Решение по дело №55/2021 на Районен съд - Златоград

Номер на акта: 47
Дата: 19 ноември 2021 г. (в сила от 7 февруари 2022 г.)
Съдия: Динко Карамфилов Хаджиев
Дело: 20215420200055
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Златоград, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на първи ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Административно
наказателно дело № 20215420200055 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Д. М.“ ЕООД“, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр. З., ул. „М.“., вх. . ет.., ап.., ап. ., представлявано от
управителя И. С. Д.., срещу НП № . г. на Д. на Р. з. и. гр. С. – д-р М. В. К.
В жалбата жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. В. твърди, че
издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно и като такова, моли да
бъде отменено.
Твърди, че актът е издаден при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до ограничаване
правота на защита на дружеството-жалбоподател, при липса на обективна и
субективна страна на извършен състав на нарушение при недоказаност на
извършване на административно нарушение.
В жалбата се сочи, че при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила визирани в чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Не
е описано точно, ясно и конкретно, в какво именно се изразява нарушението и
обстоятелствата при които същото е извършено и/или установено. Липсата на
такъв основен реквизит от ЗАНН е достатъчно да обуслови
незаконосъобразност на наказателното постановление дори само на това
основание. Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него
постановление се сочи, че на посочената дата не е изпълнил задължение,
въведено с т. 11, част първа от Заповед РД-01677/25.11.2020 г. на Министъра
1
на здравеопазването, изменена и допълнена със Заповед № РД-01-
132/26,02.2021 г., като противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 4 от 33, но в
двата документа не е описано, какво точно задължение не е изпълнил
жалбоподателя от цитираната заповед на министъра на здравеопазването.
Така описани, обстоятелствата не дават достатъчна степен на конкретика
около извършеното нарушение.
От представените още с възражението доказателства, а именно извадка
от електронен дневник за посетители се установява, че лицата Х. Ж.К. А.А. Х.
и М. А.М. са гости към хотелската част от обект „ С. к.“ и същите са
настанени към 10,00 ч. на дата 13.03.2021 г. и са напуснали на 14.03.2021 г.
В тази връзка следва да се отбележи, че същият този електронен
дневник изпраща автоматично информация в Единната система за
туристическа информация към М. на т..
В тази връзка посочените лица преди 23,00 часа са били по
определените им стаи в обект „ С.к.“.
Сочи още, че в момента на проверката не е имало клиенти в
заведението, не е имало хора по масите, не е направена контролна или друга
покупка от обекта от страна на проверяващите, не е проверен касов апарат, за
да се установи дали заведението работи след 23,00 часа.
Това, че полицейският служител твърди, че е чувал музика и гласове,
забелязвани са светлини, по никакъв начин не установява факта, че
заведението е работило след 23,00 часа и е обслужвало клиенти.
На следващо място сочи, че при съставянето на АУАН въз основа, на
който е издадено атакуваното НП е допуснато грубо нарушение на
разпоредбата чл. 40, ал. 1 ЗАНН изискваща и регламентираща, че АУАН се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали
при извършване или установяване на нарушението.
Сочи, че АУАН е съставен в присъствието на свидетели, които не са
присъствали при извършване или установяване на нарушението.
С оглед изложеното, моли да бъде отменено наложено
административно наказание – „Имуществена санкция” в размер на 500 лева
за допуснато нарушение на чл. 63, ал.4 във вр. с чл.209а, ал.2, вр. с ал.1 от
Закона за здравето.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. В.поддържа жалбата.
Въззиваемият, чрез адв. Р., оспорва жалбата и моли съдът да потвърди
атакуваното НП.
РП - С., ТО – З.редовно уведомена не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
С атакуваното НП на жалбоподателя „ДД. М.“ЕООД е наложено
административно наказание, имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение на чл. 63, ал.4 във вр. с чл.209а, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за
2
здравето.
Постановлението е издадено въз основа на АУАН № АН-01-
60/12.04.2021 г.
Както в АУАН, така и в НП по един и същи начин е описана
фактическата обстановка, и е посочена една и съща нарушена разпоредба.
На 14.03.2021 г. полицейските служители инсп. Е.Ч. и мл.п.и. Й.Б.
обхождали гр. З. и селата, като проверявали дали заведенията спазват
забраната да не работят след 23:00 часа. Тази забрана е въведена с Заповед №
РД-01-677/25.11.2020 г. и е допълнена със Заповед № РД-01-132/26.02.2021 г.
на Министъра на Здравеопазването. Конкретната забрана е въведена с т. 11
от първата заповед. Когато минавали покрай заведение „С. к.“ - гр. З.и се
движили по ул. „В.“ забелязали светлини в „С. к.а“, чувала се музика.
Двамата спрели патрулния автомобил и отишли до дървената врата към
двора, която била заключена. Отвътре се чувала музика. Свидетелите сочат,
че се чували и мъжки гласове как пеят. Двамата полицаи чукали на
порталната врата, но никой не им отварял. От порталната врата не се виждал
входа на заведението. След известно време А.В. отключил портата и попитал
„какво става“. Те му обяснили, че според тях заведението работи и В. ги
поканил да влезнат. Като влезнали видели, че в камината имало дърва още
неизгорели до край, но не били и прясно сложени. Вътре в заведението
нямало хора. Бил само А. В. и имало четири маси на които имало
неотсервирани чинии и чаши. В чиниите и чашите имало консумация, но не
били пълни. Четирите маси били събрани на едно. Полицаите не проверявали
стаите за гости и същите не светели. Нямало как други хора да има, защото
входа е изход и полицаите щели да ги видят. Полицейските служители казали
на В. да извика лицата от стаите, за да бъде съставен констативен протокол.
В. отишъл и се върнал с три лица – А.Х. Х. К.и М. М., които били от града.
Те били поканени да пишат обяснения, но А. В. – съпруг на управителката на
фирмата казал, че няма да пишат обяснения и тримата върнали празни
бланки. Били изискани записите от камерите, но от фирмата жалбоподател
били дадени записи за други часове. В.обяснил, че заведението не работи.
Полицаите не са правили контролна покупка от касовия апарат, нямало и
персонал в заведението. В показанията си св. Б. сочи, че е предположил, че
има клиенти, защото отвън не се виждало и според него заведението работи,
когато вратата е отворена за всеки. Възможно било другите клиенти да са си
тръгнали и да не са останали след 23:00 часа.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели Ч., Б. и А.Б.. Показанията на св. Б. обаче не
кореспондират с показанията на Ч. и Б., относно това, дали отвън може да се
чуе при пусната музика при това, че определени лица се качват по
вътрешното стълбище към стаите за гости. Това е така защото стълбището е
с плочки и от порталната врата според Б. не се знае дали ще се чуе качване по
вътрешното стълбище.
Установява се също от гласните доказателства, че чашите и чиниите
са били за повече от трима човека на масите. От писмените обяснения на
3
трите установени лица слезнали от хотелската част и най-вече от тези на Х.
К. се установява, че в заведението преди 23:00 часа е имало и друга
компания(още една маса с лица), от която компания разпознал единствено
съпругата на А. В..
От показанията на разпитаните свидетели А. Х. и М. М., а и от
събраните по делото писмени доказателства не може да се установи по
безсъмнен начин, в кой момент същите са се настанили в стаите за гости,
защото първите нощувки са маркирани след 00.08 часа, но пък самите
свидетели сочат, че това е станало предния ден към обяд, като свидетелите
помнят приблизително и стойността на нощувката. Възможно е В. въобще да
не е регистрирал гостите, ако са настанени на обяд, но страхувайки се от
административнонаказателна отговорност, за това че стаите не са
регистрирани по съответния ред да е регистрирал стойност за група „Г“ със
сума, която е близка до съобщената от Х. и М. цена на нощувката.
По делото повторно е разпитан полицейският служител Й.Б., който се
явява за да предостави на съда снимка от „Ф.“, на която се виждат пет лица,
като има изписване „И.К.“, както и надпис „вчера в 23:18“.
От приложения по делото протокол за проверка първоначално е
направена констатация, че три лица са установени на маса, но по-надолу се
установява, че тези лица са слезнали от втория етаж и се настанили. В
протокола е записано, от полицейските служители, че при влизане в
помещението в действителност не са установени хора.
От приложените по делото фискални бонове не се установява след
23:00 часа на 14.03.2021 г., да са отчитани обороти от клиенти, освен в 00.08
ч. оборот от група „Г“, за който сочи адв. Р.
Констативният протокол е изпратен в РЗИ заедно с писмените
обяснения, където е преценено, че има извършено адм. нарушение и на
управителката ДД. е изпратена покана да се яви на 09.04.2021 г. в РЗИ – С. в
11:30 часа за съставяне на АУАН. Поканата е получена, но ДД. не се е явила,
а се явил съпругът и А.В.. Той обаче нямал пълномощно да представлява
управителя на „Д. М.“ пред РЗИ и затова бил върнат, като му било обяснено,
че на 12.04.2021 г. служителките от РЗИ – С. ще пътуват за З. и тогава искат
да се срещнат с управителката. На 12.04.2021 г. ДД. присъствала, като в
нейно присъствие бил съставен приложения по делото АУАН, който бил
съставен от С. Г..
Като свидетели при съставяне на акта присъствали ИР. З. М. и Н. М.
Д... В съставения АУАН няма отбелязване те двете, в какво качество са
свидетели – при извършването на нарушението или при установяване на
нарушението, или като други двама свидетели по чл. 40, ал. 3 предл.
последно от ЗАНН.
По делото е приложено възражението от управителката на наказаното
дружество до наказващият орган и диск най-вероятно със запис от
заведението, но никоя страна не е поискала той да бъде преглеждан, като
двете страни приемат и не спорят по това, че няма запис от камерите на
4
заведението след 23:00 часа, защото както сочи самата управителка записите
се изтриват автоматично след 30 дни от направата на самият запис.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
От всички събрани по делото доказателства не се установява по
безсъмнен начин, че на 14.03.2021 г., в 00.05 часа заведение „С.к.“
стопанисвано от „Д.. М.“ ЕООД е работило, след 23:00 часа от предната дата.
Самите полицейски служители Ч. и Б. признават два много важни факта:
когато влезнали в заведението посетители нямало и другият важен фактор
според тях – едно заведение работи, когато вратата е отворена за всеки.
Самите служители са положили усилия и са изчаквали да им бъде отворено
от А. В., за да влезнат вътре. От събраните доказателства не се установява по
безсъмнен начин, че тримата граждани на З., които били извикани от стаите
за гости са били в заведението след 23:00 часа. Самите полицейски
служители и по-конкретно Б., заявява в показанията си „предположих, че има
клиенти“. Аднимистративнонаказателна отговорност обаче по
предположение не се ангажира. Похвално е старанието на полицейските
служители да докажат адм. нарушение от А. В.(макар в случая фирмата да е
на жена му), но това старание може да е плод и на лошите отношения между
полицейските служители и А. В. поради което и настоящото дело се явява
поредно.
От събраните по делото доказателства се установява с категоричност,
че в заведението преди 23:00 часа е имало още посетители, които явно са си
тръгнали, защото няма как полицаите да не видят, както заявяват самите
полицаи. Доказателство за този извод е, че с компания в заведението е била и
съпругата на В., както и факта установен от свидетелските показания на
полицаите, че чашите и чиниите са били за по-голям брой хора, от
констатираните трима в стаите.
Представената по делото снимка от Й.Б. от профила на К. не може да
установи по безсъмнен начин, че въпросните лица са били в заведението
преди 23:00 часа. Това е така, защото на снимката е посочен часа на
публикацията, но липсва час на изготвяне на самата снимка. Друг е въпросът,
5
че не може да се установи и, че снимката е от самото заведение „С. к.“. На
нея се виждат пет лица и таван.
Т.е. от всичко гореизложено се налага извода, че не може да се
установи по безсъмнен начин нарушение на т. 11 от горепосочената заповед
на министъра, а именно, че наказаното дружество стопанисващо заведението
„С. к.“ е допуснало това заведение да работи след 23:00 часа, а именно в
00.05 часа на 14.03.2021 г.
В практиката на Адм. съд – С. са потвърждавани НП в случаи, в които
е констатирано, че заведението е било в „работен режим“ и е имало на масите
посетители след 23:00 часа, като в един от случаите заведението не само е
било в работен режим, а е работил и с озвучаване от музикант, а
посетителите били около 60 души и обслужвани от сервитьор – Решение №
302/30.09.2021 г. по КАНД 107/2021 г. и Решение № 272/08.09.2021 г. по
КАНД 106/2021 г. По друг случай има произнасяне на Адм. съд – П.- при
заключено заведение, но след влизане вътре проверяващите установили, че
има работници и клиенти, като работниците заявили, че клиентите празнуват
рожден ден, а последните били заварени седнали на маса със сервирана храна
и напитки.
Т.е. настоящият случай е много по-различен от описаните по-горе и
административното нарушение не се установява по безсъмнен начин. За
заведение „С. к..“ при така установените факти не може да се направи извод,
че е било в работен режим, защото е била затворена и входната врата, и
порталната врата на двора, и достъп за клиенти е нямало.
Дори хипотетично да се приеме, че В. е бил заедно с тримата
свидетели в заведението, то достъпът за други хора е бил ограничен и този
случай по нищо не се отличава от случай, в който В.би могъл да бъде с тези
три лица в домът си, за което забрана няма.
Съдът не споделя обаче виждането, че е допуснато процесуално
нарушение, като вместо свидетели при извършване и установява на
нарушението, в АУАН са посочени други двама. Според практиката на Адм.
съд – С. това е нарушение но несъществено – Решение № 268/05.101.2020 г.
по КАНД 93/2020 г. и Решение № 245/07.07.2021 г. по КАНД 80/2021 г.
Вярно е, че като свидетели следваше да бъдат записани полицейските
служители, но същите са разпитани в съдебно заседание, така че правото на
6
защита на жалбоподателя не е нарушено съществено.
Описанието на нарушението е точно, както в АУАН, така и в НП като
е посочена Заповедта на министъра и т. 11 от нея, която е нарушена.
Компетентността на актосъставителя и наказващия орган произлизат
от закона - чл. 231, ал.1 от Закона за здравето.
Налице е и процесуално основание за отмяна на атакуваното НП, а
именно това по чл.3, ал.2 от ЗАНН. Това е така, защото след като НП е
обжалвано, то не е влязло в сила, а междувременно цитираната заповед в
АУАН и НП е отменена със Заповед №РД-01-194/30.03.2021г.
С оглед изхода на делото РЗИ гр. С. ще следва да заплати на
жалбоподателя 300 лв. адв. възнаграждение.
ВОДИМ от всичко гореизложено, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № . г. на Директора на Р. з. и.
гр. С. – д-р М. В. К., с което на „ДД. М.“ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес
на управление: гр. З., ул. „М.“., вх. ., ет. ., ап. . представлявано от управителя
И. С. Д., за нарушение на чл. 63, ал.4 във вр. с чл.209а, ал.2, вр. с ал.1 от
Закона за здравето, на основание чл. 209а, ал.2, във вр. ал. 1 ЗЗ е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500,00
лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция гр. С. – д-р М.В. К. да
заплати на „Д. М.“ЕООД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. З.,
ул. „М.“. вх. ., ет. . ап. ., разноски по делото в размер на 300 лв. – адв.
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


Съдия при Районен съд – Златоград: _______________________
7