Р Е Ш Е Н И Е
№686/27.02.2024г.
Административен
съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на тридесет и първи
януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
При секретаря Д. С. разгледа докладваното от
съдия Матева адм. дело № 731/2023 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 40, ал. 2 от
Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по
жалба на К.Г.Д. срещу частичен отказ за предоставяне на обществена информация,
обективиран в Писмо изх. № 161/16.11.2023 г. на директора на Професионалната
гимназия по моден дизайн (ПГМД).
Жалбоподотелката
твърди, че на 16.10.2023 г. подала заявление за достъп до обществена информация
до директора на ПГМД, като изискала предоставянето на конкретна информация,
която систематизирала в 9 точки, а с оспорваното в настоящето писмо получила
копия на сканирани документи само по три от тях – по т. 1, 2 и 4, които обаче
не съдържали дата, регистрационен номер, подпис и печат, поради което същата
оспорва същите като новосъздадени – в отговор на нейното заявление и неверни.
Жалбоподотелката намира, че не й е предоставена исканата информация по т. 1, 3,
5, 6-9 от заявлението й. Конкретно по за информацията по т. 3 и 8 счита, че произволно ответникът се
позовава на защита на лични данни и търговска информация, тъй като никакви документи
за провеждана процедура по получаване съгласие от трети лица не са представят,
а и в случая е налице надделяващ обществен интерес. Решението, в частта, в
която липсва произнасяне или й се отказва предоставяне по поисканите документи се
оспорва от жалбоподателката като незаконосъобразно с твърдението, че е
материално незаконосъобразно и противоречи на целта закона и се иска отмяната
му и задължаване на ответника да предостави исканата информация в посочения от
заявителя вид. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, но представя
подробни писмени бележки в които поддържа изложеното в жалбата и доразвива
доводи, в подкрепа на исканията си.
Ответната страна – директора
на ПГМД, гр. Велико Търново в писмено становище по делото оспорва жалбата като недопустима
с твърдението, че всички налични в училището документи, съдържащи информацията,
посочена от жалбоподателката в процесното й заявление са й изпратени на
електронен адрес, поради което за нея няма правен интерес от делото. В съдебно
заседание директорът на училището оспорва жалбата като неоснователна в цялост,
като оспорва възраженията на жалбоподателката, че не й е изпратен отговор на
поставените въпроси – всички с изключение на т. 3 и 8, аз които ответникът
счита, че законосъобразно е отказал достъп тъй като съдържат лични данни и търговски
тайни. По тези мотиви моли съдът да отхвърли изцяло жалбата.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заявление от 16
октомври 2023 г. К.Г.Д. е поискала от директора на ПГМД предоставянето на
достъп до обществена информация, която информация систематизирано е относно
следното:
1.
Учебните
програми по избираемите учебни дисциплини (вкл. факултативни), заложени в
учебните планове за 2023/2024 г. учебна година;
2.
Протоколът/ите
от заседанието/ята на методическото обединение за професионална подготовка, на
което/които са били обсъдени учебните програми по избираемите учебни
дисциплини, заложени в учебните планове за 2023/2024 г. учебна година;
3.
Заявленията
на учениците, с които са избрани „избираемите учебни дисциплини“;
4.
Протоколът/ите
от заседанието/ята на Обществения съвет към училището, на което/които са
съгласувани училищните учебни планове за 2023/2024 г. учебна година;
5.
Списък
на организациите на местния бизнес, участвали в разработването на училищния
учебен план за специалност „Организация и технология на козметичните услуги“ за
VIII „а“ клас за учебната 2023/2024 година;
6.
Учебните
програми и графиците за провеждане на производствените практики през учебната
2023/2024 година
7.
Списък
на организациите на местния бизнес, участвали в разработването на училищния
учебен план за специалност „Моден дизайн“ за VIII „а“ клас за учебната
2023/2024 година
8.
Договорите
с организациите на местния бизнес (фирми, предприятия, други), сключени за
провеждането на „Практическо обучение в реална работна среда“ с ученици от XI
клас през 2023/2024 г. учебна година
9.
Причините,
поради които учениците от XI клас на ПГ по моден дизайн - гр. Велико Търново,
дуална форма на обучение, от началото на новата учебна година не се обучават в
реална работна среда в четвъртък и петък, съгласно утвърдения годишен учебен
план и седмичното разписание за първия срок на учебната 2023/2024 г.
В заявлението е
посочено, че заявителката желае информацията да й бъде предоставена във формата
на сканирани копия на посочените документи по електронен път. Заявлението е
изпратено и получено по електронен път.
В отговор на това
заявление, на 17.11.2023 г., от директора на ПГМД е изпратен на електронната
поща отговор, към който отговор са приложени като прикачени файлове 4 документа
- първият от тях Писмо изх. № 161/16.11.2023 г. с характера на решение на
смисъла на ЗДОИ и останалите три – описани в писмото документи – Протокол от
заседание на Методическото обединение, Протокол от заседание на обществения
съвет и учебни програми по избираеми учебни дисциплини (л. 16 от делото).
Недоволна от този
отговор заявителката е сезирала Административен съд – Велико Търново с жалба,
подадена на 29.11.2023 г. чрез ПГМД, видно от дадения там входящ номер. Въз
основа на тази жалба е образувано настоящото дело.
С Определения от 29.11.2023
г. и 11.12.2023 г. съдът е изискал преписката от ответника, като е продължил
срока за изпълнени на това определение с друго определение от 13.12.2023 г.
С определението за насрочване
на делото от 19.12.2023 г. съдът е и разпределил доказателствената тежест по
делото.
Като писмени
доказателства по делото са приети документите, изпратени от ответника като административна
преписка, която включва заявлението, отговаря на същото и приложенията, както и
разпечатки от електронни пощи, удостоверяващи изпращането/получаването на тези
книжа.
Настоящият съдебен състав,
въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и
възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка
на оспорения акт съгласно чл. 168, ал.
1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита
следното:
Жалбата е допустима
и частично основателна по следните мотиви:
ЗДОИ урежда един от
правните способи за упражняване на конституционното право на гражданите за
достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална
дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът
регламентира. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното
задължение за субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ.
Съдът приема за безспорно
обстоятелството, че информацията, която се търси касае дейността на задължен по
чл. 3 от ЗДОИ субект. Според цитираната разпоредба, юридическите лица са
задължен по закона субект да предоставят достъп до обществена информация
относно извършваната от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания
държавен бюджет и средства от фондове на Европейския съюз или предоставени от
Европейския съюз по проекти и програми. Доколкото ответника е директор на държавно,
специализирано училище, което е изцяло финансира от държавния бюджет в рамките
на делегиран бюджет (доколкото в приложения по делото Протокол от 13.09.2023 г.
е посочено присъствието на представител на РУО като финансиращ орган), съдът
намира че ответникът е адресат на задължения по ЗДОИ и търсената от него
информация във връзка с организацията на учения процес, вкл. практическото обучение
на учениците в училището е обществена такава и ответникът по делото дължи
предоставянето на такава на жалбоподателката.
Жалбоподателката твърди,
че изисканите учебни програми с т. 1 и т. 6 от заявлението не са й
предоставени. Сочи, че в съда са внесени 24 учебни програми по т. 1, а не 23,
както е посочено в писмото, но те са съставени за целите на съдебното
оспорване, тъй като не съдържат дата на изготвяне и утвърждаване. Освен това жалбоподателката
твърди, че по четири от преподаваните през настоящата година учебни дисциплини
не са предоставени изобщо програми, като не е ясно съществуват ли такива изобщо
и ако да – защо не се представят на заявителя и на съда.
Тези възражения на жалбоподателката
са неоснователни. Според съдържанието на писмото – отговор на ответника по заявлението
за достъп до обществена информация, към него се прилагат и изпращат на
заявителката „Учебните програми по избираемите учебни дисциплини (вкл.
факултативни), заложени в учебните планове за 2023/2024 г. учебна година“.
Същите книжа са описани като последно приложение в електронния файл, с който
отговорът е изпратен ва заявителката (л. 16 от делото). Колко на брой са тези
програми не е било въпрос нито на търсене, нито на предоставяне на информация по
т. 1 от заявлението и съдът не може да обсъжда дали изпратените книжа, които са
представени и по преписката са всички, които ответникът дължи. При всички
случаи обаче, ако между изпратените с електронното писмо като приложения учебни
програми и приложените по делото е имало различия (и които брой и като
съдържание) жалбоподателката е следвало да оспори тези документи по надлежния
ред на чл. 194 от ГПК, за да провери съдът тяхната истинност. При липса на
оспорване, съдът приема, че представените книга по делото са идентични с
изпратените й като приложи към електронното писмо – отговор на заявлението. Простото
заявление, че приложените по делото книжа са новосъздадени не опровергава
достоверната дата на тези учебни програми, след като те са й изпратени вече в
отговора на електронна поща и няма надлежно оспорване на съдържанието им и
твърдение за разлики между изпратените на жалбоподателката от ответника и от последния
на съда като част от преписката. Съответно, доколкото не е оспорено съдържанието
им, съдът изобщо не може да подлога на съмнение верността им, но принципно, в
производствата по ЗДОИ съдът гарантира предоставянето на информацията такава, каквато
е при сезирания орган, а не контролира верността на съдържанието на търсената
такава. На края, твърдението, че липсвали програми по 4 дисциплини, за които не
било известно изобщо съществуват ли не кореспондира със задължението на ответника
по ЗДОИ, тъй като заявителят би следвало да иска само съществуваща при
ответника информация.В конкретния случай е следвало да се посочат програмите по
които предмети се искат, за да се предоставят. Ако не е било известно по които предмети
има изготвени такива е следвало да се събере информация първо по този въпрос и
след това – да се изискат и самите програми. След като обаче е поискано общо
всички програми, вкл. и за учебните практики и ответникът е представил 24 такива,
които не са оспорени по реда на чл. 194 от ГПК, съдът приема, че всички учебни
програми –, поискани по т. 1 и т. 6 със заявлението са представени и изпратени
на заявителката като приложение към електронното писмо – отговор и те са всички
налични пи ответника. (дори защото не се твърди категорично, че има други –
съществуващи но непредставени и от самата оспорваща). Не на последно място,
видно от представения протокол, изискан по т. 2 от заявлението е, че в
училището са утвърдени предмети по
разширена професионална подготовка (по класове и специалности) и програмите за тях
са приложени по делото, съответно са изпратени на жалбоподателката, а липсват
предмети, за които да няма изпратени програми. Напротив – установява се
обратното – по делото (и на жалбоподателката са изпратени) такива програми, които
не са били предмета на протокола по т. 2, но това е нормално, защото те са за
предмети , извън разширената професионална подготовка – напр. по БЕЛ, спортни дейности
– бадминтон, както и по програма за производствена практика, които не са били
предмета на обсъждане и решения в протокола по т. 2. По отношение графиците на производствените
практики следва да се посочи, че в писмото отговор изрично е препратено към акт
на министъра та образованието, с който е пределен графика на учебното време
през годината – Заповед № РД-09-2047/28.08.2023 г. Ясно е, че посочената
заповед не е акт на ответника, нито се твърди, нито се доказва същият за
разполага с нея или да има задължение да я съхранява, поради което не може да
се иска тази заповед от училището ответник, което не определя свой отделен
график, а следва разпоредения такъв от министъра, който при това е предаден
смислово в отговора. По тези мотиви съдът намира, че търсената информация по т.
1 и т. 6 от заявлението е представена в
пълен обем и коректно от ответника на жалбоподателката.
Както вече стана
въпрос с т. 2 от Заявлението, жалбоподателката е поискала Протоколът/ите от
заседанието/ята на методическото обединение за професионална подготовка, на
което/които са били обсъдени учебните програми по избираемите учебни
дисциплини, заложени в учебните планове за 2023/2024 г. учебна година, с т. 4 –
протоколите от заседание на Обществения съвет в училището за съгласуване на
учебните планове. В отговор ответникът й е изпратил Протокол № 2/09.09.2023 г.
на методическото обединение за професионална подготовка, който е приложен като
отделен файл под номер 2 в електронно писмо – отговор на заявлението и Протокол
№ 12/13.09.2023 г. за одобряване и съгласуване на всички училищни документи.
Фактът обаче, че тези протоколи също не са оспорен надлежно от своя страна
означава, че документите осъждани в него безспорно са били изготвени и
съществували към датата на изготвяне на самия протокол и в този смисъл за пореден
път се установява, че твърденето,че обсъжданите в него учебни програми били
новосъздадени е неоснователно и се опровергава от други книжа с достоверна дата
по делото. Жалбоподателката твърди, че търсената информация по т. 2 и 4 от Заявлението й не й била представена,
защото протоколите намали вх. № в ПГМД. Подобен реквизит не е нормативно
задължителен, входящият номер не установява дата на изготвяне на един акт, а
евентуално – датата, на която той е постъпил там, където е поставен входящ
номер. Както се каза първият от двата протоколи сочи като дата на изготвянето
си и на провеждане на заседанието 09.09.2024 г., а вторият – 13.09.2023 г. и с
т. 1 от него изрично е посочено, че учебният план е приет единодушно изцяло.
Ето защо тези съответни дати съдът
намира за достоверни, дори и само защото не е оспорено съдържанието на локумените
делото по надлежния ред, още по – малко е опровергано от жалбоподателката. Но
както вече се каза, съдържанието на тези протоколи, подписани и от трети –
външни лица за ответника всъщност коментират учебни планове, учебници, което
изключва антидатирането на учебните програми, които бяха обсъдени по-горе и
изключва съставянето им едва за целите на съдебното обжалване. Ето защо жалбата
и в тази й част е неоснователна.
По т. 3 и т. 8 от заявлението
е формиран мотивиран отказ от страна на ответника, обоснован с защита на чужди
права – тъй като заявленията от учениците съдържат лични данни на последните, а
споразуменията за сътрудничество с партньорските търговски дружества съдържат
търговски тайни. В случая, няма спор, че търсената информация се отнася до
трети лица, в които случаи в ЗДОИ е предвиден специален ред - предоставянето на
същата се разпорежда след съгласие на това лице. Случаите в ЗДОИ, когато
исканата информация се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за
предоставянето й, са два: когато тя съдържа лични данни на лица или когато
представлява търговска тайна, чието предоставяне или разпространяване би довело
до нелоялна конкуренция между търговци. В първата хипотеза, при несъгласие за
предоставянето й от страна на третото лице органът, на основание чл. 31, ал. 4
от ЗДОИ, предоставя исканата обществена информация в обем и по
начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. Във
втората хипотеза, по чл. 17 от ЗДОИ, се изисква първо установяване, че информацията
представлява търговска тайна, чието предоставяне или разпространяване би довело
до нелоялна конкуренция между търговци и второ да се посочат обстоятелствата,
които водят до нелоялна конкуренция между търговците (арг. от чл. 17, ал. 3
вр. ал. 2 от ЗДОИ).
В писмото – отговор на ответника е посочено, че са изпратени писма до третите
лица – ученици и търговски дружества, с които е потърсено съгласието ми за
предоставяне на информацията, която ги засяга, но доказателства за това липсват
по делото. В тази си час жалбата е основателна по две причини – първо,
търсената информация по т. 3 винаги може да бъде предоставена без да се
разкрива изобщо чувствителната защитена такава - лични данни на учениците. По отношение
на защитената информация на търговските дружества - партньори е неясно за какви
търговски тайни става дума, след като не е спорно, че партньорските споразумения
с работодателите са без цена – не са касае за възмездни отношения и няма
уговорена дължима от който е да е сума, а информацията, която индивидуализира
партньорите е публична – от търговския регистър (фирма, правно организационна
форма, ЕИК, седалище и адрес на управление и прочие. Но дори да се приеме, че
тези документи съдържат чувствителна и защитена производствена и друга
търговска информация на третите лица, липсват каквито и да е доказателства, за това,
че ответникът е предприел действия по чл. 31, ал. 1 и 2 от ЗДОИ за получаване
на съгласие то третите лица и само на това основание и отказът в тази му две
части е незаконосъобразен, поради което следва да се отмени.
Неоснователно жалбоподателката
твърди, че не й е предоставена и търсената информация със т. 5 и 7 от
заявлението. С цитираните точки, оспорващата е поискала съставянето на Списък
от ответника, който да сочи организациите на местния бизнес, участвали в
разработването на училищния учебен план за специалност „Организация и
технология на козметичните услуги" за VIII „а" клас за учебната
2023/2024 година и Списък на организациите на местния бизнес, участвали в
разработването на училищния учебен план за специалност „Моден дизайн" за
VIII „а“ клас за учебната 2023/2024 г. С писмото отговор на заявлението,
ответникът е посочил, че ПГМД си партнира с представители на бизнеса от Община
Велико Търново в сферата на модния бранш и фризьорски салони: „Петров текстил“
ЕООД, „Аксел Харди“, „Василена 00“ ЕООД, „Естир 02“ ЕООД и др. Съдът счита, че
горното изброяване съдържа търсената информация със заявлението и обстоятелството,
че не е във формата на списък не може да я лиши от нейното смислово съдържание.
След като информация е предоставена – жалбата е неоснователна.
На края, с т. 9 от
заявлението жалбоподателката е поискала да узнае причините, поради които
учениците от XI клас на ПГ по моден дизайн - гр. Велико Търново, дуална форма
на обучение, от началото на новата учебна година не се обучават в реална
работна среда в четвъртък и петък, съгласно утвърдения годишен учебен план и
седмичното разписание за първия срок на учебната 2023/2024 г. С отговорът на ответника
този факт се отрича и се твърди, че учениците са представили необходимите документи
и провеждат обучението си си в реална работна среда в две фирми. В този смисъл
няма как да се посочат причини за обратното – че не работя. Нещо повече, в
случая се касае за поставяне на въпрос, който дори да бяха налице условия за
положителен отговор на него изисква анализ и създаване на информация специално
за целите на производството, което е недопустимо. Искането е за обобщена, по
определени от заявителя критерии, информация, но тази информация не се намира в
искания от заявителя обобщен вид. За да предостави отговор на въпроса поради
какви причини нещо не се прави органът ще трябва да анализира първо цялата си
дейност, което не е дейност, която следва да извърши по смисъла на ЗДОИ, тъй
като по ЗДОИ задълженият субект е задължен да предостави налична информация, т.
е. такава, която вече е създадена и се съхранява в съответния вид. В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 26 от ЗДОИ, която определя формите за
предоставяне на достъп до обществена информация. В случая поисканата информация
от заявителя не е налична в поискания от заявителя вид, а изисква обработка на
наличната информация и систематизирането на причините за нещо, вкл. се изисква
и анализ, каквото задължение по ЗДОИ органът няма.
По тези мотиви съдът
намира, че подадената жалба е основателна само в частта си по т. 3 и т. 8 от
писмото отговор и неоснователна в цялата си останала част. Това налага преписката
да се върне на ответника за това произнасяне. При това ново произнасяне в
частта по т. 3 ответникът следва да поиска съгласие то всички учебници, подали заявени,
ако последните съдържат лични данни на лицата за предоставяне. При несъгласие
за предоставянето й от страна на трето8ти лице органът, на основание чл. 31, ал. 4
ЗДОИ, следва да предостави исканата обществена информация в обем и
по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото/третите
лица. В частта по т. 8 ответникът следва да предостави сключените партньорски споразумения
със съдържащата се в тях публична информация, а при наличието на търговска
тайна – да прецени дали нейното предоставяне или разпространяване би довело до
нелоялна конкуренция между търговци и като посочи конкретните обстоятелствата,
които водят до нелоялна конкуренция между търговците (арг. от чл. 17, ал. 3,
вр. ал. 2 ЗДОИ).
В останалата си част жалбата е неоснователна и следва се отхвърли като такава.
Предвид
изложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.Г.Д.
частичен отказ за предоставяне на обществена информация, обективиран само в т.
3 и 8 от Писмо изх. № 161/16.11.2023 г. на директора на Професионалната
гимназия по моден дизайн.
ВРЪЩА преписката на директора на професионалната
гимназия по моден дизайн за това произнасяне по т. 3 и 8 от заявлението на
жалбоподателката съобразно мотивите на решението, като ОПРЕДЕЛЯ срок за произнасяне- 14дневен от постъпване на преписката
при ответника, съгл. чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и на
основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ не подлежи на касационно обжалване.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: