№ 408
гр. София , 02.08.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3 в закрито заседание на втори
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20211100901070 по описа за 2021 година
Производството е образувано по отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ
от К. ООД /н./ за несъществуване на приети в производството по несъстоятелност вземания
на Държавна консолидационна компания ЕАД /придобити от КТБ АД /н/ по договор за
цесия от 19.09.2017 година/, произтичащи от Договор за кредит от 08.12.2011 година и
договор за встъпване в дълг от 06.11.2014 година.
В резултат на служебно извършена справка и изготвени преписи от документи в
резултат на същата, приложени по настоящото дело, към момента е висящо т.д. № 250/2018
година, образувано от КТБ АД /н./ по иск по чл. 422 ГПК срещу К. ООД /н/ за установяване
съществуване на вземанията по издадена заповед за незабавно изпълнение от 01.11.2017
година по ч.гр.д. № 74066/2017 година по описа на СРС, 57 състав, произтичащи от договора
за банков кредит от 08.12.2011 година и договор за встъпване в дълг от 06.11.2014 година.
При анализ на приложените документи се установява, че вземанията, предмет на
настоящото производство са идентични с вземанията, предмет на това по т.д. 250/2018
година на СГС, ТО – 11 състав. А именно за главницата от 68 649 633 лева /или 35 100 000
евро/ - сбор от посочената намалена остатъчна сума от 39 738 522 лева и 28 911 110 лева
/или 14 782 016,33 евро/- събраната чрез принудително изпълнение останала част от
главницата до размера от 35 100 000 евро, в който размер е и предмет на иска по чл. 422
ГПК в производството по т.д. 250/2018 година/; законната лихва върху главница от
35 100 000 евро от 17.10.2017 година до 23.01.2018 година и върху намалената главница
след последната дата и до окончателното изплащане на сумата от 39 738 522 лева;
4 934 415,92 евро /с левова равностойност от 9 650 878,69 лева/– общо вземания за
договорни лихви и неустойки по договора, уточнени по пера в исковата молба по т.д. №
250/2018 г. и в молбата за предявяване на вземанията – идентични по вид и размер;
1 891 500 евро /с левова равностойност от 3 699 452,45 лева/ - просрочени лихви върху
просрочена главница; 150 лева – разноски в заповедното производство; 540 263 евро /левова
равностойност от 1 056 664,42 лева/ - неустойка върху просрочена главница за период
22.04.2015 година – 31.08.2015 година; 14 065,57 евро /с левова равностойност от 27 059, 86
лева/ - разноски за периода 22.04.2015 година – 31.08.2015 година.
Следователно вземанията, предмет на отричане с настоящия иск по чл. 694 ТЗ са
идентични с тези на банката - цедент, предмет на висящия иск по чл. 422 ГПК, делото по
което е спряно понастоящем на основание чл. 637 ТЗ, но е образувано преди образуване на
настоящото производство поради подадено възражение срещу издадената заповед по чл. 417
ГПК с предмет процесните парични вземания, произтичащи от същото основание - договор
за кредит и встъпване в дълг.
1
Съдът съобразява съдебната практика по Определение № 483/11.07.2012 г. по ч. т. д.
№ 1827/2014 г. на ВКС, ІІ Т.О., в което е прието, че при наличие на висящо производство по
чл. 422 ГПК, предявеният по-късно иск с правно основание чл. 694 ТЗ е недопустим при
условие, че предмет на установяване с двата иска е дължимостта на едно и също вземане. В
конкретния случай и по отношение на описаните по- горе вземания, е налице именно тази
хипотеза и на основание чл. 126 ГПК, вр. чл. 637 ТЗ, в тази част производството по делото,
като по-късно заведено, подлежи на прекратяване. Без значение в случая е, че искът се води
срещу цесионера, предвид нормата на чл. 226, ал. 3 ГПК, приложима по отношение на спора
по т.д. № 250 /2018 година, по който приобретателят е конституиран и като трето лице
помагач. Отделно, макар договорът за цесия да е сключен преди 17.10.2017 година /когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение/, видно от
приложените доказателства, е съобщен по реда на чл. 99 ЗЗД едва през 2018 година, тоест,
след издаване на заповедта по чл. 417 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 126, ал. 1 ГПК производството по т.д. № 1070/2021
година на СГС, ТО, 3 състав.
Определението може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчване на
препис.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2