Решение по дело №194/2022 на Районен съд - Сандански

Номер на акта: 220
Дата: 8 декември 2022 г.
Съдия: Рая Димитрова Манолева
Дело: 20221250200194
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Сандански, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20221250200194 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на арх.Б. П. Т. – управител на „*****” *****”,
ЕИК – *****”, със седалище и адрес на управение – гр. С., ул.”П. ” № *****”,
против Наказателно постановление № НП-1/10.03.2022г., издадено от А.
П. А. – министър на културата, с което на дружеството-жалбоподател за
нарушение на чл.161, ал.1 от Закона за културното наследство, на основание
чл.221а, ал.3 от ЗКН е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 6000/шест хиляди/ лева, и за нарушение на чл.161,
ал.2 от Закона за културното наследство на основание чл.221а, ал.3 от ЗКН е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
11 000/единадесет хиляди/ лева.
Със жалбата се иска атакуваното НП да бъде отменено като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено при нарушаване на
процесуалните правила. Твърди се, че дружеството не е извършило
нарушенията, за които е санкционирано, като липсват каквито и да е
доказателства. Излагат се доводи, че АУАН е издаден при съществено
1
нарушение на чл.44, ал.2 ЗАНН, както и при неправилно приложение на
материалния закон. На последно място се претендира маловажност на
описаното като нарушение в НП и се излагат доводи за формално обсъждане
на приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично
и с упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в същата
съображения и иска отмяна на НП. Представя писмени доказаталества. В хода
на съдебното следствие по искане на жалбоподателя и неговия защитник е
допусната и назначена съдебно-техническа експертиза и е изслушано вещо
лице в с.з. В хода на съдебните прения представителят на жалбоподателя
поддържа жалбата и иска отмяна на НП. Представя писмени бележки и
претендира разноски.
Ответната страна, редовно призована се представлява от упълномощен
представител – юрисконсулт. В придружаващото преписката писмо се
оспорва жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на НП. Правят
се доказателствени искания. Представени са писмени бележки, в които са
оспорени доводите на жалбоподателя в жалбата за незаконосъборазност и
неправилност на атакуваното НП и се претендират разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства и ги
анализира поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На дружестото-жалбоподател – „*****” *****” е съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 27/10.09.2021 г.,
съставен от В. П. Ц.-К. на длъжност началник отдел „Недвижимо наследство“
при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство”
(ГД ИОКН) в Министерството на културата (МК), в присъствието на
свидетелите: Любка Живкова Янчева, на длъжност „главен специалист“ в
отдел „Недвижимо наследство“ в ГД ИОК - свидетел при съставянето на акта.
Актът е съставен срещу „*****”*****” , ЕИК *****”, със седалище и
адрес на управление: ул. „П. .“ № *****”, община С*****” гр. *****” 2800,
област *****”, представлявано от управителя Б. П. Т., ЕГН **********, в
резултат от извършена на 21.06.2021 г. проверка на място и по документи.
Актът е съставен за установено административно нарушение по чл.
221а, ал. 1 от ЗКН във връзка с неспазване на изискванията на чл. 161, ал. 1 от
ЗКН, и за установено административно нарушение по чл. 221а, ал. 3 от ЗКН
2
във връзка с неспазване на изискванията на чл. 161, ал. 2 от ЗКН, както и във
връзка с чл. 193, т. 1 и т. 3 от ЗКН, след извършена на 21.06.2021 г. проверка в
гр. Мелник на обект: „УПИ 1а, кв. 14, по плана на гр. Мелник, община
Сандански, поземлен имот с идентификатор 47754.501.320 по КККР на гр.
Мелник“ (част от стар УПИ 1-„за ЖС и ОО“, поземлен имот (ПИ)
47754.501.49), попадащ в границите на архитектурен резерват „Град
Мелник“, обявен с Решение № 152 от 07.07.1964г. на Държавния комитет по
строителство и архитектура (ДВ, бр. 65 от 1964 г.). Съгласно § 10 от
Преходните и заключителните разпоредби на ЗКН архитектурният резерват
притежава статут на групова, недвижима културна ценност - историческо
селище, с категория „национално значение“. „Античен, средновековен и
възрожденски град Мелник“, община Сандански, област Благоевград е
включен в приложение към чл.50, ал.3 от ЗКН, под № 31 и притежава статут
на археологически резерват. Дейностите в териториалния обхват на резервата
следва да се извършват съгласно Протокол № 11 от 29.06.1998г. на
Национален съвет за опазване на паметниците на културата /НСОПК/ при МК
и разпоредбите на ЗКН.
За извършената проверка на място и по документи, е съставен
Констативен протокол от дата 18.08.2021г., вх. № ЗЗ-НН-690/ 25.08.2021 г. на
МК, на основание чл. 192, ал. 1, т.1 от зкн. Установената фактическа
обстановка съгласно АУАН № 27/10.09.2021 г. е следната:
При огледа на място на дата 21.06.2021г. в УПИ 1а, в ПИ с
идентификатор по КККР на гр. Мелник (част от стар УПИ 1-„за ЖС и ОО“,
ПИ 47754.501.49) е установено, че в имота са извършени изкопни дейности с
тежка механизация. ПИ (част от стар УПИ 1-„за ЖС и ОО“, ПИ 47754.501.49),
гр. Мелник, се намира в границите на Археологически резерват „Античен,
средновековен и възрожденски град М., община С., област Б.“ и Групова
недвижима културна ценност „Културно-историческа зона „М. - Р. м.“.
Съгласно режимите на опазване, регламентирани в Протокол № 11 от
29.06.1998 г. на НСОПК при МК, ПИ по КККР на гр. Мелник попада в Режим
„В“ на опазване на Културно-историческа зона „М. - Р. м.“ и в Режим „Г“ на
опазване, обхващащ територията на гр. М., в неговите регулационни граници,
определени с действащия ЗРП, предмет на специфични правила към него,
съгласно Протокол № 11 от 29.06.1998г. на НСОПК при МК. Изкопните
работи в УПИ 1а, ПИ 47754.501.320, гр. М., са изпълнени във връзка с
реализация на инвестиционен проект: „Виза и комплексен проект по чл.150 от
ЗУТ за УПИ I, кв.14 по плана на град М.“. Имотът е ограден с прозирна
3
временна ограда. Установено е, че дълбочината на изпълнения изкоп видимо
е значително по-голяма (между 2.50м и 3.00м дълбочина) от заложената в
част „Конструктивна“ дълбочина на фундиране на кота -1.05м (посочено в
Обяснителна записка на част „Конструкции“ от технически инвестиционен
проект на „Жилищна сграда с магазини, находяща се в УПИ 1а в кв. 14 по
плана на гр. М.“), което е съгласувано със Становище, изх. № ЗЗ-НН-690/
01.08.2013 г. на Министерство на културата, както и отразената в Протокол №
254/ 29.12.2017 г. за откриване на строителната площадка: кота -1,20м от
прилежаща кота терен, като кота терен съвпада с кота ±0.00 на сградата; По
югоизточната вертикална част на изкопа са забелязват следи от каменни
зидове. В струпаните земни маси се откриват парчета керамика с неизяснен
произход. Не е уточнено дали част от земните маси е извозена на депо за
строителни отпадъци. За начало на строежа, съгласно чл. 157 от ЗУТ, АНО е
приел, че се счита дата 29.12.2017 г. по Протокол № 254/ 29.12.2017 г. за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво
за строеж. „Жилищна сграда с магазин, УПИ 1а, кв. 14 по плана на гр. М.“: С
Протокол № 254/29.12.2017 г. е открита строителна площадка и е дадено
определяне на строителна линия и ниво за строеж. „Жилищна сграда с
магазин, УПИ 1а, кв. 14 по плана на гр. Мелник“; Заповедната книга е
заверена на 04.01.2018 г.; Строителството е спряно на 01.02.2018 г., във
връзка с промяна на инвестиционните намерения на възложителя за вътрешно
преустройство и промяна на предназначението на жилищна сграда с магазин
в „ателие за творческа дейност“, като е съставен Акт обр. № 10 от за
установяване състоянието на строежа при спиране на строителството; Със
Заповед № 66/25.10.2018 г. на Главния архитект на Община С., влязла в сила
на 19.11.2018 г. и одобрени проекти № 170/25.10.2018 г. на Община С. е
допуснато „Изменение в одобрен комплексен проект за инвестиционна
инициатива № 148/02.10.2013 г., на основание чл.154, ал.5 от ЗУТ за промяна
на инвестиционните намерения, както следва: преустройство и промяна
предназначението на жилищна сграда с магазин в ателие за творческа
дейност“, допълнено е Разрешение за строеж № 125/02.10.2013 г. с одобрени
проекти № 170/ 25.10.2018 г.; Със Заповед № 6/14.02.2020 г., издадена от
Главния архитект на Община С. е допуснато „Изменение в одобрен проект №
170/25.10.2018 г., с който е изменен одобрен комплексен проект за
инвестиционна инициатива № 148/02.10.2013 г., на основание чл. 154, ал. 5 от
ЗУТ за промяна на инвестиционните намерения, както следва: преустройство
и промяна предназначението на „Ателие за творческа дейност” в „Жилищна
сграда с магазин“; Строителството е продължено, като е съставен Акт обр. 11
4
от 16.06.2021 г. за установяване състоянието на строежа; Поради
необходимост от изменение на инвестиционния проект по време на
строителството, строежът е спрян, като е съставен Акт обр. 10 от 18.06.2021 г.
за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството.
АНО е приел, че изкопните работи в УПИ 1а, ПИ 47754.501.320, гр.
Мелник (част от стар УПИ 1-„за ЖС и 00“, ПИ 47754.501.49) са осъществени
от страна на „Акцент - 2006“ ООД със строителна механизация, без проведено
предварително археологическо проучване в обхвата на изкопа - на
територията на археологически резерват, както и без присъствието на
наблюдаващ археолог по време извършването на изкопните дейности.
Нарушенията са констатирани от инспектори от ГД ИОКН на
21.06.2021г., когато е извършена посочената проверка - свид.В. П. Ц.-К. и
свид.П. Х. Г.. При проверката на 21.06.2021г. е установен и нарушителя -
„Акцент - 2006“ ООД.
В резултат на извършената проверка и констатациите, отразени в
съответните протоколи /описани по-горе/, АНО е приел, че дружеството-
жалбоподател – „Акцент 2006” ООД с деянието си е нарушило разпоредбите
на ЗКН, както следва:
Съгласно чл.161, ал.1 от ЗКН осъществяването на инвестиционни
проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за
наличие на археологически обекти, задължително се предхожда преди
началото на строителните работи от спасителни теренни археологически
проучвания, с които се установява дали няма да бъдат засегнати или
нарушени археологически обекти. Съгласно чл.161, ал.2 от ЗКН в процеса на
строителните дейности в територии, за които има данни за наличие на
археологически обекти, се провежда наблюдение от археолози и в случай на
откриване на археологически обекти се прилагат чл. 148 и 160 от ЗКН.
АНО е приел също, че посочените изкопни дейности са изпълнени в
границите на Археологически резерват „Античен, средновековен и
възрожденски град М., община С., област Б.“, в нарушение на разпоредбите
на чл.161, ал.1 и ал. 2 от Закона за културното наследство, без извършване на
предварително археологическо проучване и без наблюдение от археолози по
време на строителните работи в имота, като са реализирани административни
нарушения по чл. 221а, ал. 1 и по чл. 221а, ал. 3 от същия закон. Приел е също
и, че УПИ 1а, ПИ 47754.501.320, гр. М.(част от стар УПИ 1-„за ЖС и ОО“,
ПИ 47754.501.49) попада в режим на опазване „В“ на Културно-историческа
5
зона „М. - Р. м.“ и в режим на опазване „Г“, обхващащ територията на гр. М. в
неговите регулационни граници, определени с действащия ЗРП, предмет на
специфични правила към него, съгласно Протокол № 11 от 29.06.1998 г. на
НСОПК при МК.
За дата и място на извършване на нарушенията е прието, съответно,
че: изкопните дейности са извършени в периода между: 16.06.2021г. -
18.06.2021г., в УПИ 1а, ПИ 47754.501.320, гр. М.. Доколкото тези дейности се
явяват фактическо осъществяване на инвестиционен проект в границите на
територия, за която има данни за наличие на археологически обекти (а именно
археологически резерват) - без провеждане на предварително спасително
теренно археологическо проучване, както и доколкото същите представляват
строителни дейности, проведени без наблюдение от археолози, АНО е приел,
че посоченият времеви период от 16.06.2021 г. до 18.06.2021 г., и посоченият
УПИ в гр. М. се явяват дата и място и на двете констатирани нарушения - по
чл. 221а, ал. 1 от ЗКН и по чл. 221а, ал. 3 от ЗКН.
С покана, изх. № ЗЗ-НН-690/26.08.2021 г. получена от управителя на
*****”“ ООД Б.Т. на 30.08.2021 г., според известие за доставяне ИД Р81040
08У7РТ Н от 30.08.2021г., същата е поканена да се яви лично или чрез
изрично упълномощен представител на 10.09.2021г. между 13:30 и 14:30 ч. в
сградата на Министерство на културата. На посочената в поканата за
връчване АУАН дата - 10.09.2021г., в посочения интервал между 13:30 и
14:30 ч. в Министерството на културата, Б. П. Тумбева не се е явила лично,
нито се е явил неин изрично упълномощен представител, за да получи АУАН
за административно нарушение по ЗКН.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
отсъствието на нарушителя, при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, в
присъствието на П. Х. Г., на длъжност „главен инспектор“ в ГД ИОКН, към
МК - свидетел при установяване на нарушението, и при условията на чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН, и в присъствието на Л. Ж. Я., на длъжност „главен
специалист“ в ГД ИОКН в МК - свидетел при съставянето на акта.
С писмо, изх. № ЗЗ-НН-690/14.09.2021г. на МК, АУАН № 27/10.09.2021
г. е изпратен на Община С. за предявяване и подписване от нарушителя. С
писмо, регистрирано в МК с вх. № ЗЗ-НН-690/28.09.2021 г., кметът на община
С. е изпратил разписка от подписан и връчен АУАН № 27/10.09.2021г., видно
от която последният е връчен на 21.09.2021г.
От страна на нарушителя е постъпило възражение, в законоустановения
6
срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. заведено с вх. № ЗЗ-НН-690/24.09.2021 г. на
МК. Възражението повтаря и допълва вече изложени доводи в предходно
възражение срещу Констативен протокол вх. № ЗЗ-НН-690/25.08.2021 г. на
МК. регистрирано с вх. №33-НН-690/01.09.2021 г. на МК. От страна на
дружеството се твърди неприложимост на нормите на чл.161 от ЗКН в
разглеждания случай, като по същество се твърди, че не са налице никакви
данни за наличие на археологически обекти в имотите на дружеството, а в
становищата, давани на същото от страна на МК, не са правени указания за
необходимост от археологическо проучване. Отрича се направената
констатация, че имотът попада в границите на посочения археологически
резерват. Моли се прекратяване на административнонаказателното
производство или прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
АНО, след като е разгледал изложените аргументи в направеното
възражение от страна на дружеството-жалбоподател, е приел, че е налице
извършено административно нарушение, и на 10.03.2022г. министърът на
културата издал обжалваното НП въз основа на съставения АУАН и
останалите документи по преписката, след като е пресъздадена изложената в
АУАН фактическа обстановка и са обсъдени възраженията на дружеството-
жалбоподател, както и възможността за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Отговорено е на всяко от възраженията. Приета е квалификацията от АУАН,
като е разяснено, че в случая с едно деяние са извършени две нарушения –
такова по чл.161, ал.1 и по чл.161, ал.2 от ЗКН. Накрая за констатираните от
АНО нарушения са наложени две адм.наказания - „Имуществена санкция“,
съотетно: в размер на 6000 лева – за нарушението по чл.161, ал.1 ЗКН и в
размер на 11000 лева – за нарушението по чл.161, ал.2 ЗКН.
НП е връчено на управителя на дружеството-жалбоподател – Б. Т. на
18.03.2022г., видно от известие за доставяне /л. 29 от делото/, като в
предвидения от закона срок – на 24.03.2022г. е постъпила жалба срещу него.
При така установеното, съдът приема следното от правна страна:
Жалбата е подаден в срок, от лицето, което е санкционирано с
обжалвания акт – т.е. лице с правен интерес да обжалва НП, поради което е
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, включително по
изложените в самата жалба основания.
Съдът приема за основателни възраженията, досежно НП, издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя и представляващи самостоятелно
7
основание за отмяна.
На първо място нито в АУАН, нито в НП, дори и в изготвените
констативни протоколи не е посочена конкретна дата на извършване на
нарушението. Във всички посочени документи се говори за извършени
изкопни действия, в периода между: 16.06.2021г. – 18.06.2021г., като
същевременно се сочи, че проверката е извършена на 21.06.2021г. Твърди се
също, че имотът – обект на проверка попада в обхвата на територия с
културно-историческо наследство, със статут на Групова недвижима културна
ценност „Културно-историческа зона „М.-Р. м.””, с категория „национално
значение”. В този смисъл съдът счита, че в АУАН и в НП, което изцяло
повтаря отразените в акта констатации, нарушението не е описано достатъчно
ясно и в пълнота, така че да могат да бъдат изведени всички съставомерни
признаци, респективно същото да бъде подведено под посочената в НП
квалификационна норма. Административно-наказателното производство е
формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и
процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само
редовно съставените такива, имат доказателствена стойност и могат да са
основание за налагане на административно наказание. Поради това както в
акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано
нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и
доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и
точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние
следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав
на административно нарушение. В случая е налице неяснота и вътрешно
противоречие между фактическата обстановка отразена в АУАН и тази
описана в НП досежно датата на извършване на нарушението. Такава
непълнота и неяснота ограничава процесуалните права на привлеченото като
нарушител лице и не осигурява възможност да организира адекватно своята
защита, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за
законосъобразност на обжалваното НП, доколкото Районен съд в
производството по обжалване на НП по реда на чл.59 – 63 от ЗАНН следва да
установява съществуването или несъществуването на описаното в НП
административно нарушение.
На следващо място не бе доказана безспорно твърдяната в АУАН и НП
фактическа обстановка. И в двата акта се твърди, че в периода между:
16.06.2021г. – 18.06.2021г. са извършени изкопни работи в УПИ 1а, ПИ
47754.501.320, гр. М. (част от стар УПИ 1-„за ЖС и 00“, ПИ 47754.501.49),
8
които са осъществени от страна на „*****”“ ООД със строителна
механизация, без проведено предварително археологическо проучване в
обхвата на изкопа - на територията на археологически резерват, както и без
присъствието на наблюдаващ археолог по време на извършването на
изкопните дейности. Посочено е също, че тези действия, извършени в имотът
– обект на проверка, като същия попада в обхвата на територия с културно-
историческо наследство, със статут на Групова недвижима културна ценност
„Културно-историческа зона „М.-Р. м.””, с категория „национално значение”.
Този извод на АНО е неправилен и не е подкрепен с доказателства, тъй като
видно и от заключението на изготвената в хода на съдебното следствие
съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, че процесния имот,
собственост на дружеството-жалбоподател не попада в зоната на
археологически разкопки. Установяво се също от заключението на в.л., че
съгласно Регулационен план, одобрен с Указ № 189/24.06.1932г. и Заповед №
2640/16.07.1932г., и двета на министъра на обществените сгради, пътищата и
благоустройството – за уличната регулация – територията, заета от имотите
на жалбоподателя се намира извън строителните граници на града,
следователно тази територия не би могла да е обект на Решение №
152/07.07.1964г. на Дръжавния комитет по строителство и архитектура /ДВ,
бр.65 от 1964г./, с който гр. М. е обявен за архитектурен резерват.
Предвид изложеното, съдът е на мнение, че в обжалваното НП липсват
факти и обстоятелства, доказващи нарушение на конкретни разпоредби от
ЗКН от страна на дружеството-жалбоподател. Режимът на опазване по чл.161
от ЗКН се определя при „осъществяването на инвестиционни проекти на
физически и юридически лица” в територии, за които има данни за наличие на
археологически обекти”. От доказателството по делото е безспорно, че при
издаване на становище с изх. № 33-НН-69/01.08.2013г. /л.91-93 от делото/ от
Министрество на културата няма изискване за провеждане на археологически
проучвания в границите на имотите на дружеството, т.е. за МК няма данни за
наличие на археологически обекти и не е необходимо на етапа на
строителството извършването на такива, поради което и не са предписани
мерки за териториалноустройствената защита. Имотите на дружеството не
попадат в границите на територии, обявено по реда на чл.4 от ЗПКМ и чл.65
от ЗКН, и е извън границите на архитектурен резерват „Град Мелник”, обвен
с Решение № 152/07.07.1964г. на Държавния комитет по строителство и
архитектура. Това се потвърди, както съдът посочи по-горе и от
заключението на в.л. по изготвената съдебно-техническа експретиза. Поради
9
това нормата на чл.161 от ЗКН е неприложима за територията, предмет на
становище изх. № 33-НН-69/01.08.2013г. от Министерство на културата.
На следващо място, съдът намира, че неправилно АНО е приложил и
материалния закон, като е определил на дружеството-жалбоподател за
нарушението по чл.161, ал.1 ЗКН наказание „имуществена санкция” в размер
на 6000 лева – на осн. чл.221а, ал.3 ЗКН. Разпоредбата на чл.221а, ал.3 ЗКН от
своя страна гласи: „Който извършва строителни дейности без наблюдение
от археолози по чл. 161, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 5000 до 15 000
лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена
санкция в размер от 10 000 до 25 000 лв.” Т.е., в случая тази санкционна
разпоредба касае нарушения по чл.161, ал.2 ЗКН, а не по ал.1 на същата
правна норма, поради което и АНО неправилно е санкционирал дружеството-
жалбоподател на това основание и неправлино е определил и санкцията в
този и размер, а именно – 6000 лева, тъй като такъв размер не е посочен в
разпоредбата на чл.221а, ал.3 ЗКН – за юридическите лица, каквото в случая е
и дружеството-жалбоподател.
Предвид изложеното относно допуснатите процесуални нарушения,
които са съществени по смисъла на закона, тъй като е нарушено правото на
защита на нарушителя, неправилно приложение на закона и недоказаност на
вменените на жалбоподателя с НП нарушения, съдът намира, че НП следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в
полза на жалбоподателя на разноските, които е сторил във връзка с делото –
общо в размер на 1690 лева, от които: 50 лева – държавна такса, 1200 лева –
адвокатски хонорар, и 440 – лева – вазнаграждение на вещото лице по
изготвената съдебно-техническа експертиза. Молбата относно сторените от
страна на дружеството-жалбоподател разноски следва да се уважи в искания
размер, който съдът не намира за прекомерен с оглед сложността на делото и
броя на съдебните заседания, и съобразно приложения списък на разноски.
Воден от горните съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-1/10.03.2022г.,
издадено от А. П. А. – министър на културата, с което на дружеството-
10
жалбоподател - „*****”” *****”, ЕИК – *****”, със седалище и адрес на
управение – гр. *****”, ул.”*****”” №*****”, с управител - арх.Б. П. Т., за
нарушение на чл.161, ал.1 от Закона за културното наследство, на основание
чл.221а, ал.3 от ЗКН е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 6000/шест хиляди/ лева, и за нарушение на чл.161,
ал.2 от Закона за културното наследство на основание чл.221а, ал.3 от ЗКН е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
11 000/единадесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Министерство на Културата да заплати на „*****””
*****”, ЕИК – *****” със седалище и адрес на управение – гр. *****”,
ул.”*****”” № *****”, с управител - арх.Б. П. Т., сумата от 1690 лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването
на страните пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
11