№ 24
гр. Видин, 30.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20221320200736 по описа за 2022 година
Постъпила е молба от „Иренор“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Видин, ул. „Св. Кирил“, № 13, представлявано от управителя Н. И. Д., с
която се моли да се измени решение № 423 от 22.12.2022 г. , като се осъди ответната страна
ДАМТН – София сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща разноски по делото за внесен
депозит за възнаграждение за вещо лице.
От ДАМТН – София е постъпил отговор в указания от съда срок, с което се оспорва
искането в молбата от жалбоподателя за изменение на решението по делото и присъждане
на разноски за вещо лице. Твърди се, че в случая е приложима втората хипотеза на чл. 248,
ал. 1 от ГПК, а именно, че съдът е определил дължимите разноски, но страната претендира,
че техният размер е различен, като се цитира ТР № 6/2012г.
Съдът, като взе предвид, че искането за допълване на решението в частта за разноските е
подадено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, намира същото за допустимо.
Разгледано по същество - същото е и основателно.
Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има
относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по
която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася само, след като
бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да
допълни или да измени решението в частта му за разноските. В т.8 от Тълкувателно решение
№6/2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че аналогично на чл.250 ГПК, първата хипотеза на
чл.248, ал.1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно
заявено и прието искане за разноски. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно
направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен
списък по чл.80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е
предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. Изложеният от
довод за ДАМТН – София за неоснователност на молбата на жалбоподателя за
неоснователен.
1
Действително е направено искане за разноските, последното съдебно заседание, като съдът
е пропуснал да се произнесе с решението си за направените разноски за възнаграждение на
вещо лице, а се е произнесъл само по отношение на разноските за адвокатско
възнаграждение. Видно от вносна бележка /л.20/ по делото дружеството – жалбоподател е
внесло сумата от 200 лв. за възнаграждение на вещо лице, която е постановено от съда да
бъде изплатена. Вещото лице е представило писмено заключение по извършената от него
съдебно – графическа експертиза.
С решението си съдът е отменил Наказателно постановление № НП-214/27.06.2022г. на
заместник –председател на ДАМТН – София, с което на жалбоподателя „Иренор“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Видин, ул. „Св. Кирил“, № 13,
представлявано от управителя Н. И. Д., е наложено административно наказание на
основание чл. 53, във вр. с чл. 83 от ЗАНН, във вр. с чл. 58ал. 2 от ЗТИП – имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лв. за извършено административно нарушение по чл.
46, ал. 2, т. 3 от ЗТИП.
Тъй като чл. 63д, ал. 1 ЗАНН препраща по въпроса за присъждането на разноски в
производството по оспорване на наказателни постановления по ЗАНН към АПК, то е
приложимо предвиденото по чл. 143 АПК, озаглавен "Отговорност за разноски". За да бъде
уважена претенцията за разноски , предявена от жалбоподателя, заплатени за
възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1
АПК, е необходимо на първо място, оспореният акт да е отменен, което изискване е
изпълнено. На следващо място, по делото е доказано, че жалбоподателят е внесъл депозит за
възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лв., което и претендира като разноски, видно
от представения договор за правна защита и съдействие пред касационната инстанция и
осъщественото процесуално представителство от адвоката.
На основание всичко изложено, съдът следва да уважи искането за присъждане на
разноски по реда на чл. 248 ГПК, предявено по делото от жалбоподателя. В негова полза
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв., за плащането им следва да бъде
На основание всичко изложено, както и предвид, че не е направено възражение за
прекомерност, съдът следва да уважи искането за присъждане на разноски по реда на чл. 248
ГПК, предявено по делото от жалбоподателя. В негова полза следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 200 лв., представляващи внесен депозит за възнаграждение на вещо
лице по делото.
На основание горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА ДАМТН – София да заплати на„Иренор“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр. Видин, ул. „Св. Кирил“, № 13, представлявано от управителя Н. И.
Д. сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща разноски по делото за внесен депозит за
2
възнаграждение на вещо лице.
Определение подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд-гр. Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
3