Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ………..                                  14.02.2018г                              град  К.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Казанлъшкият  районен съд                                  II  граждански състав

На двадесет и втори януари                           Година две хиляди и осемнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                                Председател: Стела Георгиева

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: М. М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 2426 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Производството е с правно основание чл.59, ал.9 от Семейния кодекс СК/.

 

В исковата си молба ищцата А. М. Д. твърди, че ответникът по делото е баща на непълнолетната ѝ дъщеря И.И.Д., родена на *** г. Сочи, че от *** на тази година, майката и дъщерята живеят в жилището на майката на А.. Твърди, че отдел “Закрила на детето“ при Д. „С.п.“ – К. съдействал активно И.Д. да бъде издирена и върната при нея в град К., когато в началото на месец март, тази година била напуснала с много по-възрастен мъж, приятел на баща й, местоживеенето си при него, съдебно определено с Решение № 33 от 13.04.2016 г. по гр. дело № 580 по описа за 2015 г. на Районен съд – Г. В резултат на съдействие от отдел “Закрила на детето“, И. започнала да учи от *** в Профилирана гимназия „А.П.С." в град К., където щяла да продължи да учи и от новата учебна година. Сочи, че разбрала от дъщеря си, че докато е била при баща си в К., същият е канил в дома си много мъже да пият, които са я притеснявали, и дори посягали в сексуален аспект на И., докато накрая се е стигнало до там, че баща й е допуснал тя да се отдели за около 5 дни от съдебно определеното местоживеене при него и да ходи на други места с възрастен мъж, който бил негов познат и е посещавал дома му.

Твърди, че от началото на месец март на тази година отглежда и издържа и понастоящем И. без всякаква помощ и съдействие на баща й, от който тя е получавала по телефона само заплахи от рода на тази, че ще я вземе отново, за да я даде на друг ***мъж. Сочи, че И. се чувствала добре в жилището на майка ѝ, която много ѝ помагала. Заявява, че понастоящем работи без трудов договор и изкарва около 200 лева на месец. Твърди, че ответника работел в *** и счита, че е налице невъзможност и трайно неизпълнение на родителските задължения от негова страна, съдебно определени по горепосоченото решение.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да предостави на майката  А.М.Д. упражняването на родителските права спрямо И.И.Д., както и да постанови И. да живее при нея в собственото на майка ѝ жилище в гр. К., ***, съобразно с изтъкнатата възможност за помощ от нейна страна, социалното обкръжение и нейните възможности, както и заради необходимостта за И. да допринася и нейният баща като се има предвид, че тя ще е ***, и е на възраст, която изисква специфични нужди. Моли да бъде осъден ответника да заплаща ежемесечна издръжка за И., считано от датата на завеждане на настоящата молба в размер на 115 лв. /сто и петнадесет лева/, до настъпване на предвидените в закона основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска. Претендира присъждането на разноски по делото. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Д. Д..

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника И.Д.Д., в който взема становище, че предявената искова молба от ищцата е допустима и основателна.

Не оспорва факта, че И. е негова дъщеря, която обича и уважава, като неин родител. Сочи, че когато майка ѝ ги изоставила без да кажи къде и с кого отива, сам е полагал грижи повече от една година за нея и сестра й К., която и до днес си живее при него.

Сочи, че  изложеното в обстоятелствената част на исковата молба не отговаря изцяло на фактическата обстановка и на обективната истина и най-вероятно, тези негативни спрямо него изявления са заявени от И. под влиянието на друг човек.

Заявява, че е провел разговор с дъщеря си И. и тя заявила, че занапред желае да остане да живее при майка си А.. Винаги е искал децата му да се чувстват добре. Счита, че са налице законовите основания и е съгласен с така предявеният срещу него иск и моли да бъде уважен от съда, като упражняването на родителските права относно непълнолетната им дъщеря И.И.Д., ЕГН -*********, с настоящ адрес: ***, бъдат предоставени за упражняване от нейната майка А.М.Д. със същия адрес. Съгласен е и с искания от ищцата размер за плащане от него на месечна издръжка в размер на 115 лв. (сто и петнадесет лева), като също така счита, че следва да бъдат уредени и отношенията за лични контакта между него и дъщеря му И..

Счита, че в интерес на И. ще бъде да му бъде определен режим на лични контакти: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в съботния ден до 18.00 ч. на неделния с преспиване в домът му, както и два пъти по десет дни през лятната ваканция, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Заявява, че желае и има готовност, ако ищцата желае да постигнат извънсъдебно споразумение.

Моли съда, ако не се сключи извънсъдебна спогодба,  при решаване въпроса за направените по делото разноски, държавни и деловодни такива да бъдат присъдени на него, както и направените разноски за един адвокат до размера на предвиденият такъв с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като възразява и за евентуална прекомерност на същия. В съдебно заседание  ответникът редовно призован не се явява.

 

Д. „С.п.” – К. не изпраща процесуален представител по делото. По делото е представен социален доклад изготвен от Отдел „Закрила на детето” при Д. „С.п.” – К. относно защита правата и интересите на детето И.И.Д.. 

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните намира за установена  следната фактическа и правна обстановка:

 

От представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № *** издадено от Община К. се установява, че детето И.И.Д.  е родена на *** *** и с родители майка  А.М.Д. и баща И.Д.Д.. /лист 4 от делото/.

 

По делото е представено и удостоверение за настоящ адрес изх. № 991/01.08.2017 г.  издадено от Община К.. От същото се установява, че детето И.И.Д.  е с настоящ адрес ***.

 

От представеното по делото служебна бележка изх.№ *** г. издадена от директора на Профилирана гимназия „А. П.С.“ – К. се установява, че И.И.Д.  е ученичка  в ***клас за учебната *** г.

 

С влязло в сила решение № 33/13.04.2016г., постановено по гр.дело № 580/2015 г. по описа на Районен съд – Г. съдът е прекратил гражданския брак между А.М. Д. и И.Д.Д., като дълбоко и непоправимо разстроен, предоставил е упражняването на родителските права по отношение на децата И. и К. на бащата, осъдил е майката да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 130 лева за детето И. и 110 лева за детето К. определил е режим на лични контакти на майката с децата всяка  първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч. в съботния ден до 18.00 ч. в неделния с преспиване в дома на майката, както и два пъти по десет дни през лятната ваканция, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката и е постановил  лед прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Д..

 

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Х. П.Б. /майка на ищцата/. От нейните показания е установява, че зет й се обадил па телефона миналата година, „за да вземем детето“.  По телефона й се обадили „социалните грижи“ от град К.. „Пита ме дали мога аз да я гледам“, защото баща й нямал възможност. Заявява, че оттогава И. живеела при нея в град К. заедно с майка си  и редовно посещава училище.

 

С оглед родствената й връзка със страните показанията на свидетелката Х. Б. съдът прецени с оглед на всички останали доказателства по делото, съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК.  След тази преценка съдът намери, че показанията на Б. са непосредствени и логични и не противоречат, а се подкрепят от останалите доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира.

 

От представения по делото социален  доклад се установява, че от *** г. основни грижи за детето се полагат от бабата и дядото на И. по майчина линия, като те успяват да задоволят потребностите й. Посочено е, че детето  е загубило доверието на баща си, и е бягала от дома си през ***г., когато е обявена за общодържавно издирване. Жилището, в което живее И. в град К. е собственост на баба й и дядо й по майчина линия.. Жилището е обзаведено и оборудвано с всичко необходимо за едно домакинство.

 

Съгласно чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето в производството е изслушано и малолетното дете И.И.Д.   в присъствието на социален работник психолог Д. С. Л.. При изслушването детето И. заяви, че баща й нямал възможност да я гледа и затова я изпратил в К. да живее при майка си. Детето сочи, че била в К. от месец март миналата година.  В К. и било много добре и всички се грижили добре за нея.  Посещавала редовно училище „П.С.“ в К., като харесвала математиката и рисуването. И. желае „искам при майка ми да живея, тук се чувствам по – добре“. Детето заявява, че посещавало баща си „Вчера бях на гости при него и се върнах“

 

В становището си социалния работник дава  заключение, че детето отговаря спокойно на зададените въпроси и желанието му е да остане да живее при майка си. Детето е във възраст, която му позволява  да разбира казаното.

 

При така установеното от фактическа  страна се налагат следните правни изводи :

 

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.9 от  СК, ако обстоятелствата, при които са постановени мерките относно родителските права се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на Дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени постановените по рано мерки и да определи нови.

 

В своята константна практика, обобщена в ППВС №1/74г., ВКС на РБ посочва, че основание за иск по чл.106, ал.5 от СК /отм./ са „изменилите се обстоятелства”, като под такива следва да се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението при новото разрешение. Съдът следва и е длъжен при извършване на своята преценка да се ръководи от интересите на детето. Под интерес на детето, следва да се разбират всестранните интереси по отглеждането и възпитанието. От интересите на детето следва да се ръководи съдът, както при определяне на мерките свързани с упражняването на родителските права, така и при определяне  на мерките за лични отношения. Избирането на мерки цели правилното развитие на детето, поради което при изменение на обстоятелствата се поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно новите обстоятелства. Към промените, засягащи мерките и тяхната ефективност, спадат : невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките; отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител; пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на лични отношения с другия родител; невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са предоставени родителските права; нарушаване по различни начини режима на детето и други случай.

 

Между страните по делото няма спор относно кой от двамата родители да  упражнява родителските права спрямо непълнолетното дете И.  и размера на издръжката.

 

Установи се също, че детето И. е емоционално привързана и към двамата си родители, но с оглед възрастта и пола по – силна е връзката с майката, която детето чувства по – близка. Установи се още, че детето е силно привързана и към баба си и дядо си по майчина линия, които полагат адекватни,  непосредствени грижи по неговото отглеждане и възпитание.

 

Съдът намира, че поддържането на добри и близки взаимоотношения на И. и с двамата й родители е от съществено значение за психическо и емоционално й развитие, като запазването на редовен контакт с бащата ще гарантира пълноценното психическо и нравствено израстване на детето.

 

Предвид горното съдът счита, че макар и да се установи, че е налице изменение на обстоятелствата, при които е постановено упражняването но родителските права върху детето И., то това изменение не обуславя изменение – ограничение на определения режим на лични контакти. Съдът счита, че настоящия случай в интерес на детето И., на неговото правилно физическо и психическо развитие е да бъде запазен контакта с бащата, и то в обема, определен по гр.дело №580/2015г. на Районен съд – К.. Противното би означавало създаване на условия както за задълбочаване отчуждението между родител и дете, така за създаване на условия за възникването на емоционални проблеми при детето. Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че по делото липсват доказателства налагащи ограничен режим на лични контакти на бащата с детето.

 

След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните, съдът намира, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 от СК.

 

На основание чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца  такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съръзмерно с уважената част от иска.

 

Предвид гореизложеното съдът счита, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 280 лева представляваща възнаграждение за един адвокат и заплатена държавна такса.

 

Следва на основание чл.78, ал.6 от ГПК  да бъде осъден ищецът да заплати по сметка на Районен съд – К. сумата от 165.60 лева, представляващи дължима държавна такса върху размера на присъдената издръжка.

  

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

                            

ИЗМЕНЯВА постановените с решение № 33/13.04.2015г. по гр.дело №580/2015г. по описа на Районен съд – К. мерки относно упражняването на родителските права, издръжката и режима на лични контакти, като вместо това постановява :

 

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето  И.И.Д., ЕГН ********** на майката А.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, като определя местоживеенето  на детето при майката.

 

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата  И.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, с детето И.И.Д., ЕГН **********, както следва : всяка първа и трета събота от месеца  от 10.00 часа в съботния ден до 18.00 часа в неделния ден с преспиване, както и два пъти по десет дни през лятната ваканция, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.

 

ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплаща на непълнолетното си дете И.И.Д., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка А.М.Д., ЕГН **********, с адрес *** ежемесечна издръжка в размер на 115  лева,  считано от датата на постановяване на съдебното решение до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на А.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***  сумата от 280 лева представляваща направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати в полза на бюджета  на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. държавна такса в размер на 165.60  върху  присъдения размер на издръжката.

 

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка.

 

   Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

          

 

                                                                    

 

 

 

                                                         Районен съдия :