Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ……….. 2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХІV въззивен състав, в открито съдебно
заседание на дванадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
ПАВЕЛ ПАНОВ
При участието на
секретаря Б. Гешева и в присъствието на прокурора Д. Хаджийски, след като
разгледа докладваното от съдия Дечев в.н.о.х.д. № 2374 по описа за 2019 година,
намери за установено следното:
Производството е по реда
на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 04.06.2018
г. по НОХД № 1216/2018 г. по описа на СРС, НО, 15-ти състав е признал
подсъдимия П.А.М. за виновен в това, че на 31.12.2016 г. около 22.20 ч. в гр.
София, по бул. „Черни връх”, в района на кръстовището с ул. „Златен рог“, с
посока на движение от ул. „Любата” към бул. „Джеймс Ваучер” е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Нисан”, модел „Примера” с рег.
№ *******с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 /едно цяло и две/ на
хиляда – а именно 1,5 /едно цяло и пет/ на хиляда, установено по надлежния ред,
съгласно Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства,
издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието, обн. ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г. /отм./, чрез
протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта № 4/02.01.2017 г. на УМБАЛ „Света Анна” гр.
София – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
На подсъдимия М. са
наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и „глоба“ в
размер на 200 /двеста/ лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на
наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3 /три/ години. На
основание чл. 343г във вр. с чл. 3436, ал. 1 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е
наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /две/
години.
Недоволен от така
постановената присъда е останал защитникът на подсъдимия М., който в
законоустановения срок е атакувал първоинстанционния съдебен акт. Във въззивната жалба и допълнението към нея се
поддържа, че присъдата е неправилна, несправедлива и незаконосъобразна. Твърди
се, приложения по делото документ с наименование „химическа експертиза“ не е
експертиза по смисъла на НПК, поради което същият не може да бъде използван за
установяване на правнорелевантни обстоятелства. Поради това смята, че присъдата
трябва да бъде отменена изцяло, а подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото
му обвинение.
В разпоредително
заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че
присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол
пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в
открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели,
както и събирането на нови доказателства.
В открито съдебно
заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия – адв. М.,
поддържа жалбата, като излага подробни аргументи относно недоказаност по
надлежен начин на количеството алкохол в кръвта, поради което повдигнатото
обвинение остава недоказано по безспорен и категоричен начин. В резултат на
това се твърди, че присъдата е необоснована и като такава следва да бъде
отменена изцяло. Моли подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение. Алтернативно се прави искане за намаляване размера на наложеното
наказание „лишаване от право да управлява МПС“.
Представителят на
държавното обвинение оспорва жалбата, като намира същата за неоснователна.
Предлага първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден като правилен.
Подсъдимият М. заявява
пред въззивната инстанция, че съжалява за реализираното пътнотранспортно
произшествие и моли за снизходителност, тъй като има дете.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в
съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за нейната отмяна, като съображенията за това са следните:
След проверка на
атакувания съдебен акт, настоящият съдебен състав намира първоинстанционната
присъда за правилна, постановена при изяснена фактическа обстановка. Въз основа
на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е
стигнал до единствен и непротиворечив извод относно извършеното деяние,
авторството на същото и виновността на подсъдимия М.. При самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери
основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:
На 31.12.2016 г. вечерта
подсъдимият П.М. се срещнал случайно със свидетеля Д.У.и го поканил в дома на
баща си, който се намирал в гр. София, ж.к. „Христо Смирненски“. Около 21:20
часа по телефона на подсъдимия М. се обадила неговата баба, която имала
здравословни проблеми, поради което подсъдимият М. решил да отиде при нея. Опитал
се да поръча такси, което да го закара до нейния дом, но в рамките на около
половин час не успял да намери такова. В резултат на това, подсъдимият решил да
вземе лек автомобил, марка „Нисан”, модел „Примера” с peг. № *******собственост
на неговия баща, и тръгнал към дома на своята баба.
На 31.12.2016 г. около
22.20 часа, докато управлявал посоченото моторно превозно средство в гр. София,
по бул. „Черни връх” с посока на движение от ул. „Любата” към бул. „Джеймс
Ваучер”, в района на кръстовището между бул. „Черни връх“ и ул. „Златен рог“ подсъдимият
реализирал леко пътнотранспортно произшествие с два автомобила, управлявани
съответно от свидетелите С.И.и М.Ч..
Същата вечер като АП
91-147 били назначени свидетелите Н.Н.и Е.Л.– служители при СДВР. След подаден
сигнал за реализирано пътнотранспортно произшествие двамата били изпратени на
местопроизшествието. На мястото те установили самоличността на подсъдимия П.М.
и на свидетелите С.И.и М.Ч.. След това всички водачи на моторни превозни
средства били тествани с техническо средство „Алкотест
дрегер 7410+” с фабр. № 0003. Техническото средство отчело положителен резултат
за употреба на алкохол единствено при подсъдимия М.. Пробата с № 3482 отчела
1,64 промила алкохол в издишания въздух. В резултат на това на подсъдимия М.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение №
325288/31.12.2016 г. и бил издаден талон за медицинско изследване с №
004954/01.01.2017 г. Подсъдимият М. бил транспортиран до УМБАЛ „Св. Анна”-гр.
София, където му била взета кръвна проба за определяне на съдържанието на
алкохол в кръвта му.
Взетата от подсъдимия
кръвна проба била изследвана в специализирана химическа лаборатория при УМБАЛ
„Св. Анна”-гр. София, като от протокол за извършена химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №
4/02.01.2017 г. се установило, че съдържанието на алкохол в кръвта на М. е било
1,5 на хиляда.
Въззивният съд изгради
своите фактически и правни изводи на база на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, а
именно: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите М.Ч., Н.Н.,
Е.Л., С.И.и З.О., дадени в хода на досъдебното производство и приобщени по реда
на чл. 372, ал. 3 вр. чл. 371, т. 1 от НПК; показанията на свидетеля Д.У.,
депозирани с хода на съдебното следствие, и обясненията на подсъдимия П.М.
(частично); писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН №
325288/31.12.2016 г.; писмена справка от проба №03482 на техническо средство „Алкотест
дрегер 7410+” с фабр. № 0003; талон за медицинско изследване № 0049154; лист за
преглед на пациент от 01.01.2017 г., протокол за медицинско изследване за
употреба на алкохол или друго упойващо вещество, справка за съдимост, протокол
за химическа експертиза № 4/2.01.2017 г.
Въззивният съд намира, че
при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са
допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение. Събраните
по делото доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви относно
обстоятелствата от главния предмет на доказване, като в дейността на първата
инстанция по оценка на доказателствата и доказателствените средства не се
наблюдават нарушения. Изводите за
релевантните обстоятелства и факти са формирани в точно съответствие с
информацията от събраните доказателства, като доказателственият анализ на съда
предвид липсата на каквито и да е било противоречия в доказателствената
съвкупност съответства на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Наред с това,
мотивите на първоинстанционната присъда съдържат аналитична аргументация на
доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подсъдимия, поради което
отправеният упрек за недоказаност на обвинителната теза е лишен от основание.
Настоящата съдебна инстанция освен, че изцяло
подкрепя направения от първостепенния съд анализ на доказателствата по делото,
противно на доводите застъпени във въззивната жалба се солидаризира с
фактическите изводи на районния съд относно доказаността на инкриминираното
престъпление, на неговото авторство и виновността на подсъдимия.
Както бе посочено по-горе
доказателствената съвкупност е еднопосочна и непротиворечива. Показанията на
свидетелите М.Ч., Н.Н., Е.Л., С.И.и З.О. са логически последователни, вътрешно
непротиворечиви и взаимно се допълват. Свидетелите Ч.иИ.като участници в пътния
инцидент са преки очевидци както на реализираното пътнотранспортно
произшествие, така и на осъществената проверка от полицейските служители за
употреба на алкохол на подсъдимия М.. Разпитани непосредствено след
инкриминираното деяние показанията на двамата свидетели са изключително
детайлни, високо информативни и отразяват реално възприети и добросъвестно
пресъздадени от свидетелите факти. Изложеното от тях взаимно се допълва и
подкрепя от показанията на свидетелите Н. и Л.– полицейските служители, изпратени
на местопроизшествието. От техните показанията се извлича информация досежно
самоличността на участвалите водачи в пътнотранспортното произшествие и относно
управляваните от тях автомобили. Свидетелите Н. и Л.са служителите, осъществили
проверка за употреба на алкохол и на тримата водачи на моторни превозни средства,
участвали в пътния инцидент, поради което техните показания са източник на
преки доказателства досежно резултатите от тази проверка за употреба на
алкохол. Разгледани съвкупно показанията на свидетелите пресъздават по един
категоричен и обективен начин събитията от инкриминираната вечер, като от тях
по безспорен начин се установяват времето и мястото на реализираното
пътнотранспортно произшествие, мястото и часа на извършената проверка на
подсъдимия за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест дрегер 7410+”
с фабр. № 0003, както и положителната проба от 1,64 промила в издишания въздух.
Всички посочени обстоятелства намират подкрепа и в писмените доказателства,
приложени по делото – а именно АУАН № 325288/31.12.2016 г. и писмена справка от
проба №03482 на техническо средство „Алкотест дрегер 7410+” с фабр. № 0003.
На следващо място,
настоящата инстанция разгледа показанията на свидетеля У.и обясненията на
подсъдимия М., които взаимно се подкрепят и дават информация относно събитията
преди реализираното пътнотранспортно произшествие – срещата между двамата,
поканата да отидат в дома на бащата на подсъдимия М., обаждането от бабата на
последния и нейното здравословно състояние. Както правилно е отбелязал
първоинстанционният съд, свидетелят У.макар и приятел на подсъдимия дава
обективни и логични показания. Същият добросъвестно споделя относимите към
инкриминираното деяние обстоятелства и въпреки че не споделя да е възприел
подсъдимият да употребява алкохол, то напълно обосновано районният съд е приел,
че подсъдимият М. е могъл в по-ранен момент да консумирал алкохолни напитки. От
друга страна, обясненията на подсъдимия М., разгледани през призмата на тяхната
двойствена природа не разкриват тенденциозност. Същият дава обяснения
единствено относно обстоятелствата, които са го подтикнали да се качи и да
приведе в движение лекия автомобил в инкриминираната вечер. Неговите обяснения
не се опровергават от останалия доказателствен материал, но същевременно
подсъдимият нито потвърждава, нито отрича да е консумирал алкохол.
Необходимо е да се
отбележи, че обсъдените по-горе обстоятелства не се оспорват и от защитата.
Единственото възражение, наведено в жалбата и преповторено пред въззивната
инстанция, е относно протокола за химическа експертиза № 4/2.01.2017 г., като
се застъпва становището, че същият няма
юридически белези и чрез него не могат да се установяват съставомерни
обстоятелства. Не могат да бъдат споделени разбиранията на защитата, че
кръвната проба, дадена от подсъдимия М., е трябвало да бъде изследвана по реда
и правилата на НПК. Съдът в този си състав не може да съгласи и с изводите на
първоинстанционния съд, че приложената по делото експертиза по своето естество
следва да се приравнява на експертиза по смисъла на чл. 144 от НПК. Въззивната инстанция
застъпва другото становище, посочено в мотивите към първоинстанционния акт, а
именно, че протоколът за химическа експертиза по своето естество е писмено
доказателство, което отразява резултатите не от изготвена експертиза, въпреки
наименованието, а на изготвено медицинско изследване по реда и правилата на
Наредба № № 30 от 27. 06. 2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, издадена
от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието, обн. ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г. /отм./. В тази връзка следва да
се направи едно уточнение – погрешното разбиране на първата инстанция, че
протоколът по своето естество е експертиза по смисъла на чл. 144 от НПК, е
довело до разпит на химикът, изготвил изследването, като вещо лице. Поради това
на него му е разяснена наказателната отговорност по чл. 291 от НК. Тези
обстоятелства възпрепятстват настоящата инстанция да използва неговите
показания, тъй като характера на протокола от медицинското изследване като
писмено доказателство предполага разпит на лицето не като вещо лице, а като
свидетел. Текстовете по чл. 290 от НК и чл. 291 от НК предвиждат различни
признаци на престъпния състав от обективна страна, както и различни субекти на
престъплението, поради което липсата на разяснение на отговорността по чл. 290
от НК не позволява на настоящата инстанция да използва показанията на химичния
лаборант М.М.. Същевременно това обстоятелство не опорочава протокола за
химическа експертиза. Като писмено доказателство същият е надлежно приобщен към
доказателствената съвкупност още в хода на досъдебното производство чрез
прилагането му към материалите по делото. Надлежно е приобщен и от
първоинстанционната инстанция чрез прочитането му в открито съдено заседание,
поради което законосъобразно първоинстанционният съд е изградил вътрешното си
убеждение, въз основа на протокола.
На следващо място, съгласно принципа по чл. 14, ал. 2 от НПК, доказателствената стойност на
протокола от химическото изследване на общо основание подлежи на проверка наред
с всички останали доказателствени източници, тъй като нито едно от
доказателствата и доказателствените средства за тяхното установяване в
наказателния процес не могат да имат предварително установена доказателствена
сила. За да се довери на резултата от медицинското изследване, проведено по
реда на Наредбата, настоящата инстанция намира за необходимо да проследи и
провери процеса на взимане на кръвна проба – дали са спазени всички нормативни
изисквания, както и пътят ѝ до лабораторията. От приобщения
доказателствен материал е видно, че подсъдимият М. е реализирал пътнотранспортното
произшествие в 22:20 часа. Проверката за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест дрегер 7410+” с фабр. № 0003 е била направена в 22:54 часа,
която информация се извлича от писмена справка от проба № 03482 на техническото
средство „Алкотест дрегер 7410+” с фабр. № 0003. Пробата с № 03482 е отчела
положителен резултат от 1,64 промила алкохол в издишания въздух. В резултат на
това в бил съставен АУАН на подсъдимия и около час по-късно е бил издаден талон
за медицинско изследване с № 0049154. В 01:00 часа на 01.01.2017 г. на
подсъдимия М. е връчен и посочения талон, според който той трябвало да се яви в
МБАЛ „Св. Анна“ до 01:40 часа, за да даде кръвна проба. Видно от листа за
преглед на пациент и от протокол за медицинско изследване за употреба на
алкохол или друго упойващо вещество на 01.01.2017 г. в 01:24 часа е била взета
кръвна проба от подсъдимият М.. Следователно подсъдимият в посочения часови
интервал в талона за медицинско изследване отишъл в медицинското заведение.
Необходимо е да се отбележи, че при попълването на протокола от д-р А. е
отбелязано в т. 2 „Данни от лицето за употреба на алкохол“, че подсъдимият М. е
потвърдил употребата на алкохол, като в последващите графи е отбелязан вида на
алкохола – вино; време на консумацията му – 31.12.2016 г., 20:00 часа, и
количество – 200 мл. Протоколът е подписан, както от подсъдимия М., така и от
съставилия го лекар д-р А. и е подпечатан с личния печат на лекаря. Изготвеният
протокол съдържа всички необходими реквизити, за да отразява валидно и
достоверно волята на съставителя. Взетата кръвна проба е получена в химическата
лаборатория на 02.01.2017 г. Следователно пробата е изпратена в рамките на 72
часа след взимането ѝ до специализирана лаборатория към УМБАЛ „Света
Анна“-гр. София съгласно чл. 15 от Наредбата. Преди самото изследване на
пробата е установено от медицинския специалист, че същата съответства на всички
изисквания, тоест пробата е опакована, съхранявана и транспортирана съгласно
Наредба № 30 от 2001 г. Химичният лаборант е отразил и че нейният мирис е
специфичен за мириса на кръв Изложеното дотук води до извода, че нормативните
изисквания на Наредбата са спазени – от тестването на подсъдимия с техническо
средство, издаването на талон за медицинско изследване, навременното явяване на
подсъдимия в медицинско заведение, съставен е протокол относно взетата кръвна
проба, която е съхранявана и транспортирана до химическата лаборатория по надлежния
ред.
На следващо място, видно
от протокола за химическа експертиза пробата е изследвана чрез
газхроматографски метод, чрез който е установеното количество етилов алкохол в кръвта,
а именно 1,5 промила. Установеното
съдържание алкохол в кръвта напълно съответства на положителния резултат, даден
при изпробване на подсъдимия с техническо средство „Алкотест дрегер 7410+” с
фабр. № 0003. Пробата с № 03482 е отчела положителен резултат от 1,64 промила
алкохол в издишания въздух. Разликата между двете отчетени стойности е обяснима
с изминалия период от 2 часа и 24 минути между пробата с техническото средство
и взетата кръвна проба. В този период вече е бил започнал процес на елиминация
на количеството алкохол в кръвта, поради което е нормално концентрацията на
алкохол в кръвната проба да е по-ниска. В подкрепа на изложеното е изводът, до
който е достигнал първоинстанционният съд и който напълно се подкрепя от
настоящата инстанция, че подсъдимият М. е консумирал алкохол преди срещата си
със свидетеля У., тъй като последният не дава информация да е видял подсъдимият
да консумира алкохол. Следователно е имало достатъчно време количеството
алкохол, изпито от подсъдимият М., да се абсорбира от организма и да започне
неговата елиминация. Не на последно място, отчетеният с медицинското изследване
резултат, респективно фактът, че подсъдимият е консумирал алкохол, косвено се
подкрепя от показанията на свидетеля Ч.. Той посочва, че на местопроизшествието
е попитал подсъдимия, дали е употребил алкохол, който потвърдил това
обстоятелство. Според настоящата инстанция спазените нормативни изисквания при
вземане на кръвна проба, при съхранението ѝ и изследването ѝ, приблизителните
резултати от пробата с техническо средство и от медицинското изследване, както и
посоченото от свидетеля Ч., водят до единственият и непротиворечив извод
относно достоверност на положителния резултат от 1,5 промила етилов алкохол в
кръвта, установен чрез медицинското изследване по реда на Наредба № 30 от 2001
г. /отм./. След като както настоящата инстанция (подобно на прокурора още в
хода на досъдебното производство) дава вяра на отчетения резултат от
медицинското изследван, закрепен в протокол за химическа експертиза,
представляващ писмено доказателство, на база съвкупен анализ с останалите
доказателства по делото, не се явява необходимо назначаване на експертиза по
смисъла на НПК за проверка на проведеното медицинско изследване. Ето защо,
въззивният съд се довери изцяло на протокола за химическа експертиза, а
възраженията на защитата в тази насока са изцяло неоснователни.
С оглед на всичко
изложено въззивният съд прие, че фактическите и доказателствени изводи на
проверяваната инстанция относно конкретните параметри на поведението на
подсъдимия, а оттам и правната оценка на действията му се явяват обосновани от
информационното съдържание на гласните доказателствени средства и другите
доказателства.
Настоящият състав намира,
че при вярно установена фактическа обстановка, въззивната инстанция правилно е
приложила материалния закон, като е приела, че подсъдимият М. с действията си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343б, ал. 1 от НК.
Престъплението по чл.
343б, ал. 1 от НК е формално, като от обективна страна се изисква деецът да е
управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол, като
количеството на етилов алкохол трябва да е над 1,2 промила и да бъде установено
по надлежния ред. От субективна страна деянието е осъществимо при форма на
вината пряк умисъл.
В конкретния случай
безспорно по делото от целия събран и проверен доказателствен материал се
установява, че подсъдимият М. на 31.12.2016 г. около 22.20 ч. в гр. София, по
бул. „Черни връх”, в района на кръстовището с ул. „Златен рог“, с посока на
движение от ул. „Любата” към бул. „Джеймс Ваучер” е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Нисан”, модел „Примера” с peг. № *******
От обективна страна
съставмомерността на деянието изисква концентрацията на алкохол в кръвта да е
установена по надлежния ред. Няма спор в практиката, че нормативният акт,
уреждащ специалните правила за установяване на количеството етилов алкохол в
кръвта на водачите на моторни превозни средства, е Наредба № 30 от 27.06.2001
г. /отм./. Именно предвидения в тази Наредба ред за установяване на
съдържанието на алкохол в кръвта изпълва обективния признак „надлежен ред“, предвиден
в състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, който следва да бъде
спазен, за да се приеме, че количеството алкохол е установено законосъобразно.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата употребата на алкохол или друго упойващо
вещество се установява посредством използване на съответни технически средства
и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. В конкретния случай
подсъдимият е изпробван с техническо средство и впоследствие е дал кръвна
проба. Последната е изследвана по специалния ред, предвиден в Наредбата.
Предвид гореизложения анализ настоящата инстанция намира, че всички нормативни
изисквания по Наредбата са спазени, поради което безспорно кръвната проба е
изследвана по надлежния ред. В тази връзка не може да се подкрепи тезата на
защитата, че надлежен ред по смисъла на чл. 343б, ал. 1 от НК е чрез
назначаване на експертиза по реда и правилата на НПК. Експертизата по чл. 144
от НПК представлява по своята същност способ за доказване, който служи за
събиране и проверка на доказателства и средствата за тяхното установяване. По
делото е събран необходимият обем от доказателства, чрез който може да се
провери, дали резултатът от медицинското изследване по реда на Наредбата е
достоверен, за което бяха изложени подробни аргументи. Предвид това не е било
необходимо назначаване на експертиза, която да установява достоверността на
резултата.
На следващо място,
безспорно по делото се установява количеството алкохол в кръвта на подсъдимия М.
чрез медицинското изследване, проведено по реда на Наредба № 30 от 27.06.2001
г. /отм./. Концентрацията на алкохол в кръвта е на 1,2 промила, а именно 1,5
промила.
Въззивният съд напълно
споделя изводите за наличие на субективна съставомерност. Деянието е
осъществено от подсъдимия М. при пряк умисъл. Същият е осъзнавал, че употребил
алкохол, както и че управление на МПС след употребата му е забранено, за което
свидетелстват и наложените му административни наказания за употреба на моторно
превозно средство в нетрезво състояние. Въпреки това на инкриминирания ден и
час е привел в движение лек автомобил марка „Нисан”, модел „Примера” с peг. № *******
Предвид безспорно
доказаните обективна и субективна страна на престъпленията по чл. 343б, ал. 1
от НК, произнасянето на първата инстанция по това обвинение се явява правилно и
законосъобразно.
Относно
индивидуализацията на наложените по вид и размер наказания въззивната инстанция
изразява съгласие с първата относно отчетените смекчаващи вината обстоятелства,
а именно чистото съдебно минало. Обстоятелството, че в случая концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия е в стойности малко над инкриминирания в състава
праг, смекчава обществената опасност на осъщественото от подсъдимия М. деяние.
Същевременно въззивната
инстанция не споделя изводите на контролирания съд, че в конкретния случай не
се констатират отегчаващи обстоятелства. Съдът в този си състав намира, че
реализираното, макар и леко пътнотранспортно произшествие отегчава обществената
опасност на осъщественото от подсъдимия М. деяние. Съставът на чл. 343б, ал. 1
от НК не изисква настъпването на вредоносни последици, поради което реалното
настъпване на такива следва да се отчита именно при индивидуализацията на
наказанието.
Въпреки пропускът на
районния съд да анализира и отчете отегчаващите обстоятелства, настоящата
инстанция намира определените наказания в техните законоустановени минимуми: една
година „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер 200 лева за справедливи.
Подсъдимият М. не е личност с висока обществена опасност, поради което въпреки
констатираните отегчаващи вината обстоятелства, наложените наказания
съответстват съвкупно на обществената опасност на деянието и на личната
опасност на дееца. Така определените наказания са от характер да постигнат
генералната и индивидуална превенция на наказанието, заложени в чл. 36 от НК.
На следващо място, обосновано
първоинстанционният съд е отложил изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Формалните
предпоставки са налице, като въззивният съд счете, че ефективно изтърпяване на
наказанието би се явило несъразмерно тежка репресия спрямо подсъдимия М..
Съдебната практика е константна и последователна в разбирането си, че
решаващият критерий при преценката на съда дали да отложи изпълнението на
наложеното наказание се обуславя не от начина на осъществяване на престъпния
състав, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за
действителното поправяне на конкретния деец той ефективно да не го изтърпи.
Доколкото подсъдимият не представлява личност с висока степен на обществена
опасност и съдебното му минало е необременено за поправянето и превъзпитанието
му не се налага изолирането в пенитенциарно заведение.
Законосъобразно на
основание чл. 343г от НК първоинстанционният съд е наложил наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 2 години. Възражението за намаляване на
това наказание настоящата инстанция намира за неоснователно. За да определи
размерът на наказанието, първоинстанционният съд се е позовал на многобройните
нарушения на правилата за движение по пътищата, за които подсъдимият е бил
санкциониран. Видно от справката картон на водача подсъдимият М. е санкциониран
по административен ред включително за управление на моторно превозно средство
след употреба на алкохол и то не веднъж. На подсъдимият са налагани глоби в
размер до 650 лева и същият е лишаван от право да управлява МПС неколкократно,
като най-дългият срок е бил 12 месеца. Предвид инкриминираното деяние
наложените административни наказания не са осъществили залегналите в чл. 12 от ЗАНН цели, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред. Поради това определеният от районния съд размер от 2
години „лишаване от право да се управлява МПС“ е справедлив и не са налице
основания за неговото намаляване.
Въз основа на изложеното
и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е законосъобразна,
обоснована и справедлива и като такава следва да се потвърди. Присъдата е
постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са
допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Определеното
наказание не е явно несправедливо и напълно съответства на обществената
опасност на деянието и дееца.
Така, при извършената на
основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което
същият следва да бъде потвърден, а въззивната жалба – да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на
основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 04.06.2018 г. по НОХД № 1216/2018 г.
по описа на СРС, НО, 15-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.