|
след проверка на материалите по делото и за да се произнеса, взех пред вид:
Производството е по чл. 306 ал.1 т.1 от НПК.
Образувано е по постъпила на 07.06.2007 год. молба от осъдения Ангел Захариев Минчев от гр.Кърджали, понастоящем в Затвора – Пазарджик, с която прави искане да му бъде определено общо наказание по наложените му отделни наказания с присъдата по н.о.х.дело № 28/2000 год. по описа на Окръжен съд – Кърджали.
Молбата е недопустима, поради следните съображения:
С присъда № 20/14.04.1999 год. по н.о.х.дело № 11/1999 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд, молителя Минчев е бил признат за виновен в извършени на 14.03.1998 год., 19.03.1998 год., 20.03.1998 год. и 24.03.1998 год. отделни престъпления по чл. 199 ал.1 т.4, във вр. с чл. 198 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” от НК, всяко извършено при условията на опасен рецидив , за което е бил осъден на наказание “лишаване от свобода” за срок от по пет години за всяко едно от деянията, като на основание чл. 23 от НК съдът му е определил едно общо наказание: "лишаване от свобода" за срок от 5 години, което съдът е постановил да бъде изтърпяно ефективно при първоначален “усилено строг” режим на изтърпяването му, както и го е осъдил на наказание “задължително заселване”за срок от 5 години по постоянното му местоживеене – гр.Кърджали. С решение № 428/31.01.2000 год. по н.о.х.дело № 400/1999 год., Върховният касационен съд е отменил по реда на възобновяването на наказателни дела посочената присъда, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Кърджалийския окръжен съд. По образуваното н.о.х.дело № 28/2000 год. по описа на Окръжен съд – Кърджали /подновено от н.о.х.дело № 11/1999 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд/, с присъда № 18/15.05.2000 год. молителя Минчев е бил признат за виновен в извършени на 14.03.1998 год., 19.03.1998 год., 20.03.1998 год. и 24.03.1998 год. четири престъпления по чл. 199 ал.1 т.4, във вр. с чл. 198 ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” от НК, всяко от които извършено при условията на опасен рецидив , за което е бил осъден на наказание “лишаване от свобода” за всяко от престъпленията поотделно, както следва: за първото деяние - за срок от 7 години, при първоначален “усилено строг” режим на изтърпяване на наказанието, както и на “задължително заселване” за срок от 3 години и 6 месеца, което да изтърпи по постоянното си местоживеене – гр.Кърджали; за второто престъпление - за срок от 6 години и 6 месеца, при първоначален “усилено строг” режим на изтърпяване на наказанието, както и на “задължително заселване” за срок от 3 години, което да изтърпи по постоянното си местоживеене – гр.Кърджали; за третото престъпление - за срок от 6 години , при първоначален “усилено строг” режим на изтърпяване на наказанието, както и на “задължително заселване” за срок от 3 години, което да изтърпи по постоянното си местоживеене – гр.Кърджали; и за четвъртото престъпление - за срок от 6 години , при първоначален “усилено строг” режим на изтърпяване на наказанието, както и на “задължително заселване” за срок от 3 години, което да изтърпи по постоянното си местоживеене – гр.Кърджали. С решение № 114/18.10.2000 год. по В.н.о.х.дело № 387/2000 год. по описа на АС – гр.Пловдив, посочената присъда е била изменена, като наложените на молителя Минчев наказания са били намалени на “лишаване от свобода” за срок от по 2 години за всяко от престъпленията, както и на “задължително заселване” за срок от по 2 години за всяко от тях; а в останалата част присъдата е била потвърдена, и е влязла в сила на 05.11.2000 год.
При тези данни намирам, че разглеждането по същество на молбата на осъдения Минчев за определяне на общо наказание по наложените му с посочената присъда такива, е недопустимо. При постановяване на присъдата от първоинстанционния съд, с налагане на наказание за всяко от престъпленията, което да бъде изтърпяно поотделно, респ. при постановяване на потвърждаващото я в тази й част решение на въззивния съд, съдебните инстанции са приели, че с оглед извършването на всяко от деянията при условията на опасния рецидив и предвид разпоредбата на чл. 26 от НК /в редакцията й, действуваща след 09.08.1997 год.и към момента на извършване на престъпленията, постановяване и влизане в сила на посочената присъда/, наказанията за отделните престъпления не могат да се групират по чл. 23 НК, като е отказана кумулацията им, и е постановено отделното им изтърпяване.Присъдата по н.о.х. дело № 28/2000 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд е влязла в сила, при което отказа на двете съдебни инстанции да бъдат групирани наказанията на молителя и необходимостта същите да бъдат изтърпяни поотделно, е решен окончателно.Въпроса за определяне на общо наказание по реда на чл. 23 от НК, измежду наложените отделни такива по предявени множество обвинения , по които съдът се произнася в рамките на едно съдебно производство и с една присъда, се решава само по чл. 301 ал.1 т.3 от НПК /чл.299 ал.1 т.3 от стария НПК, действувал до 29.04.2006 год./ при постановяване на присъдата, като повторното му преразглеждане след влизане на присъдата в сила в отделно производство по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК е недопустимо. Това е така, тъй като при пререшаване въпросите за отговорността на осъдения за извършените престъпления / част от които е и въпроса дали наложените наказания за отделните престъпления да се групират или да се изтърпят поотделно/, предмет на приключило наказателно производство, които не могат да бъдат ревизирани в друга наказателна процедура / в случая тази на чл. 306 ал.1 т.1 НПК/, съдебният акт би бил постановен при нарушение на разпоредбата на чл. 24 ал.1 т.6 НПК, установяваща забрана да се образува наказателно производство, а образуваното да се прекратява по въпроси, разрешени с влязла в сила присъда.Освен това, разпоредбата на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК дава възможност за определяне на общо наказание с допълнително определение само на лице, осъдено с отделни присъди, когато са налице предпоставките на закона за това, т.е. само досежно приложението на чл. 25 и 27 НК /както изрично е посочено в цитираната законова разпоредба, която не може да се тълкува разширително/, но не и по реда на чл. 23 от НК. Още повече, че именно това обстоятелство – групиране на основание чл. 23 от НК на наказанията за отделните престъпления, осъществени при условията на “опасен рецидив” от молителя Минчев, каквото е било направено с присъда № 20/14.04.1999 год. по н.о.х. дело № 11/1999 год. по описа на Окръжен съд - Кърджали в нарушение на разпоредбата на чл. 26 от НК /в редакцията му, действуваща към момента на извършване на деянията и постановяване на присъдата/, е дало основание за възобновяване на наказателното производство и отмяна на същата присъда с посоченото по-горе решение на ВКС на Република България.
Следва да се посочи, че не може да послужи като основание за определяне на общо наказание по наложените на молителя отделни наказания с посочената присъда и изменението на разпоредбата на чл. 26 от НК със ЗИДНК / ДВ бр. 92/2002 год./, тъй като съгласно § 90 от Преходните разпоредби на същия закон, рецидивистите, осъдени с влезли в сила присъди при условията на действуващия до влизането на този закон в сила чл. 26 /какъвто е настоящият случай/, изтърпяват наказание за всяко осъждане, но не повече от предвидения от закона максимален размер за най-тежкото от престъпленията, за които са осъдени, който максимален размер не се превишава от сбора на наложените на молителя отделни наказания с посочената присъда. Действително, второто изречение на посочения параграф установява, че наказанието се определя по реда на чл. 306 от НПК, но както бе посочено по-горе в мотивите, този ред се прилага само в случаите, когато лице е осъдено с влезли в сила отделни присъди за отделни деяния, извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, т.е. при условията на чл.25 от НК, но не и когато отделните деяния са били предмет на едно съдебно производство и една присъда /когато принципно приложим би бил чл. 23 от НК, извън случаите на престъпления, извършени при условията на опасен рецидив по време на действието на разпоредбата на чл.26 от НК в редакцията й през периода 09.08.1997 год. – 01.10.2002 год., и за които е постановена влязла в сила присъда през същия период/.
Ето защо, и на основание чл. 24 ал.1 т.6 от НПК, следва искането на осъдения Ангел Захариев Минчев от гр.Кърджали, понастоящем в Затвора –Пазарджик, за определяне на общо наказание по реда на чл. 23 ал.1 от НК, измежду наложените му отделни такива с присъда № 18/15.05.2000 год. по н.о.х.дело № 28/2000 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд, да бъде оставено без разглеждане, като недопустимо, като бъде прекратено производството по делото.
Водим от изложеното,
Р А З П О Р Е Ж Д А М :
ОСТАВЯМ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на осъдения АНГЕЛ ЗАХАРИЕВ МИНЧЕВ от гр.Кърджали, с ЕГН **********, понастоящем в Затвора-Пазарджик, за определяне на общо наказание по реда на чл. 23 ал.1 от НК, измежду наложените му отделни наказания с присъда № 18/15.05.2000 год. по н.о.х.дело № 28/2000 год. по описа на Кърджалийския окръжен съд, като недопустимо.
ПРЕКРАТЯВАМ производството по Ч.н.дело № 162/2007 год. по описа на Окръжен съд - Кърджали.
Преписи от разпореждането да се връчат на молителя Ангел Захариев Минчев и на Окръжна прокуратура - Кърджали.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба или протест пред Апелативен съд - гр.Пловдив в 15-дневен срок от съобщението за изготвянето му на молителя и Окръжна прокуратура - Кърджали.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
/Д.СЪБЕВ/