Предвид уважаването на иска и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответниците дължат на ищците разноските по делото.
Така мотивиран съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Ю. К.,
ЕГН:********** и Д. В. Д., ЕГН:********** правото на собственост на Д. Д.
У., ЕГН:********** върху 2/6 ид.ч. от следния недвижим имот: полска
култура с площ 29008 кв.м., в местността „****“ в землището на с.***,
Община ***, съставляваща имот №*** по кадастралната карта на с.*** при
съседи : №№ ***, ***, ***, ***, *** и *** с номер на имота по предходен
план - №***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Ю. К.,
ЕГН:********** и Д. В. Д., ЕГН:********** правото на собственост на М. А.
Т.а, ЕГН:********** върху 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот: полска
култура с площ 29008 кв.м., в местността „****“ в землището на с.***,
Община ***, съставляваща имот №*** по кадастралната карта на с.*** при
съседи : №№ ***, ***, ***, ***, *** и *** с номер на имота по предходен
план - №***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Ю. К.,
ЕГН:********** и Д. В. Д., ЕГН:********** правото на собственост на Л. А.
Т., ЕГН:********** върху 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот: полска
култура с площ 29008 кв.м., в местността „****“ в землището на с.***,
Община ***, съставляваща имот №*** по кадастралната карта на с.*** при
съседи : №№ ***, ***, ***, ***, *** и *** с номер на имота по предходен
план - №***.
ОТМЕНЯ, на осн. чл. чл.537, ал.2 от ГПК, нот. акт №**, том. *, рег.
№***, дело №***/***г. на 629-ти РН, с който ответницата Н. Ю. К. се
легитимира като собственик на гореописания имот по силата на давностно
владение ДО РАЗМЕР на притежаваните от ищците общо 2/3 ид.ч. от
имота.
ОТМЕНЯ, на осн. чл. чл.537, ал.2 от ГПК, нот. акт №***, том. ***,
рег.№***, дело №***/***г. на 414-ти РН, с който ответницата Н. Ю. К. е
прехвърлила на ответника Д. В. Д. правото на собственост върху
гореописания имот ДО РАЗМЕР на притежаваните от ищците общо 2/3
ид.ч. от имота
ОСЪЖДА Н. Ю. К., ЕГН:********** да заплати на Д. Д. У.,
ЕГН:**********, М. А. Т.а, ЕГН:********** и Л. А. Т., ЕГН:**********
сумата в размер на 886,10 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН:********** да заплати на Д. Д. У.,
4
ЕГН:**********, М. А. Т.а, ЕГН:********** и Л. А. Т., ЕГН:**********
сумата в размер на 586,10 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред РОС.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5