Р Е Ш Е Н И Е
N 209
гр.
Р.....6.04.................
2012г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Р.НСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД...............................ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ
в публично заседание
на..........9 март 2012г………………………........ в състав :
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
при СЕКРЕТАРЯ………....С.П....................……и в присъствието на ПРОКУРОРА.................................................….......………….…..като разгледа
докладваното
от...............СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА…..………….....гр.д. N614 по описа за 2011г., за да се произнесе,
съобрази следното :
Ищците Р.С.К., Т.П.К.
и Г.П.К.,***, твърдят, че са наследници на П.Т. К., починал на 2.07.2008г.
вследствие на пътно-транспортно произшествие, предизвикано от ответника Х.Н.. Срещу извършителя било
образувано наказателно производство,
приключило със споразумение по НОХД 306/10г. по описа на Окръжен съд-Р.,
което има последици на влязла в сила присъда, като Х.Д.Н. е признат за виновен
в това, че на 30.06.2010г., в гр.Р., при управление на лек автомобил е нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост при пътно-транспортно
произшествие причинил смъртта на 66-годишния Х. Х. и 52-годишния П. К..
Внезапната
и нелепа смърт на баща им причинила за всеки от тях страдание и мъка. Ищците загубили
най-голямата си опора в живота, мъката им е нестихваща и предизвиква у всеки от
тях тежки негативни психически изживявания. Искат съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да им заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 100000лв. за ищцата и по 80000лв. за всеки от втория и третия ищец, при законната лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане на претендираните суми, както и разноските по делото.
Ответникът Х.Д.Н.,***,
в писмен отговор на исковата молба заявява, изразява становище, че исковете са
изцяло неоснователни. В съдебното заседание по същество излага доводи, че
претенциите са завишени по размер.
Третото лице помагач – ЗАД “Б.В.И.Г.”- гр.С., чрез процесуалния
представител адв.К.Х., изразява становище, че
исковете са основателни, но прекомерно завишени по размер.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното :
От представеното удостоверение за наследници N003263/06.06.2011г., издадено от Община Р., се установява, че ищците
са наследници на П.Т. К.,***, негови съпруга и синове.От приложеното НОХД № 306/10г.
по описа на Окръжен съд-Р., се установява, че наследодателят им е починал
вследствие на пътно-транспортно произшествие, предизвикано от Х.Д.Н.. От споразумението по протокол от 01.11.2010г., сключено
между Р. окръжна прокуратура и Х.Н.,
одобрено от окръжния съд на основание чл.382, ал.7 от НПК, се
установява, че Х.Д.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343,ал.4 във
вр.ал.3, предл.3, б.”б”, предл.1 и във вр. с чл.342, ал.1 – На 30.06.2010г. ,
по пътя Р. – В., между километър 49+550м и километър 49+600м, след разклона за
с.Е., Х.Н., при управление на товарен
автомобил „ГАЗ – ***” с д.к.№ ***, е нарушил правилата за движение по пътищата
- разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП – всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасност и пречки за движението,
не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората …; чл.20, ал.ал.1 и
2 от ЗДвП - Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство…….. с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.” и по непредпазливост
причинил смъртта на 66-годишния Х. Н.Х. и **-годишния П.Т. К. и средни телесни повреди на Б.Б. и Г. Д..
Представена е „застрахователна полица” №031105189551, с
валидност от 01.01.2010г. до 31.12.2010г.,издадена по застрахователен договор,
от която се установява, че към момента на автопроизшествието собственик на товарния
автомобил “ГАЗ” с рег.№ ***, е бил „А. Ч. м.”-АД-Ш., както и че по отношение на
автомобила е имало сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност на
МПС с третото лице – ЗАД „Б.В.И.Г.”-С.
/вж.четлив препис от застрахователната полица на л.22 от ДП № 3М-В-154/10 по
описа на ОД на МВР – Р..
От представените от „А. Ч. м.”-АД-Ш преписи от
застрахователна полица по застраховка „Злополука” № **********R00165 и застрахователна полица по застраховка „Трудова злополука” № **********R01296 се установява, че по отношение на наследодателя на
ищците П. К. и на другите работници в дружеството е имало сключени застраховки
„Злополука”, с покрит риск „Смърт от злополука”. По делото не се спори и от данните по писмо от ЗАД „ Б.В.И.Г.” до „А.
Ч. м.”-АД-Ш вх.№26-00-080/3.11.2010г. се
установява, че на наследниците на П.Т. К. е изплатено обезщетение от 3000лв.-по
1000лв. за всеки.
От показанията на св.К.К., се установява, че в семейството на ищците
имало отношение на взаимно доверие и взаимопощ;
П. К. бил изключителна морална и материална опора и за съпругата си и за
всяко от децата си. Свидетелят изнася данни, че преди години синовете
претърпели катастрофа и именно всеотдайността и отговорността на П. като баща
спасили живота на по-големия син, като осигурил лечението му в С., тъй като в
местната болница лекарите не можели да помогнат. Според свидетеля наследодателя
бил здрав и работлив човек, семейството разчитало на него. Всички се разбирали
и били близки помежду си. Свидетелят уточнява, че преди смъртта на бащата
по-малкият син в продължение на около 6 месеца е работил в Р Р..
При
така изложената фактическа обстановка съдът приема за установено следното : Предвид
изложената обстоятелствена част в исковата молба, наведените доводи и предявения
петитум, съдът квалифицира исковете по чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинени от смъртта на
наследодателя на ищците П. К.,***, настъпила вследствие на пътно-транспортно
произшествие, предизвикано от ответника Х.Н..
Споразумението по нохд
№306/10г. има последици на влязла в сила присъда, която е задължителна за съда относно това
дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, които са неизмерими в пари, съдът се ръководи от
принципите на справедливостта. Неимуществените вреди са в сферата на
субективните преживявания на ищците и за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства. В случая е установено, че между ищците и техния
наследодател са съществували отношения
на взаимна привързаност и обич. Били са близки помежду си, истинско сплотено
семейство. Ищцата и съпруга й искали да строят къща за малкия си син, пароди
което купили дворно място в съседно село.От показанията на св.К. се установява,
че и тримата ищци изключително тежко са
преживели внезапната нелепа смърт на техния съпруг и баща.От обстоятелството,
че единия от ищците е работил няколко месеца извън страната не следва, че между
баща и син е настъпило отчуждение, в
какъвто смисъл е становището на процесуалния представител на третото лице.
Предявеният иск за заплащане на
обезщетение за причинените на всеки от ищците
неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен до размер на 70000лв.
за ищцата и на 60000лв. за всеки от ищците.При определяне на размера съдът
съобразява изложените по-горе обстоятелства за отношенията в семейството, за
това, че внезапната и нелепа смърт на П. К. се отразила изключително тежко на
всеки един от ищците, които трудно преодоляват шока от загубата, от психологическия и емоционален стрес.Болките
и мъката на близките не се ограничават само до изживените в момента на смъртта
болки и страдания, а продължават и след това. Възможно е дори в течение на
времето чувството за загуба, липса и тъга, да се увеличат. В останалата част
исковете следва да бъдат отхвърлени, като прекомерно завишени. Исковете следва
да бъдат уважени, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 30.06.2010г.
Съдът намира възражението, че следва да се приспадне
изплатеното вече обезщетение, несъстоятелно.Исковете
са срещу прекия причинител на вредата, а
застрахователната сума от 3000лв. е изплатена
по застраховка по сключен и
поддържан от предприятието – работодател на пострадалия, застрахователен
договор, а не от причинителя на вредата, поради което не следва да се приспада
от размера на следващото се обезщетение
за вреди от непозволено увреждане. От следващото се обезщетение за непозволено
увреждане се приспада застрахователната сума, заплатена на пострадалия, но ако
е изплатено по договор за застраховка, който
е бил сключен и поддържан от организацията или учреждението, дължащи
обезщетението.
В становище по
същество процесуалният представител на ответника е поискал същият да бъде
освободен от заплащането на дължимите държавни такси, на основание чл.83,ал.2
от ГПК.В тази връзка по делото са представени декларация за имотно състояние и
медицинска документация. В декларацията е посочено, че лицето не притежава
никакви недвижими имоти, а източник на доходите му са заплата от 400лв.месечно
и доходи на съпругата му, които не са конкретизирани по размер. В декларацията
от 13.10.2010г. по приложеното ДП №3М-В-154/10г. – л.42, Н. е декларирал
годишен доход от 3600лв./по 300лв. месечно/ и наследствен недвижим имот-къща с
дворно място и ремарке за лек автомобил. От допълнително споразумение
№2876/29.05.2008г. към трудов договор №3429/19.06.2006г. се установява, че още
към м.05.2008г. трудовото му възнаграждение е било в размер над 450лв. месечно
/330лв. основно +115лв. за трудов стаж и професионален опит/, като освен това
са начислени и други допълнителни възнаграждения – вж.трудовото досие на Х.Д.Н.,
приложено към ДП №3М-В-154/10г./. Следователно декларираните обстоятелства са
непълни и некоректни.От данните в амбулаторните листи за проведени прегледи не
може да се направи извод за намалена трудоспособност на ответника. Ето защо
искането за освобождаване от заплащане на държавна такса е неоснователно.
Съгласно чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищците разноски по делото,
съразмерно с уважената част от исковете, като на ищцата следва да заплати
700лв. разноски, а на всеки от ищците – по 600лв. При присъждане на разноските
съдът съобразява данните за заплатеното възнаграждение по договорите за правна
помощ. Ответникът дължи и заплащане на
държавна такса по сметка на Р.нския окръжен съд в размер на 7600лв.
Предвид
изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Х.Д.Н., ЕГН **********,*** да
заплати на Р.С.К., с ЕГН **********, Т.П.К., ЕГН ********** и на Г.П.К., ЕГН **********,
и тримата от гр.Р., представлявани от адв.И.С.,***, обезщетение за причинени
неимуществени вреди от непозволено увреждане, в размер на 70000лв. за ищцата и
по 60000лв. за всеки от ищците, при законната лихва върху главниците, считано
от 02.07.2010г. до окончателно изплащане на сумите, както и 700лв. разноски по
делото на ищцата и по 600лв. за всеки от ищците.
ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата част, като неоснователни.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х.Д.Н.,***, за
освобождаване от заплащане на държавна такса.
ОСЪЖДА Х.Д.Н.,***, да заплати по сметка на Р.нския окръжен съд държавна такса в
размер на 7600лв.
Решението може да се обжалва пред
Апелативния съд - гр.Велико Търново, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението е постановено при участието на ЗАД „Б.В.И.Г.”-С.
като трето лице помагач на страната на ответника по делото.
СЪДИЯ
: