Р Е Ш Е Н И Е
№ 205/10.04.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО
заседание на втори април, през две
хиляди и осемнадесета година в състав :
Административен съдия : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа
докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№136/2018г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебното производство е по чл.171,т.2а
от ЗДвП във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Делото е образувано по жалба на Д.И.В. *** против Заповед
за прилагане на ПАМ №18-0996-000050/19.01.2018г. на началник сектор „ПП“ към ОД
на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателката е наложена ПАМ по чл.171,т.2а от ЗДвП-прекратяване на
регистрацията на ППС-лек автомобил „Р*** К*** “ с рег.№М*** за срок от 6
месеца,считано от 15.12.2017г.В жалбата
си иска отмяна на заповедта,с която е наложена ПАМ ,поради немотивираност на
същата ,допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и като постановена в несъответствие с
целта на закона ,а в съдебно заседание ,чрез процесуалния си представител адв.Б.
иска отмяна на заповедта за ПАМ ,като незаконосъобразна, по подробно изложени
съображения.
Ответникът по жалбата – Началник-сектор
„ ПП“ към ОД на МВР-Монтана,не се явява
и не изпраща представител,не взема становище.
Административният съд,след преценка на оспорената
заповед,доводите на страните и представените писмени доказателства,установи
следното:
Жалбата е допустима ,като подадена от легитимирано лице и
в срока по чл.149,ал.1 от АПК.Заповедта е връчена лично на жалбоподателката на
06.02.2018г./л.6/ ,а жалбата срещу заповедта е депозирана чрез административния
орган до съда на 20.02.2018г./л.2/, което я прави допустима за разглеждане. Разгледана по същество
се явява и основателна.Доводите на съда в този смисъл са следните:
От данните по делото се установява,че на А*** В*** В*** от
гр.Монтана, ,ул. „П.П*** “№6 ,ет.* ,ап.* /син на
жалбоподателката/ е
съставен акт за установяване на административно нарушение №428911/15.12.2017г. за
това,че на 15.12.2017г. ,в 00,53ч. в гр.Монтана,бул.“Г*** А*** “, като водач на
л.а. „Р*** К*** “ с рег.№М*** управлява същия след като е
лишен от това право /неправоспособен водач/,с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.Със Заповед за
прилагане на ПАМ №18-0996-000050/19.01.2018г. на началник сектор „ПП“ към ОД на
МВР-Монтана , на жалбоподателя Д.И.В. /негова майка и
собственик на автомобила,съгласно свидетелство за регистрация на л.4/е наложена
ПАМ по чл.171,т.2а от ЗДвП-прекратяване
на регистрацията на ППС-лек автомобил „Р*** К*** “ с рег.№М*** за срок от 6
месеца,считано от 15.12.2017г. Тази заповед се обжалва от настоящия жалбоподател и е предмет на настоящето
съдебно административно производство.При тази фактическа обстановка от правна
страна съдът приема следното:
При служебна проверка за законосъобразността
на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по
чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното.Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. На основание чл.172,ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от
компетентен орган-Началника на сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана,комуто са делегирани
правомощия по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,на основание
заповед на министъра на вътрешните работи№8121з-1524/09.12.2016г. ,издадена „за
министъра“на вътрешните работи Р*** Б*** от зам.-министъра Ф*** Г*** ,и
подписана от него ,на основание заповед за заместване
№8121з-1496/06.12.2016г.на министъра на вътрешните работи и издадена на
основание тези заповеди, последваща заповед на директора на ОД на МВР-Монтана№301з-1411/07.06.2017г.Целта на приложената принудителна
административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на
дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява
административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя
се прилага за
определен срок-за срок от 6м. Следва да се има в предвид,че целта на
принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на
административни нарушения или премахването на вредните последици от тях,съгласно
чл.22 от ЗАНН. Съгласно
чл. 171, т. 2а от ЗДвП/ДВ.бр.77/2017г. в сила от 26.09.2017г./ за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство,
без да притежава съответното
свидетелство за управление и/или е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил
наркотични вещества или техни
аналози,
както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията
на алкохол и/или употребата на
наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане
на
биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични
вещества или техни аналози, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице,непритежаващо съответното
свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година.В конкретния случай мярката е наложена на собственика Д.И.В. ,която е предоставила автомобила
си на друго лице-А*** В*** В*** /неин син/,след като последното е лишено от правото да управлява МПС/неправоспособен водач/,съгласно
приложения АУАН.При тази
законова регламентация, законът изисква лицето да не притежава свидетелство за правоуправление ,а
начинът на описание на фактическите обстоятелства в АУАН и в заповедта за ПАМ е
лицето да е лишено от правото да управлява МПС тоест има различие между
правната квалификация и фактическите установявания в заповедта ,което
представлява съществено нарушение на административно-производствените правила
от административния орган ,при налагане на мярката ,доколкото не става ясно за
какво нарушение е наказан жалбоподателя и ограничава правото му на защита. Нарушението
на процесуалните правила е основание за отмяна по чл.146,т.3 АПК,особено когато
е съществено и нарушава правото на защита на лицето,което не знае какво точно
нарушение му е вменено ,за да знае как да се защитава.От друга страна
,разминаванията между правна квалификация и фактически установявания на органа
в заповедта е винаги съществено процесуално нарушение ,което води до
необоснованост на акта и обуславя отмяна
на заповедта.Необосноваността на оспорения акт е равнозначно на липса на мотиви и е още едно
основание за отмяна на акта по чл.146,т.2 АПК.В този смисъл основателни са
възраженията в жалбата ,че заповедта за ПАМ е незаконосъобразна .По разбиране
на съда ,същата съдържа в себе си фактически и правни основания за издаване ,които
са противоречиви и не дават представа на
жалбоподателя да разбере какво точно е неговото нарушение ,при което
ограничават неговото право на защита .Липсата на мотиви и несъответствието между правни и фактически обстоятелства от
друга страна са пречка за съда да изследва законосъобразността на акта,при
което същия следва да го отмени ,като незаконосъобразен. /в т.см. Р. по а.д.№13236/2017г. на ВАС/.Отделно от този факт
,не е предоставено правото на лицето да участва в административното
производство по издаване на акта,нарушен е чл.26 и чл.36 ,ал.2 от АПК ,като няма данни по
делото лицето да е уведомено за започване на административно производство
против него ,за да може да представи доказателства,да даде възражения и др.тоест
нарушено е правото на защита на лицето.Не са изяснени фактите и обстоятелствата
по случая,съгласно чл.35 от АПК,което води до необоснованост на акта и
представлява съществено нарушение на административно-производствените правила
,което винаги е основание за отмяна на акта по чл.146,т.3 от АПК.В хода на
делото и от изискана от съда справка /на л.27/се установи ,че на лицето А***
В*** В*** е наложена ПАМ по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП със заповед №17-1808-000038/18.08.2017г.на
началника на „ПП“ при ОД на МВР-Монтана–„временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач,до решаване на въпроса за отговорността ,но за не
повече от 18 м.“/на л.28/ ,която заповед не му е връчвана ,съответно не е била
обжалвана и не е влязла в сила ,тоест не е доказан фактът ,че лицето е лишено
от право да управлява МПС ,което е основание за издаване на оспорената в
настоящето производство заповед.След като същата е издадена на невярно
основание ,това е основание за отмяна и по чл.146,т.4 от АПК.
Предвид гореизложеното съдът намира,че заповедта ,макари постановена
от компетентен орган ,е издадена при порок във формата на акта и при съществено
нарушение на административно-производствените
правила и материалния закон и целта на
закона, при което се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.Жалбата
,като основателна,следва да се уважи. Водим от гореизложеното административния
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Д.И.В. *** , Заповед за
прилагане на ПАМ №18-0996-000050/19.01.2018г. на началник сектор „ПП“ към ОД на
МВР-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171,т.2а от ЗДвП-прекратяване на
регистрацията на ППС-лек автомобил „Р*** К*** “ с рег.№М*** за срок от 6
месеца,считано от 15.12.2017г.,КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14 дневен срок от съобщението му на страните.
Административен съдия: