РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 19.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и трети септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1778 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от “К.В.2.“ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Т. *** срещу „Г.м.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от В. ***искова молба с правно основание
чл.422 ГПК, вр. чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 5938,78 лева, представляваща главница за доставени
букови детайли по фактура № 187/11.09.2019 г., както и за сумата от 235,90
лева, представляващи лихва за забава за периода от 11.09.2019 г. до 31.01.2020
г., както и лихва за
забава, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното плащане на задължението.
В
обстоятелствената част на молбата се твърди, че
между страните са налице установени трайни търговски отношения, по силата
на които „К.В.2." ООД е доставило на „Г.М.” ЕООД букови детайли с различни
размери и качество. Излага се, че на 11.09.2019 г. ищецът е доставил на
ответника детайли, за които съставил фактура ********** от 11. 09.2019г. на
стойност 5938,78 лева. Сочи се, че
ответното дружество не е правило никакви възражения относно количеството и
качеството на детайлите, но въпреки това и до момента не е платило тяхната
цена. Твърди се, че за събиране на вземането си ищецът е подал заявление за
издаване заповед за изпълнение, по което е образувано ч.г.д № 545/2020г. по описа на ПлРС. Излага се, че в законния едномесечен срок ответникът по
делото е възразил, че не дължи плащане, тъй като вече бил платил задължението
си. Сочи се, че направеното твърдение на длъжника не отговаря на истината, тъй
като ищецът не е получил плащане. Поради изложеното моли съда да уважи предявените искове
и да му присъди разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения
иск и да му присъди разноски. Счита, че ответникът е направил извънсъдебно
признание на вземането, тъй като е осчетоводил процесната фактура. Излага, че
от представените превозни билети и фактури се доказва твърдението им, че между
двете дружества са налице трайни търговски взаимоотношения, както и, че стоката
по процесната фактура са доставени.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответника е депозирал отговор на ИМ. Оспорва предявения иск по основание и размер.
Излага, че между двете дружества не са налице трайни търговски отношения, както
и, че между ищцовото дружество и „Г.М.“ ЕООД, не е постигано общо съгласие за
съществените елементи на процесния договор, в изпълнение на който да се
извършват доставки. Излага и, че
процесната фактура № ********** от 11.09.2019 г. не може да се приеме, че
свидетелства за наличие на такива търговски отношения между страните. Твърди,
че не дължи плащане на ищцовото дружество, като оспорва твърдяната в исковата
молба доставка. Сочи, че сама по себе си фактурата не може да се приеме за
доказателство за изпълнение на доставки,
както и, че тя не е и основание за плащане на цената на дадена
стока. Излага, че по делото следва да се
установи и освен получаване на стоката,
но и факта, че доставката е станала по силата на договор за покупко-
продажба, т.е., че между страните да е постигната договореност относно
формирането на покупната цена, както и относно начина и срока за плащането
й. Твърди и, че процесната фактура №
********** от 11.09.2019 г., не е
подписана от получателя. Не отрича
факта, че фактурата е осчетоводена от дружеството, но счита, че за да служи
като доказателство за извършена доставка и дължимост на сумата, посочена в нея,
фактурата следва да съдържа реквизитите на съответния договор, докато в нея не
са посочени основанието и описанието на сделката. Твърди, че осчетоводяването
на процесната фактура не доказва дали твърдените доставки са реално извършени и
в какъв срок, нито дали и как са приети от „Г.М.“ ЕООД. Излага, че дори и
вземането по фактурата да съществуваше, то същото не е изискуемо, тъй като
ответното дружество не е сключвало е ищцовото дружество договор, нито пък съществува друга уговорка между страните,
която да се предвижда срок за доставка и срок за плащане. Сочи и, че в процесната фактура не е посочен
падеж и като ненастъпил такъв не се дължи лихва за забава в определения от
ищеца период.
В
проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.
В
нарочна рисмена молба сочи, че не оспорва факта, че процесната фактура е
осчетоводена от него и е отразена в дневниците по ЗДДС, поради което счита и,
че назначаване на ССЕ не е необходимо.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по
делото ч.гр.д.№ 545/2020 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на
основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение № 362/05.02.2020 г., с която е
разпоредено на ответника да заплати на кредитора –
ищец по настоящето дело 5938.78 лв. – главница; лихва в размер на 235,90 лв. за периода от 11.09.2019 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 03.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направени деловодни разноски в размер на 123.50 лв. и сумата от 650.00
лв. за адвокатско възнаграждение, срещу която заповед в срок е постъпило възражение от
длъжника, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е
депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на
разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство е и фактура №
187/11.09.2019 г., от която се установява, че ищцовото дружество е издало
такава с получател ответното дружество за доставка на букови детайли и
транспорт за тях на стойност 5938,78 лева.
Страните не спорят,
поради което и съдът е определил за безспорен фактът, че процесната фактура е
осчетоводена от ответното дружество и е отразена в дневниците му по ЗДДС.
Представена като
доказателство по делото е и извлечение от сметка 411 на ищцовото дружество, в
което е вписано задължението на ответника.
От представените по
делото фактури с №№ и превозни билети към тях, а именно: фактура №176/05.07.2019 г. и превозен билет
№**********; фактура №179 и превозен билет №**********/22.07.2019 г.; фактура
№187 и превозен билет №**********/11.09.2019г.; фактура №181 и превозен билет
№**********/ 31.07.2019 г.; фактура №190 и превозен билет
№**********/10.06.2019 г.; превозен билет №**********/21.06.2019 г.; превозен
билет №**********/10.06.2019 г.; превозен билет №**********/21.06.2019 г. се
установява, че между страните са налице търговски отношения по повод на
различни доставки извършвани от ищеца на ответника.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на иска с
правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК ищецът
следва да установи в процеса: учреденото по негова инициатива заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за
изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; съществуването на
твърдяното вземане в негова полза вземане въз основа на твърдените договорни взаимоотношения с ответника, че е доставена стоката на ответника и
размера на задължението за главница и лихва.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по
реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, че заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника, който в срок е депозирал възражение,
поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Не е
спорен и фактът, че процесната фактура е осчетоводена от ответното дружество е
и включена в регистъра му по ДДС.
Настоящият състав на
съда намира, че от събраните в настоящото производство доказателства се
установи, че ищеца “К.В.2.” ООД е продал на ответника „Г.М.” ЕООД детайлите,
описани в процесната фактура №0000000187/11.09.2019г., при посочената обща продажна
цена в размер на 5938,78 лв. с ДДС.
Процесната фактура съдържа данни за
всички основни елементи договора за търговска продажба. Ясно са посочени
страните по сделката, предмета на договора – описаните подробно детайли, цената
и начина на плащане.
Налице е трайна и
безпротиворечива практика на ВКС, според която отразяването на фактурата в
счетоводните регистри на двете страни, вписването й в дневниците за
покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на
данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за възникването
и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата (Решение №103 от
11.07.2014г. на ВКС по т.д.№2334/2013г., ІІ т.о., Решение №212 от 07.01.2013г.
на ВКС по т.д. №696/2012г., І т.о. и др.). При подобно осчетоводяване е
ирелевантно подписването на фактурата от представляващ купувача.
Съобразявайки горното, съдът приема,
че в тежест на ответника е възникнало задължението да заплати уговорената цена
за продадената му стока и т.к. не се твърди и не установи да е била платена,
исковата претенция по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ се явява изцяло основателна и доказана и
следва да се уважи като такава.
Съдът обсъди и акцесорната претенция
на ищеца по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ
купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите,
които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В случая не се
установи да е било уговорено друго, поради което купувача е следвало да извърши
плащането на датата на издаване на фактурата за продадената му стока. Не е налице спор, а се установява и при
използване на онлайн калкулатор за изчисляване на законна лихва, че
обезщетението за забавено плащане на главницата от 593878 лв. за периода на
забава – от 11.09.2019г. до 31.01.2020г. се изчислява на 235,90 лв. Поради
това, съдът намира, че и претенцията на ищеца за установяване на вземането му
за обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателна и
доказана и следва да се уважи като такава.
Поради това предявения иск с правно основание
чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С
депозиране на възражение в заповедното производство и незаплащане в рамките на
срока за възражение на дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал
повод за водене на делото, поради което не е налице основание разноските да
останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат
понесени от ответника. На заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
размер от 773.50 лв.
За исковото
производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
от 773,50 лв., от които 123,50 лева за държавна такса и 650 лева за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че „Г.м.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
В. ***дължи на „К.В.2.“ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Т. ***, сума в размер на 5938,78 лева, представляваща главница за
доставени букови детайли по фактура № 187/11.09.2019 г., както и за сумата от
235,90 лева, представляващи лихва за забава за периода от 11.09.2019 г. до
31.01.2020 г., както
и лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК
до окончателното плащане на задължението, на
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.327, ал.1 ТЗ, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Г.м.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от В. ***да заплати на „К.В.2.“ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Т. ***, сумата от 773,50 лева, представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 545 по описа за 2020 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Г.м.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
В. ***да заплати на „К.В.2.“ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т. ***, сумата от 773,50 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: