Решение по дело №219/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Й. Х. Й., [ЕГН] от [населено място], [жк] [адрес], подадена чрез адвокат Я. И. Т. от АК - [населено място], с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0321-000044 от 14.03.2024г. издадена от И. Р. И. на длъжност полицейски инспектор при РУ-Попово, към ОДМВР-Търговище, с която на основание чл.171, т.2а, б“а“ от ЗДвП на Й. Х. Й., [ЕГН] е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС-л.а. „Фолксваген Голф“, с рег.№[рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 24.02.2024г.

В жалбата като основание се навежда съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Излага се становище за липса на мотиви в оспорената Заповед. Излага се твърдение, че водачът на съставното ППС- И. В. И. на 24.02.2024г. е управлявал същото без знанието и съгласието на оспорващият Й.. Навежда се, че оспореният акт е издаден без органът да е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за правилното разрешаване на случая. Излагат се доводи, обосноваващи издаването на Заповедта в нарушение на чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК. Моли се оспорената Заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

В съдебно заседание оспорващият не се явява и не изпраща представител. Постъпили са писмени бележкr с вх.№1929/29.07.2024г. от процесуалния му представител адвокат Я. Т. в коѝто се излага становище за поддържане в цялост на наведените в жалбата основания и доводи. Моли се жалбата да бъде уважена. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по оспорването – Полицейски инспектор при РУ-Попово, към ОДМВР-Търговище- И. Р. И. в съдебно заседание не се явява. Представлява се от гл.юрисконсулт Д. М., която излага становище за неоснователност на жалбата. Представя писмени бележки с рег.№363000-26528/14.08.2024г., в които излага подробни доводи, обосноваващи доказаност на фактическата обстановка, на която е издадена оспорената Заповед, както и издаването на последната от компетентен орган и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

На 24.02.2024г., около 10.25ч. в [населено място], на [улица], служители на РУ-Попово са спрели за проверка състав от ППС, състоящ се от лек автомобил "Фолксваген Голф" с per.№ [рег. номер], с прикачено към лекия автомобил ремарке "Дав Лимбург" с per.№ [рег. номер]. При проверката се установило, че съставът от ППС е управляван от И. В. И., [ЕГН] от [населено място], който не притежава СУМПС, валидно за категория BE, от която категория е съставлявал управлявания от него пътен състав. На водача на състава от ППС И. В. И. бил съставен АУАН серия GA, № 1214240 от 24.02.2024г. по описа на РУ-Попово за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП. Установено било, че технически допустимата максимална маса на теглещото МПС е [рег. номер]., а тази на тегленото ремарке [рег. номер].

При извършена проверка в АИС на МВР било установено, че лек автомобил "Фолксваген Голф" с per.№ [рег. номер] е собственост на Й. Х. Й., [ЕГН], от [населено място], а ремарке "Дав Лимбург" с per.№ [рег. номер] - собственост на "Пчеларски център -Север" ЕООД, [населено място], ЕИК *********.

На 14.03.2024г. Полицейски инспектор при РУ-Попово, към ОДМВР-Търговище- И. Р. И. е издал оспорената Заповед№ 24-0321-000044, с която на основание чл.171, т.2а, б „а” от ЗДвП на Й. Х. Й., [ЕГН], от [населено място] е наложена принудителна административна мярка- Прекратяване на регистрацията на ППС-лек автомобил –"Фолксваген Голф" с per.№ [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 24.02.2024г. Заповедта е съобщена на Й. Х. Й. на 22.04.2024г. Жалбата на Й. Х. Й. против посочената Заповед е подадена до А. съд-Търговище на 02.05.2024г., с вх.№363000-14975, чрез органа издал оспорения акт.

Съгласно т.1.9 от приложената по делото Заповед №363з-2315/31.12.2021г. на Директора на ОДМВР-Търговище, служителите на длъжност- полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ-Попово са оправомощени органи да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки , в т.ч. и по чл.171,т.2а от ЗДвП, за териториите обслужвани от съответното РУ при ОДМВР-Търговище.

Съгласно представената по делото Заповед № 363з-1439/27.06.2023г. на Директора на ОДМВР-Търговище и Акт за встъпване в длъжност по делото се доказва, че И. Р. И. заема длъжността „полицейски инспектор“ V степен в група „Охранителна полиция“ към РУ-Попово при ОДМВР-Търговище.

С Определение на съда №994/16.07.2024г. при разделяне на спорното от безспорното, съдът е приел, че между страните по делото не се спори, че на 24.02.2024г. около 10.25ч. в [населено място], на [улица]състав от ППС, състоящ се от лек автомобил "Фолцв„ген Голф“ с рег.№[рег. номер] с прикачено към него ремарке“Дав Лимбург“, с рег.№[рег. номер] е бил управляван от И. В. И., [ЕГН] от [населено място]. Проекта на доклад обявен на страните с посоченото определение на съда е обявен за окнчателен с протоколно определение от 14.08.2024г.

От приложената по делото справка с рег.№363000-16941/17.05.2024г от АИС „Български документи за самоличност“-МВР по делото безспорно се установява, че И. В. И. има СУМПС за категория „В“, но няма СУМПС за категория „ВЕ“.

Въпреки дадените на оспорващия Й. Х. Й. с Определение на съда №994/16.07.2024г. конкретни указания по делото не са ангажирани от негова страна доказателства, че притежава свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ за категория „В“, в което да е вписано ограничителен код 96.

От представените по делото справки за регистрация на МПС и собственост на автомобил, безспорно по делото се установява че лек автомобил "Фолксваген Голф" с per.№ [рег. номер] е собственост на Й. Х. Й., [ЕГН], от [населено място] /стр.16,17/. Установява се също така допустима максимална маса на посочения лек автомобил [рег. номер], на тегленото ремарке "Дав Лимбург" с per.№ [рег. номер]-допустима максимална маса [рег. номер]. и допустима максимална маса на състав на ППС [рег. номер].

По делото е представен и АУАН серия GA, № 1214240 от 24.02.2024г. по описа на РУ-Попово, съставен на И. В. И., който изцяло възпроизвежда фактическата обстановка, на която е издадена оспорената Заповед.

Така приетата за установена фактическа обстановка по делото се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по следните съображения:

Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване и при спазване на законния 14-дневен срок за обжалване.

По основателността на жалбата съдът, след като извърши проверка по чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:

От събраните по делото писмени доказателства по делото се доказа надлежно оправомощаване на И. Р. И. да издава Заповеди за налагане на ПАМ по чл.171,т.2а, б.“а“ от ЗДвП и при регламентирана в закона възможност за делегация, съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП. Доказа се също така, че към деня на издаване на Заповедта И. Р. И. е заемал длъжността „полицейски инспектор“ V степен в група „Охранителна полиция“ към РУ-Попово при ОДМВР-Търговище. Съгласно изложеното, съдът приема оспорената заповед за издадена от материално компетентен орган. Налице са доказателства и за териториална и времева компетентност за органа, издал акта.

В Заповедта в ясна степен и в пълнота са изложени фактическите и правните основания, въз основа на които е наложена принудителната административна мярка /ПАМ/. В хода на производството по нейното постановяване не са допуснати нарушения на процесуалните правила.

По изложените съображения, съдът приема оспорената Заповед за издадена при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание на акта и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административното производство.

По отношение на съответствието на оспореният акт с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б „а” от ЗДвП субект на принудителната административна мярка може да бъде не само собственик- управлявал моторното превозно средство, но и собственик, чието моторно превозно средство е било управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В случая е налице последната хипотеза на чл.171, т.2а, б „а” от ЗДвП, като за прилагането на ПАМ без правно значение е дали собственикът е предоставил управлението на другото лице-водач, както и какъв е начинът на предоставяне-правомерен или не, включително и дали МПС-то е било под контрола или не на собственика. Достатъчно за законосъобразното налагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б „а” от ЗДвП по отношение на собственика на МПС-то да е установено по безспорен начин, че автомобилът е бил управляван от неправоспособен водач, като вината на собственика на МПС-то не е елемент от фактическия състав за налагането на посочената ПАМ.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗДвП и чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да е правоспособен и да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

Категориите на съответните моторни превозни средства са регламентирани в чл. 150а, ал. 2 от ЗДвП, като съгласно т. 6, която изрично определя категория „В“, в последната си хипотеза изрично регламентира, че моторни превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща 750 kg, при условие че допустимата максимална маса на състава не надвишава 4250 kg.

Съгласно чл. 155, ал. 1 във вр. ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП всеки водач има право да управлява моторно превозно средство от категорията, за която притежава свидетелство за управление, а водач с право за управление на моторни превозни средства от категории В, С или D има право да управлява и превозни средства съответно от категории В1, С1 или D1 и водач с право за управление на моторни превозни средства от категории "С1Е, СЕ, D1Е или DЕ" има право да управлява и състав от превозни средства от категория "ВЕ".

Съгласно чл.21, т.6, б.“а“ от ППЗДвП, категория В + Е е състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория „В“ и ремарке, на което максимално допустимата маса надвишава 750 кг“.

Съгласно чл.155,ал.9 от ЗДвП, състав от пътни превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство от категория "В" и ремарке с допустима максимална маса над 750 кг, когато допустимата максимална маса на състава надвишава 3500 кг, но не надвишава 4250 кг, се управлява от лица, преминали обучение и издържали съответния изпит. Правото да се управлява такъв състав се указва в свидетелствата за управление чрез съответния код на Общността.

Съгласно чл. 14, ал. 6 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г., в свидетелство за управление на състав от моторно превозно средство от категория „В“ с ремарке с допустима максимална маса над 750 kg, когато допустимата максимална маса на състава надвишава 3500 kg, но не превишава 4250 kg, се издава на водач на база постъпил оригинален протокол от областния отдел на дирекция "Автомобилна инспекция" за успешно издържан изпит за права за управление на такъв състав. Свидетелството се издава по реда на ал. 1, като срещу категория „В“ се вписва код 96-„Превозни средства от категория В в композиция с ремарке с максимално допустима маса, която превишава 750 kg, когато максимално допустимата маса на такава композиция превишава 3500 kg, но не превишава 4250 kg.“

В случая по делото е доказано, че тегленото ремарке е с допустима максимална маса [рег. номер], което е над 750 кг. Установено е че допустимата максимална маса на състава е [рег. номер]. /1925кг.+1600кг./, което надвишава 3500 kg, но не надвишава 4250 кг.

От събраните по делото доказателства безспорно по делото се установи, че И. В. И. не притежава свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ от категория „ВЕ“. По делото не са ангажирани доказателства водачът И. да е преминал обучение и да е издържал съответен изпит за управление на състав от ППС по реда на чл. 155, ал. 9 от ЗДвП, както няма данни в свидетелството му за управление на МПС за категория „В“, да е вписано в графа 12, ограничителен код 96.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по реда на ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Приложеният по делото АУАН серия GA, № 1214240 от 24.02.2024г. съставен на водача И. В. И., [ЕГН] за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и ред, с оглед на което е валидно доказателство, обвързващо съда по отношение на установеното в него от фактическа страна по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.189, ал.2 от ЗДвП. Доказателствената сила на посочения АУАН не е оборена от страна на оспорващия.

По изложените съображения, съдът приема за доказано по безспорен начин по челото, че на 24.02.2024г И. В. И. като водач на състав от ППС, състоящ се от лек автомобил "Фолцв„ген Голф“ с рег.№[рег. номер] с прикачено към него ремарке “Дав Лимбург“, с рег.№[рег. номер] е управлявал последния без да притежава валидно свидетелство за категорията, към която спада състава на ППС. Безспорно доказано по делото е също така, че оспорващият Й. Х. Й., [ЕГН], от [населено място] е собственик на лек автомобил "Фолксваген Голф" с per.№ [рег. номер], по отношение на който е наложена процесната ПАМ. В хипотеза на управление на състав при прилагане на ПАМ по чл.171,т.2а, б.“а“ от ЗДвП може да бъде прекратена регистрацията, както на моторното превозно средство, така и на тегленото с него ремарке.

На основание всичко гореизложено съдът приема, че по отношение на Й. Х. Й. към деня на издаване на Заповедта са били налице всички материални предпоставки за налагане на ПАМ по чл.171,т.2а, б.“а“ от ЗДвП и оспорената Заповед се явява издадена при правилно приложение на материалния закон.

В конкретния случай органът е определил минимално предвидения в закона срок-6 месеца, което обуславя и съразмерност на наложената ПАМ .

В случая административният орган действа при условията на обвързана компетентност и при наличието на материалните предпоставки за прилагане на ПАМ той е длъжен да издаде заповед като няма право на преценка. В конкретния случай отговорността е предвидена и за собственика на МПС без законодателя да се интересува за причините породили правоотношенията между него и водачът на МПС.

Процесната ПАМ не е административно наказание, а принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има и превантивна цел-предотвратяване извършването на друго нарушение на ЗДвП. Едновременно с това преустановителната цел на ПАМ по чл.171, ал.1 от ЗДвП - пресичане на самото административно нарушение, в случаят по чл.150а,ал.1 от ЗДвП, може да бъде постигната само чрез налагането на ПАМ непосредствено след констатирането на извършеното нарушение. В тази връзка за постигане всички цели на процесната ПАМ съдът приема така определения в Заповедта начален момент на срока-от деня на нарушението 24.02.2024г. за съобразен с целта на закона.

На основание всичко гореизложено, съдът намира жалбата на Й. Х. Й. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0321-000044 от 14.03.2024г издадена от И. Р. И. на длъжност полицейски инспектор при РУ-Попово, към ОДМВР-Търговище за неоснователна и следва като такава същата да бъде отхвърлена.

По делото не се претендират разноски, с оглед на което съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. Х. Й., [ЕГН] от [населено място], [жк] [адрес], подадена чрез адвокат Я. И. Т. от АК - [населено място], с посочен по делото съдебен адрес: [населено място], [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0321-000044 от 14.03.2024г. издадена от И. Р. И. на длъжност полицейски инспектор при РУ-Попово, към ОДМВР-Търговище, с която на основание чл.171, т.2а, б“а“ от ЗДвП на Й. Х. Й., [ЕГН] е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС-л.а. „Фолксваген Голф“, с рег.№[рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 24.02.2024г.

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.

 

Препис от решението да се изпрати на Й. Х. Й. и на И. Р. И. на длъжност полицейски инспектор при РУ-Попово, към ОДМВР-Търговище.