Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№………………….гр.София, 02.04.2021г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-В състав в
закрито заседание на втори април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
ЙОАНА ГЕНЖОВА
като
разгледа докладваното от съдия Зл. Чолева гр. дело № 12329 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т.С.“
ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 20209210400608 по описа на ЧСИ С.П., рег.
№ 924 на КЧСИ срещу разпореждане от 17.09.2020 г. по изп. дело №
20209210400608, с което е оставено без уважение възражението на частния
жалбоподател за намаляване поради прекомерност на размера на приетото
адвокатското възнаграждение на взискателя по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК от 230
лева на 200 лева.
Жалбоподателят
твърди, че възложените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение от
съдебния изпълнител са прекомерни и завишени с оглед действителната фактическа
и правна сложност на делото. Поддържа, че към момента на изпращане на поканата
за доброволно изпълнение извършеното от процесуалния представител на взискателя
действие се свежда само до подаване на молба за образуване на изпълнителното
дело, след което други процесуални действия не са извършвани, тъй като от страна на „Т.С.“ ЕАД
са заплатени изцяло всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение. Ето защо, жалбоподателят твърди, че за
единствено извършеното действие от процесуалния представител на взискателя в
изпълнителното- изготвяне и подаване на молба за неговото образуване, дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение са само тези по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева. Поради това, счита, че приетият от ЧСИ
адвокатски хонорар в размер на 230 лева е незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава
сумата от 200 лева за образуване на изпълнително дело, като включва и сума по
чл. 10, т. 2 от Наредбата – за водене на изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания. С изложените доводи
жалбоподателят мотивира искането си за отмяна на обжалваното постановление и за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение, определено на взискателя, до
размера на сумата от 200 лв., съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и като последица от това -
намаляване размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Заявява
искане за присъждане на разноски в настоящото производство.
Насрещната
страна по жалбата – взискател
в изпълнителното производство М.Г.Н.не
депозира писмено възражение по частната жалба в законоустановения срок
по чл. 436, ал. 3 ГПК.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ С.П.,
с рег. № 921 на КЧСИ, в които е заявено становище за неоснователност на
жалбата.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Производството по изпълнително дело № 20209210400608 по описа на ЧСИ С.П., рег. № № 924 на КЧСИ е образувано по молба от 21.07.2020 г. на взискателя М.Г.Н.срещу длъжника „Т.С.“
ЕАД - за събиране на сумата от 183,01 лв. по издаден изпълнителен лист по гр.д.
№ 22031/2018 г. по описа на СРС, 72 с-в.
С молбата по чл. 426 ГПК, взискателят е
поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху банковите сметки на
длъжника „Т.С.“ ЕАД до размера на присъдените суми.
Молбата за образуване на изпълнителното
дело е подадена от взискателя, чрез процесуален представител – адв. П.Р.. Към
същата е приложен договор за правна защита и съдействие и пълномощно, видно от
който е договорено адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното
дело и процесуално представителство в размер на 230 лв., което съгласно
отбелязването в договора, имащ характер на разписка в тази му част по чл. 77 от ЗЗД, е заплатено в брой.
На 21.07.2020 г. до длъжника „Т.С.“ ЕАД е
изпратена покана за доброволно изпълнение, с изх. № 9435, с която е поканен да
заплати задължение в общ размер 528,57 лв., от което 183,01 лв. – вземане по
издадения изпълнителен лист, както и разноски по изпълнителното производство в
размер на 230 лв. и 115,56 лв. - такси по ТТР към ЗЧСИ, дължими към 21.07.2020
г.
Едновременно с изпращането на поканата
за доброволно изпълнение от ЧСИ със запорно съобщение изх. № 9436/21.07.2020 г. е наложен запор върху
вземанията на длъжника по банкова сметка, *** ,,Общинска банка”АД до размера на задълженията по
изпълнителното дело.
Видно от писмото на Общинска банка от 30.07.2020
г., адресирано до ЧСИ С.П., в изпълнение на изпратеното до банката запорно
съобщение по посочената от ЧСИ сметка е преведена цялата дължима сума от 528,57
лева. Към писмото е приложено платежно нареждане, видно от което цялата сума –
предмет на принудително събиране в размер на 528,57 лв. е преведена по сметка
на ЧСИ на 30.07.2020 г..
С възражение вх. № 9803/11.08.2020 г.
длъжникът „Т.С.“ ЕАД е заявил искане за намаляване по чл. 78, ал. 5 от ГПК на
адвокатския хонорар по изпълнителното дело до минималния размер от 200 лв., предвиден по чл.
10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и като последица от това- и на определената такса по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ, с твърдението, че делото
не се отличава с фактическа и правна сложност .
С обжалваното разпореждане от 17.09.2020
г. ЧСИ С.П. е отказал да намали на основание чл. 78, ал. 5 ГПК определените разноски по изпълнителното дело за адвокатско
възнаграждение до размер от 200 лева.
Съдът намира, че
жалбата, с която е сезиран по реда на чл. 435 ГПК е подадена от процесуално
легитимирано лице – длъжникът в изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт
на съдебния изпълнител с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК –
разпореждане от 17.09.2020 г., с което е оставено без уважение възражение, вх. №
9803/11.08.2020 г. на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Жалбата е подадена на
28.09.2020 г. в рамките
на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, считано от датата на
връчване на разпореждането на 21.09.2020 г. поради
което съдът намира, че същата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.
При проверка за законосъобразността на
отказа на съдебния изпълнител, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК
и намира следното:
Нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК
изчерпателно и лимитивно изброява
действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от длъжника. Глава 39 от ГПК,
обаче, се отнася само за защита против изпълнителните действия. Въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му
в ГПК е в част първа
"Общи правила". Тази част важи както за исковия процес във всичките
му етапи, така и за изпълнителното
производство. Задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в чл. 79, ал.1 от ГПК, който е в раздел втори, глава осма от тази част. Затова съдът
приема, че произнасянето на съдебния изпълнител за разноските в изпълнителното
производство не е изпълнително действие, а е реализация на общия принцип за
отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.
Възможността да се иска намаляване на
разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е предвидена с
разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК. С посочената разпоредба е
постановено, че съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер. В цитираната разпоредба не е предвидена такава възможност и по
отношение на съдебния изпълнител. Според настоящия съдебен състав в случая се
касае за празнина в закона, която следва да бъде попълнена, чрез тълкуването
му. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК има систематично място в част първа
„Общи правила” на ГПК, поради което съдът приема, че тя намира приложение както
за исковия процес, така и за изпълнителния процес. Следователно съдия –
изпълнителят също има право по искане на насрещната страна – в случая длъжника,
да се произнася по искането за намаляване размера на разноските за адвокат /
юрисконсулт, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на обжалване.
Противното разрешение би било недопустимо, тъй като взискателят не е ограничен
в максималния размер на хонорара, който може да договаря с пълномощника си –
адвокат/юрисконсулт, а длъжникът, който има признато право да иска намаление на
прекомерното възнаграждение, не би имал механизъм да изисква съдия-изпълнителят
да се произнесе по това искане. Няма основание да се допуска и възможност за
безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски хонорар за сметка на длъжника без
да се признае правото на съдебен контрол върху това решение, респективно отказ
на съдия-изпълнителя. С оглед изложените мотиви и предвид
систематичното място на разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК в общите правила на
ГПК, съдът приема, че тази обща разпоредба намира приложение и в изпълнителния
процес.
При проверка за законосъобразността на
обжалвания отказ на съдия-изпълнителя в конкретния случай – да намали
адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя до посочения от жалбоподателя
минимум от 200,00 лв., във връзка с приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът намира следното:
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело
следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото.
В конкретния случай се установява, че в
рамките на изпълнителното производство предмет на принудително събиране е малко
по размер вземане на взискателя, а длъжник е дружество, чийто капитал е 100%
общинска собственост. На второ място,
съдът съобразява, че в рамките на
изпълнителния процес освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК, с която е
сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя
не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване
на паричното вземане, като съдът съобразява и извършеното на 30.07.2020 г. - в
срока за доброволно изпълнение погасяване на задължението по изпълнителното
дело в пълен размер. При тази хипотеза съдът приема, че изпълнителното дело не
е усложнено от фактическа и правна страна
и взискателят има право на адвокатско възнаграждение
единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, ал. 1, т.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, доколкото последните действия не са извършени и няма да бъдат
извършени от процесуалния представител на длъжника, предвид пълното
удовлетворяване на взискателя в срока за доброволно изпълнение.
С оглед изложените
съображения, съдът приема, че обжалваното разпореждане на ЧСИ С.П., с което е
оставено без уважение искането на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК
за намаляване на определените на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение за разликата над сумата от 200,00 лв. – до размера на сумата от
230,00 лв. следва да бъде отменено и вместо него – да бъде постановено
намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до размера на сумата от
200,00 лв. Като последица от това, ЧСИ дължи и съответната съразмерна корекция
на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
по жалба на „Т.С.“ ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 20209210400608 по описа
на ЧСИ С.П., рег. № 924 на КЧСИ, разпореждане от 17.09.2020 г. на съдебния
изпълнител, с което е оставено без уважение искането на „Т.С.“ ЕАД по чл. 78,
ал. 5 ГПК- за намаляване на адвокатското
възнаграждение, заплатено от взискателя за разликата над сумата от 200,00 лв. –
до размера на сумата от 230,00 лв., ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя
М.Г.Н.по
изпълнително дело № 20209210400608 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 924 - от
230,00лв.- до размера
на сумата от 200,00 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.